Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, IV въззивен състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Папазян
ЧЛЕНОВЕ: Атанас Н.Атанасов
Габриела Лазарова
при
секретаря Силва Абаджиева, и с участието на прокурора Юлиана Христова, като
разгледа докладваното от съдия Папазян, ВНОХД № 3582/2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С
присъда от 23.10.2017 г. на СРС, НО, 121 състав, постановена по НОХД №
4361/2017 г. подсъдимият Л.В.А. е признат за виновен в това, че за времето от
21.06.2017 г. до 25.06.2017 г. в гр.София, при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е отнел чужди
движими вещи от владението на Й.Г.К. и С.Б.А.-К., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила, както следва : 1. На 21.06.2017 г. в
гр.София, ж.к.“Красна поляна“, пред бл.40, отнел чужди движими вещи – златен
синджир с тегло 4,5 грама, 14 карата, на стойност 337.50 лв. и златен кръст с
тегло 3 грама, 14 карата, на стойност 225 лв. , или всички вещи на обща
стойност 562.50 лв. от владението на Й.Г.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – издърпал със сила синджира с кръста от
врата на К.; 2. На 25.06.2017 г. в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“,
пред кино „Аура“ е отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 3.48
грама, 14 карата, на стойност 261 лв. и златен синджир с тегло 6.36 лв., 14
карата, на стойност 477 лв., или всички вещи на обща стойност 738 лв. от
владението на С.Б.А.-К., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – издърпал със сила двата синджира от врата на свА.-К.,
поради което и на основание чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.58а ал.4 НК му е
наложено наказание две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл.59 ал.1 НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато времето,
през което спрямо Л.А. е била взета МНО задържане под стража, считано от 02.07.2017 г. до 31.10.2017 г.
Със
същата присъда подс.А. е осъден да заплати на Й.Г.К. сумата от 562.50 лв. –
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Подс.А.
е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 195.63 лв., представляваща
разноски по делото, по сметка на СРС сумата от 50 лв. – държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и 10 лв. – държавна такса за служебно
издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
Срещу
така постановената присъда е постъпил протест от представител на СРП в частта,
касаеща определеното наказание, с искане да се измени присъдата, като се
увеличи наказанието на две години и шест месеца лишаване от свобода без
приложението на чл.66 НК., като се определи първоначален общ режим за
изтърпяването му. В протеста е застъпено становището, че определеното с
присъдата наказание се явява необосновано занижено, тъй като се касае за
извършен грабеж при условията на чл.26 НК с две деяния, извършени в светлата
част на деня, принудата е насочена към лица от женски пол в напреднала възраст,
а при едно от деянията и в присъствието на малко дете, като не е за
пренебрегване и стойността на отнетите вещи.
Срещу
така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от адв.Ю.Б. – защитник
на подс.А., касаеща частта относно наложеното наказание, с искане да се намали
наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца, изпълнението
на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. В жалбата са
изложени доводи, според които по отношение на подсъдимия са налице изключителни
и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което обуславя прилагането на
чл.55 НК и определяне първоначалния размер на санкцията под предвидения в
закона минимум от три години лишаване от свобода, което впоследствие да бъде
намалено с 1/3 съгласно законовите разпоредби. В този смисъл защитата счита, че
първоначалния размер на санкцията следва да бъде 2 години и шест месеца
лишаване от свобода, която да бъде намалена с 1/3.
В
производството пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста,
като счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, в това
число по отношение на определеното наказание.
Гражданският
ищец Й.К. предоставя решението на съда.
Защитата
на подсъдимия – адв.К.К.счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, като
предвид многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, би могло
да бъде определено наказание и в по-нисък размер.
Подс.Л.А.
се явява лично пред въззивната инстанция, като изразява съжаление за
извършеното и заявява, че няма да върши повече престъпления.
Софийски
градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
За да
постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел надлежно съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият изцяло е признал
фактите от обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства по
тях.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил хипотезата на чл. 372, ал. 4 НПК, доколкото
доказателствата от досъдебното производство подкрепят направеното признание.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира
основания за ревизиране фактологията, приета от първата инстанция, която се
изразява в следното:
На
21.06.2017 г. св.Й.К. била седнала на пейка пред бл.№ 40 в ж.к.“Красна поляна“.
На врата си носела златен синджир с тегло 4.5 грама и златен кръст на него с
тегло 3 гр. Покрай нея минал подс.А., който забелязвайки златните накити, се
приближил до свидетелката и издърпал със сила синджира с кръста от врата й,
след което побягнал.
На
25.06.2017 г. св.С.А.-.К.се намирала пред кино „Аура“ на бул.“Ал.Стамболийски“.
На същото място и по същото време се намирал и подс.А., който забелязал, че свА.-К.
носи на врата си два златни синджира – с тегло 3.48 грама и 6.36 грама.
Подсъдимият се приближил към свидетелката и със сила издърпал и двата синджира
от врата й, след което побягнал. След това продал едно от синджирчетата на св.Д.Б.за
сумата от 30 лв. С помощта на св.А.К., подсъдимият заложил в заложна къща
„Еврокомерс 1“ ЕАД вторият синджир. Впоследствие и двата синджира били върнати
на свА.-К..
Установена
била общата стойност на вещите, чрез изготвена съдебно-оценителна експертиза,
според чието заключение стойността на отнетите вещи от владението на
пострадалата К. е в размер на 562.50 лв. а тази на вещите отнети от владението
на свА.-К. – 738 лв., като общата стойност на отнетите вещи е в размер на 1 300.50
лв.
На
30.06.2017 г. било проведено разпознаване на лица, при което както св.К., така и
свА.-К. разпознали в лицето на подс.А. извършителят на престъпните
посегателства срещу тях.
Изложената
фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд, въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на
свидетелите Л.Б., В.Г., С.А.-.К., Д.Б., Й.К., А.К., заключения от съдебнооценителна
и видеотехническа експертизи, протоколи за разпознаване на лица, , протоколи за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, трудов
договор от 23.03.2018 г., справка за съдимост на подсъдимия.
В
подкрепа на направените от подсъдимия самопризнания се явяват показанията на
пострадалите К. и А.-К., които подробно описват времето, мястото и механизма на
извършените престъпни деяние, както и участието на подсъдимия в тях.
Показанията на посочените свидетели настоящата инстанция намира за
последователно, обективно и непротиворечиво изложени, като същите се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал, в частност показанията
на свидетелите Б.и К., извършеното разпознаване на подсъдимия от страна на св.Б.,
както и идентифициране на част от инкриминираните вещи от свА.-К..
Изложената
по-горе фактология е в унисон и с протоколите за разпознаване, от които се
установява, че и двете пострадали категорично посочват подс.А. като извършител
на престъпните посегателства срещу тях.
Въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно
изготвено заключението на извършената в досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, според която общата стойност на отнетите вещи от
владението пострадалите лица е в размер на 1300.50 лева.
Всички тези източници на доказателства и
доказателствени средства, тълкувани в съвкупност, водят по категоричен начин до
извода, че подсъдимият е автор на инкриминираните деяния.
При описаните факти районният съд е направил верни
правни изводи за квалификацията на деянието, за което подсъдимият А. следва да
понесе отговорност по чл. 198
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. От обективна страна, с две деяния, осъществяващи
поотделно състава на престъплението по чл.198 ал.1 НК, които са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, подс.А. е отнел от две лица чужди движими вещи
на обща стойност 1 300.50 лв., като употребил за това сила – издърпване на
синджирите от врата на пострадалите.
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал
настъпването на общественоопасните последици от деянието.
При
индивидуализацията на наказанието, първостепенният съд е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелства съвкупността от две престъпления срещу по-уязвими
пострадали, каквито са жените и е приел наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подс.А. обстоятелства, като чистото му съдебно минало, младата
му възраст, изразеното искрено съжаление за стореното, частичното
възстановяване на причинените щети, не без съдействието на подсъдимия, както и
механизма на осъществяване на престъплението, който сочи на обичайната „улична
престъпност“. В тази връзка първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл.58а ал.4 във вр.чл.55 ал.1 т.1 НК, определяйки на подсъдимия наказание
лишаване от свобода под най-ниския предел в санкционната норма на чл.198 ал.1 НК, а именно лишаване от свобода в размер на две години.
Въззивната
инстанция не се съгласява с така направения извод от първостепенния съд при
индивидуализация на наказанието на подс.А.. Безспорно правилно са отчетени като
смекчаващи неговата отговорност обстоятелства чистото му съдебно минало,
младата му възраст, изразеното съжаление за извършеното, възстановяване на част
от инкриминираните вещи. Към позитивните обстоятелства следва да се отчете и
факта, че подсъдимият от месец март 2018 г. е трудово ангажиран. Тези
обстоятелства обаче не могат да мотивират извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание /в случая лишаване от свобода в размер на три години/ се
оказва несъразмерно тежко. Това е така, тъй като към констатираното от
първостепенния съд отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, следва
да се отнесе немалката стойност на инкриминираните вещи – над 1300 лв.,
извършването на отделните деяния през изключително кратък период от четири дни,
осъществяването им в светлата част на денонощието по отношение на по-възрастни
лица от женски пол, с оглед постигане на улеснение при сломяване на тяхната
съпротива. Извършвайки комплексна оценка на обстоятелствата, влияещи върху
отговорността, въззивната инстанция приема, че е налице известен превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което следва да
му се определи наказание в минималния размер на предвидената санкция – три
години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК следва да бъде
редуцирано с 1/3, като наложеното наказание като размер остава непроменено –
две години лишаване от свобода.
Така определения размер на наказанието ще постигне целите
на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздейства предупредително,
превъзпитаващо и възпиращо спрямо подс.А., както и спрямо останалите членове на
обществото. Въззивният съд
намира, че така наложеното наказание за срок от две години е съобразен както
със степента на обществена опасност на деянието, така и с тази и на дееца.
Въззивната инстанция се
съгласява, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК, доколкото подсъдимият
е неосъждан към момента на извършване на престъплението, определеното от съда
наказание „лишаване от свобода“ е в рамките на изискуемия 3-годишен срок и
най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да го изтърпи ефективно. Въззивният съд счете, че
приложението на чл. 66, ал.1 НК следва да бъде за максимално допустимия срок от
пет години, което в необходимата степен би осъществило адекватно и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия,
поради което прие, че действително не се налага откъсването му от нормалната
социална среда. Съставът на въззивния съд счита, че отлагане изтърпяването на
така определеното наказание за този период ще бъде един шанс за осъдения за
поправяне и превъзпитание. Определяйки минималния размер от три години на
изпитателния срок по чл.66 ал.1 НК, първоинстанционният съд е пренебрегнал
високата обществена опасност на този вид престъпления, които са насочени не
само към правото на собственост, но и към неприкосновеността на личността.
Доколкото по делото е депозиран съответен протест от СРП, не съществува
законова пречка за увеличаване размера на изпитателния срок от три на пет
години.
Във връзка с доводите, изложени в жалбата на
защитника на подсъдимия, следва да се отбележи принципното положение, че
редукцията на наказанието с 1/3 е приложимо само при определяне на наказанието
по чл.58а ал.1 НК. В случаите, когато са налице едновременно условията на
чл.58а ал.1 и на чл.55 НК, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца. Законодателят не е предвидил едновременно
прилагане на чл.55 и чл.58а ал.1 НК.
Правилно от
първостепенният съд е уважена гражданската претенция на пострадалата Й.К. в
размера, в който са оценени инкриминираните вещи.
Законосъобразно
първата инстанция е възложила на подс.А. разноските по делото, в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция констатира
наличие на основания за изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
С
оглед горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл.337, ал.2, т.1 НПК,
Софийски градски съд, IV-ти въззивен
състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда
от 23.10.2017 г. на СРС, 121 състав, постановена по НОХД № 4361/2017 г., като изменя
основанието за наложеното наказание от чл.58а ал.4 НК на чл.58а ал.1 НК и
размера на определения изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК, като го увеличава от
три на ПЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.