Решение по дело №43/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от „Китекс Ойл” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Райна Княгиня” № 15, действащ чрез пълномощника адв. П.С. ***, съд. адрес:***, против решение № 398/23.12.2020 г., постановено по АНД № 1102/2020 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 505301-F529515/09.04.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, на основание чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, за нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл.8, ал.1, т.2, във връзка с чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с §.8, ал.1 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на решението на Районен съд Видин. Иска се да бъде отменено решението на районния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на Районен съд Видин да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установено, че на 22.11.2019 г. в 18:15 ч. била извършена проверка в обект „Метанстанция”, находяща се в гр. Видин, Западна промишлена зона, стопанисвана от дружеството – касатор. При извършената физическа проверка и впоследствие въз основа на представени от проверяваното лице документи, както и след справка в информационната система на НАП било установено, че в обекта имало монтирана, фискализирана и с изградена дистанционна връзка са НАП ЕСФП модел „Тенакс – Е.2007 – KL”, със свидетелство от БИМ № 141FS, индивидуален номер на ФУ IS007778 и индивидуален номер на ФП 12010548, рег.№ в НАП 3527996/29.11.2013 г. Проверяващите приели, че фискалното устройство не отговаря на функционалните и техническите изисквания по чл.8, ал.1, т.1, т.2 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, респективно, че дружеството, в качеството си на лице, което използва ЕСФП, не е изпълнило задължението си да приведе дейността си в съответствие с изискванията, установени с разпоредбата на §.8, ал.1 от Преходните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В резултат на изложените констатации, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било прието, че е нарушил чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл.8, ал.1, т.2, във връзка с чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с §.8, ал.1 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Уличеният като нарушител не направил писмени възражения относно установените в акта факти и обстоятелства. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН, подписан е от съставителя и от свидетеля, и е надлежно предявен, подписан и връчен на нарушителя. НП съответства на изискванията, установени в чл.57 от ЗАНН, като е редовно връчен на нарушителя, видно от приложената разписка. Приел още, че в обжалваното НП административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализиране на конкретното административно нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като е описал същото, посочил е датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Спазени са изискванията за индивидуализиране на наложеното наказание, установени в чл.27 от ЗАНН.

Административен съд Видин в настоящия състав намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо, обосновано и правилно. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно от състава на районния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Административен съд Видин напълно споделя направените от Районен съд Видин правни изводи, за това, че нарушителят е осъществил от обективна страна описаното в НП нарушение, както и че определеното от административно наказващият орган наказание е в законоустановения размер, при спазване на изискванията, установени в чл.27 от ЗАНН и отчитане на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Следва да се посочи, че твърдението за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се възприема от настоящия съдебен състав. Засегнатите от деянието обществени отношения се характеризират с висок публичен интерес, свързан с финансовата отчетност на стопанските субекти и фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, поради което не може да се приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Неоснователно е твърдението на касатора относно обстоятелството, че съставът на ВРС не е изложил подробни мотиви и не се е произнесъл по всички направени във въззивната жалба твърдения. Съдът е изложил лаконични мотиви, но направените правни изводи в постановения съдебен акт напълно съответстват на установената фактическа обстановка.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в акта и НП е описано детайлно процесното деяние от фактическа и правна страна, като не е накърнено правото на защита на нарушителя да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Както актосъставителят, така и наказващият орган не са били длъжни да описват по-детайлно неспазените функционални и технически изисквания по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които представителите и служителите на дружеството е следвало да познават добре в упражняваното от тях качество на търговци.

Също следва да се посочи, че наложената имуществена санкция е в по-нисък размер от минималния нормативно установен в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, който предвижда при нарушение по чл.118 (от ЗДДС) или на нормативен акт по неговото прилагане имуществена санкция в размер от 3000,00 до 10000,00 лева. От обстоятелството, че от данните по преписката не се установява процесното деяние да е довело до неотразяване на приходи, може да се направи извод, че на касатора е наложена имуществена санкция в предвидения в чл.118, ал.1 от ЗДДС размер (от 500,00 до 2000,00 лева), каквато възможност е предвидена в чл.118, ал.2, изр. второ от ЗДДС. При това положение не може да се приеме, че процесуалните права на уличеното като нарушител лице са били накърнени, респективно че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуслови отмяната на атакуваното НП.

Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Представените по делото писмени и гласни доказателства са годни и достатъчни, за да обосноват административно наказателната отговорност на касатора. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено. По делото не се ангажираха доказателства в подкрепа на твърденията, наведени в касационната жалба, поради което същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид изхода на производството и липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398/23.12.2020 г., постановено по АНД № 1102/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 505301-F529515/09.04.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.