Мотиви към присъда №4 по НОХД №281/2014г.
на ВРС.
Врачанска районна прокуратура е предявила
обвинение против подсъдимият И.К.И., за това, че на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен имот, находящ се в м. ”Голямо
краище”, на около 100 м.
от ресторант „Лозница”, и в товарен автомобил „Форд транзит” с рег.№ Е 2480 АМ,
в съучастие като извършител с две неустановени лица и с Б.Р.Р., като помагач е
държал акцизни стоки без бандерол — цигари, а именно:
- 4200 бр. кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр. кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка “RAQUEL” с обща пазарна стойност 103
200.00 лв., а размера на дължимия акциз е 51 531.20 лв., когато такъв се изисква
по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане
с акциз подлежат: 2. тютюневите изделия;” и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия - „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25 от ЗТТИ, в
немаловажни случаи” и предмета на престъплението е в големи размери -
престъпление по чл.234, ал.2 т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
както и против Подсъдимия Б.Р.Р.
за това, че на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен
имот, находящ се в м.”Голямо краище”, на около 100 м. от ресторант
„Лозница”, и в товарен автомобил „Форд транзит” с рег.№ Е 2480 АМ, като
помагач, в съучастие с И.К.И. и две неустановени лица — като извършители,
умишлено улеснил И.К.И. и неустановените лица /като е осигурил помещение във
вилен имот в м.”Голямо краище”/ да държат акцизни стоки без бандерол — цигари,
а именно:
- 4200 бр. кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр. кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка “RAQUEL” с обща пазарна
стойност 103 200.00 лв., а размера на
дължимия акциз е 51 531.20 лв., когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона
за акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат: 2. тютюневите
изделия;” и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - „Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл.25, в немаловажни случаи и
предмета на престъплението е в големи размери -престъпление по чл.234, ал.2,
т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
Производството се движи по реда, на глава 27 от НПК – чл.371, т.2 от НПК
/съкратено съдебно следствие/.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено, като във
хода на съдебните прения пледира за налагане на наказания, както следва: по отношение
на подсъдимия Р. наказание лишаване от свобода за срок от 1г.4м., което да бъде изтърпяно при условията на
чл.66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок. По отношение на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от 2г. 8м., което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият И.К.И. в хода на съдебното следствие лично се признава за виновен по предявеното му обвинение и признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като в последната си дума твърди, че се признава за виновен и
моли за налагане на наказание, което да не е ефективно, като договорният му защитник адв.С.Г. *** пледира за
доказаност на предявеното на подзащитният и обвинение, но счита че подзащитният
и следва да се третира не като осъждан, а като реабилитиран, което именно да
доведе до това наложеното наказание да е търпимо при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимият Б.Р.Р. в хода на съдебното следствие лично се признава за виновен по предявеното му обвинение и признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като в последната си дума твърди, че съжалява з аизвършеното,
като договорният му защитник адв.М.Георгиева
от АК – Враца пледира за доказаност на предявеното на подзащитният и обвинение и признаването му за виновен и наказването му в предела на минимума и при условията на
чл.66 от НК.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
И.К.И. ***, като по настоящем живее в Република Гърция. Видно от представените по НЧД № 38 от 2014г. по описа на ВРС писмени
доказателства: Съдебно решение от 30.10.09г. по гр.д.№5266/09г. на ПлРС, учебно
удостоверение, Разрешение за създаване
работа и обект и Договор за наем на жилище/последните три в оригинал и
легализиран превод от гръцки език се установява, че подсъдимият И. се грижи за
отглеждането и възпитанието на непълнолетния си син - Виктор, считано от
02.03.13г., когато е влязло в сила горепосоченото съдебно решение, с което е
било прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ с.Тотлебен по искане на самия
подсъдим. Същия заедно с детето си и сегашната си фактическа съпруга С.Сашева
имат уседналост в Република Гърция, гр.Атина, ул.”Сониеру”№17, в жилище с
надлежно сключен тригодишен договор за наем.Детето е регистрирано като редовен
ученик за учебната 2013-2014г. във втори клас на 4-та гимназия в Атина, а
С.Сашева осъществява фризьорска дейност в салон с известен адрес въз основа на
надлежно издадено от компетентните власти разрешение.
Подсъдимият
Б.Р. *** и живее на адрес
ул.„Войнишка” №37 ет.1, заедно със съпругата си и и синът си Божидар, който
към датата на процесното деяние бил ученик в 11 клас на ПМГ „Академик И. Ценов”
гр.Враца, като към месец април 2013г. работел в магазин за продажба на цигари и
алкохол находящ се в гр.Враца ул.”Кр.Българията”,
до заведение ,,Флирт”.
Двамата
подсъдими се познавали помежду си от доста години, като се чували от време на
време по телефона, а понякога и се виждали, когато инцидентно И. пристигнел в
гр.Враца.
На 06.04.2013г. подсъдимият И.К. *** и посетил подсъдимият Р. в магазина,
където последния работел. По време на проведения по между им разговор, подсъдимият
И.К. разказал на подсъдимият Р., че е уредил цигари без бандерол, но трябва да
намери помещение, където да ги съхранява за няколко дни. Като дори предложил на
подсъдимият Р. да му осигури такова помещение, като му обещал да му заплати 200-300лв.
за услугата.
Подсъдимият Р. приел
предложението, като се ангажирал да му осигури помещение за цигарите, въпреки,
че бил наясно, че държането на такава стока без бандерол е незаконно, като в изпълнение
на поетият ангажимент още на следващия ден се срещнал със св.Калоян Стоилов,
който бил съученик и приятел на сина му — Божидар.
Подсъдимият Р. знаел,
че родителите на св.Калоян Стоилов притежават вила, находяща се в района на Врачанските лозя, м.”Голяма
крайще”, която била необитаема, поради което няма да има проблем да се оставят
цигарите без бандерол за известно време. Знаел още, че св.К.Стоилов разполага с
ключ за вилата.
Пред
свидетеля св.Калоян Стоилов подсъдимият Р. споделил, че негов познат на име ,,И.” има необходимост от
помещение, в което да да си остави някаква стока, без да
уточнява вида на стоката, като го попитал можели и
съгласен ли е да ползват вилата му за тази цел.
Св.Калоян Стоилов се съгласил да
оставят стоката във вилата на родителите му като въобще не се заинтересувал за
каква стока става въпрос, тъй като имал доверие по отношение на подсъдимият Р.,
които бил баща на най-добрия му приятел, поради което му казал, че няма проблем
да предостави вилата, като дори непредполагал, че ще се съхраняват вещи предмет
на престъпление.Подсъдимият Р. обяснил на св.Калоян Стоилов, че допълнително ще му се обади, когато пристигне стоката.
Така и станало няколко дни
по-късно, подсъдимият И.И. се обадил по телефона на подсъдимият Р. и му
съобщил, че цигарите ще бъдат докарани в гр.Враца на 10.04.2013г. вечерта.
На 10.04.2013г. през деня, двамата
подсъдими се срещнали в магазина в които работел по това време подсъдимият Р.,
при която среща последният съобщил на подсъдимият И., че цигарите ще бъдат
оставени във вилата на момче на име ,,Калоян”, и дори го завел до вилата на
св.Стоилов във Врачанските лозя и му я показал, като двамата се разбрали подсъдимият
Р. допълнително да уведоми св.Калоян Стоилов, че доставката ще бъде вечерта,
като също така дал на подсъдимият И.И. и телефона на св.Калоян Стоилов.
Непосредствено след това и в
изпълнение на уговорката подсъдимият Р. се обадил на св.Стоилов и му казал, че мъж на
име ,,И.” ще му се обади по телефона привечер, за да го заведе до вилата си,
във Врачанските лозя.
Така на 10.04.2013г. около
22.00ч., подсъдимият И.К.И. се обадил по телефона на подсъдимият Б.Р. и му казал,
че цигарите пътуват за гр.Враца и ще пристигнат всеки момент.
Подсъдимият И. позвънил два пъти
на мобилния телефон на св.Калоян Стоилов
и го взел от дома му, находящ се в гр.Враца на ул.”Г.Бенковски” със своя
автомобил.
Двамата потеглили в посока за Врачанските лозя. Около
час след като пристигнали във вилата, находяща се в м.”Голямо крайще”, на около
100 м.
от ресторант „Лозница”, в близост до нея пристигнал бял товарен автомобил
,,Форд транзит” с рег.№ Е 2480АМ, собственост по документи на св.И. Сохулов. Тъй
като било кално автомобилът немогъл да се прибилижи до двора на вилата и бил
спрян в началото на отбивка малко след
главния път.
От буса слезли двама непознати за свидетеля
Стоилов мъже, които разговаряли на руски език по между си и с подсъдимият И.К.И.,
докато св.К.Стоилов отключил входната врата на вилата си. След това
св.К.Стоилов останал да чака в автомобила на подсъдимият И.К.И., докато тримата
— подсъдимият И.И. и двамата мъже започнали да разтоварват буса, като пренасяли
и оставяли кашоните, които били запечатани и облепени с картинки с домати и
плодове в стая във вилата, собственост на родителите на св.К.Стоилов. След като
по голямото количество от кашоните било разтоварено, св.Калоян Стоилов влязъл в
една от стаите на вилата, където съблякъл якето си, като именно тогава видял и
разбрал, че всъщност в кашоните имало различни марки цигари без бандерол, което
много го притеснило. Веднага излязъл от
вилата, като оставил якето с документите си и ключовете от вилата вътре, но в същият момент видял наблизо
преминаващ полицейски автомобил, управляван от св.Н.Тошев, при вида на който се
изплашил и побягнал през гората. От своя страна подсъдимия И. и двамата
непознати мъже при виждането на полицейски автомобил също побягнали през гората
в неизвестна посока.
Пристигналите на място, полицейските служители -
св.Н.Тошев, П.Петков, Ив.Найденов и И.Здравков виждайки изоставения в близост
до основния път товарен автомобил ,,Форд транзит” с рег.№ Е 24 80 АМ, бял на
цвят с отворени врати и констатирайки, в товарния отсег на автомобила разхвърляните
стекове с цигари без бандерол запазили местопроизшествието и незабавно
уведомили дежурната оперативна група, като също така при извършения обход на района видели и вилата на
св.Стоилов, която била отключена, а в една от стаите намерили складирани голямо
количество кашони и насипни стекове с цигари без бандерол.
След пристигане на оперативната група бил извършен
оглед и претърсване и изземване на товарния автомобил ,,Форд транзит” с рег.№ Е
24 80 АМ и на вилата, находяща се в м.”Голямо крайще” на около 100 м. от ресторант
,,Лозница”, като вътре било намерено якето, ведно с личните документи на
св.Стоилов. Извършените действия били отразени в съответните
протоколи и придружаващ снимков материал следствени действия, който са били
одобрени от РС - Враца, на основание чл.162, ал.2, вр. ал.1 НПК и кореспондират
с приложените по делото показания на свидетелите, обяснения на подсъдими и
изготвената оценителна експертиза.
Междувременно докато полицейските служители извършвали
оглед и претьрсване на вилата и товарния автомобил, св.К.Стоилов успял да
стигне до м.”Чифлика” това било около 01.00 - 01.30ч., на 11.04.2013г., когато
се обадил по мобилния телефон на подсъдимият Р. и му разказал какво се е
случило.
Изключително притеснен Калоян Стоилов помолил подсъдимият
Р. да дойде да го прибере и откара в гр.Враца, на което последният веднага се
отзовал, като взел джипа си ”Чероки” и отишъл до м.Чифлика, на изхода на
гр.Враца в посока за гр.Оряхово. Подсъдимият Р. взел св.Калоян Стоилов, които
видимо бил много притеснен и уплашен и го докарал в дома си в гр.Враца, където
последния пренощувал, а сутринта отишъл на училище. Малко по късно около 02.30ч.,
подсъдимият И.И. също позвънил по мобилния телефон на подсъдимият Б.Р. и го
помолил да отиде да го вземе, тьй като се намира покрай ученическия комплекс на
гр.Враца. Подсъдимият Р. прибрал и него с джипа си ”Чероки”, като го закарал по
негово настояване до с.Баница, където го
оставил. По пътя, подсъдимият И. разказал на подсъдимият Р., че докато
разтоварвали цигарите се появила полиция и той побягнал. Движението на
автомобила на подсъдимият Р. от 22.00ч. на 10.04.2013г. до 03.00ч. на 11.04.2013г.
по дата и час е запечатано на камерите на попътната бензиностанция - „ЛУК ОЙЛ”
– обект Б-127 гр.Враца на изхода за гр.Оряхово, чиито записи са изискани и по
отношение, на които е изготвена видеотехническа експертиза, която потвърждава установената
обстановка.
Съгласно заключението на приетата ВИДЕОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА №178/26.06.2013г. / ДП том І л.102-109/, не се установяват следи от манипулация на записаната във
файловете видео информация. Като от обектите на изследване са извлечените
снимкови кадри подредени в хронологичен ред в приложения фотоалбум на л.а.”Чероки”, с рег № Вр 03 33ВХ ползван
от под.Б.Р. и управляван от него в посочения ден.
От информацията,
инкорпорирана в посочените доказателствени материали е видно и че иззетите
веществени доказателства предмет на държане представляват 13 760
бр. кутии цигари без бандерол, които съгласно изготвената по делото СЪДЕБНО
- ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА/ ДП том І л.116-120/, са с обща
пазарна стойност 103 200.00 лв., а размера на дължимия акциз е 51
531.20 лв.
Съгласно заключенията на приетите СЪДЕБНО – ДАКТИЛОСКОПНИ ЕКСПЕРТИЗИ №128 от 19.04.13г. и №309/06.12.2013г. /ДП том І л.87-100/ част
от откритите дактилоскопни отпечатъци от товарен автомобил и вила са негодни за
индентификационно изследване, а тези които са годни не съвпадат със дактилоскопните
отпечатъци на лицата от които са снети образци за изследване /под.И.И., под.Б.Р.,
св.Божидар Р. и св.Калоян Стоилов/, нито съвпадат със дактилоскопни отпечатъци намиращи
се в АФИС.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимите и събраните по делото
доказателства приложени в ДП, необходими за изясняване на същото, както следва:
- том
първи: докладни записки 3 бр. /л.7-9/, протокол за оглед на
местопроизшествие /л.10-12/, протокол за изземване на следи от миризми л.13,
определение №206/11.04.2013г. по ЧНД №441/13г. на ВРС л.14, искане /л.15-16/,
предложение л.17, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него
/л.24-27/, справка от КАТ л.28, разписка л.29, приемо-предавателен протокол
л.30, искане /л.31-32/, предложение л.33, протокол за претърсване и изземване
/л.34-41/, определение №211/12.04.2013г. по НЧД №441/13г. на ВРС л.42,
фотоалбум /л.43-46/, предложение л.47, постановление /л.48-49/, определение
№207/11.04.2013г. по НЧД №442/13г. на ВРС л.50, протокол за претърсване и
изземване /л.51-54/, протоколи за изземване на образци за сравнително
изследване л.55, л.57, постановление л.56, л.58, протоколи за разпит на
свидетелите: Аделина Фердинандова Стубленска /л.59-61/, Стоян Нинов И.
/л.62-63/, Станислав Фердинандов Стубленски л.64-65, Божидар Борисов Р.
/л.66-69/, Калоян Георгиев Стоилов, включително и по реда на чл.223 НПК л.70,
/л.73-75/, л.155, Петко Валентинов Петков л.71, И. Георгиев Сухалов л.82, Любен
Благоев Савов л.84, писмо до РУП-Враца л.76, постановления /л.79-81/, договор
за покупко-продажба на МПС л.83, писмо и разпечатка за собственост на л.а. джип
л.86, постановление за назначаване на дактилоскопна експертиза и експертиза–протокол
№128 /л.77-94/, постановление за назначаване на дактилоскопна експертиза и
дакпилоскопна експертиза №309/06.12.2013г. /л.95-100/, постановление за
възлагане на действия по разследване л.101, постановление за назначаване на
видеотехническа експертиза и експертиза №178/26.06.2013г. /л.102-109/, протокол
за доброволно предаване записи от охранителни камери л.110, постановление за
назначаване на ССЕ експертиза и експертиза /л.116-119/, искане и справки за
съдимост /л.127-129/, /л.134-137/, /л.140-141/, /л.143-146/, /л.163-164/, писмо
от Община Враца л.132, удостоверение от
Община Враца л.133, характеристични справки л.142, л.162, пълномощно л.148,
постановление за привличане на обвиняем л.149, разпит на обвиняем л.151,
постановление по чл.68 НПК и документи към него /л.152-154/, протокол за
разпознаване на лица и предмети и приложения към него /л.156-161/, пълномощно
л.166, постановление за привличане на обвиняем /л.167-168/, разпит на обвиняем
л.169, протоколи /л.170-171/;
- том втори: 3 бр. постановления /л.1-3/, писмо от Глобул до РУП-Враца с
приложена разпечатка към него /л.4-5/, писма и справки /л.6-15/, комбинирана
извадка от разпечатка на Виваком за мобилен телефон /л.15-19/, писмо и справка
/л.20-21/, писмо с приложена детайлна справка /л.22-152/;
- том
трети: призовка л.1, уведомително писмо от ГДИ л.2, писмо от
Затворите Ловеч и Враца /л.3-11/, справка от НБ „Население” л.12, писмо до
Затвора Враца л.13, факс от РП-Варна от 25.02.2014г. до РП-Враца л.14, писмо до
РП-Варна л.15, писмо до НАП-Враца л.16, писмо от РП-Варна л.17, писмо от
НАП-Враца от 28.02.2014г. л.18, постановление за привличане на обвиняем
/л.19-21/, /л.24-26/, /л.29-31/, /л.34-36/, разпит на обвиняем /л.22-23/,
/л.27-28/, /л.32-33/, /л.37-38/;
- том четвърти: съдържащ приложения от досъдебното производство том с класифицирана
информация;
- ЧНД №38 по описа на ВРС за 2014г.-искане л.4, разпечатка на лична карта л.5,
решение от 30.10.2009г. на РС-Плевен л.6, учебно удостоверение в превод и
оригинал на гръцки език /л.7-8/, разрешение за създаване и работа на обект в
превод и оригинал на гръцки език /л.9-12/, договор за наем на жилище в превод и
оригинал на гръцки език /л.13-16/, определение №18 /л.17-19/, както и
приложените по делото молби, справки за съдимост на двамата подсъдими,
медицинска бележка, пълномощно от адв.Георгиева и медицински документи касаещи
здравословното състояние на подсъдимия И., представени от адв.Г., както следва:
медицинско удостоверение издадено от здравно заведение в Република Гърция в
оригинал и в превод, епикриза на български език, писмо от ТЕЛК-Плевен, и др.,
както и веществените доказателства:
- 4200 бр.
кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр.
кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка “RAQUEL” - които се намират на
съхранение във РУП – Враца, както и товарен автомобил „Форд Транзит” с
рег.№ Е 24 80 АМ, намиращ се на съхранение в складовата база на МВР -
Враца - с.Косталево, и
- 1 бр.СД на лист 111 том І от ДП;
- 1 бр.СД на лист 114 том І от ДП ;
- 1 бр.СД на лист 16
том ІІ от ДП
приложени и приобщени по делото по реда на чл.283 и
чл.284 от НПК.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без
съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи, като също
така кредитира с доверие обясненията на подсъдимите дадени в съдебното
заседание, в които се признават за виновни и показанията на свидетелите, дадени
на досъдебното производство.
По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
инкриминираната дата и място, подсъдимият И.И. в съучастие като
извършител с две неустановени лица и с Б.Р.Р., като помагач е държал акцизни
стоки без бандерол — цигари, както и че подсъдимият Б.Р. в качеството си на
помагач е подпомогнал и улеснил това държане. Изложената доказателствена съвкупност води до правния извод, че подсъдимите от обективна и субективна
страна са осъществили престъпните състави, предвидени в чл.234, ал.2 т.3,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за
подсъдимият И.К.И., и по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, за подсъдимият Б.Р.Р., за които са им повдигнато
съответните обвинения.
Обект на
престъплението по чл.234 от НК са обществените
отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата система, и по
конкретно на онези отношения свързани с дейността на държавата по
установяването и събирането на
определбен налог от акцизни стоки.
От
обективна страна подсъдимият И.И. е извършил система от действия под
контрола на съзнанието, изразяващи се държане на вече придобитото инкриминирано
количество акцизни стоки без бандерол негова собственост и на другите двама
извършители неустановени по делто, което е било в тяхна фактическа власт до
момента на откриването на въпросните вещи във вилата на св.Стойлов и в товарният
отсек на товарния
автомобил. Безспорно се установи изпълнителното деяние – държане на акцизни стоки без бандерол — цигари изискващо се по ЗТТИ и ЗАДС, чрез
установяване на фактическа власт върху тях, даващо
възможност на подсъдимите да извършват различни действия по разпореждане и
ползване.
От обективна страна подсъдимият
Б.Р. е извършил система от действия под контрола на съзнанието, изразяващи се в
подпомогане и улесняване на това забранено от закона държане.
От своя страна конкретното количество и стойност на
вещите, се установи отново по безсъмнен начин посредством от една страна
одобрените от ВРС протоколи за претърсване и изземване, в които те подробно са
описани, а от друга – въз основа на изготвената в хода на съдебното следствие
Съдебно – оценителна експертиза. Последните обстоятелства налагат извода, че
действително се касае за тютюневи изделия в големи количества – общо 13 760 бр.
кутии цигари. Всъщност така посочените обстоятелства по същество и не са
предмет на оспорване, както от подсъдимите, така и от защитниците им.
Същественото в
случая, е че несъмнено подсъдимият И.И. заедно с двете неустановени лица е установил фактическа власт върху акцизни стоки с търговско
предназначение, а подсъдимият Б.Р. е подпомогнал това държане. Материалната норма не предпоставя никакви
специални изисквания по отношение на субекта на престъплението, който
може да бъде всяко наказателно отговорно лице и в този смисъл двамата подсъдими
И. и Р. могат и са субекти на престъплението
по чл.234 от НК.
Предмет на престъплението по чл.234 от НК са акцизни стоки без бандерол - цигари, като
изпълнителното деяние се осъществява в две форми – „продава” или „държи”
такива стоки, като в конкретиката на казуса е осъществено чрез „държане”. НК не дефинира кои стоки са от категорията на
акцизните, нито пък за кои от стоките е задължително поставянето на бандерол,
поради което нормата на чл.234, ал.1 НК е от категорията на бланкетните,
препращащи норми и нейното съдържание задължително следва да бъде запълнено с
правилата от съответния нормативен акт, определящ кои стоки са акцизни и
съобразно разпоредбата, кой нормативен акт е задължително поставянето на
бандерол върху потребителската опаковка. В случая това се изисква по смисъла на два специални граждански закона – ЗАДС/Закон за акцизите и
данъчните складове/ и Закона за тютюна и
тютюневите изделия /ЗТТИ/.
“Акцизни стоки”
са стоките, посочени в чл.4, ал.1,т.1, вр. чл.2 т.2 от ЗАДС от което следва, че тютюневите изделия, каквито са
цигарите, наред и с други стоки - подлежат на облагане с акциз, т. е. имат
статут на акцизни стоки. Държаните стоки, са тютюневите изделия и са акцизни
стоки съгласно ЗАДС, и ЗТТИ като същите са били без изискуемия за територията
на Република България акцизен бандерол.
Съгласно ЗАДС “бандерол”
представлява по своята същност държавна ценна книга, намираща се под специален законодателен режим, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерство на финансите
на Република България. Липсата на бандероли върху цигарите следва да се преценя
като липса на редовна държавна ценна книга, установяваща внасянето на дължимия
акциз.
Следователно се
стига до извод, че откритите цигари, са акцизна стока по смисъл на ЗАДС и върху
тях няма поставен бандерол, издаден от Министерството на финансите, съответно
по делото не са налице доказателства да е заплащан дължимия акциз за описаната
стока, които е в размер на 51 531.20 лв.
Следва да се отбележи, също че съгласно § 1 т.4 от
Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия - "Тютюневи
изделия" са всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална
употреба, доколкото те са дори частично произведени от тютюн:
а) цигара - цилиндрично тяло, формирано от специална
хартия чрез залепване, равномерно запълнено с нарязан тютюн (влакна);
б) цигара с филтър - цигара, състояща се от тютюнева част
и филтър;в) пура - цилиндрично тяло, формирано от два пласта спирално навити и
залепени тютюневи листа, запълнено равномерно с надробен на късове тютюн;
г) пурета - цилиндрично тяло, формирано от един пласт спирално навит и
залепен тютюнев лист, запълнено равномерно с надробен на късове тютюн;
д) тютюн за лула - нарязан тютюн, изработен от смеска на различни типове,
произходи и класи тютюни, предназначени за консумация с лула;
е) тютюн за дъвчене - тютюн във формата на ролки, ленти или кубчета и
блокчета, които са пуснати за продажба на дребно и са специално приготвени за
дъвчене, но не и за пушене;
ж) тютюн за смъркане - тютюн на прах или на гранули (зърна), който е
специално приготвен за смъркане, но не и за пушене;
з) (нова - ДВ, бр. 57 от 2004
г.) тютюневи изделия за орална употреба - всички
предназначени за устна употреба изделия, освен тези за пушене и дъвчене,
произведени напълно или частично от тютюн на прах или на отделни частици, или
каквато и да е комбинация от тези две форми, особено тези, предлагани на малки
порции, в пропускливи порести пликчета или във форма, наподобяваща хранителен продукт.”
От друга страна норма на чл.25
ал.1 от ЗТТИ, сочи че: „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху
потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.”
В тази насока е
и разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗТТИ, съгласно която „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25.” Ето защо, цигарите представляват акцизна стока по
силата на ЗАДС, и ЗТТИ върху която стока
следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз.
От гореизложеното се налага
извода, че подсъдимият И.И. не е имал право да държи иззетите по делото
тютюневи изделия, включително в ангажирания чрез подсъдимия Р. склад, какъвта
всъщност се явява помещението ангажирано във вилата на св.Стойлов, нито в
установеното по делото МПС, тъй като същите са били без бандерол изискуем
съгласно българското законодателство.
С оглед на всички
безспорни данни по делото, касателно извършеното деяние, акцизните стоки без
бандерол, които са на обща стойност - 103 200.00 лв., тоест многократно над определената за
страната минимална работна заплата, респективно големия размер 51 531.20 лв., на
невнесеният акциз, с които реално е ощетен бюджета и степента на засягане на
обществените отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в
страната, преценени с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 НК, случаят не
е маловажен.
От друга страна стойността на предмета на
престъплението, който се равнява на общо 166 минимални работни заплати (при МРЗ от 310.00 лв. видно от
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №250 на МС от 11.10.2012г. за определяне на минималната работна заплата за
страната /Обн., ДВ./ към датата на извършване на деянието - 11.04.2013г.) и съобразно
съдебната практика и Тълкувателно
решение №1/1998г. на ОСНК на ВКС, въввеждащ долен праг на понятието "големи размери", съгласно които
винаги когато нанесения престъпен резултат е на стойност 70 минимални
работни заплати/равняващи се на 21 700лв./ или го надвишава, то и следва да се
приеме, че
предмета на престъплението е в „големи размери” в какъвто смикъл и деянието
– дръжане на акцизни стоки без бандерол е квалифицирано
по чл.234, ал.2 т.3 от НК.
От
субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимите с пряк умисъл
– по смисъла на чл.11, ал.2 НК, както подсъдимия И. е действал в съучастие като извьршител с двете неустановени лица, като част
от съвместна, координирана задружна, умишлена престьпна дейност, тьй като
тримата пряко са участвали в самото изпълнение на престъплението, и в този
смисъл е съзнавал, че "държи" цигари – акцизни стоки без бандерол, като
също така е осъществил престьплението и в
съучастие с под.Б.Р., който е действал като помагач улеснявайки извършеното от
под.И. и другите две лица.
От
своя страна подсъдимия Р. е съзнавал, че подпомага под.И. и другите
извършители неустановени по делото за успешното осъществяване на това държане, като е действал като помагач, тъй като умишлено е
улеснил извършването на престьплението осигурявайки помещение, в което да се държат цигарите без
бандерол. Горното е осъществил посредством склоняването на непълнолетния св.Калоян
Стоилов да предостави ключ от вилата на родителите си находяща се в района на
Врачанските лозя, м.”Голямо крайще”, като тези действия подсъдимият Р. е
извършил срещу обещание за заплащане на определена парична сума, знаейки предварително, че се касае за акцизни
стоки без бандерол — цигари, чието държане е запретено от закона. Предвид
изложеното двамата подсъдими по делото са
съзнавали общественоопасния характер на деянията си и са предвиждали и целяли
настъпването на общественоопасните последици.
При така
установените от фактическа страна обстоятелства е безспорен правният извод, че подсъдимият И.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.234, ал.2 т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен имот, находящ се в м. ”Голямо
краище”, на около 100 м.
от ресторант „Лозница”, и в товарен автомобил „Форд транзит” с рег.№ Е 2480 АМ,
в съучастие като извършител с две неустановени лица и с Б.Р.Р., като помагач е
държал акцизни стоки без бандерол — цигари, а именно:
- 4200 бр. кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр. кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка “RAQUEL” с обща пазарна стойност 103
200.00 лв., а размера на дължимия акциз е 51 531.20 лв., когато такъв се изисква
по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане
с акциз подлежат: 2. тютюневите изделия;” и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия - „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25 от ЗТТИ, в
немаловажни случаи” и предмета на престъплението е в големи размери.
Предвид изложеното, подсъдимия
Б.Р.Р. е осъществил с поведението си по несъмнен начин от обективна и субективна
страна състава на престъплението, визирано в чл.234, ал.2, т.3,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен имот, находящ се в м.”Голямо краище”, на около 100 м. от ресторант
„Лозница”, и в товарен автомобил „Форд транзит” с рег.№ Е 2480 АМ, като
помагач, в съучастие с И.К.И. и две неустановени лица — като извършители,
умишлено улеснил И.К.И. и неустановените лица /като е осигурил помещение във
вилен имот в м.”Голямо краище”/ да държат акцизни стоки без бандерол — цигари,
а именно:
- 4200 бр. кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр. кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка “RAQUEL” с обща пазарна
стойност 103 200.00 лв., а размера на
дължимия акциз е 51 531.20 лв., когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона
за акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат: 2. тютюневите
изделия;” и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - „Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл.25, в немаловажни случаи и
предмета на престъплението е в големи размери.
Подсъдимия И.К.И. роден на ***г. в гр.Враца,
българин, български гражданин, жител ***, живущ в Република Гърция посочен в
документите по делото, грамотен, с основно образование, разведен, осъждан-реабилитиран,
с ЕГН **********.
Подсъдимия Б.Р.Р.
роден на ***г***, българин, български гражданин, жител и живущ
***, грамотен, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
За така извършеното
престъпление законът – чл.234, ал.2 от НК, предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години, както и с лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като настоящият
съдебен състав е съобразил, че следва да наложи на подсъдимите наказания в такъв размер, който да не се явява занижен, нито несправедлив с оглед
обществената опасност на деянието и личната такава на дейците.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимите
- И.К.И. и Б.Р.Р. за извършените от тях
престъпления, съдът изходи от
параметрите на самото наказание, и от реда по който протече наказателното производство, а именно глава двадесет и седма от НПК - чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК и по - специално ал.4 на този текст, както и от личните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на отговорността на
подсъдимите съдът отчете от една страна голямото количество цигари, предмет на
престъплението, като оттегчаващо
отговорността им, като по отношение на подсъдимия И.И. и лошите характеристични данни.
От друга страна обаче са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими.
Такива са фактическото съдействие на подсъдимите по време
на съдебното производство изразено дори и в
готовността на двамата да сключат споразумение по делото, а по отношение на под.Р. и на досъдебното производство, както и социалния им статус, чистото съдебно минало, доброто им
процесуално поведение, признанието на вината, ниската обществена опасност на самите дейци, липсата на
лоши характеристични данни по отношение на под.Р., а по отношение на подсъдимия И.И. и тежкото му здравословно състояние, предвид представените от зашитата му писмени медицински материали в хода на съдебното производство /медицинско
удостоверение издадено от здравно заведение в Република Гърция в оригинал и в
превод, епикриза на български език, писмо от ТЕЛК-Плевен/.Съдът взе предвид и факта, че подсъдимия И.И. е единствен родител
на малолетното си дете, което до предприетите от него действия се е намирало за
отглеждане в социално заведение - Дом за деца лишени от родителски грижи
с.Тотлебен, което е видно от представените по НЧД № 38 от 2014г. по
описа на ВРС писмени доказателства, а именно: Съдебно решение от 30.10.09г. по
гр.д.№5266/09г. на ПлРС, учебно удостоверение, разрешение за създаване и работа
и обект и договор за наем на жилище/последните три в оригинал и легализиран
превод от гръцки език.От които се установява, че Подсъдимият И. се грижи за
отглеждането и възпитанието на непълнолетния си син - Виктор, считано от
02.03.13г., когато е влязло в сила горепосоченото съдебно решение, с което е
било прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ с.Тотлебен по искане на самия
подсъдим. Същия заедно с детето си и сегашната си фактическа съпруга С.Сашева
имат уседналост в Република Гърция, гр.Атина, ул.”Сониеру”№17, в жилище с
надлежно сключен тригодишен договор за наем.Детето е регистрирано като редовен
ученик за учебната 2013-2014г. във втори клас на 4-та гимназия в Атина, а
С.Сашева осъществява фризьорска дейност в салон с известен адрес въз основа на
надлежно издадено от компетентните власти разрешение. От горното се установява
и че под.И. е имал коректно процесуално поведение, включително с добросъвестно
посочване на всички възможни адреси, лица и контакти за призоваване.Има трайни
семейни връзки, свързани с фактическо съжителство с трето лице и
грижа/отглеждане на непълнолетно дете и трайна уседналост на членовете на
семейството в РГърция, свързани с учебна и трудова дейност, на известни, точно
посочени адреси.
С оглед на горните обстоятелства и без да бъдат
преценявани като математически сбор наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а всяко едно само по себе си бе отчетено и
съобразено с конкретиката по делото, то и съдът прие, че са налице по отношение на двамата подсъдими И.К.И. и Б.Р.Р. многобройни смекчаващи
обстоятелства, подробно описани
по-горе, като при тази ситуация
съдът счита, че и най – лекото
предвидено в закона наказание за извършеното от тях престъпление би се оказало несъразмерно
тежко, поради което определи наказание както вече се посочи при условията на
58а ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно определи и на двамата подсъдими
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, като счете, че е приложима разпоредбата на чл.58 а ал.4 от НК, тъй като същата разпоредба се явява
по-благоприятна спрямо двамата подсъдими, предвид действителното наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Определеният размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдените. Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и
други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Като според настоящия съд не са налице такива
предпоставки, които да наложат
определяне на наказанието в различни размери на наказанието за всеки един от
подсъдимите, поради което и го
определи в еднакъв размер и вид за всеки от тях, независимо от различната им деятелност.
Съдът намира че, са налице условията за приложение
на чл.66 ал.1 от НК, по отношение на двамата
подсъдими, но с оглед конкретиката по делото ще следва да се обсъди по обстойно
това приложение по отношение на под.И..
Безспорно от
свидетелството за съдимост на подсъдимият И.К.И. е видно, че същият е
бил осъжан общо четири пъти, като първите
две осъждания са извършени от подсъдимия като непълнолетен, както следва:
- по НОХД №384/85г. на РС Враца в сила от 12.07.85г. с което за деяния, които е извършил м.януари 85г. по чл.252 ал.1 вр.195 ал.1
от НК и през м.декември 84г. по чл.266 от НК е наложено общо наказание 1г. 2м. ЛСВ, при общ режим.Като в свидетелството
за съдимост е отразено че е налице реабилитация по право, по чл.86 от НК.
- по НОХД №488/86г. на РС Враца в сила от 27.09.86г. подсъдимият
И. е признат за виновен за
деяние извършено на 17.08.84г. по чл.129 от НК, като е осъден на 1г. 2м. ЛСВ, при общ
режим, като тук двете наказания по двете осъждания на подсъдимият И. са групирани, и е прието, че това наказание е изтърпяно към 08.08.86г.
В свидетелството за
съдимост е отбелязано, че по отношение на тази втора присъда е налице давност
по чл.88а от НК, въпреки че по мнение на настоящият съдебен състав тези
две осъждания представляват едно осъждане /понеже деянията по тях са били в
съвкупност/ и е на лице реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1 т.4 вр. т.2 от НК, тъй като и двете осъждания са
за деяния извършени от подсъдимият, като непълнолетен и от влизане и изтърпяване на наказанието тоест от 08.08.86г. е изтекъл две годишният срок, предвиден в закона, през
който лицето не е извършило друго престъпления от общ характер. тоест по
отношение на тези две осъждания включени в съвкупността, подсъдимият И. се явява реабилитиран.
Вторите две осъждания са извършени от подсъдимия, като
пълнолетен, както следва:
- по НОХД №921/00г. на РС Враца Определение №54 в сила от 02.05.2007г. с което за деяние, които е извършил 05.11.92г. по
чл.252 ал.1 вр.195 ал.1 от НК му е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 10
лв.
- по НОХД №1277/00г. на РС-Варна, Присъда №80 в сила от 27.05.2009г. с което за деяние, което е извършил в периода от
16.11.96г. до 03.12.96г. по чл.195 ал.1 от НК, му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛСВ, при общ режим и за деяние, което е извършил на 03.12.96г. по чл.346 ал.2 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. Като на осн. чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето,
през което на подсъдимия е била ноложена МН Задържане под стража.
Тези две осъждания в
последствие са групирани с Определение №400 от 17.02.2010г. по ЧНД №170/2010г. на РС-Варна, влязло в законна сила на 05.03.2010г., с което е
определено едно общо наказание по двете осъждания от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛСВ при ПОР, като към така определеното наказание е присъединено и наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. по НОХД №1277/00г. на РС-Варна, която глоба видно от
приложеното на /л.18 том ІІІ от ДП/ писмо от ТД на
НАП, е платена.
Също така от приложеното на /л.17
том ІІІ от ДП/ писмо от РП-Варна до РП-Враца е видно,
че определеното по НОХД №1277/00г. на РС-Варна и по ЧНД №170/2010г. на РС-Варна наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛСВ при ПОР, е изтърпяно, чрез
зачитане на предварителното задържане на подсъдимият И. по няколко дела, в периодите както следва:
считано от 10.01.97г. до 22.08.97г. в ОС„ИН”Варна, и от 02.02.99г. до 12.05.99г., в ОС „ИН”Враца по НОХД №1277/00г. на РС-Варна
и от 12.05.99г. до 07.06.99г.,в ОС „ИН”Враца по НОХД №921/00г. на РС Враца
Изводимо от гореизложеното, е че
подсъдимият И.К.И. е изтърпял наложеното му с влязла в сила
присъда от 27.05.2009г. на РС-Варна по НОХД №1277/00г. наказание - 10
години преди това, а именно на 07.06.99г.
В конкретиката на
настоящият казус следва да се посочи че първата реабилитация по отношение на подсъдимият И.К.И. е била за деяния извършени от него
като непълнолетно лице.
Безспорно практиката
на ВКС по този въпрос е различна, като налице са решения на посочения съд,
както в подкрепа на едната така и в подкрепа на другата теза, следва да се посочи,
че практиката която приема, че по отношение на осъждано лице е възможна само
една реабилитация независимо дали е извършило деянията си като непълнолетен или
като пълнолетен в бошинството си са от преди 2000г. като настоящият съдебен
състав ще цитира само едоно от тях - Решение
№51/21.03.96г. по НД №656/95г. на 1-во нак. отделение на ВС, макар че има такива и след посочената година
като например: Решение №296/28.05.04г. по НД №917/03г. на 1-во нак.
отделение на ВКС, Решение №446/29.10.13г.
по НД №1574/13г. на 3-то нак. отделение на ВКС, Решение №201/12.06.09г. по НД №662/08г.
на 3-то нак. отделение.
Следва да се посочи,
че по-новата практика застъпва обратното становище, тоест това, което се
застъпва и от настоящият съдебен състав, а именно че е възможно едно лице да
бъде реабилитирано веднъж за деяния извършени от него като непълнолетен и втори
път за деяния, които е извършил като пълнолетен. В покрепа на това становище са
следните Решения на ВКС, а
именно: Решение №413/08.11.2012г. по НД №1547/12г. 3-то нак.
Отделение на ВКС, Решение
№751/13.02.2004г. по НД №611/03г. на 1-во нак. отделение на ВКС, Решение №46/09.02.2009г. по НД №13/09г.
3-то нак. отделение на ВКС, Решение №13/25.01.2001г. по НД №700/2000г.
2-ро нак. Отделение на ВКС, Решение №575/04.01.2009г. по НД №599/09г.
3-то нак. Отделение на ВКС, Решение №212/12.05.2005г.
по НД №709/04г. 1-во нак. Отделение на ВКС
В посочените решения
ВКС приема, че с разпоредбата на чл.86
ал.2 от НК следва да се има
предвид, че законодателя е приел, че само хипотезата на пълнолетно лице
извършило две престъпления може да търпи това ограничение - забрана за повторна
реабилитация, но това ограничение не се отнася за случаите, когато първата
реабилитация е била извършена от дееца, като непълнолетен.
Като краен извод настоящият съдебен състав приема че са налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК по отношение на
подсъдимият И.И., тъй
като лицето е реабилитирано по право.
Както се посочи той има едно осъждане за деяния
осъществени 84г. и 85г.,
като непълнолетен, за което е реабилитиран по право.
Деянията
му / по присъди под номера 3 и 4 в
свидетелството за съдимост/ са извършени след датата на реабилитация
по първото осъждане, а именно през 92г. и 96г., като по тези
присъди е бил осъден, като пълнолетен,
като наказанието по тях реално е било изтърпяно на 07.06.99г.
Правилото на чл.86 ал.2 от НК създава пречки пред повторна реабилитация по право
на лица, реабилитирани веднъж по право, като пълнолетни. В
случая подсъдимия има реабилитация преди осъждането си като
пълнолетен /по присъди под номера 3 и 4 в свидетелството за съдимост/, но
тя касае осъждането му като непълнолетен, поради
което и въведената забрана със посочената
разпоредба не важи за него. Такова
тълкуване е в съответствие с духа на наказателното ни право, което поставя
непълнолетните лица в по особен режим.
От друга страна, за да е налице реабилитация
по право съгласно нормата на чл.86 ал.1 т.2 от НК, на осъденото лице
следва да е наложено наказание „лишаване от свобода до три
години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е
извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание”
В конкретният случай
на подсъдимият И.К.И. с присъдата по НОХД
№1277/00г. на РС-Варна е наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛСВ при ПОР, което както вече се посочи е изтърпяно още
на 07.06.99г., но е постановено с
Присъда влязла в сила на 27.05.2009г., считано от тази дата визирания в чл.86 ал.1 т.2 от НК тригодишен срок /в които лицето не е извършило друго престъпление,
наказуемо с ЛС/ е изтекъл на 27.05.2012г.
Също така следвало е именно със съдебният акт по НОХД №1277/00г. на РС-Варна, съдът да групира наказанията по това
осъждане и по осъждането по НОХД №921/00г. на РС Враца, тъй като деянията по тях са осъществени в еднородна реална съвкупност и
преди лицето да е
било осъдено с влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Това задължение на съда следва и от Тълкувателно Решение №3
от 16 ноември 2009 година на общо събрание на наказателната колегия на Върховният касационен съд.
Факта, че съдът е сторил това в последствие - едва през
2010г. с Определение №400 от
17.02.2010г. по ЧНД №170/2010г. на РС-Варна, влязло
в законна сила на 05.03.2010г., в случая отежнява положението на
осъдения, тъй като срока за приложение правилата за реабилитация по реда на чл.86 ал.1 т.2 от НК напрактика е започнал да тече от датата на влизане в сила на последната
присъда, тоест на тази по НОХД №1277/00г. на РС-Варна, а именно от дата 27.05.2009г.,
като даже е изтекъл на 27.05.2012г.
В случая меродавен за начало на реабилитация по отношение на Под.И. е
именно срока, който е започнал да тече от датата на влизане в законна сила на Присъда №80 по НОХД №1277/00г. на РС-Варна, и това е - 27.05.2009г.
Следва да се отчете
и че наказанията, които са групирани по ЧНД №170/2010г. на РС-Варна, са извършени от под.И. през 1992г. и 1996г. и са изтърпяни до 1999г., като наказания във
вид на предварително задържане макар и постановени с присъдата влязла в законна
сила на 27.05.2009г., като считано от 96г. до 2013г., тоест близо 13г.
няма данни за друга престъпна деятелност от страна на подсъдимият. Именно за това
и с оглед личният му и социален
статус, да се твърди, че специалната и обща превенция налагат отново да бъде
лишен от свобода по отношение на настоящото си деяние се явява малко пресилено.
Изводимо от горното към момента на извършване на настоящото деяние - 11.04.2013г. подсъдимият И.К.И.
се явава реабилитиран по право по смисъла на чл.86 ал.1 т.2 от НК и след като Реабилитацията заличава осъждането на определено лице и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е
установено противното, то и следва подсъдимият И. да се счита за /реабилитиран/неосъждан,
при което и няма пречка наложеното по отношение на него наказание лишаване от свобода да бъде при условията на чл.66
ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид, че в
случая са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК,
и за двамата подсъдими счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще
бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание както на подсъдимия И.И., така и за подсъдимия Б.Р..
Съдът счете, че с така определеното наказание, в пълна
степен ще бъдат реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както
на личната, така и на генералната превенция.
Също така на основание чл. 234,
ал.3 от НК съдът ОТНЕ в полза на
държавата предмета на престъплението – притежаването на които е забранено, а именно:
- 4200 бр. кутии цигари марка “KINGDOM”,
- 5380 бр. кутии цигари марка “CAMELOT”,
- 890 бр. кутии цигари марка “SK S”,
- 3280 бр. кутии цигари марка “WALTON”,
- 10 бр. кутии с цигари марка
“RAQUEL” - които се
намират на съхранение във РУП –
Враца.
Съдът, също така ПОСТАНОВИ вещественото
доказателство товарен автомобил
„Форд Транзит” с рег.№ Е 24 80 АМ, намиращ се на съхранение в складовата
база на МВР - Враца - с.Косталево и предаден с Приемо - предавателен протокол
от 12.04.2013г./л.30 т.І/ - да бъде
върнат на Любен Благоев Савов от с.Мусонище общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград.
Както и НА ОСНОВАНИЕ чл.112 ал.4 от НПК ПОСТАНОВИ веществените
доказателства:
- 1 бр.СД на лист 111 том І от ДП;
- 1 бр.СД на лист 114 том І от ДП ;
- 1 бр.СД на лист 16 том ІІ от ДП - да
останат по делото.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимите И.К.И. и Б.Р.Р. да заплатят направените по делото разноските
в общ размер от 226.76 лева, платими по равно от всеки един от тях, по
сметка на ОД на МВР – Враца.
Причина
за извършеното престъпление се явява несъобразяването и незачитането на
регламентираните в закона правила за държане на акцизни стоки и стремежа към
облагодетелстване по неправомерен начин от страна на двамата подсъдими по
делото.
При
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
20.02.2015г.
Гр.Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ :