Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Габрово, 06.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца
/ЗСПД/.
Производството е образувано по жалба на К.И.И. против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 20.09.2023
година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово.
В жалбата се изразява несъгласие с оспорената заповед; заявява се, че жалбоподателката и синът ѝ живеят в гр. Габрово от м. март 2022 година, като нямат намерение да си тръгват, помощта за учениците би помогнала много на семейството; прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателката К.И.И. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 42/, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед.
Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката И.03.10.2023 година, видно от известие за доставяне /л. 44/, а жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 06.10.2023 година /л. 1/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката К.И.И. и синът ѝ Я.В.Б.са лица с украинско гражданство, на които е предоставена временна закрила за срок до 04.03.2024 година. Лицата са с регистриран настоящ адрес ***. Детето Я.Б. е завършил първи клас в училище в гр. Габрово като в същото училище е записано за ученик във втори клас за учебната 2023/2024 година /л. 34-41/.
К.И. подава Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 04.09.2023 година /л. 45/, като към заявлението е приложено удостоверение от учебното заведение, в което синът на И. Я.Б. е записан за ученик във втори клас /л. 46/.
С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 20.09.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово исканата помощ е отказана на основание чл. 3, т. 3 и т. 5 от ЗСПД и с мотив, че майката и детето са с чуждо гражданство и предоставена временна закрила, а получаването на такива помощи не е предвидено в закон или международен договор, по който Република България е страна /л. 43/.
Между страните липсва спор по фактите. Спорен е въпросът относно приложението на материалния закон и по-специално разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД във връзка с разпоредби от други нормативни актове.
Жалбоподателката и семейството ѝ, като лица с предоставена временна закрила, имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. В Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила – чл. 2, ал. 6 вр. ал. 3. Същевременно претендираната в процесния случай помощ е по реда на ЗСПД, като е наименована „семейна помощ“. Независимо от различното наименование на помощта, обвързването ѝ с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.
За изясняване на спорния в случая въпрос налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД трябва да се съобрази следното:
Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане - чл. 51, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал. от КРБ, чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила /каквото е предоставена на жалбоподателката и детето ѝ) имат право на социално подпомагане.
С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, но с оглед цитираната по-горе нормативна уредба, детето има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 година, а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 година. В правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин, като в случая следва да се има предвид правилото Lex posterior derogat legi priori - по-новият закон отменя по-стария.
Отделно от изложеното по-горе, за пълнота е необходима да се посочи още, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която е ратифицирана с решение на Великото народно събрание и е в сила за страната ни от 03.07.1991 година, защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.
Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз и в частност Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗСПД /според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием/ и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 20.09.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 20.09.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово за ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3966 от 04.09.2023 година, подадено от К.И., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
На основание чл. 10, ал. 6, изр. 2 от ЗСПД решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: