Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр.Кюстендил, 05.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 152 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Й.И.Д. ***, обжалва Решение № 175/10.04.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1375/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г., с което е изменено НП № 6527/29.10.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на Й.И.Д. в размер на 2 500 лв. на основание чл. 53 ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като размерът на глобата е намален на 1 000 лв.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – въззивния съд не е съобразил очертаната фактическа обстановка от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, не са индивидуализирани мястото на извършване на нарушението и МПС, с което е извършено същото, не са събрани достатъчно доказателства за времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Моли се решението да бъде отменено, съответно да се отмени като незаконосъобразно процесното НП.
Ответникът по касационната жалба е редовно призован, представлява се от юк. Л., която оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема, че жалбата е процесуално допустима.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление №6527 от 29.10.2019год., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора Й.И.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00лв. на осн. чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, за това, че на 03.10.2019год., в 14,35 часа на път І-1, км.322+200 от дясно, на 200 м. след отклонението за с. Дяково в посока София - Благоевград, е управлявал / извършвал е движение на МПС с три оси, марка „И.“, модел „А.“ с рег. № Е **** МР, което е извънгабаритно по см. на§1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата наредба, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.
За деянието е съставен АУАН №0007290/03.10.2019г., в който е описана същата фактическа обстановка, а в съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетеля на съставянето на акта, които потвърждават изложените в същия обстоятелства относно релевираното деяние. Измерването е извършено с техническо средство електронна везна DFW-KR №118873 и ролетка 1305/18 (5м).
Като доказателства по делото са приети: кантарна бележка №1623, съставляваща разпечатка от Система за измерване на оси тип DFW-KR, предназначена за измерване на оси на тежкотоварни превозни средства за определяне на масата им, в която са отразени констатираните данни относно процесното ППС, а именно натоварване на трите оси в размер на 29 340кг, надвишаващо нормите по чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; удостоверение за признат и одобрен тип средство за измерване №06.07.4603, издадено от БИМ относно везна с неавтоматично действие, тип DFW със срок на валидност до 20.07.2013г.; сертификат за съответствие DIN 50049-2.1; свидетелство за калибриране №839А-Д-15; заявление от 27.03.2008г. до РО на ГД „МИУ“ за последваща периодична проверка на средства за измерване на везна тип DFW, ведно с регистрация на извършени последващи проверки, последната от които е от 29.03.2019г. с валидност до 03.2020г.
От така установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правен извод за доказаност на административното нарушение. Прието е, че проверката на процесното ППС е извършена със средства за измерване от одобрен тип, но при определяне размера на наказанието АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН и е наложил несъразмерно висок размер на глобата, поради което въззивния съд е изменил НП, като е намалил размера й на 1000 лв.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:
Административнонаказателната отговорност на Й.Д., в качеството му на водач на извънгабаритен състав от ППС е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните органи на АПИ е осъществявал движение на извънгабаритно ППС (по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) – без разрешение, издадено по реда на Раздел IV от посочената наредба от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за дейност от специалното ползване на пътищата. Видно от съдържанието на процесното НП, като нарушена материалноправна разпоредба е посочена нормата на чл. 26 ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Съгласно ал. 3 на чл. 26 от ЗП разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни, респ. тежки е определено с нормите съответно на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на Д. нарушение се основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с три оси, като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като при измерването товарния автомобил имал натоварване на двойната задвижваща ос на МПС от 23.490 т., при максимално допустимо натоварване от 18 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието е, че Д. е осъществил движение на извънгабаритен състав от ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV „Ред за издаване на разрешителни” от Наредба №11/03.07.2001 г.
В настоящия случай се касае за извънгабаритен състав от ППС, който попада сред изключенията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., поради което и издаването на нарочно разрешително, в каквато насока е формулирано административното обвинение, не се изисква. Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Според ал. 2 на чл. 8 от посочената наредба извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал. 4 на цитираната норма разрешителното по ал. 2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18 ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14 ал. 3 от същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ, а именно – онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 m, височина – до 4.30 m и дължина – до 22 m. В случая управляваният от Д. състав от ППС е с обща маса до 45 тона, поради което и на основание чл. 14 ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. необходимото и достатъчно условие за неговото движение е било заплащането на определена такса. В тази хипотеза разрешаване движението на състава от ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответната пътна такса. Или, същото не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя.
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна уредба съдът приема, че в обстоятелствената част на наказателното постановление на няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се осъществява само „с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)”, което внася неяснота относно това дали за движението на процесния състав от ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса.
Констатираното от настоящата инстанция неясно обвинение се явява процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя и води до извод за незаконосъобразност на процесното НП.
Следва решението на въззивния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 175/10.04.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1375/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 6527/29.10.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: