Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
11.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №10320
по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.П.П.
твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 24.07.2015 г. в гр. Банкя, вина
за което има водачът на л.а. „Мини Купър” с
рег. № ********. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – фрактура на дясната
лъчева кост в дисталната /отдалечената от лакътя/ част, прободна рана в
лъчево-китковата област на дясната ръка, както и кръвонасядания по тялото,
най-вече в областта на долните крайници. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.07.2015
г. до окончателното плащане. Не претендира разноски.
Ответникът З.
„Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на причинно-следствена връЗ.а между процесното ПТП и
сочените от ищеца увреждания, както и размера на сочените вреди. Релевира и
възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а
от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 24.07.2015 г. в гр. Банкя е реализирано ПТП, при което В.Н.Г.при
управление на л.а. „Мини Купър“ с рег. № ******** е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в пукване на дясната лъчева кост
в дисталната част /отдалечената от лакътя част/, довело до трайно затруднение
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Това обстоятелство се установява и от представената по
делото присъда от 04.12.2015 г. по НОХД №19090/2015 г. по описа на СРС, влязла
в сила на 22.12.2015 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, В.Н.Г.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 алт.1
б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.78а ал.1 НК, като на
24.07.2015 г. в гр. Банкя, при управление на л.а. „Мини Купър” с рег. № ********, е нарушил разпоредбите на
чл.21 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Мини Купър” с рег. №
******** е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите
на чл.21 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 24.07.2015 г. между ответника и собственика на л.а.
„Мини Купър” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
са представени етапна епикриза, издадена от АГППМП „Здраве 14“ ООД за периода
01.06.2015 г. - 12.03.2016 г., амбулаторен лист №1185/25.11.2015 г., амбулаторен
лист №953/07.12.2015 г., епикриза от 03.07.2016 г., издадена от СБПЛР „Здраве“
ЕАД, от които се установява, че ищецът е получила счупване на долния край на
лъчевата кост, за което лекувана с гипсова имобилизация и последващи
физиотерапия и рехабилитация.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила дистално счупване на дясната лъчева кост,
прободна рана в лъчево-китковата област на дясната ръка, кръвонасядания по
тялото, най-вече по долните крайници, разкъсно-контузна рана на дясната буза с
образуване на белег. Вещото лице сочи още, че на ищецът е проведено
консервативно лечение – гипсова имобилизация и последваща физиотерапия и
рехабилитация, както и терапия с невропротектори. От заключението се установява
още, че ищецът изпитва болки в мястото на претърпяното счупване на дясната ръка
и чувство на ограничени движения в дясната раменна област, което е пристъпно и при промяна на
климатичнити условия, като след счупването е имала интензивни болки и
продължителни страдания, получено е незначително изменение в конфигурацията
/изкривяване/ в областта на дясната китка, което води до незначително
ограничаване на движенията на китката надолу, нагоре и встрани, като тези
промени са наложили провеждане на допълнителни физиотерапевтични и
рехабилитацоинни процедури, които не са свързани с наличното заболяване от
захарен диабет, а за в бъдеще, в зависимост от субективните особеност и възрастта
на ищеца, изпитваните болки може да продължат с години, но тези болки нямат
съществено значение за самообслужването и може постепенно да отзвучат, а
прогнозата е напълно благоприятна. Установява се от същото заключение, че
съпътстващите заболявания, от които страда ищецът, са хронични соматични – И.улинозависим
диабет с неврологични и очни усложнения, хипертонична болест с усложнение –
хипертонично сърце, но тези заболявания не са допринесли за утежняване на
травмата в областта на китката, а описаните от ищеца симптоми – изтръпване,
намалена сетивност и трудна подвижност на пръстите на дясната ръка, са
характерни за лица, страдащи от И.улиновозависим диабет с неврологични
усложнения – диабетна полиневропатия, като те са двустранни, но в конкретния
случай оплакванията в травмирания десен горен крайник не се дължат на
заболяването на ищеца от диабет, а са последица от самото счупване на лъчевата
кост. От заключението се установява още, че с оглед получените от ищеца травми, може да се направи извод,
че по време на процесното ПТП ищецът е била с поставен обезопасителен колан, а
ако не е била с поставен колан е щяла да получи и други травматични увреди,
като и при поставен обезопасителен колан ищецът би получила всички травми. В
о.с.з., проведено на 27.04.2017 г., вещото лице сочи, че постравматичните
артрозни увреждания се получават, тъй
като ръката на ищеца е била обездвижена, поради счупването и се задълбочават с
възрастовите промени в костната структура – може да се образуват шипове, може
да се намали ставната цепка, както и че има деформация в ставата, но няма
пречка в основната хватателна функция на ръката на ищеца.
От приетото
по делото допълнително заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че с оглед получените травми, може да се направи извод, че по време
на процесното ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, като полученото
от нея счупване може да се получи при рефлексно подпиране с ръката върху борда
на лекия автомобил, което е вроден рефлекс, а при липса на поставен колан е
щяла да получи и травми в областта на гръдния кош и корема. Вещото лице сочи
още, че ищецът би получила всички травми и в същата тежест, ако е била с
поставен обезопасителен колан.
От
показанията на свид. Н.М.се установява, че след процесното ПТП ищецът е била
със счупена ръка, с рана в областта на скулата и рана на китката на счупената
ръка, и е носила гипс за около един месец. Свидетелят сочи още, че е помагала
на ищеца за ежедневните и нужди, докато е била в гипс и след свалянето му – за
хигиената, за къпането, за пазаруване, при посещения при лекар, както и че към
момента ищецът изпитва болки в китката и в рамото, има слабост в ръката,
въпреки че е правила и рехабилитация, а инцидентът се е отразил и на психиката
и.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузията на дясната ръка е заболяване без
риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна,
че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване
е със средна продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 81 години,
т.е. с оглед възрастта и изпитваните болки може да продължат с години, както и
че тези болки може постепенно да отзвучат, а прогнозата е напълно благоприятна,
това, че има деформация в ставата, но няма пречка в основната хватателна
функция на ръката на ищеца. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 15
000 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства не се
установиха твърденията на ответника, че ответникът е нарушил разпоредби на
ЗДвП, а именно, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и че
водачът на л.а., в който е пътувала ищецът, е управлявал МПС под влияние на
наркотични вещества. От приетите по делото заключения на СМЕ се установи
безспорно и категорично, че с оглед естеството на получените травми, ищецът е
пътувал с поставен предпазен колан. Ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не ангажира никакви доказателства, за установяване на твърденията му,
че водачът на
л.а., в който е пътувала ищецът е управлявал МПС под влияние на наркотични
вещества.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпяните
травматични увреждания е в размер на сумата от 15 000 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сумата от 600,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 100,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 175,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице и сумата от 450,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Н.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***45, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2015 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
24.07.2015 г. в гр. Банкя ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СРС сумата от 600,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, адрес: ***45, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 625,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: