Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 25.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. № 34/2019г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 371 от 27.12.2018г., постановено по н.а.х.д.
№ 1091/2018г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № МП1/27.09.2018г. на Директора на дирекция
„Местни приходи” при община Ловеч, с което на „Василева Стоун“ ЕООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, бул. „България” №48, вх.А, ап.5,
представлявано от управителя М.П.В., на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл.123, ал.1
от ЗМДТ.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Дирекция „Местни приходи” при община
Ловеч, страна по н.а.х.д. № 1091/2018г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Доводите за това са, че неправилно съдът е приел за съществено нарушение
посочването в АУАН и НП само на санкционната норма, след като последната
препраща към чл.14 от ЗМДТ; неправилни са изводите на съда, че посочването на
различни цифрови квалификации в акта и НП създава неяснота какво нарушение е
извършено; като неправилни се претендират и мотивите на съда, че има противоречие
между словесното описание на нарушението и наложената административна санкция. Във
връзка с последното се излага, че определянето на управителя като „виновното
лице”, което не е спазило срока за подаване на декларация, не влече
незаконосъобразност на НП, тъй като задължено лице за изпълнение на горното е
самото дружество като собственик на новопридобития имот и по делото безспорно
са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от упълномощен адвокат, който ангажира становище за неправилност на съдебното
решение и излага подробни съображения по същество на спора.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира
становище. В представено по делото писмено възражение застъпва становище за
неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на
обжалваното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение
за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 16.08.2018г.
бил съставен АУАН №1 от същата дата срещу „Василева Стоун” ЕООД гр. Ловеч,
представлявано от управителя М.П.В., за това, че на 16.08.2018г. в сградата на
Община Ловеч – Дирекция „Местни Приходи” се явил управителят на дружеството за
подаване на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. В АУАН било посочено, че лицето
е виновно, че не е спазило законосъобразния двумесечен срок за писмено
уведомление на Община Ловеч по местонахождение на имота, чрез подаване на
декларация за новопридобито имущество; имотът е придобит на 14.06.2018г., чийто
срок е изтекъл на 14.08.2018г.; декларацията е подадена и заведена с вх.
№ДК14001913/16.08.2018г., с което е нарушил разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗМДТ
за неподаване на данъчна декларация в срока по чл.123, ал.1 от ЗМДТ. В акта
като възражение било отразено „Не съм извършила нарушението”. Въз основа на
АУАН било издадено обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, както и че е
осъществен състава на административното нарушение. Съдът приел обаче, че
разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ не съдържа състав на административно
нарушение, а предвижда състав на налагане на административно наказание, тъй
като административнонаказателната отговорност изисква посочване на конкретни
правила и норми, регламентиращи дължимо поведение. Въззивният съд посочил, че в
АУАН са посочени правилно нарушената норма (чл.14, ал.1 от ЗМДТ) и санкционната
норма (чл.123, ал.1 от ЗМДТ), докато в НП като нарушена е посочена само нормата
на чл.123, ал.1 от ЗМДТ. Според решаващия състав посочването на различни
цифрови квалификации в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от АНО за
нарушение и нарушава по този начин правото на защита на нарушителя,
следователно представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна. Съдът посочил, че нарушението не
може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, предвид обстоятелството,
че е допуснато в НП. На второ място въззивният съд посочил, че е налице противоречие
между словесното описание на нарушението и наложената административна санкция –
имуществена санкция, тъй като в обстоятелствената част е описано наличие на виновно
поведение на управителя на търговеца, а санкцията е наложена на дружеството. С
горните мотиви РС Ловеч отменил оспореното пред него НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразни са изводите на районния съд, че в
административно-наказателната процедура са допуснати съществени процесуални
нарушения, които като краен резултат са довели до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
На първо място, между АУАН и НП следва да има пълно
единство в описанието на нарушението (както словесно, така и цифрово), като непосочването
на нарушената норма на чл.14 от ЗМДТ в НП спрямо акта не се покрива от
хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Това е така, тъй като именно чл.14 от ЗМДТ
създава задължението на лицето за правно дължимо поведение, а неизпълнението на
това задължение се санкционира от нормата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ. Последната
разпоредба предвижда санкция при различни хипотези на неизпълнение на законово
установени задължения, като препращането към чл.14 от с.з. е само относно вида
на декларацията. Правилен е изводът на РС Ловеч, че допуснатото от АНО
нарушение е съществено, нарушава правото на защита на обвиненото лице и води до
неяснота на вмененото му нарушение, а оттам и до незаконосъобразност на финализиращото
процедурата НП.
Касационният състав напълно споделя и мотивите на РС
Ловеч относно противоречието между словесното описание на нарушението и
наложеното административно наказание имуществена санкция. И в акта, и в НП
изрично е посочено, че управителят на дружеството е виновното лице, че не е
спазен двумесечния срок за писмено уведомление на Община Ловеч чрез подаване на
декларация по чл.14 от ЗМДТ за новопридобито имущество. В процесното НП, след
цитираното фактическо описание на нарушението и приетата виновност на
управителя, е посочено „с което е нарушил чл.123, ал.1 от ЗМДТ”. По този начин
действително е налице неяснота кой именно е извършил нарушението – физическото
или юридическото лице. Вина може да се вмени само на физически, но не и на
юридически лица, поради което налагане на имуществена санкция на дружеството
при приета от органа вина на управителя води до незаконосъобразност на НП,
както правилно е приел и решаващия състав.
Нещо повече – в касационната жалба също се твърди, че
в случая безспорно били установени извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, т.е.
продължава да е налице неяснота от кое именно лице АНО е приел, че е извършено
нарушението, съответно на кого следва да се наложи санкция.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено от касатора.
По горните съображения настоящият състав намира за
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Ловешки
районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски в
настоящото производство е неоснователна предвид Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009г. по ТД № 7/2008г. на ОСК на ВАС.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371/27.12.2018г., постановено
по н.а.х.д. №1091/2018г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: