Р Е Ш Е Н И Е №
260109
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17978 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против В.А.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, действащ чрез адв. Л.П.,
с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД суми в размер на 304,88 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от
01.11.2013 г. до 28.08.2019 г., както и сумата в размер от 37,32 лв.- мораторна лихва към главницата за периода
от 05.06.2018 г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № ***/ 26.09.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
15119 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендира се и за законната лихва върху посочената
сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
25.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както
и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 01.11.20103 г. до
28.08.2019 г. по партидата на В.А.Д. има
натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив
за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, в размер на
304,88 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от
37,32 лв. за периода от 05.06.2018 г. до
30.04.2019 г. , за притежавания от ответника водоснабден имот, находящ се в гр.
П. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници,
подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). В.А.Д.
има качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № *** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент
отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат
от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като
същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
В имота на ответника има монтирано едно измервателно устройство,
въз основа на показанията на което са начислени претендираните суми. Направени са
опити за връчване на покани за доброволно изпълнение и заповед за прекъсване на водоподаването, но
безуспешно.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу В.А.Д. за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК,
което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед изложеното
се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.
Ответникът, чрез процесуалния представител, в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с който
се оспорва предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Не спори, че е клиент на ищцовото дружество през процесния период,
но оспорва дължимостта на сумите, като излага
подробни доводи в тази насока.
Посочва, че през 2013 г.
при редовно засичане на показанията на водомера в процесния апартамент, инкасаторката
е заявила на ответника, че водомерът му е стар и следва да се смени.
Ответникът е купил нов водомер и го е поставил на
02.03.2013 г. Поради продължително отсъствие водомерът е пломбиран на
22.08.2013 г. от служител на ищцовото дружество,
като са записани данните на стария водомер и показанията на новопоставения водомер
към дата 01.09.2013 г., като са били съответно – 24 куб.м. и 5 куб.м. или общо
29 куб.м. Сочи се, че това се установява и от приложения към исковата молба водомер
с начална дата на засичания 01.04.2013 г. Впоследствие ответникът е заплатил задълженията
си към ищцовото дружество, както следва: на 05.09.2013 г.- сумата от 16,32 лв.,
на 05.10.2013 г.- 16,32 лв., на 05.12.2013 г. – 16,32 лв. или общо 48,96 лв., на
18.03.2014 г.- 8,15 лв., на 18.06.2014 г.- 4,89 лв., септември 2017 г.- 4,89 лв.
и декември 2014 г.- 3,35 лв. При засичане на водомера на 28.10.2019 г. е показал
крайно количество на потребление 49 куб.м. с оглед на което се оспорва отразеното
от ищеца крайно количество от 141 куб.м., отчетени по фактура № 42147256 от
28.08.2019 г. Оспорва се размера на претенцията на ищеца, която надвишава с около
100 куб.м. отчетената от водомера количество доставена питейна вода и отведена канална
вода. Прави възражение за погасяване по давност
на всички задължения от началото на исковия период до 25.09.2016 г. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Ответникът не оспорва, че през процесния
период има качеството на потребител.
По делото като писмени доказателства са приети карнетни
листове с отразени показания за процесния период. На 01.09.2013 г. е отразено,
че е поставен нов водомер, който е с показания 29 куб.м., като е положен подпис
от потребителя. След тази дата за периода от 01.11.2013 г. до 24.08.2015 г. са
отразени месечни разлики в размер от по 1 куб. м. на месец или общо 29 куб.м.
След тази дата са отчитани по 1 или 2 куб.м. на месец, а на 18.12.2017 г. се
сочи отчетена разлика в размер на 6 куб.м. и отразен протокол за достъп от
домоуправител. На 28.08.2019 г. – крайната дата от исковия период е отразено,
че водомерът показва 144 куб.м. На 28.10.2019 г. е приета като писмено
доказателство бележка със сочено име С.Г. в която е отразено показание на
водомер ***. Това показание е отразено в последващите отразявания в карнетния
лист, като разликите са съотнесени спрямо това показание. Свидетелката С.Г.
заявява, че за пръв път е отчитала водомера на 29.10.2019 г., като показанието ***
е снето от водомера, който според свидетелката е бил нов, но не си спомня дали
е имало пломба на водомера. Св. Г. посочва, че срещу записаното показание е
положен подпис и от потребителя, като видно от приетото копие от карнет е
налице подпис. Срещу отразените показания през процесния период липсва подпис
на потребителя или негов представител. Не се събраха по делото други
доказателства, от които да се установява, че водомерът е сменен, като съдът не
кредитира показанията на св. Г. в частта, в която същата твърди, че водомерът е
бил нов, доколкото самата тя твърди, че за първи път е отчитала този имот, като
не е отбелязала нов номер на водомера в карнетния лист и не е отразила подобна
констатация. Единственото показание на водомера през процесния период е
отразеното „0047 “ и разлика 47 куб.м., срещу което е положен подпис на
потребителя. В карнетния лист е отразен номера на водомера, поставен на
02.03.2013 г.
Приети са като писмени доказателства и покани за
доброволно плащане на процесните задължения. Приети са като писмени
доказателства и фискални бонове за извършвани плащания от страна на ответника
към ищцовото дружество, които са взети предвид при изготвяне на заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
От разпита на св. К.А. – *** в ищцовото дружество до
19.10.2020 г. се установява, че до 2019 г. е отчитала имота на ***. Не си
спомня дали е виждала абоната на ***. Твърди, че ако не види абоната, то пише
средноаритметично от предходно потребление.
Не си спомня за процесния апартамент дали е разговаряла с домоуправител
по колко лица живеят, за да начислява по 5 кубика на човек.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е заплатил посочените от него суми, като с тях са погасени
задължения, които не са включени в исковия период, като видно от представената
справка с тези суми са погасени частично задължения за част от исковия период
от 03.2014 г. до 09.2014 г., като са останали дължими суми в претендираните
размери. Вещото лице посочва и цените,
утвърдени от ДЕКВР през исковия период, както следва: от 01.02.2013 г. – 1,36
лв./куб.м., от 01.03.2015 г.- 1,44 лв./куб.м., от 01.06.2016 г.- 1,51
лв./куб.м., от 01.07.2017 г. – 1,78 лв./куб.м. и от 01.01.2018 г. – 1,83
лв./куб.м. Цените са за битови потребители без ДДС. Вещото лице установява, че
неплатената сума по партидата на В.А.Д., абон. № ***, на адрес: *** за периода
01.11.2013 г. до 28.08.2019 г. е в размер на 304,88 лв., а лихвата за забава за
периода от 31.01.2014 г. до 31.08.2019 г. възлиза общо на сумата от 19,42
лв. Установява се, че задълженията на
ответника за главница и лихви, които са с настъпил падеж три години преди
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
25.09.2019 г. или за периода от 25.09.2016 г. до 28.08.2019 г. са: главница –
228,81 лв. и лихва за забава за периода от 25.09.2016 г. до 31.08.2019 г.
възлиза на общо 19,42 лв. Вещото лице е посочило, че описаните в таблицата
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като
са спазени изискванията на закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от
ищцовото дружество към бюджета. Установява се, че сумите по отделните
главници са изчислени, съобразно
приложените копия на карнети във връзка с начислените количества вода и
съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД гр. Пловдив и действащи през
периода от м. 10.2013 г. до м. 08.2019 г.
Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат
посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов
представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4
от Наредбата. По делото не се установява в карнета за процесния период да има
подпис на ответника или негов представител.
Не се установява да е налице и хипотезата на чл.24, ал. 4
от ОУ при неосигурен достъп, като липсва протокол, съставен през исковия
период. В Покана за доброволно изпълнение е удостоверен отказ за получаването й
от 30.04.2019 г., а в заповед за прекъсване на водозахранването е удостоверено,
че ответникът не е намерен. Липсва обаче протокол в съответствие с установеното
в общите условия, който протокол представлява и основание за начисляване на
суми, съгласно чл. 49 от ОУ.
За част от исковия период, а именно за периода от
01.11.2013 г. до 24.09.2016 г. исковите претенции за главница и обезщетение за
забава на главницата са погасени по давност.
На основание
гореизложеното и доколкото не се установява да е налице друг способ за отчитане
на изразходваното количество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, то съдът приема, че не се установи при условията на пълно и
главно доказване за периода, за който претенцията не е погасена по давност т.е.
след 24.09.2016 г. да са извършвани редовни отчети на показанията на процесния
водомер. Липсват подписи на потребител или негов представител, а разпитаната
св. А. не си спомня по какъв начин е начислявала за процесния период. Дава
показания за предприемани действия в сходни случаи, но не и за конкретния
потребител. Не се установява по какъв начин са отразени разлики от по 1 куб.
метър, а на 18.12.2017 г. 6 куб. м. В
карнета се сочи протокол за достъп от
тази дата с домоуправител, но такъв не е представен по делото. Не се установява
и от да са събирани сведения от домоуправителя за броя на обитателите на
апартамента за определяне на показанията, които следва да се отразят, които св.
А. посочва, че са по 5 куб.м. на потребител.
Още повече, че сочената от свидетелката разпоредба касае случаите на
липсващ водомер, какъвто не се сочи да е настоящия случай. Единствените
показания на водомера – *** са два месеца след исковия период и не само, че
съществено се различават от претенцията, но и не се установява през кой период
от време е изразходвано това количество питейна вода и отведена канална вода и
дали така отчетеното количество не е изразходено през периода, през който
претенцията е погасена по давност или през период извън исковия.
Доколкото решението не може да се основава на
предположения, то съдът счита, че исковете следва да се отхвърлят поради липса
на пълно и главно доказване на исковите претенции.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, който претендира адвокатско възнаграждение в
общ размер от 500 лв.- 300 лв. – основно адвокатско възнаграждение и 200 лв.
допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се
и присъждане на разноски за свидетел в размер на 12,30 лв. Ищецът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като сочи, че делото не е от фактическа и правна сложност. По
отношение на първоначално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 300
лв. съдът счита, че същото е съобразено с предвидения в наредбата минимум и не
подлежи на намаляване. Следва да се прецени дали са налице предпоставките за
присъждане и на допълнително възнаграждение за две съдебни заседания в размер
от общо 200 лв. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. при защита по дела,
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 100 лв., като тази сума не е обвързана с фактическата и правна сложност на
делото, а с продължителността на същото. С оглед на така изложеното съдът
счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и
заплатеното допълнително адвокатско възнаграждение от 200 лв.Общият размер на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника е 512,30 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250 против В.А.Д.,
ЕГН ********** искове за признаване на установено, че ответникът
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 304,88 лв.- главница,
представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в гр. П. за период от 01.11.2013 г. до 28.08.2019 г., както и
сумата в размер от 37,32 лв.- мораторна лихва
към главницата за периода от 05.06.2018 г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 8266/ 26.09.2019 г. по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 15119 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендира се и за законната
лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 да заплати на В.А.Д., ЕГН
**********,*** сумата от 512,30 лв. – разноски по делото, включващи адвокатско
възнаграждение – 500 лв. и 12,30 лв.- депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ