ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4397
гр. Пловдив , 27.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109647 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД
против Н. З. Т., за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които
е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10464/20г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
Видно от документите по ч.гр.д., съобщението до длъжника е връчено по реда
на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепването е направено едно
посещение на адреса, като са събрани сведения /от живущи на адреса/, че лицето е в
чужбина. След дадени указания от съда за повторно посещение и отразяване на
конкретния източник на информация с имена на лицата – връчителят е направил
неколкократни посещения, вкл. в почивен ден, но не е открил лицето, нито някой,
който да даде сведения.
Предвид тези данни, съдът намира, че не са били налице предпоставките за
даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр.
100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия
случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като
1
сведенията не са с конкретен източник, не е удостоверено от кого точно са дадени
/непосочени с имена лица, при което би било невъзможно да се провери
достоверността на информацията – Решение № 231/15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4270/2014 г., I г. о., ГК/.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове се
явяват недопустими, т.к. заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея
ищецът може да се снабди с изпълнителен лист.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния
съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този
смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на „Теленор България“ ЕАД против Н. З. Т., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 9647 по описа за 2021 г.
на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез адв. Ц. на съд. адрес.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3