Решение по дело №1142/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260157
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20205510101142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                               

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №......         

                                              гр.К., ……….2020 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

К.районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря........................Х. К.….........................................като разгледа  докладваното от съдията ............................................гр.дело №1142 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

 Ищецът твърди, на 17.10.2019 г. в 18:30 ч. на кръстовище регулирано с кръгово движение по ул. „Св. Св. К.и М.“ в гр. К., при управление на собствения си лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег.№****, претърпял ПТП със следния лек автомобил: марка „С.“ , модел „С4“, с рег.№***“, собственост на А. А., с дата на раждане *** г. Причина за възникналото ПТП безспорно било виновното поведение от страна на водача на МПС-то с рег. № ***“ и се изразявало в шофирането с несъобразена с пътните условия скорост и неспазването на необходимата дистанция, като при навлизане в кръговото кръстовище блъснал собственият лек автомобил на ищеца в задната му част, тъй като бил спрял, за да изчака преминаващите по маркираната пешеходна пътека пешеходци. Виновният водач, имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество З. „Л.И.“ АД, полицата №****. В тази връ.а, след като се уверили, че двата автомобила няма да пречат на движението, съставили двустранен констативен протокол от 17.10.2019 г., от който било видно, че виновен е водачът на МПС-то с рег.№***“, собственост на А. А., с дата на раждане *** г. В документа бил описан механизмът на ПТП-то, както и видимите имуществени вреди по процесното МПС. На същия ден уведомил представител на ответното застрахователно дружество З. „Л.И.“ АД за гореизложените обстоятелства, след което предоставил наличните му документи и неговата щета била заведена под №2312-5000-19-306199. С оглед на това на 18.10.2019 г. бил съставен опис на щети от представители на ответника, в който подробно били описани причинените имуществени вреди по собственото му МПС. С опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения му лек автомобил, са както следва: задна броня РУС-със степен на увреждане – смяна. На 04.11.2019 г. получил обезщетение в размер на ***лв. от ответното застрахователно дружество. Тъй като сметнал, че горепосочената сума не отговаря на реално претърпените имуществени вреди от настъпилото на 17.10.2019 г. ПТП, на 04.11.2019 г. направил искане пред застрахователя, с което да му бъде заплатен остатъка от реално дължимото обезщетение по настъпилото застрахователно събитие, но то не било уважено и било оставено без разглеждане. При определяне размера на дължимото обезщетение, застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от ***лв. Пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, изисквало обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. Заявява, че Сума, представлявала претърпените от имуществени вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, представлявала сбора от сумите на цената на задната броня РУС, подлежаща на замяна в размер на ***лв. с такава от същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на ** лв., както и цената на боята (сив металик), необходим за нанасянето върху увредения елемент в размер на ** лв. Общата сума на претърпените вреди била ***лв., представляващи имуществени щети по отношение на собственото му МПС. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Моли съда да постанови решение, с което Застрахователна Компания „Л. И.“ АД, с ЕИК:****, представлявано от М.С.М.-Г., П. В. Д.и Г. Н. Г.да му заплати сумата  от *** лв., представляваща неизплатените имуществени вреди по отношение на МПС - лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег.№**** и законна лихва, считано от датата на подаване на искова претенция - 17.06.2020 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.  Претендира съдебни разноски.

              В отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, ответникът сочи, че при него е постъпила претенция от Д.Д. за изплащане на обезщетение за лек автомобил марка „М.“ с рег.№****. Вина за ПТП имал застрахованият в ЗК „Л.И.“ АД водач на л.а.“С.“, с рег.№***“, по застраховка „Гражданска отговорност“. По заведената щета с №2312-5000-19-306199 била одобрена и изплатена на ищеца сума в размер на ***лв. След преразглеждане на претенцията, ответникът счита за основателно да доплати за нанесените щети сумата в размер на *** лева, поради което на основание чл.237, ал.1 от ГПК прави признание на  предявения иск. Моли съда на основание чл.78, ал.2 от ГП разноските да се възложат върху ищеца, тъй като не е станал и повод за завеждане на настоящото дело.

             С молба вх.№261395/08.10.2020г. ищецът, чрез процесуалния си представител моли за постановяване на решение при признание на исковете и присъждане на направените по делото разноски. В о.с.з. съдът е уважил искането на ищеца като е прекратил съдебното дирене и обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

       Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното: 

           Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

                Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в писмения отговор ответникът, чрез законния си представител, е направил изрично изявление за признание на предявените искове. От своя страна ищцата, чрез процесуалният си представител, е направила искане да бъде постановено решение по реда на чл.237 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, а от друга страна същите са такива, с които страната може да се разпорежда.

              Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако е предявил претенцията си пред застрахователя, но последният: 1. не е платил в тримесечен срок; 2. отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента и се явява процесуална предпоставка за допустимостта на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. От приетите по делото доказателства- заверени копия на опис на щети от 18.10.2019 г., известие за доставяне, двустранен констативен протокол за ПТП от 17.10.2019 г. и свидетелство за регистрация на МПС, както и становищата на страните, съдът приема, че застрахователят е бил своевременно сезиран за настъпилото застрахователно събитие с искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Няма спор, че по повод заявена от ищеца претенция в дружеството – ответник е образувана преписка по щета №2312-5000-19-306199, по която застрахователят е платил част от застрахователното обезщетение. Тъй като ответникът не е платил дължимото обезщетение сред преразглеждане на претенцията, то прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ е допустим, а разгледан по същество е доказан по основание и размер. Налице е признание на ответника в отговора на исковата молба, което съгласно чл.237, ал.4 от ГПК е неоттегляемо. В хода на производството ответникът не е представил доказателства, че е изплатил претендираната сума, поради което искът следва да бъде уважен.

              По разноските:

              При този изход на спора, доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът не е платил в срока по чл.496, ал.1 от ГПК пълният размер на обезщетението, с което е станал причина за иницииране на исковото производство, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на на направените по делото разноски. Ответникът е направил своевременно с молба вх.№262228/23.10.2020 г. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до ***0 лв. е *** лв. Предявеният иск е с материален интерес- *** лв., а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е *** лв. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в предвидения в наредбата минимален размер. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца  направените по делото разноски в размер на *** лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК.

               На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК   следва да бъде указано на ответника, че присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка: ***, в „Р. Б.“ ЕАД.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И  :

 

                ОСЪЖДА  Застрахователна компания „Л. И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Х.Д., с ЕГН-********** ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от *** лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег.№****, при ПТП на 17.10.2019 г. в гр.К., на кръстовище, регулирано с кръгово движение по ул.“Св.св.К. и М.“, с лек автомобил марка „С.“  модел „С 4“, рег.№***“, покрито със застраховка  „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №№****, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

                 ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Х.Д., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

 

               Присъдените суми могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: ***, в „Р. Б.“ ЕАД.

                  

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                              Районен съдия: