Решение по дело №715/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл.12, ал.10 от ЗПИЛишСв.
С решение № 260364 от 09.06.2021г. СГС, НО, 27-състав е приел
за изпълнение присъда на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение,
постановена на 11.10.2017г. по дело № 3101/3/2017г., влязла в сила на
06.03.2018г., с която българският гражданин Н. В. И., роден на ********г. в
гр.Стара Загора, с постоянен адрес гр.***, ж.к.„***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
ЕГН ********** е признат за виновен, в това че: в периода 26.03.2016г. до
10.09.2016г. е извършил следните престъпления:
престъпно извършване на финансови операции по чл.250, ал.3 от НК
на Румъния, отговарящо на престъпление по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от
НК на РБ;
престъпно извършване на финансови операции чрез теглене в брой по
чл.250, ал.1 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление по
чл.249, ал.1 от НК на РБ;
съучастие в пускане на обръщение на фалшифицирани ценности по
чл.48, ал.1, вр. чл.313, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния, отговарящо на
престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на РБ;
притежание на инструменти с цел фалшифициране на ценности, под
непрекъсната форма по чл.314, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния,
отговарящо на престъпление по чл.246, ал.3 от НК на РБ;
съучастие в незаконен достъп до информационна система под
непрекъсната форма по чл.48, ал.1 ,вр. чл.360, ал.1, 2, 3 от НК на
Румъния, отговарящо на престъпление по чл.319а, ал.1, вр. чл. 20, ал.4,
вр, ал.1 от НК на РБ;
незаконни операции с устройства или компютърни програми по
чл.365, ал.2 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление по
чл.319б, ал.1 от НК на РБ, за което е осъден на едно общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на осем години, като наказанието,
което следва да изтърпи в Република България е 8 (осем) години
„лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС.
Съдът е приспаднал при изпълнението на наказанието „задържането
под стража“, считано от 11.09.2016г. до 07.02.2017г., мярката за неотклонение
„домашен арест“, считано от 07.02.2017г. до 18.08.2017г., както и изтърпяната
част от наказанието лишаването от свобода по горепосочената присъда,
считано от началото на изтърпяване на това наказание лишаване от свобода
до влизане на решението в сила.
В законния срок против решението на СГС е постъпила въззивна
частна жалба от служебния защитник на Н.И. – адв.И. И.. В жалбата се
поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона.
Първоинстанционният съд в разрез с разпоредбата на чл.13, ал.1 от
1

ЗПИИСАННЛСМВЛС не е намалил размера на наказанието от 8 на 6 години
лишаване от свобода, което не отговаряло на чл.24 от българският НК.
Направеното увеличение на най-тежкото наказание от румънския съд
надвишавало по размер това, което може да се определи като максимум по
нашето законодателство, а именно до една втора от определеното общо най-
тежко наказание, което е 4 години. Моли увеличението от 4 години да бъде
редуцирано до 2 години. Поддържа, че чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е
приложима и към чл.24 от НК, която е санкционна по своя характер и има
граници на определяне на наказанието. Поддържа, че неправилно не били
приспаднати и 120-те дни от лишаването от свобода по силата на чл.55 от
Закон № 254/2013 (респективно влизащите в тях и 12 дни по чл.55 от Закон
№ 169/2017) описани в допълнителното уточнение от Окръжен съд Букурещ -
I-ва Наказателна колегия. В Удостоверение от Румънското Министерство на
правосъдието / на стр.7, т.2.2 / било описано, че целият срок, който е изтърпян
във връзка с наказанието, е 952 дни. С допълнително уточнение от Окръжен
съд Букурещ - I-ва Наказателна колегия, на ст.175 и сл. от делото се
пояснявало какво е приспаднато от срока на лишаване от свобода от
Румънската присъда, а именно: задържане под стража, превантивен арест и в
домашен арест от 11.09.2016г. до 18.08.2017г. Отделно били приспаднати и
120 дни от лишаването от свобода по силата на чл.55 от Закон № 254/2013
(като компесаторна мярка). Сбора на описания период и 120-те дни бил 462
дни. Софийски градски съд неправилно бил отказал групиране на наказанието
по румънската присъда със задържането по НОХД № 6974/16г. по описа на
CPC, 1 с-в, съответно и по въззивното производство ВНОХД № 4918/19г., по
описа на СГС, XVI възз. с-в. Към делото било приложено НОХД № 6974/16г.
по описа на CPC, 1 с-в, където имало данни относно задържанията във връзка
с румънската присъда и по делото разгледано пред въззивната истанция от
СГС. От документ от Дирекция „МОС” към МВР (с Per. № А-28678 от
12.10.2017г. /на лист 86 по НОХД № 6974/16г.) било видно, че И. е бил със
сменена мярка от домашен арест на съдебен контрол. На лист 89 и 90 (от
НОХД № 6974/16 г.) се намирали документ от същата дирекция и такъв от
посолството в Букурещ, от които е видно, че на 08.03.2018г. Н.И. е задържан
за изтърпяване на 8 годишната си присъда. Впоследствие е екстрадиран от
румънските власти на 02.07.2019г., постъпил в затвора в гр.София на
04.07.2019г. (относно европейска заповед за арест във връзка с воденото
срещу него производство по НОХД № 6974/16г.) и на 17.12.2020г. е върнат
обратно в Румъния. Счита, че няма законова пречка по такъв вид
производства по признаване на чужда присъда да бъде извършено групиране,
което ще допринесе за бързото приспадане във времето на съответното
задържане. Счита, че следва да се приложи чл.59, ал.3 от НК и от наказанието
лишаване от свобода по румънската присъда да се приспадне задържането по
НОХД № 6974/16г. по описа на CPC, 1 с-в, съответно и по въззивното
производство ВНОХД № 4918/19г. на СГС, 14 възз. с-в във връзка и по
Европейската заповед за арест. Наказанието по румънската присъда можело
2

да се групира с присъдата на СРС поради факта, че деянията по Румънската
присъда и това, за което е бил привлечен, като обвиняем И. по образуваното
НОХД №6974/16г. (и прекратено от въззивния съд), са с дати преди да има
влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Моли да бъде приспаднат
периода от 02.07.2019г. до 17.12.2020г. от наказанието по румънската
присъда. СГС неправилно не бил зачел и не приспаднал времето на
положения труд от 67 отработени дни по време на изтърпяване срока на
лишаването от свобода по румънската присъда. С допълнителното уточнение
от Окръжен съд Букурещ била предоставена информация, че работните дни
се взимат предвид при искане за условно предсрочно освобождаване, което
било възможност за редукция на реалното изтърпяване от размера на
наказанието съобразно българския НК - 2 раб. дни за 3 дни ЛОС. Счита, че е
неправилна квалификацията на деянията от чуждата присъда, съотнесени към
българските наказателноправни норми. Относно деянието по чл.313, ал.1 и 2,
от румънския НК, СГС неправилно бил приел, че отговаря на такова по
чл.244, ал.1 от българския НК. Счита, че фактическото описание на деянието
съответства на признаците на състава на чл.249, ал.1 от НК, а не на тези по
чл.244, ал.1, тъй като става въпрос за извършване на действия със самите
платежни инструменти, а не с данни от тях. Моли да се приеме следното
съответствие между съставите на двата закона: Деянията по чл.360, ал.1, 2, 3
от румънския НК, съответстват на чл.249, ал.1 от българският Наказателен
кодекс, деянията чл.250, ал.1 от румънския НК, съответстват на чл.249, ал. 1
от българският Наказателен кодекс, деянието по чл.313, ал.1 и 2 от румънския
НК съответства на чл.249, ал. 1 от българският Наказателен кодекс, деянията
по чл.250, ал.3 от румънския НК, съответстват на чл.249, ал.1 и 3 от
българският Наказателен кодекс, деянията по чл.314, ал.1 и 2 от румънския
НК, съответстват на чл.249, ал.4 от българският Наказателен кодекс и
деянията по чл.365, ал.2 от румънския НК, съответстват на чл.249, ал.4 от
българският Наказателен кодекс. Счита, че неправилно СГС е определил и
„строг“ режим на изтърпяване на лишаването от свобода, а е следвало да
определи „общ“ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като И. бил
реабилитиран и не е лице с висока степен на обществена опасност, работил е
по време на изтърпяване на наказанието в Румъния и няма данни да е
нарушавал реда в мястото за лишаване от свобода, изминал и не малък
период от време от изтърпяване на наказанието по румънската присъда.
С жалбата не са постъпили писмени доказателства, не се правят
доказателствени искания.
Въззивното производство е проведено без участието на осъденото
лице Н.И., за когото по делото е установено, че изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в К.-П..
В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на
осъдения поддържа жалбата на основанията изложени в нея.
3

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че
жалбата е неоснователна, а решението на СГС е правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
страните, материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Производството по чл.12 от ЗПИЛиш пред първоинстанционния съд
е образувано по повод на постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела,
с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
В рамките на проведеното пред Софийски градски съд производство
по реда на чл.12 от ЗПИЛиш в необходимата степен и при спазване на
процесуалните изисквания е изяснена фактологията по делото, относима към
неговия предмет, като направените фактически констатации са правилни и
обосновани.
По делото е установена следното:
Осъденият Н. В. И. е българин, български гражданин, с постоянен
адрес гр. ***, ж.к.„***“, бл.**,вх. *, ет.*, ап.**, ЕГН**********.
“
Понастоящем И. търпи наказание „лишаване от свобода в затвора в К.-П. в
Румъния.
Н. В. И. е осъден с присъда на Трибунал Букурещ, Първо
Наказателно отделение, постановена на 11.10.2017г. по дело № 3101/3/2017г.,
влязла в сила на 06.03.2018г., с която е признат за виновен, в това че в
периода 26.03.2016г. до 10.09.2016г. е извършил следните престъпления:
-престъпно извършване на финансови операции по чл.250, ал.3 от НК на
Румъния,
-престъпно извършване на финансови операции чрез теглене в брой по
чл. 250, ал.1 от НК на Румъния,
-съучастие в пускане на обръщение на фалшифицирани ценности по
чл.48, ал.1, вр. чл. 313, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния,
-притежание на инструменти с цел фалшифициране на ценности, под
непрекъсната форма по чл.314, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния,
-съучастие в незаконен достъп до информационна система под
непрекъсната форма по чл.48, ал.1 ,вр. чл.360, ал.1, 2, 3 от НК на Румъния,
-незаконни операции с устройства или компютърни програми по чл.365,
4

ал.2 от НК на Румъния, за което е осъден на едно общо наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 8 години.
Според описаното в присъдата и мотивите на румънската присъда,
И. е изпращал неупълномощено на други лица компютърни данни, получени
чрез престъпно копиране на картите на титулярите на 26.03.2016г. - Агенция
„Кибрит” и на 02.04.2016г. - Агенция „Джюлещ”, с цел извършване на
престъпни операции по теглене в брой, което отговаря на съставните
елементи на престъплението престъпно извършване на финансови операции,
деяния по чл.250 ал.3 от НК, с прилагане на чл.35 ал.1 от НК на Румъния.
Румънският съд имайки предвид, че чрез изпращането на данните от
обработените карти, са извършени клонирания на картите, използвани на
банкоматите във Филипините, на 14.04.2016г. и в периода 16-18.04.2016г.,
срещу обвиняемия е запомнено и съучастие в извършване на престъплението
престъпно извършване на финансови операции чрез теглене в брой, деяние по
чл.48 ал.1 от НК отн. към чл.250 ал.1 НК, с прилагане на чл.35 ал.1 НК на
Румъния. Това, че И. е изпращал данни, копирани от обработените карти на
други лица, които, чрез изработването на клонинги на картите, извършват
престъпни тегления в брой от банкомати във Филипините, отговаря на
съставните елементи на престъплението съучастие в пускане в обръщение на
фалшифицирани ценности, деяние по чл.48 ал.1 от НК отн. към чл.313 ал.1 и
2 от НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 от НК на Румъния.Това, че И. е притежавал
инструменти или материали, с цел обслужване при фалшифициране на
банкови карти, отговаря на съставните елементи на престъпленията
притежание на инструменти, с цел фалшифициране на ценности, под
непрекъсната форма, по чл.314 ал.1 и 2 НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 НК на
Румъния. За установено е прието, че деянията на И., който е помагал чрез
изпращане на данните, копирани от банковите карти (при банкоматите на
Raiffeisen на 26.03.20216г. - Агенция „Кибрит” и 02.04.2016г. - Агенция
„Джюлещ”), при извършване на престъпни тегления в брой по-късно, чрез
незаконен достъп, с клониране, на компютърните системи (батноков
банкомат) във Филипините, отговарят на съставните елементи на
престъплението съучастие в незаконен достъп до информационна система,
под непрекъсната форма, по чл.48 ал.1 НК, чл.360, ал.1, 2, 3 НК, с прилаг. на
чл.35 ал.1. За това, че И. на 26.03.2016г., 02.04.2016г. и 10.09.2016г. е
притежавал без да има право, устройства, компютърни програми, пароли и
кодове за достъп, с цел извършване на деяния по чл.360 НК, е прието за
установено, че отговарят на съставните елементи на престъпленията
незаконни операции с устройства или компютърни програми, деяния по
разпоредбите на чл.365, ал.2 от НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 НК на Румъния.
Въз основа на изложеното и с оглед на приложимите разпоредби
от НК на Румъния, на И. е наложено едно основно наказание от 8 години
лишаване от свобода и допълнително наказание забраняване упражняването
на правата по чл.66, ал.1 буква а) и б) НК за период от 2 години.
5

Съдът е изчислил в присъдата срока на задържането, на
превантивното задържане и на домашния арест по отношение на И. от
11.09.2016г. и до 18.08.2017г.
И. е участвал лично в наказателното производство по
горепосоченото дело.
От постъпилите по делото данни от ДМОС /л.107 от първ.д./ е
видно, че И. е бил предаден временно на РБългария по ЕЗА издадена от СРС,
като на 17.12.2020г. е върнат обратно в Румъния. На 19.01.2021г. същият е
бил настанен в затвора К.-П. след трансфер от затвора Поарта Алба.
Първостепенният съд е приобщил доказателство и с оглед
чл.6, параграф 3 от РР, регламентиращ необходимост, когато осъденото лице
все още се намира в издаващата държава, какъвто е настоящия случай, да му
се предостави възможност да изрази своето становище (устно или писмено)
относно прехвърлянето, признаването и изпълнението на наказанието. По
делото е изискана такава допълнителна информация / л.237 и сл. от първ.д./,
но отговор от компетентните власти не е постъпил. Същевременно по делото
постъпила декларация, изпратена от осъденият И. /л.268 от първ.д./ по
пощата, с която заявява, че желае да изтърпи остатъка от наказанието,
наложено му от румънските власти, на територията на Република България,
след приспособяването му по българските закони.
При така установената по делото фактология, правилен и
законосъобразен е изводът на СГС, че в случая са налице условията на чл.12,
ал.7, т.1 от ЗПИЛишСв /Закона/ за признаване и изпълнение по чл.8, ал.1 от
Закона на съдебен акт, постановен в друга държава членка.
Правилно СГС е приел, че в случая не са налице основания
за отлагане на признаването /чл.14 от Закона/, или за частично признаване и
изпълнение / чл.16 от Закона/.
Предвидените в чл.15 от Закона основания за отказ в
случая не са налични, тъй като удостоверението е пълно и съответства на
съдебния акт, не е нарушен принципа ne bis in idem, изпълнението на
определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност, осъденото
лице не се ползва с имунитет по българското законодателство и съдебният акт
не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското
законодателство не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във
връзка с които е постановен актът.
По делото е установено, че осъденият е участвал в
наказателното дело, по което е бил признат за виновен и е осъден. В момента
не се намира на българска територия, а изтърпява наказанието си осем
години лишаване от свобода в затвор в Р Румъния, като не се касае за остатък
6

по-малък от 6 месеца.
Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно
българското законодателство се счита за извършено изцяло или частично на
територията на Република България, включително на място, приравнено на
нейна територия.
От И. е постъпила декларация, в която изрично е заявил, че
желае да изтърпи наказанието лишаване от свобода, наложено му от чужд
съд, в Р България.
Съобразявайки фактическите обстоятелствата, посочени в
Удостоверението по чл.3 от Закона, както и въз основа на описаната в
мотивите на присъдата и на решението на чуждите съдилища, правилно СГС
е констатирал, че деянията за които българският гражданин И. е осъден на
територията на Румъния съставляват престъпления и по българското
законодателство / НК на Р България/, тъй като независимо от някои разлики в
съставите им, техните основни признаци съвпадат. В случая, за част от
деянията условието за наличие на двойна наказуемост не е и необходимо, тъй
като те отговарят на посочените в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.11 от
ЗПИЛишСв – „компютърни престъпления и престъпления, свързани с
компютри, каквото отразяване изрично е направено и в представеното по
делото удостоверение.
Правилно и законосъобразно Градският съд е приел, че
съответните разпоредби по Наказателния кодекс на Р България, предвиждащи
отговорност за извършените престъпления са, както следва:
-престъпно извършване на финансови операции по чл.250, ал.3 от НК на
Румъния, за което на българският гражданин И. е наложено наказание от две
години лишаване от свобода, съответства на престъпление по чл.249, ал.4, вр.
ал.3 от НК на РБ, за което е предвидено наказание от 2 до 8 години
„лишаване от свобода“,
-престъпно извършване на финансови операции чрез теглене в брой по чл.250,
ал.1 от НК на Румъния, за което на българският гражданин И. е наложено
наказание от три години лишаване от свобода съответства на престъпление
по чл.249, ал.1 от НК на РБ, за което е предвидено наказание от 2 до 8 години
„лишаване от свобода“,
-съучастие в пускане на обръщение на фалшифицирани ценности по чл.48,
ал.1, вр. чл. 313, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния, за което на българският
гражданин И. е наложено наказание от четири години лишаване от свобода
съответства на престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на
РБ, за което е предвидено наказание от 2 до 8 години „лишаване от свобода”,
-притежание на инструменти с цел фалшифициране на ценности, под
7

непрекъсната форма по чл.314, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния, за което на
българският гражданин И. е наложено наказание от три години лишаване от
свобода съответства на престъпление по чл.246, ал.3 от НК на РБ, за което е
предвидено наказание до 6 години „лишаване от свобода”,
-съучастие в незаконен достъп до информационна система под
непрекъсната форма по чл.48, ал.1 ,вр. чл.360, ал.1, 2, 3 от НК на Румъния, за
което на българският гражданин И. е наложено наказание от три години
лишаване от свобода съответства на престъпление по чл.319а, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр, ал.1 от НК на РБ, за което е предвидено наказание до 2 години
„лишаване от свобода”.
-незаконни операции с устройства или компютърни програми по чл.365,
ал.2 от НК на Румъния, за което на българският гражданин И. е наложено
наказание от една година лишаване от свобода съответства на престъпление
по чл.319б, ал.1 от НК на РБ, за което е предвидено наказание до 2 години
„лишаване от свобода” .
Съпоставката на всеки от съставите на престъпления по
българския и румънския НК в санкционната им част, правилно е довела СГС
до извод, че в случая не се налага редуциране на наказанието за някое от тях
по реда на чл.13, ал.1 от ЗПИЛишСв, съгласно която когато по българското
законодателство максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление е по-малък от наложеното в издаващата държава, съдът го
намалява до този срок.
Въззвният състав обаче намери, че решението на първата
инстанция следва да претърпи корекция в частта относно приетото за
изпълнение по отношение на И. едно основно наказание от 8 години
лишаване от свобода.
Видно от присъдата на Трибунал Букурещ, Първо
Наказателно отделение, постановена на 11.10.2017г. по дело № 3101/3/2017г.,
след като е определено наказание за всяко от престъпленията, за които И. е
признат за виновен, въз основа на чл.39, ал.1, б.“б“ НК, чл.38 НК и чл.45, ал.1
от НК е извършено „сливане“ на наказанията, които са му наложени, като той
следва да изпълни най-тежкото основно наказание, съответно от четири
години лишаване от свобода, към което е добавено увеличение от една трета
от остатъка от другото наказание, съответно 1/3 от 12 години, при което се е
получило, че следва да изпълни основно наказание от осем години лишаване
от свобода.
Във връзка с така определеното по отношение на И. едно общо
наказание, въззивният състав прие, че разпоредбите на чл.39, ал.1, б.“б“ НК,
чл.38 НК и чл.45, ал.1 от НК на Р Румъния представляват аналог на тези по
чл.23, ал.1 от българския НК, даващ възможност за групиране на наложените
8

на едно лице наказания и определяне на едно общо, най-тежкото от тях, и по
чл.24 от българския НК, даващ възможност да се увеличи определеното
общо най-тежко наказание най-много с една втора, при условие да не
надминава сбора от отделните наказания. Разпоредбите на чл.23 и чл.24 от
НК несъмнено се отнасят към наказанието и поради това в производството
по чл.12 от ЗПИЛишСв следва да бъдат приспособени към българското
законодателство. В случая несъответствие няма в техниката на групиране на
наказанията, наложени за отделните престъпление, тъй като по чл.23, ал.1 от
НК на Р България също би се определило едно общо най-тежко наказание от
четири години. Несъответствие по смисъла на закона, обаче има в частта
относно приложението на разпоредбите, която дават възможност за
увеличаване размера на така наложеното най-тежко наказание. Съгласно
чл.24 от НК на Р България общо определеното по отношение на И. наказание
лишаване от свобода би могло да бъде увеличено най-много с една втора /от
общо определеното, а не от сбора на останалите наказания /, при което при
определянето на този максимален размер, общото му наказание следва да се
увеличи с две години, а не с четири години, както е предвидено в закона на
Р.Румъния. Ето защо и при спазване регламента на чл.13, ал.1 от ЗПИЛишСв,
И. следва да изтърпи общо наказание от шест години лишаване от
свобода.
По изложените съображения, САС намери, че следва да бъде
изменено решението на СГС в частта относно определеното на Н. В. И. едно
общо наказание „лишаване от свобода“, което следва да изтърпи в Република
България, като го намали от осем години на шест години лишаване от
свобода. Релевираните от защита доводи в този смисъл въззивният състав
намери за основателни и ги уважи.
Определеният от СГС на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС
е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ не следва да бъде променян, независимо от
намаляване размера на наказанието, което следва да изтърпи И.. В случая не
може да се обоснове извод, че осъденият не е с висока степен на обществена
опасност. Аргумент в тази насока е не само характера на престъпленията, за
които е осъден, но и техния брой. В тази връзка неоснователни са доводите на
защитата, които се отнасят до поведението на И. в местата за лишаване от
свобода. Доброто поведение и трудова ангажираност при изтърпяване на
наказанието са обстоятелства, които имат отношение към евентуално
производство по условно предсрочно освобождаване, но не и към преценката
за степента на обществена опасност на дееца. С оглед на това САС отхвърли
претенцията на защитата за определяне по отношение на И. „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание предвидената
възможност в чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
Жалбата на защитата е основателна и в частта относно приспадане
9

при изпълнение на наказанието на срока на изтърпяната част от наказанието и
временното задържане от общия срок на наложеното наказание лишаване от
свобода, съгласно предвиденото в чл.12, ал.9 от ЗПИЛишСв. По делото е
постъпила допълнителна информация от румънските власти /л.175-л.180 от
първ.д./, видно от която с присъдата от наложеното на И. наказание
лишаване от свобода е било приспаднато „задържането под стража“, считано
от 11.09.2016г. до 07.02.2017г., мярката за неотклонение „домашен арест“,
считано от 07.02.2017г. до 18.08.2017г.. С решението си СГС е приспаднал
този срок, както и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
присъдата, считано от началото на изтърпяване на това наказание лишаване
от свобода до влизане на решението по чл.12, ал.8 от ЗПИЛишСв в законна
сила. Настоящият състав на САС намери, че неправилно СГС не е приспаднал
от наложеното му наказание и посочените в постъпилата допълнителна
информация от румънския орган 120 дни съгласно разпоредбата на чл.55.1 от
Закон № 254/2013 на Р Румъния, което се явява компенсаторна мярка заради
изпълнение на присъдата в неподходящи условия.
Неоснователна обаче е претенцията на защитата на осъденото лице,
от изтърпяната част да бъдат приспаднати и 67 дни, за които по делото са
постъпили данни, че И. е полагал труд в затворнически условия. За да
обоснове становището си САС се съобрази със задължителната тълкувателна
практика по въпроса, дадена в тълкувателно решение № 3 от 12.04.2017г. по
тълк. д. № 3/2016г., ОСНК на ВКС. С него се сочи като изгубило сила
приетото в т.3 от тр № 3/12.11.2013г. по т.д. № 3/2013г., че „положеният
общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в
осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на
наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за
изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“, когато се отнася
за трансфер на осъдено лице от държава-членка на ЕС. Освено това, изрично
е посочено, че съдът на Република България като изпълняваща държава не
може да намали наказанието на трансферирано от друга държава-членка на
ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането му в
издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при
спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване
на наказанието. В конкретния случай, в постъпилата допълнителна
информация от чуждата държава е посочено, че съгласно националното й
законодателство дните положен труд в затворнически условия не се
приспадат ефективно от наложеното с присъдата наказание, а представляват
основание, при което искането за условно предсрочно освобождаване може да
бъде разгледано преди реалното изпълнение на частта от присъдата на
затвора. Съгласно разпоредбата на чл.100 от НК условието за условно
предсрочно освобождаване може да бъде постановено при лишаване от
свобода, ако осъденото лице е изтърпяло поне две трети от наказанието си, в
случай на лишаване от свобода, което не надвишава 10 години, или поне три
четвърти от наказанието му, но не повече от 20 години, в присъдите за
10

лишаване от свобода за повече от 10 години. При изчисляване на частите от
наказанието се взема предвид частта от продължителността на присъдата,
която според закона може да се счита за изпълнена въз основа на положения
труд. В този случай условно предсрочно освобождаване не може да бъде
разпоредено преди действителното изпълнение на поне половината от
продължителността на присъдата в затвора, когато тя не надвишава 10
години, и най-малко две трети, когато присъдата надвишава 10 години.
Следователно, няма законово основание работените от осъдения И. 67 дни в
затворнически условия да бъдат приспаднати с решението по чл.12, ал.8 от
ЗПИЛишСв, на основание ал.9 от същата норма. Същевременно, следва
администрацията в българския затвор, където същият ще бъде преместен за
изтърпяване на оставащата част от наказанието му, да ги има предвид и
отчете при изчисляване на остатъка съгласно указаното в разпоредбата на
чл.41, ал.3 от НК на Р България.
Правилно СГС е отхвърлил като неоснователно искането на
защитата в производството по чл.12 от ЗПИЛишСв да се извършва
приспадане по реда на чл.59, ал.3 от НК на евентуално налични периоди на
задържане във връзка с посочени по-горе присъда на СРС, респ. евентуално
време на задържане по посоченото ВНОХД, с решението по което е
прекратено НП поради изтекла давност, тъй като е извън предмета на
специалния закон.
Поради тези мотиви Софийски Апелативен съд, НО, 7 постанови
решението си.
11

Номер на акта:	241
Дата:	12 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия:	Емилия Колева

Дело:	20211000600715
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 юни 2021 г.

Решение по дело №715/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите