О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260781
24.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.дело №591 по
описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с
чл.413, ал.2 от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. Н.Ш., срещу Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 27.01.2021г. по ч. гр. д. №1196/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив,
ХIV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В. А. Г.,
ЕГН **********, за сумата
от 32,46 лв.- неустойка
за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 22.02.2019г. в размер на
3 месечни абонаментни такси и на
сумата от 52,47 лева- неустойка за неизпълнение
на договор за мобилни услуги от
12.03.2019г. в размер на 3 месечни абонаментни такси и за разноските над уважения
размер до претендирания. В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и
се постанови издаване на
заповед за изпълнение
съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и
доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Г.,
ЕГН **********, за сумата
от 32,46 лв.- неустойка
за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 22.02.2019г. в размер на
3 месечни абонаментни такси и на
сумата от 52,47 лева- неустойка за неизпълнение
на договор за мобилни услуги от
12.03.2019г. в размер на 3 месечни абонаментни такси, първоинстанционният съд е приел,
претендираното от заявителя вземане се
основава на неравноправна съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП клауза в
договора, предвиждаща че потребителят дължи
неустойка при предсрочното му прекратяване
в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти
до края на срока им, но
не повече от трикратния
им размер. Изложил е
съображения, че посочената
клауза позволява на доставчика
да получи цената
на самата услуга, независимо че не
предоставя такава на
потребителя, както и че размерът
на неустойката не е
съобразен с обема на
неизпълнението на
потребителя /оставащия срок
на договора/ и евентуалните вреди
на търговеца от това.
Така постановеното разпореждане е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът
следва да откаже
издаването на заповед за
изпълнение, ако искането
се основава на неравноправна
клауза в договор,
сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за
това. В случая заявителят е
поскал издаването на заповед
за изпълнение за
вземане за неустойки по два договора за мобилни услуги от 22.02.2019г. и от 12.03.2019г.
Видно
от приложените към
заявлението заверени копия от тях
са налице идентични
клаузи, съгласно които в случай
на прекратяването им преди
изтичане на срока им по
вина или искане
на потребителя той дължи неустойка в размер
на оставащите до изтичане на уговорения
срок, но не повече от трикратния
им размер, месечни
абонаменти по техния
стандартен размер. Според
настоящия състав на съда е налице
обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно
чл.143, ал.1 във връзка с
ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на
договора в размер на три
стандартни месечни абонамента
е необосновано висока, тъй като
не е съобразена с
размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял.
Последните не следва
да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните
е свързано с
предоставяне на определени
услуги за абоната, които
след прекратяването на договора
вече няма да бъдат
предоставяни и за предоставянето на
които не съществува пречка
да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно
от това в конкретния
случай размерът на неустойката е
обвързан не с уговорените
в самия договор, а с
т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в
по- висок размер. При това положение се
създават предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора,
тъй като в
ситуация, при която
до изтичане на срока
на договора остават три и
по- малко месеца той ще
има право да получи от потребителя
обезщетение, надвишаващо сумата,
която би получил при изпълнение на договора.
Предвид горното
частната жалба е неоснователна, а
обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 727 от 27.01.2021г. по ч. гр. д. №1196/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив,
ХIV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В.А. Г.,
ЕГН **********, за сумата
от 32,46 лв.- неустойка
за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 22.02.2019г. в размер на
3 месечни абонаментни такси и на
сумата от 52,47 лева- неустойка за неизпълнение
на договор за мобилни услуги от
12.03.2019г. в размер на 3 месечни абонаментни такси и за разноските над уважения
размер до претендирания.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: