РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 6012
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 238 от 03.01.2017 г., постановено по гр.дело
№ 12165/2016 г. по описа на СРС, ГО, 48 с-в, ответникът Ч.Р.Б. АД е осъден да
заплати в полза на Е.Х.Н. на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 350,00
лева, представляваща стойността на причинените от служители на ответника вреди
в собствения на ищцата недвижим имот, а именно УПИ IV-77, кв. 3, в.з. „Черния кос“, гр.
София, в периода 01.09.2012 г. – 16.09.2012 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът
е отхвърлен до пълния предявен размер от 2000 лева.
С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и
по отношение разпределението на отговорността за разноски в производството пред
него, съобразно изхода на спора.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която
исковата претенция е уважена за сумата от 350 лева, е постъпила въззивна жалба
от ответника ЧЕЗ Р.Б.АД. С жалбата се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че по делото не са
установени при условията на пълно и главно предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за претърпени от ищцата вреди. В тази
връзка се поддържа, че разпитания пред районния съд свидетел – И.С.е
заинтересован от изход на спора в полза на ищцата, поради което показанията
ѝ не следва да бъдат кредитирани. Поддържа се, че служители на ответното
дружество не са причинители на твърдяната в исковата молба вреда, както и че
ако ищцата е претърпяла вреди, то те не са причинени при описаните
обстоятелства.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на друго, с което претенцията на ищцата да
бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба на ЧЕЗ Р.Б.АД от страна на Е.Х.Н.. С
отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на ЧЕЗ Р.Б.АД,
като се моли за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над уважения размер от 350 лева до
пълния предявен размер от 2000 лева е постъпила въззивна жалба от ищцата Е.Х.Н.,
чрез адвокат В.Т.. При извършената служебна проверка за редовност и допустимост
на подадената от ищцата въззивна жалба е установено, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 261, т. 2 ГПК, а именно, същата е подписана и подадена от
адвокат В.Т., но по делото липсвало пълномощно, с което да му е учредена
представителна власт за процесуално
представителство на ищцата пред въззивната инстанция. В тази връзка и с
разпореждане от 15.06.2017 г., постановено по настоящото гражданско дело, на
ищцата са дадени указания в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за учредена в полза на адвокат Т. представителна власт
да подаде от нейно име въззивна жалба, респ. да приподпише въззивната жалба или
да потвърди действията на адвокат Т. по подаването на същата, като изрично е
указано на ищцата, че при неизпълнение на указанията в срок, въззивната ѝ
жалба ще бъде върната.
Предвид липсата на представени от ищцата доказателства
за изпълнение на дадените указания, с определение от 27.11.2017 г., постановено
в открито съдебно заседание по настоящото дело, въззивната жалба на ищцата Е.Х.Н.
е върната.
С определение от 05.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
3287/2018 г. по описа на ВКС, IV-ГО е оставена без разглеждане частна касационна жалба на
Е.Х.Н. срещу определение по ч.гр.д. № 2105/2018 г. на САС, ТО, 3 състав, с
което е потвърдено определение от 27.11.2017 г., постановено по настоящото
гражданско дело, с което въззивната жалба на Е.Х.Н. срещу решение № 238 от 03.01.2017 г., постановено по гр.дело №
12165/2016 г. по описа на СРС, ГО, 48 с-в е върната.
Предвид горното се налага извод, че предмет на
разглеждане в настоящото въззивно производство е единствено въззивната жалба на
ответника Ч.Р.Б. АД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по
предявен от Е.Х.Н. срещу Ч.Р.Б. АД осъдителен иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща стойността
на причинените от служители на ответника вреди в собствения на ищцата недвижим
имот, а именно УПИ IV-77, кв. 3, в.з. „Черния кос“, гр. София, в периода
01.09.2012 г. – 16.09.2012 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на
имот УПИ IV-77, кв. 3, в.з. „Черния кос“,
гр. София, както и че в имота, на около метър и половина от границата с пътя е
поставен стълб, част от електропреносната мрежа, стопанисвана от ответното
дружество. Твърди се също, че в периода 01.09.2016 г. – 16.09.2016 г., служители
на ответника са поставили върху стълба метална кутия с монтирани електромери,
както и че същите служители, за да достигнат до намиращия се в имота метален
стълб, премахнали металната ограда, с която бил ограден имота, както и
изкъртили металната врата, през която се влизало в имота.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е
оспорил иска. Същият не спори, че в имота на ищцата е разположен стълб с
монтирани електромери, който е част от въздушната електроразпределителна мрежа.
Твърди, че в полза на ответното дружество е учредено серитутно право на
основание чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, като поддържа, че на основание
чл. 64, ал. 3, т. 1 ЗЕ при упражняване на сервитутите, енергийното предприятие
придобива право, неговите представители да влизат и преминават през служещите
имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните
обекти. Ответникът оспорва имотът да е бил ограден с метална ограда,
респективно негови служители да са осъществили действия по нейното премахване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в тази хипотеза законът
урежда гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, като вина у възложителя на работата не се търси, за разлика от
деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. При
отговорността по чл. 49 ЗЗД източник на задължението за обезщетение е
деликтното деяние на едно лице при изпълнение на работа, която му е била
възложена от друго лице, като възлагането на работата поначало е обусловено от
съществуващо правоотношение между възложителя и изпълнителя на същата, при
което възложителят трябва да е оторизиран да възлага определена работа, а
изпълнителят - да е бил организационно свързан с него.
Следователно за ангажиране отговорността на възложителя
по чл. 49 ЗЗД необходимо е кумулативното наличие на следните предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него ( така - ППВС № 9/1966
г. ). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина
на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959
г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.
49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите,
причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са
възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл
и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на
ответника.
От приобщения към доказателствения материал по делото
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 92,
том III, дело №
342/1992 г. от 24.03.1992 г. на нотариус при нотариална служба на Втори районен
съд се установява, че ищцата Е.Х.Н. е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ неурегулирано дворно място от 450 кв.м., съставляващо реална част
от УПИ IV-77, кв. 3, в.з. „Черния кос“, гр. София.
Не е спорно между страните по делото, че през процесния
период в горепосочения имот, собственост на ищцата, е бил монтиран електрически
стълб, както и че на същия е монтирана от служители на ответника кутия с
електромерни табла.
За установяване на извършено от страна на служители на
ответното дружество противоправно поведение, изразяващо се в събаряне на
оградата на процесния имот са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Ю. С.. При преценката на показанията на горепосочения свидетел,
въззивният съд отчете евентуалната му заинтересованост от изход на делото в
полза на ищцата, доколкото Ю.С.е дъщеря на ищцата Е.Х.Н..
На основание чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля
в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована
с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му.
Настоящият съдебен състав преценявайки показания на
свидетеля Ю.Н. намира, че същите следва да бъдат кредитирани, поради следните
съображения: на първо място същите са последователни, безпротиворечиви и
пресъздават лични възприятия на свидетеля за факти и обстоятелства от значение
за спора, а на следващо място кореспондират и с останалия събран по делото
доказателствен материал, а и с твърденията на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, с които се признава, че именно негови служители са
извършили монтаж на кутия с електромерни табла върху намиращия се в процесния недвижим
имот електрически стълб.
От показанията на свидетеля Стоичкова по делото се
установява, че процесния недвижим имот, собственост на ищцата по делото е бил
ограден с ограда с метални колове, мрежа и масивна метална врата. Установява се
още, че в началото на месец септември 2012 г. посетила процесния имот,
при което установила, че оградата и металната врата на имота били съборени,
както и че вътре в имота се намирали две лица, представили се за служители на Ч.Р.Б.
АД, които извършвали монтаж на електромерни табла върху намиращия се в имота
електрически стълб. Установява се също, че заварените в имота лица заявили, че
съборили оградата, тъй като нямало достъп до електрическия стълб и нямало как
да монтират електромерните табла, поради което се наложило да съборят оградата.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че се установява по делото реализирането на изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество, а именно възлагане на работа
от негова страна на други лица, изразяваща се в извършване на монтаж на
електромерни табла върху електрически стълб, находящ се в имота на ищцата,
както и осъществено от тези лица противоправно поведение при извършване на
възложената работа, изразяващо се в събаряне на ограда, с която е ограден
процесния имот, в резултат на което за ищцата са настъпили вреди, които са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на служителите на
ответника, и които подлежат на обезщетяване.
По отношение вредите, които подлежат на обезщетяване,
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния такъв и намира, че това
са именно тези вреди, свързани с необходимостта оградата да бъде възстановена в
предишното си състояние, като същевременно доколкото по делото се установи, че
служителите на ответника единствено са съборили ограда, то отговорността на
дружеството следва да бъде ангажирана само за обезщетяване на вредите свързани
с вдигането и закрепването на оградата, но не и за отнемането ѝ.
По отношение на размера на обезщетението за вреди,
въззивният съд кредитира заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в хода на съдебното дирене пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза. Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
обективно, ясно и е отговорило в пълнота на поставените въпроси, като
същевременно не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че следва да
го кредитира. От същото се установява, че общата стойност на материалите,
необходими за възстановяване на оградата е в размер на 780 лева, а по отношение
на труда – необходимата сума за вдигане и монтиране на падналата ограда е в
размер на 350 лева. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи
противоправно поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се
единствено в събаряне на оградата, но не и на нейното отнемане, то размерът на
обезщетението за имуществените вреди, претърпени от ищцата във връзка с
процесното противоправно деяние следва да се определи в размер на 350 лева, каквато
според вещото лице по съдебно-техническата експертиза е сумата, необходима за
вдигане и монтиране на падналата ограда, т.е. за възстановяването ѝ в
състоянието преди увреждането.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени от въззивника Ч.Р.Б.
АД, следва да се приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в оспорените му части, а подадената
срещу него жалба – оставена без уважение.
Решението в необжалваните части е влязло в сила и съдът
не дължи произнасяне по тях.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е претендирала такива, а именно адвокатско
възнаграждение за един адвокат, подал отговор на въззивната жалба.
Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие от 06.04.2017 г. сключен между Еленка Х.Н. и адвокат Р.К.Р., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора
за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното ответникът Ч.Р.Б. АД,
следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Р.К.Р. сумата от сумата от
300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238 от 03.01.2017 г.,
постановено по гр.дело № 12165/2016 г. по описа на СРС, ГО, 48 с-в, в частта, с
която Ч.Р.Б. АД, ЕИК ******е осъдено да заплати в полза на Е. Х.Н., ЕГН **********
сумата от 350 лева, представляваща стойността на причинените от служители на
ответника вреди в собствения на ищцата недвижим имот, а именно УПИ IV-77, кв.
3, в.з. „Черния кос“, гр. София.
ОСЪЖДА Ч.Р.Б. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център да заплати в полза адвокат
Р.К.Р. сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението в необжалваните части е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.