Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 16.06.2014 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд четвърти граждански състав
На четвърти юни две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: О.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1587 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и чл.143
от СК.
Ищеца А.В.П.
ЕГН ********** ***, в исковата си молба против П.А.Ш. ***, иска от съда да
постанови решение, с което да му определи режим на лични отношения с детето Г.А.
П. ЕГН ********** всяка първа събота от 9 часа до 18 часа, всяка първа неделя
от 9 часа до 18 часа и всяка трета събота от 9 часа до 18 часа и всяка трета неделя
от 9 часа до 18 часа, както и един месец през лятото несъвпадащ с годишният
платен отпуск на майката или алтернативно да му определи режим на лични отношения
с детето Г.А. П. ЕГН********** всяка събота или неделя от
месеца от 9 часа до 18 часа, както и един
месец през лятото
несъвпадащ с годишният
платен отпуск на майката. Моли да
му бъде определен режим на лични отношения с детето половината официални
празници определени от
МС в РБ, като предоставя на съда да определи кои
да бъдат те.
Твърди,
че с ответницата живели съвместно, от което съжителство имали родено едно дете Г.
роден на *** г.
На
07.11.2013г. прекратили съжителството си. След напускане на общото им жилище
ответницата му отказвала контакти с детето, въпреки че многократно я молил за
това. С оглед ниската възраст на детето нямал претенции за родителските права.
Желаел обаче да поддържам близки контакти с детето си и не желаел да губи
емоционалната си връзка с него, а с оглед ниската му възраст един по-дълъг
срок, през който липсвали контакти с детето би го отчуждило от мен, ето защо
искал да му бъде предоставен един по - разширен режим на свиждане с детето.
Ответницата
П.А.Ш. с отговора на исковата молба предявява насрещни искове против
първоначалния ищец А.В.П., като моли съда, да постанови решение, с което да
постанови родителските права по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните по делото малолетно дете Г.А. П. ЕГН **********, да бъдат упражнявани от майката, след което да
определи режим на лични отношения между ищеца по първоначалния иск и роденото
от съвместното ни съжителство дете. Моли съда, след като установи, че детето им
е родено на *** г. и към настоящия момент е само на осем месечна възраст, да
вземе предвид обстоятелството, че то се нуждае от непрекъснатите грижи, които
му дава тя като майка и не е възможно да остава без нея, та дори и при баща си.
В тази връзка, при определяне на времето, през което да се осъществяват личните
контакти, това да става в нейно присъствие и това да е така до навършване поне
на тригодишната му възраст. Моли съда, с решението си да постанови ответникът
да заплаща издръжка в размер на 150 лв., която е в реалните възможности на бащата, тъй като от
раждането на детето тя била в майчинство и от м.06.2013г. до настоящия момент
получавала сума в размер на 100 лева.
Ищеца
по първоначалния иск, който е ответник по насрещния иск, в отговора си на
насрещната искова молба заявява, че същата е допустима, но по отношение на
искането при режима на лични отношения да присъства майката, счита че същото не
е необходимо тъй като детето го познавало и било свикнало с него. Относно
претенцията за родителски права, заявява, че не оспорва същите да бъдат
предоставени на майката, а относно исканата издръжка счита исканата за частично
основателна, тъй като твърди че получава възнаграждение по-ниско от средното за
страна, а детето е прекалено малко за такъв размер на издръжка. Счита, че може
да заплаща минималния определен от закона размер на издръжката.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От представено в заверен препис Удостоверение за раждане
от *** г. се установява, че страните по делото са родители на малолетното дете Г.А.
П. ЕГН **********, родено на *** г.
Представено е Удостоверение издадено от Д“СП“ – Община К.
от 04.12.2013 г., от което се установява, че майката П.Ш. получава социални
помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД – по 35,00 лева месечно и по чл.8 ал.1 от ЗСПД по
100,00 лева месечно.
Представено е в заверен препис
Удостоверение изх. № 645/10.12.2013 г. от А. ООД, от което се установява, че
бащата А.П., получава среден брутен доход в размер на около 550,00 лева.
От изготвените по делото два социални доклада на Д”СП” –
гр. К., се установява, че от момента на раждането и към момента на изготвяне на докладите,
малолетното дете Г. се отглежда от неговата майка П.Ш.. Установява се, че
фактическата раздяла между родителите е настъпила преди раждането на детето Г..
След раждането на детето имало период, в който страните отново заживяли заедно
на съпружески начала, но в резултат на спорове, прераснали в сериозин конфликт,
страните отново се разделят и от този момент
майката и детето заживяват в с. В. при близките на П.Ш..
Социалните работници и в двата социални доклада заявяват,
че за детето Г. се полагат всички необходими грижи от страна на неговата майка,
като се задоволяват потребностите му от храна, подходящо облекло, социални
контакти и медицинско обслужване. Твърди
се, че майката не възпрепятства срещите на бащата с детето.
От показанията на свидетеля З.Н.М. – майка на ищеца по
първоначалния иск, се установява, че малолетния Г. се чувства добре без
присъствието на своята майка. Твърди, че синът и се грижи добре за детето, то
било много привързано към него. Твърди, че синът и изпращал пари на детето и
дрешки. Заявява, че от раждането на детето до момента синът и пребивавал в К.В.
където работел. Твърди, че само в периода от м. август 2013 г. до м. януари
2013 г. си бил в България.
От
показанията на свидетеля А.И.Л., майка на ответницата по първоначалния иск, се
установява, че ищеца живее в момента в А.,
а когато се върне живее при родителите си. Твърди, че дъщеря и се грижила за
детето от както се разделили с ищеца. Твърди, че от фактическата раздяла на
07.11.2013 г., била получила от ищеца само 100,00 лева. Детето се родило със
слаба имунна система. Имало нужда от храна, дрехи, лекарства. През м. декември
детето се разболяло, първия път го закарал на лекар, но втория отказал, казал
че няма пари.
Съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
С
оглед идентичността на исковите претенции на първоначалния и на насрещния иск
предявени от страните, съдът намира, че следва да се произнесе с общи мотиви по
предявените от двете страни искови претенции.
Съгласно
представените доказателства, съдът намира, че родителските права по отглеждане
и възпитание на малолетния Г., следва да се предоставят на майката, а на
бащата да се определи режим на лични
отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 9.00 ч.
до 17.00 ч. за всеки от дните, като свиждането ще се осъществява в присъствие на майката до навършване на три
годишна възраст на детето.
С оглед ниската възраст на детето, което понастоящем
е само на една година и предвид обстоятелствата, че същото от раждането му до
настоящия момент е било отглеждано само
и единствено от неговата майка, съдът намира, че детето би се чувствало
спокойно в една относително позната среда и сред хора, които са били
непрекъснато около него и с които е свикнало. Видно от гласните доказателства и
от социалните доклади по делото, беше установено, че бащата е пребивавал много
за кратко в живота на детето. Същото няма трайни спомени от него с оглед
възрастта му, затова настоящата инстанция намира, че посочения режим би бил
най-подходящ към настоящия момент.
По
отношение на предявеният иск за издръжка по чл. 143 ал.2 от СК, съдът
констатира, че по делото са представени доказателства за доходи на ответника за
получавано брутно трудово възнаграждение в размер около 550,00 лева.
Същевременно обаче по делото се представиха доказателства и от двете страни, а
същото е отразено и в социалния доклад, за това че ищеца по първоначалния иск
постоянно живее и работи в К.В.. Ноторно известен факт за съда е, че дохода в К.В.,
дори и под формата на социална помощ, а се твърди, че ищеца работи, значително
надвишава средното за страната трудово възнаграждение в България. Не са
представени доказателства за това бащата да дължи издръжка на друго дете, да е
неработоспособен или да не може да заплаща претендирания размер на издръжка по
други причини.
Майката
е представила единствено доказателство за
доходи представляващи социални помощи за дете. Същите не се оспорват от
другата страна.
Следва
да се отбележи и факта, че детето е на възраст около една година, грижите по
отглеждането му се упражняват единствено и само от майката. А бащата не
представя доказателства за заплащане на издръжка или оказване на съдействие по
отглеждане на детето по друг начин, различен от изплащането на финансови
средства.
В този
смисъл съдът намира, че следва да уважи исковата претенция на ответницата,
предявена с насрещния иск, като осъди ищеца по първоначалния иск, който е
ответник по насрещния да заплаща на малолетното си дете Г. месечна издръжка в
размер на 150,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
по насрещния иск – 16.12.2013 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
С оглед правната сложност на спора,
съдът намира, че на основание Тарифа №1
към ЗДТ - следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на
30,00 лева, която следва да се заплати съобразно изхода на спора - от ищеца по
първоначалния иск. Следва да се осъди ищеца по първоначалния иск да плати по
сметка на КРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00
лева.
Ответницата по първоначалния иск,
която е ищец по насрещния иск, с оглед изхода на спора има право на разноски.
Доказателства за такива се представят само по отношение на направените по делото
разноски в размер на 30,00 лева за държавна такса. Ето защо, съдът намира, че
следва да осъди ищеца да заплати на ответницата направени по делото разноски в
размер на 30,00 лева за държавна такса.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Г.А. П. ЕГН ********** на майката П.А.Ш. ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата А.В.П. ЕГН ********** ***, с
детето Г.А. П. ЕГН **********, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, без приспиване, от 9.00 ч. до 17.00 ч. за всеки от дните,
като свиждането ще се осъществява в
присъствие на майката до навършване на три годишна възраст на детето.
ОСЪЖДА
на основание чл.143 ал.2 от СК, А.В.П. ЕГН ********** ***, да заплаща на детето Г.А. П. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.А.Ш.
***, месечна издръжка в размер на 150,00(сто и петдесет)лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2013
г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
А.В.П. ЕГН ********** ***, да
заплати на П.А.Ш. ***,
направените по делото разноски в размер на 30,00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА А.В.П. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на КРС,
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 30 (тридесет)
лева, окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА А.В.П. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на КРС, в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 216,00 (двеста и
шестнадесет) лева държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
О.М.