Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 895 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:*** срещу Х.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 6556/27.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13475/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 1696,93 лева, представляваща
незаплатена главница за ползвани В и К услуги за периода от 13.07.2016г. до
07.08.2019г., по партида с абонатен номер ... за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Т.В.“ №.., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 26.08.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 195,20
лева, представляваща лихва за забава
за периода от 23.09.2016г. до 21.08.2019г. Претендират се и направените по
делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно
чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Т.В.“ №...
Ответникът бил титуляр на партиди с абонатен номер ..., по които се води отчета
на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила дължимите за услугите
суми.
В законоустановения срок назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
отношение между страните. Сочи, че не са спазени изискванията за отчитане на
предоставени ВиК услуги. Оспорва се реалната доставка на претендираното
количество ВиК услуги. Прави възражение
за изтекла погасителна давност за всички задължения за главница с падеж преди
26.08.2016г.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 04.10.2019г., в която за описани задълженията за абонатен № ... с титуляр Х.Х.И. за периода
от 13.07.2016г. до 07.08.2019г.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ищеца е справка по лице от
Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на Х.Х.И., от която е
видно че същата през 1994г. е придобил
собствеността върху процесния имот с адрес
гр. Варна, ул. „Т.В.“ № 14, бл.1 вх.Б, ет.1, ап. 1,
по силата на договор за покупко-продажба.
Представени от ищеца са
още карнетни листи за абонатен № ...с титуляр Х. Хр. И., за периода
от 08.11.2016г. до 06.02.2019г. На първия карнетен лист е вписана забележка от 08.11.2016г.
че водомерът е спрял. После има отбелязване, че се води дело, както и че е
изпратено УП с обратна разписка – непотърсено.
Представено от ищеца е уведомително писмо №
********** от 13.10.2016г. до Х.И., с което същата се уведомява за повреден
водомер. На писмото има отбелязвания, както следва: от 13.11. – до Нова г. ще
се обади, от 07.12. – ще се обади, 12.-1. – не отг. Представено е и
уведомително писмо № ********** от 11.09.2018г. до Х.И. за изтекла валидност на
метрологична проверка/ на главния водомер, с обратна разписка, върнато като
непотърсено от абоната.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява, че измервателният уред – водомер № 90307 е монтиран в
процесния обект, находящ се гр. Варна,
ул. „Т.В.“ №.., преди 2009г.Данните в представените карнетни листи за посочени
кубици вода съответстват на данните по издадените фактури / с някои разлики,
които се дължат на разпределена вода по главния водомер/. Последният реален
отчет е на 14.09.2016г. В заключението е посочено, че предвидените в чл.49 от Наредба
№4/14.09.2004г. изчисления
означават начисляване по 84 куб.м. месечно.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК след дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
в срока, предвиден в чл.415, ал.4 от ГПК и са процесуално допустими.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че ответницата е собственик на процесния имот. Тя е
вписана и като титуляр на партидата при ищеца. Предвид изложеното съдът намира,
че ответникът се явява потребител на ВиК услуги и е обвързан от Общите условия
на ищцовото дружество.
Следващият спорен между страните въпрос
касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и
чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез
монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения, т.е.
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер.
В чл. 21 от ОУ са
предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско измерване
(водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този
начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя.
В конкретния случай
представени по делото са карнетни листи, върху които няма подпис на потребителя.
Карнетите, както и справката за недобора представляват частни документи, които
нямата материална доказателствена сила в случай, че не са подписани. Ищцовото
дружество не е ангажирало друго доказателства за доставката на процесното
количество ВиК услуги до обекта. Предвид изложеното съдът намира, че не е
доказана реалната доставка на такива услуги.
В исковата молба ищецът не е твърдял, че
се касае за служебно начислено количество и едва в хода по процеса е заявено,
че се касае за такова, без да може да конкретизира основанието за служебното
начисляване. Посочено е общо, че се касае, както за неосигурен достъп, така и
за изтекла метрологична годност на водомера.
На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и
чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните
водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за
целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за
предварително известяване. Когато е налице невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител,
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането, в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане – чл.35, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки
задължението да осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът
на вода се изчислява при
спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ
от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на
чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. В настоящия случай липсват констативни протоколи за
неосигурен достъп, предвид което не се установява основание за начисляване на
служебно количество ВиК услуги поради неосигуряване на достъп.
На следващо място ищецът се е позовал на
изтекла метрологична годност на водомера в процесния обект.
Съгласно чл.34а, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. периодичните проверки на индивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години.
Съгласно ал.5 на същата разпоредба, когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът
за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че
монтираният на обекта водомер в процесния период е бил с изтекла метрологична
годност. Съгласно заключението на СТЕ индивидуалният водомер в обекта е
монтиран преди 2009г., но неясно остава дали действително към всяко от
месечните начисления на служебно количество ВиК услуги е изтекъл 10 годишния
срок, предвиден в чл.34а от Наредбата. В допълнение, съдът намира, че липсва
доказателство за уведомяване на абоната, че следва да се извърши проверка на
индивидуалния водомер. По делото са представени два броя уведомителни писма до
ответницата, които на първо място не са достигнали до нея и второ, не касаят
уведомяване за изтекла метрологична годност на индивидуалния водомер. В първото
писмо от 2016г. е посочено, че водомера е повреден, а във второто от 2018г., че
е изтекла валидността на метрологичната проверка на главния водомер. С оглед на изложеното съдът намира, че не се
установи и основание за начисляване на служебно количество ВиК услуги поради
изтекла метрологична годност на индивидуалния водомер в обекта на ответницата.
По изложените съображения
съдът намира, че предявения иск за галвница и акцесорния такъв за лихва за
забава се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да заплати по сметка на ВРС
направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 125 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В.И К.” ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***
срещу Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено
между страните, че Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК ..... със седалище
и адрес на управление *** следните суми: сумата от 1696,93 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К
услуги за периода от 13.07.2016г. до 07.08.2019г., по партида с абонатен номер ...
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Т.В.“ №.., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението – 26.08.2019г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 195,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от
23.09.2016г. до 21.08.2019г., за които суми е издадена Заповед № 6556/27.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13475/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „В.И
К.” ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Варненски районен съд сумата от 125 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: