Решение по дело №510/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 130

                                           гр.Кюстендил, 29.04.2021год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на тридесети март  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                     Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 510 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Д.Д.К. ***, чрез процесуалния си представител  адв. Д.З., е подал жалба против Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физически лица в размер общо на 8 606,86лв. за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със съответните лихви,  в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1653/30.10.2020г., издадено от зам. директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  – София при Централното управление  на НАП. Релевирани  са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и 4 от АПК.  За съществено процесуално нарушение се счита връчването на уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК след изтичане на срока на ревизията по чл.114, ал.2 от ДОПК, с оглед на което се оспорва приложимостта на  особения ред за ревизия по чл.122 от ДОПК.  Допълнително се сочи, че в уведомлението не е посочено основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което органът незаконосъобразно е определил данъчната основа с доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Оспорващият счита, че е лишен от право да депозира възражения срещу ревизионния доклад в  срока  по чл.117, ал.5 от ДОПК, който  е изтекъл по време на извънредното положение, обявено в страната, считано от 13.03.2020г. Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за  неправилно  определяне  на  основата  за облагане с данък съобразно обстоятелствата по  чл.122, ал.2, т.3,4,8,10,14 и 16 от ДОПК, тъй като липсват основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Сочи се, че без надлежни доказателства, данъчните органи  приемат, че са налице доходи с недоказан произход и  считат за подлежащ на облагане доход  направените разходи, надвишаващи декларираните и получени приходи. Наведени са оплаквания за несъответствие с правилата  на чл.17, ал.1 от ЗДДФЛ при определяне на общата годишна данъчна основа. Оспорва се като неприложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК за доказателствената сила на фактическите констатации в РА, вкл. за получени комисионни и печалби от посредническата дейност на жалбоподателя по сделки, които не са осъществени. За данъчния период на 2015г. оспорващият възразява, че с РА са установени облагаеми доходи с източник  постъпления  в разплащателна  банкова  сметка ***,00лв.  от 08.10.2015г.  и  в размер на 10780,00лв.  на 13.10.2015г. без наредител,  като твърди, че такива суми не са постъпвали по сметката му, а от друга страна - не е зачетен дохода по фактура № 1/20.08.2015г. в размер на 590,00лв. За данъчния период на 2016г. се оспорват като немотивирани с обстоятелствата  по чл.122, ал.2 от ДОПК, констатациите в РА за превишаване на разходите над приходите с 2338,44лв., с доводи, че неправилно е прието начално салдо в размер на 0лв. и не е отчетен факта, че лицето живее в домакинство с родителите си и не извършва разходи за храна и консумативи. За данъчния период на 2017г. се възразява срещу констатирания в РА разход в размер на 14800лв. – получен заем от Д. К.,  който е послужил за основа за определяне на данъка, като сочи, че тази сума е върната на лицето с разходен касов ордер № 09/02.01.2018г., а от друга страна -  че не е признат  приход в размер на 7500,00лв. по договор  от  01.04.2017г. с  Д. К.. За данъчния период на 2018г. се оспорва съществуването на отчетения в РА  разход в размер на  14 800,00лв., както и неотразяването като приход на сумата по разходен касов ордер № 09/02.01.2018г. в размер на 14 800,00лв.  и   стойността  от продажбата на МПС по договор от 15.04.2018г.  Прави се  искане за отмяна на оспорения РА. Претендира се присъждане на деловодни разноски. 

Ответникът - директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  – София при Централното управление  на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. М., изразява писмено  становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и  решението на решаващия орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително документите към административната преписка по приложеното адм. дело № 275/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил, съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019006437-020-001/03.10.2019 г., изменена със Заповед № Р-22001019006437-020-002/04.02.2020г. и със Заповед № Р-22001019006437-020-003/04.03.2020г. , издадени от Е. М. С. – началник  сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощена  със Заповед № РД-01-818/10.05.2019г.  на и.д. директора на ТД на НАП София. Със заповедите е определен обхватът на ревизията – установяване задълженията на Д.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***,  за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.;  лицата,  които да извършат ревизията, а именно: Р. Т. З.  на длъжност главен инспектор по приходите, която е ръководител на ревизията  и  В. С. Т. на длъжност старши инспектор по приходите;  определен е срок за извършване на ревизията - първоначално от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, удължен впоследствие до 04.03.2020г., съотв. до 03.04.2020г.  Издадените заповеди са връчени по електронен път на оспорващия, видно от приложените разписка и уведомления по адм. дело № 275/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Следва  искане № Р-22001019006437-040-001 от 18.10.2019г. на органите по приходите, с което на осн. чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от задълженото лице  са изискани документи и писмени обяснения, необходими за целите на ревизията. Същото е получено от К. на 04.11.2019г., който представя Обяснение относно искане за представяне на документи с вх. № ДОК-1303/19.11.2019г., в което сочи, че живее в жилище с родителите си, които заплащат  разходите за ползване на ел. енергия, вода, телефон и кабелна телевизия; че изразходваните парични средства за живот са: за 2013г. – в размер на 3100лв.; за 2014г. – 3900лв.; за 2015г. – 4800лв.; за 2016г. – 5200лв.; за 2017г. – 5820лв. и за 2018г. – 6360лв.  Задълженото лице, с обяснението прилага   документи по опис, от които относими във връзка със спорните обстоятелства, са следните: Трудов договор № 1/27.11.2014г., сключен с „Н. Б.“ ЕООД за длъжността „застрахователен агент“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 651,00лв. и с възможност за допълнително заплащане по преценка на работодателя в зависимост от степента на изпълнение на задълженията; Договор от 01.06.2018г. с „Б. П. Б.“ АД за изпълнение на действия по изграждане и поддържане на контакти с клиенти и привличане на нови клиенти, провеждане на огледи на имоти с потенциални купувачи, консултиране и участие при сключване на сделки за покупка на недвижими имоти, подаване и получаване на документи, необходими при сключване на сделките и др., като е предвидено възнаграждение за дейностите в размер на 6000,00лв. , което се изплаща на части до 5-то число на месеца, следващ изработения, по сметка  на  К.  в „Б. П. Б.“ АД;  Договор за наем на недвижим имот, сключен на 29.07.2014г. с наемател ЕТ „Д. Н.-К.“, впоследствие заменен с „Ф. з.БГ“ООД,  с предмет ползване на магазин в гр. Дупница срещу месечен наем в размер на 550,00лв., впоследствие изменен; Договор за наем на недвижим имот, сключен на 17.02.2011г. с наемател „Т. б.“ АД,  с предмет ползване на двуетажна сграда в гр. Дупница срещу месечен наем в размер на левовата равностойност на 400,00 евро; Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.  и 2018г.; Протоколи от Общо събрание на „В.“ ООД, проведени през 2017г. и 2018г.,  от който е видно, че Д.К. като съдружник  получава дивиденти,  изплатени  с РКО;  РКО  от 2018г. за  прехвърляне на паричните средства, получени от дивидент, от Д.К.  на  Д. К.; Търговско пълномощно от 28.08.2014г., с което Д.К. е упълномощен от управителя на „Н. Б.“ ЕООД да действа като търговски пълномощник като сключва договори от името на дружеството;  Служебни бележки, изд. от „Н. Б.“ ЕООД за доходи от трудови правоотношения за 2014г. -2018г. вкл.; Декларация за временна финансова помощ от 02.10.2017г., видно от която Д.К. дава временна финансова помощ на Д. К. в размер на сумата 14 800,00лв. за срок от 3 месеца и РКО № 09/02.01.2018г. за сумата 14 800,00лв. – парични средства съгласно документ за временна финансова помощ, които да се броят на Д. К. от Д.К.; Договор за потребителски кредит, сключен на 20.08.2015г. с „Ю. Б.“ АД с кредитополучател Д.К. за сумата в размер на 10 618,00лв., ведно с погасителен план;  Договор за потребителски кредит, сключен на 13.09.2016г. с „Ю. Б.“ АД с кредитополучател Д.К. за сумата в размер на 40 000,00лв., ведно с погасителен план; Пълномощно от 16.03.2018г., съобразно което М. Б. С. упълномощава Д.Д.К. да се разпорежда чрез продажба с недвижим имот в гр. Дупница като получи продажната цена; Извлечения от извършени от задълженото лице плащания, вкл. от ПОС; Споразумение за извършена услуга от 01.10.2015г., съобразно което Б. И. Н.  възлага на Д.К. да получава парични средства в негова банкова сметка ***а Н., ведно с ПКО от 15.08.2015г. за сумата 280,00лв. – извършване на услуга на Б. Н.; Разписка от 26.05.2018г. за върнато капаро в размер на 500,00лв.  от  посредника на  „Н. Б.“ЕООД – Д.К. на Е.К. Й.; Разписка от 01.08.2018г. за върнато капаро в размер на 2000,00лв. от посредника на  „Н. Б.“ЕООД – Д.К.  на В.А.; Разписка за извършена услуга от 07.05.2018г., видно от която С. М. Й.  дава на Д.  К.  5800лв.  за изплащане на ремонтни дейности в закупен имот; ПКО №2/27.06.2018г. за сумата 200,00лв. получена от Д.К.  от  С. М. Й. – възнаграждение за извършена услуга; документи за извършени преводи чрез M. G.

В хода на ревизията на осн. чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК са съставени Протоколи за извършени насрещни проверки, както и Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – Община Дупница и Община Благоевград относно декларирани движима и недвижима собственост от ревизираното лице и платени МДТ, Сектор ПП при ОД на МВР относно регистрирани МПС, „Т. Б.“  ЕАД, банкови институции - „ЦКБ“ АД, „Ю. Б.“ АД, „У. Б“ АД  и др., „Веник“ ООД относно предоставени финансови средства от съдружника Д.К., вкл. за обратно възстановяване на предоставените средства /л. 298 и сл.  от  адм. д. №275/2020г./, ведно с оборотни ведомости и аналитичен регистър на дружеството.

В ревизионното производство са представени справки за движението по сметки на името на ревизираното лице, открити в банкови институции, вкл. в „Ю.Б.“ АД, през проверяваните периоди / л.154 и сл. от адм. д. № 275/20г./.

Органите по приходите на осн. чл.45 от ДОПК, са изпратили Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице до С. В. К. – майка на Д.К., във връзка с което е подадено обяснение от същата с данни за това, че Д.К.  живее с нея в едно домакинство и сметките се заплащат от родителите; че на 07.08.2018г. е превела на Д.К. 1700лв. за текущи задължения по кредит.  Искане  за представяне на документи е изпратено  и  до  лица, за които има данни за извършени трансфери на суми с Д.К., вкл. до  Н. Й. Б., М. Б. С., С. М. Й. и др. без да е последвал отговор.  Представено е обяснение от Н. Б. Н., в което се сочи, че е закупил от Д.К. МПС – мотоциклет за 800,00лв. по договор от 03.09.2013г. Представено е обяснение от А.  Д.  на 13.03.2020г. за това, че е предоставил парична сума в размер на 3332,00лв.  на  К.  за  закупуване  на лек автомобил, но сделката не е реализирана, а парите не са върнати.   

Във връзка с констатации на органите по приходите, направени в хода на ревизията, за укрити доходи  от ревизираното лице от постъпления с транзакции в негови банкови сметки по нареждане на физически лица, които не са открити или за които липсват доказателства за основанията за преводите, както  и за несъответствие на декларираните доходи на имущественото му състояние, съставляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК,  е  изготвено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-22001019006437/ 03.04.2020г., съгласно което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периодите на 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК /вж. л.262 от адм.д. № 275/2020г./. Същото е  връчено на Д.К. по електронен път на 06.04.2020г.,  видно от удостоверение на л.464  от  адм. д. № 275/22020г.  На осн. чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето е предоставен 14-дневен срок за вземане на становище и представяне на доказателства. Съгласно протокол №  Р-22001019006437-П73-001/14.04.2020г., К. депозира декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК с вх. № 1/10.04.2020г., с данни за имущество, източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствен капитал и др. по приложен образец  за ревизираните години, но липсва изрично становище по уведомлението /вж. л. 458 и сл. от адм.д. №275/2020г./.    

   На осн.  чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001019006437-092-001/27.04.2020г., който видно от удостоверение на л.65 от адм.д. № 275/2020г., е връчен на ревизираното лице по електронен път на 30.04.2020г., но  последното не е упражнило правото си на възражения в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, както и впоследствие до издаване на РА.

В РД се съдържат следните констатации: Д.Д.К. е местно физическо лице по см. на чл.4 от ЗДДФЛ със семейно положение – неженен, което е декларирало  с декларация  вх. № ДОК 1303/19.11.2019г., че живее в едно домакинство с двамата си родители, които заплащат разходите за ел енергия, вода, телефон и кабелна телевизия; същият е свързано лице по см. на ДОПК с „А.“ ЕООД, на което дружество е едноличен собственик и управител и с „В. ООД, в което е съдружник; източници на доходи са: възнаграждения по трудов договор № 1/27.11.2014г. в работодател „Н. б.“ ЕООД  за длъжността „застрахователен агент“; възнаграждения по Договор  от 01.06.2018г. със срок до 03.12.2018г. с възложител „Б. П. Б.“ АД;  наеми от договор за ползване на недвижим имот  с наематели ЕТ „Д. Н. – К.“, „Ф. з. БГ“ ООД ,  „Т. б.“ АД и „Б. П. Б.“ АД;  дивиденти от „В.“ ООД; застрахователни премии от „К. з.“;  разходи  за:  осигуряване като работещ по трудово правоотношение с „Н. Б.“ ЕООД и без трудово правоотношение с „Б. П. Б.“АД; данък върху доходите от наем. Органите са установили, че К. е титуляр на разплащателна сметка в  „Б. П. Б.“АД като са отразили извършените транзакции по същата, както и на разплащателна сметка в „Ю. Б.“ АД като са отразили извършените транзакции по същата, вкл. от физическите лица, на които са извършени насрещни проверки и са изготвени ИПДПОЗЛ, приключили със съставени ПИНП, всички приобщени като доказателства към РД.  Лицето е декларирало  изразходвани лично от него парични средства за всяка от ревизираните години, като са събрани  данни и за  погасяване на задължения  по кредити и за  МДТ. Извършена е съпоставка на наличностите по банковите сметки на лицето в началото и края на всяка от годините от ревизирания период, на доходите  и на разходите, вкл. за платени данъци върху доходите на физическите лица, на Д.К. като са формирани съответно данъчна основа на доходи от трудови правоотношения, от наем, от друга стопанска дейност, от други източници, както и данъчна основа за общ годишен  доход  за  2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. и са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица.

Въз основа на събраните доказателства и след преценка на същите,  е издаден оспореният  Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г., от Е. М. С. – началник  сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от  Р. Т. З.  - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията.  С РА са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. -31.12.2018г.  при  следните  фактически констатации, а именно:

Ревизираното лице Д.Д.К. като местно физическо лице по см. на чл.4 от ЗДДФЛ,  е данъчно задължен за доходите от всички източници, придобити през  ревизираните данъчни  периоди, с изключение на доходите, които са необлагаеми съгласно чл.12 от ЗДДФЛ. След анализ на събраните данни, органите по приходите приемат следното:

- за 2013год. ревизираното лице няма укрити доходи и няма превишение на разходите над получените приходи, поради  което ревизията се извършва по общия ред. Органите по приходите са установили, че лицето е  получило доходи в размер на  8 449,16лв. от наем на недвижим имот по договор от 17.02.2011г., сключен с „Т. б.“ АД  при месечна наемна цена от 400,00 евро. Същият е титуляр на две банкови сметки в „Ю. Б.“ АД , като само в една от тях има данни за транзакции, както и начално салдо в размер на 11,38 евро или 22,26лв. и крайно салдо в размер на 12,08 евро или 23,63лв.  К. декларира лични разходи в размер на 3100,00лв. за 2013г. За предходните периоди, съобразно декларирани данни от наемателя  като платец на дохода в справки образец 73 от ЗДДФЛ и от ревизираното лице в ГДД, доходите от наем за 2012г. са в размер на 8449,16лв.  и за 2011г. – в размер на 7909,75лв. От друга страна, от събраните документи  е установено, че на 23.04.2013г. К. е закупил лек автомобил „А. на стойност 4600,00лв. С оглед на визираните доходи от наем за периода преди 01.01.2013г.,  ревизиращите органи приемат за целите на ревизията начално салдо в брой на 01.01.2013г.  в  размер на 5000,00лв., както и банкова наличност от 32,90лв. Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 8 449,16лв.,  която включва  доходи от наем, съответно задължение за ДДФЛ в размер на 844,92лв.,  което е  внесено изцяло, т.е. за ревизираната  2013 година, за К. не са установени задължения за ДДФЛ.

- за 2014г. – лицето няма превишение на разходите над получените приходи, но е определен данък за довнасяне в размер на 52,14лв., дължащ се на неправилно деклариране на получени доходи от наем.  Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 7323,31лв, която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 623,73лв., от наем - в размер на 6699,58лв., съответно задължение за ДДФЛ в размер на 732,33лв., от което е  внесен данък в размер на 732,33лв.  и е дължим за внасяне данък в размер на 52,14лв.

Основата за облагане е определена от органите  съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като за ревизираната година несъответствие е констатирано за обстоятелствата по чл.122, ал.2,т.8  от ДОПК – брутни доходи. Сочи се, че с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,  К.  е  декларирал доходи от наем в размер на 6869,60лв., вкл. 4224,60лв.  по договор, сключен с наемателя  „Токуда банк“АД и в размер  на 2640,00лв. по договор, сключен с наемател  ЕТ „Д. Н. – К.“, а от справка изготвена от наемателите се установяват изплатени наеми в размер на 4693,98лв.  от  „Т. б.“ АД  и  на  2750,00лв.  - от  ЕТ или общо 7 443,98лв. Именно посочените от наемателите суми за изплатен наем са приети при формиране на  данъчната основа за 2014г., заедно с дохода от трудовото правоотношение, и е определено данъчното задължение, съотв. дължимия от К. остатък от същото. 

- за 2015г. – лицето е укрило доходи във връзка с постъпления на парични средства в банкова сметка ***/наредители  физически лица, без да е доказано основание за преводите, както и с постъпления на парични средства в банкова сметка ***, което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 65 350,58лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 5569,58лв., от наем - в размер на 5940,00лв., данъчна основа за други доходи – 53 631,00лв., данъчна основа на доходи от друга стопанска дейност – 210,00лв., съответно задължение за ДДФЛ в размер на 6535,06лв., от което е  внесен данък в размер на 1150,96лв.  и е дължим за внасяне данък в размер на 5384,10лв.

Основата за облагане е определена от органите   съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като спорът по делото, с оглед наведените в жалбата доводи е срещу  установената от органите по приходите данъчна основа за други доходи в размер на сумата 53 631,00лв., които се считат за укрити доходи.  Касае се за приети от ревизиращите органи постъпления  в банковата сметка на К. в „Ю. Б.“ АД  с вносители/наредители  физическите  лица  А. Д., П. Т., Й. С., Х. И., В. И., без да е доказано основание за преводите, както и за два превода без наредители. Ревизираното лице в  представено писмено обяснение вх. № ДОК 259/05.02.2020г., сочи, че няма  данни, идентифициращи  вносителите на сумите в сметката му, тъй като отношенията с тях са били като услуга на трето лице.  Видно от данните в РД, възпроизведени в РА, горните констатации са за следните постъпления:

-сумата 3 332,00лв. с вносител А. В. Д., постъпила в сметката на К. на 15.10.2015г.  и  изплатена същия ден. От вносителя  А. Д. по повод насрещна проверка,  е подадено обяснение на 13.03.2020г.  с данни за това, че  сумата е предоставена на К. /сметката му е захранена/, който е действал като посредник в сделка за закупуване на лек автомобил, но без подписан договор за посредничество с „Н. Б.“ ЕООД, но сделката не е реализирана, а парите не са върнати.

- сумата 8811,00лв. с наредител П. Г. Т., внесена на 05.11.2015г. по сметката на  К. с посочено основание – захранване на сметка, като същия ден му е изплатена сумата 8780,00лв. в брой. Доказателства относно основанието за превода, вкл.  за извършена  услуга, както и за последващи действия с изтеглените пари,  ревизираното лице не е представило. Поради липса на идентификационни данни за наредителя, насрещна проверка не е била възможна.

- сумата 6461,00лв. с наредител Х. В. И., внесена на 30.11.2015г. по банковата сметка на К., от която на последния, същия ден в брой        са изплатени 2000,00лв., а 4311,78лв. са преведени от него по сметка в Италия на търговско дружество за търговия с автомобили. Насрещната проверка с ИПДПОЗЛ  от 28.02.2020г. до вносителя И. е приключила без резултат, тъй като лицето не е представило документи за основанието за превода. Доказан е банковия превод в чужбина.

- сумата 10 388,00лв. с наредител Й. С. С., внесена на 07.12.2015г. по банковата сметка на К., от която на последния, същия ден в брой        са изплатени 10 340,00лв. Поради липса на идентификационни данни за наредителя, насрещна проверка не е била възможна. Доказателства за основанието за превода не са представени.

- сумата 8 500,00лв. с наредител В. В. И., внесена на 14.12.2015г. по банковата сметка  на  К.,  която му е изплатена същия ден в брой. Поради отсъствие на наредителя  от декларирания от него адрес за кореспонденция, насрещна проверка не е била възможна. Доказателства за основанието за превода не са представени.

- сумата 5 390,00лв., постъпила в банковата сметка на К. на 08.10.2015г. без наредител и основание за превода.

- сумата 10 780,00лв., постъпила в банковата сметка на К. на 13.10.2015г. без наредител и основание за превода.

За посочените два превода, ревизираното лице декларира, че са суми, постъпили по сметката му по споразумение за услуга за ползване на сметката му с Б. И. Н., като постъпленията се трансферират  с преводи чрез „M. G.“ до Б. Н. в М., И., където лицето извършва търговия с автомобили. Пред  органите К.   представя:  Споразумение за извършена услуга от 01.10.2015г., съобразно което Б. И. Н.  възлага на Д.Д.К.  да получава парични средства в негова банкова сметка ***, ведно с ПКО № 1 от 15.08.2015г. за сумата 280,00лв. – плащане от Б. Н. за  извършване на услуга; документи за изпратени  от К. пари в евро чрез „M. G“ на Б. И. Н.  в И., а именно: на 16.10.2015г. – 1703,00 евро =3330,78лв., на 07.11.2015г. -4504,00 евро =8809,06лв., на 30.11.2015г. – 2203,00 евро = 4308,70лв., на 30.11.2015г. – 3303,00 евро = 6460,11лв., на 14.12.2015г. – 4345,00 евро = 8498,00лв., на 24.12.2015г. – 5310,83 евро = 10387,08лв. или общо 21368,83 евро = 41 793,80лв.

При  горните данни, органите по приходите квалифицират като доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, средствата в общ размер от 53 631,00лв., включващи преводите от А. Д., Х. И. / без  4311,78лв., които са  преведени по сметка в И./, П. Т., Й.  С., В. И. и двата превода без наредител; същите са включени при формиране на годишната данъчна основа и върху тях е начислен ДДФЛ. Съответно като разход  са признати : 4311,78лв., които са  преведени по сметка в Италия, изпратените суми чрез „M. G.“ на Б. И. Н.  в И.

Органите по приходите  не са  коментирали   фактура № 1/20.08.2015г., съобразно данните в която, Д.К. продава на ЕТ „Д. Н.- К.“ мебели на обща стойност 590,00лв. Същата не е представена пред ревизиращия орган, а едва в съдебното производството като приложение към жалбата. В хода на ревизията, К. е приложил документите, описани в Обяснение вх. № ДОК-1303/19.11.2019г.  / л.88 и сл. от адм. д. №275/2020г./, сред които липсва визираната фактура от 20.08.2015г. 

-за 2016г. – лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, т.е. разходите на лицето надвишават доходите му,  което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 12 144,75лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер  на  3866,31лв., от наем - в размер на 5940,00лв., данъчна основа за други доходи – 2338,44лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 1214,48лв., от което е  внесен данък в размер на 980,63лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 233,85лв.

Основата за облагане е определена от органите   съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като спорът по делото, с оглед наведените в жалбата оплаквания, е срещу  констатациите в РА за  превишаване на разходите над приходите с 2338,44лв., с доводи, че неправилно е прието начално салдо в размер на 0лв. и не е отчетен факта, че лицето живее в домакинство с родителите си и не извършва разходи за храна и консумативи. С горното  се оспорват като недоказани  основанията по чл.122, ал. 1, т.7 от ДОПК.

   Проверката на възраженията изисква отразяване на  данните в РА относими към формирането на  приходите и разходите на ревизираното лице, а  именно:  доходи - от трудов договор № 1/27.11.2014г. с „Н. Б.“ ЕООД в размер на  3866,31лв. , от наем по договор от 29.07.2014г. и споразумение от 02.03.2016г. в размер на 5940,00лв. и  доходи от друга дейност – 426,42лв.;  разходи  -  платени местни данъци и такси в размер на 101,54лв.  и данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ  за 2015г. – 148,47лв. ,  вноски по кредити в общ размер от 15 825,69лв., вкл. предсрочно погасяване на 13.09.2016г. със сумата 9086,16лв. на задължението по договор за потребителски кредит в размер на 10 618,00лв., сключен от К. с „Ю. Б.“ АД на 20.08.2015г.   При формиране на разходите е включен обичайният размер на разходите за издръжка, живот, обучение и лечение, транспортни, дневни и квартирни пари при пътувания в страната и в чужбина по чл.122, ал.2,т.14 от ДОПК, който  според декларация вх. № 1303/19.11.2019г. на К.,  е в размер на 5200,00лв., а от фактури се установяват разходи за почивка 198,00лв. Извън горното, от проверените транзакции в банковите сметки са установени данни за ПОС плащания при покупки на разнообразни стоки и услуги на стойност 3006,30лв.  Проследено е  движението и остатъците по банкови сметки с титуляр Д.Д.К.  - обстоятелство по чл.122, ал.2,т.3 от ДОПК , като е установено начало салдо – 1,70лв. и крайно салдо – 36,91лв.,  в това число в „Ю. Б.“ АД – 2 банкови сметки с начално и крайно салдо съотв.: НС-1,70лв. и  КС-36,91лв. ; НС – 9,73лв. и КС – 0,00лв.  В РА се сочи, че ревизираното лице представя банкови извлечения, от които са видни наличностите в сметките му, но не е декларирало налични суми в брой,  с оглед на което при ревизията по чл.122 от ДОПК е взета предвид нулева наличност в брой в началото и края на ревизирания период.

От анализа на горните обстоятелства, органите по приходите установяват доходи в общ размер 22 176,77лв. и разходи в общ размер от 24 480,00лв., или превишение  на разходите над приходите в размер на 2338,44лв.  Визираната сума на превишението е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа за други доходи,  е определено задължението за ДДФЛ.

-за 2017г. – лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, т.е. разходите на лицето надвишават доходите му,  което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 13269,58лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 4259,65лв., от наем - в размер на 990,00лв., данъчна основа за други доходи – 8019,93лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 1326,96лв., от което е  внесен данък в размер на 524,97лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 801,99лв.

Основата за облагане е определена от органите   съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като спорът по делото, с оглед наведените в жалбата оплаквания, е  срещу  констатациите в РА за разход в размер на 14 800,00лв. – предоставен  заем на Димитър К., който е послужил за основа за определяне на данъка. Твърденията на ревизираното лице са, че  сумата е върната с разходен касов ордер № 9/02.01.2018г., а от друга страна -  че не е признат  приход в размер на 7500,00лв.  по договор от 01.04.2017г. с  Димитър К..  С горното  се оспорват като недоказани  основанията по чл.122, ал. 1, т.7 от ДОПК.

Проверката на възраженията изисква отразяване на  данните в РА относими към формирането на приходите и разходите на ревизираното лице, а  именно: доходи  - от  трудов договор № 1/27.11.2014г. с „Н.Б.“ ЕООД в размер на  4259,65лв.,  от наем по споразумение от 02.03.2016г. с „Ф. з. БГ“ ООД в размер на 990,00лв., разпределен дивидент от дейността на „В.“ ООД, в което К. е съдружник в размер на 16 666,68лв., който е за сметка на неразпределена печалба на дружеството  съгласно Протокол от 29.08.2017г. на общото събрание на „В.“ ООД, дивиденти от „Веник“ ООД в размер на 69 500,00лв. съгласно решения на ОС на дружеството и РКО; разходи -  данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ  за 2016г. – 148,51лв.; вноски по кредити в общ размер от 7170,72лв.,  възстановени инвестиции на „В.“ ООД в размер на 69 500,00лв. съгласно решение от 28.11.2017г.  на ОС на дружеството, комунални разходи в размер на 783,96лв.  При формиране на разходите в РА са включени  предоставени  на 03.10.2017г. средства на трети лица в размер на 14 800,00лв.,  установени въз основа на Декларация за временна финансова помощ от 02.10.2017г., видно от която Д.  К.  дава временна финансова помощ на Д. К. в размер на сумата 14 800,00лв. за срок от 3 месеца, която сума към 31.12.2017г. не е върната. Извън горното, органите са отчели декларираните от ревизираното лице лични разходи  за издръжка живот в размер на 5820,00лв. , а  от банкови извлечения  са проследили  движението и остатъците по банкови сметки с титуляр Д.Д.К. установявайки  начало салдо – 36,91лв. и  крайно салдо –0,00лв.  в сметка в  „Ю. Б.“ АД. В РА се сочи, че ревизираното лице не е декларирало налични суми в брой,  с оглед на което при ревизията по чл.122 от ДОПК е взета предвид нулева наличност в брой в началото и края на ревизирания период.

 Органите по приходите  не са  коментирали Договор за получени парични средства от 01.04.2017г., съобразно който Д. С. К. дава на сина си Д.  Д.  К. сумата в размер на 7500,00лв. Същият не е представен пред ревизиращия орган, а едва в съдебното производството като приложение към жалбата. В хода на ревизията, К. е приложил документите, описани в Обяснение вх. № ДОК-1303/19.11.2019г.  / л.88 и сл.  от  адм. д. № 275/2020г./, сред които липсва визирания договор от 01.04.2017г. 

От анализа на горните обстоятелства, органите по приходите установяват доходи в общ размер 90 168,04лв.  и  разходи в общ размер от 98 224,88лв. или превишение  на разходите над приходите в размер на 8 019,93лв.  Визираната сума на превишението е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа за други доходи,  е определено задължението за ДДФЛ.

 -за 2018г. – лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, т.е. разходите на лицето надвишават доходите му,  което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 29 778,70лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 3511,23лв., от друга стопанска дейност - в размер на 6 932,48лв., данъчна основа за други доходи – 19 334,99лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 2977,876лв., от което е  внесен данък в размер на 843,09лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 2134,78лв.

Основата за облагане е определена от органите   съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като спорът по делото, с оглед наведените в жалбата оплаквания, е срещу  отчетения в РА  разход в размер на  14800,00лв., както и за това, че не е отразена  като приход на сумата по разходен касов ордер № 09/02.01.2018г. в размер на 14800,00лв.  и   сумата в размер на 3 700,00лв.  от продажбата на МПС по договор от 15.04.2018г.  С горното  се оспорват като немотивирани  основанията по чл.122, ал. 1, т.7 от ДОПК.

Проверката на възраженията изисква отразяване на  данните в РА относими към формирането на приходите и разходите на ревизираното лице, а  именно: доходи  - от  трудов договор № 1/27.11.2014г. с „Нике Брокер“ ЕООД в размер на  4072,37лв.             / изплатена сума 3160,14лв./,  от договор от 01.06.2018г. с „Б.П. Б.“ АД за възлагане на дейности по изграждане и поддържане на контакти с клиенти и привличане на нови клиенти в размер на 7452,38лв. /чиста сума 6290,79лв./,  за възнаграждение в размер на 200,00лв., платени с  ПКО от 27.06.2018г. от С. Й., преводи по сметката на К. в „Ю.Б.“, съотв.: на 30.04.2018г. в размер на 11 000,00лв. с наредител С. М. Й. с основание: покупка на недвижим имот; на 28.05.2018г. в размер на 502,97лв. с наредител  Е. К. Й.;  на 25.06.2018г. в размер на 4 246,00лв.-  директен превод по нареждане на „БНП П. Ф“ ЕАД с основание – съгласно договор; на 01.08.2018г.  в размер на 2 000,00лв.  с наредител В. Н. А. с основание: капаро за покупка на недвижим имот; с разписка от 07.05.2018г. за сума в размер на 5800,00лв. платена от  С. М. Й. за извършени ремонтни дейности на недвижим имот;  дивидент от дейността на „В.“ ООД  в размер на 15 000,00лв., съгласно решения на ОС на дружеството и РКО; разходи -  издължаване на данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ  за 2016г. – 0,02лв.; комунални разходи – 42,67лв.; декларирани  лични разходи  за издръжка живот в размер на 6360,00лв. ; плащания чрез ПОС - 692,12лв.;  вноски по кредит в размер на 5 500,69лв.; превод по сметка на С. В. К. в размер на 1700,00лв., извършен на 07.08.2018г. с основание – захранване;  плащане  в брой с РКО № 09/02.01.2018г.  на сумата 14 800,00лв. от Д.К.  на  Д. К. – временна финансова помощ;  плащане с РКО №№ 10/16.08.2018г. и 11/14.12.2018г.  на сума в общ размер от 15 000,00лв. с произход дивиденти или възстановени инвестиции, извършено от Д.К. на Димитър К.;  превод  с РКО №12/26.06.2018г. на сумата в размер на 4 115,79лв.  на С. Й. – остатък от парични средства за извършена услуга на стойност  5800,00лв., платени от последната на К. на 07.05.2018г.;  превод в размер на 17 000,00лв. по банкова сметка ***, извършен на 26.06.2018г. с основание – продажба; разписка от 28.05.2018г.  за върнато капаро в размер  на  502,97лв. от  К. на Е.Й. за неосъществена сделка; разписка от 01.08.2018г.  за върнато капаро в размер на 2000,00лв. от  К. на В. А.  за неосъществена сделка. По отношение на преводите в размер на 4 115,79лв.  и  на 17 000,00лв. , както и на плащанията с разписки  в размер на 502,97лв. и на 2000,00лв., в РА е посочено, че същите са отразени  както в приходната, така и в разходната част, което е обосновано с констатациите от извършени насрещни проверки на физическите лица  и  на  „Н. Б.“ ЕООД – дружество, упълномощило  К. да осъществява посредническа дейност за сделки с недвижими имоти, в счетоводната отчетност на което  е установено несъответствие между  данните, които декларира ревизираното лице.  В РА се сочи, че ревизираното лице не е декларирало налични суми в брой,  с оглед на което при ревизията по чл.122 от ДОПК е взета предвид нулева наличност в брой в началото и края на ревизирания период.

 Органите по приходите  не са  коментирали сумата в размер на 3 700,00лв.  от продажбата  на  МПС по договор от 15.04.2018г. с продавач Д.К..   Същият не е представен пред ревизиращия орган, а едва в съдебното производството като приложение към жалбата. В хода на ревизията, К. е приложил документите, описани в Обяснение вх. № ДОК-1303/19.11.2019г.  / л.88 и сл. от адм. д. №275/2020г./, сред които липсва визирания договор от 15.04.2018г.  Сумата в размер на  14 800,00лв. е отразена  като разход в РА, съобразно данните в РКО № 09/02.01.2018г.  

От анализа на горните обстоятелства, органите по приходите установяват доходи в общ размер 49 029,24лв.  и  разходи в общ размер от 67 714,24лв. или превишение  на разходите над приходите в размер на 19 334,99лв.  Визираната сума на превишението е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа за други доходи,  е определено задължението за ДДФЛ.

 По отношение на начислените лихви за задълженията по ЗДДФЛ  в РА са налице съображения за дължимост на същите на основание чл.175, ал.2, т.2  от ДОПК, като  периода на забавата е определен за всеки от ревизираните периоди до датата 26.05.2020г.

Предвид  установените факти, с оспорения  Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г.  на Д.Д.К.  са установени следните задължения:  за  данъчния период  на 2014г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 52,14лв. и лихва за забава в размер на 26,85лв.;  за  данъчния период  на 2015г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 5384,10лв. и лихва за забава в размер на 2224,21лв.;  за  данъчния период  на 2016г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 233,85лв. и лихва за забава в размер на 72,89лв.;  за  данъчния период  на 2017г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 801,99лв. и лихва за забава в размер на 168,65лв.;  за  данъчния период  на 2018г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 2134,78лв. и лихва за забава в размер на 232,47лв.  За данъчния период на 2013г., с РА не са установени задължения.

Ревизионният акт е връчен на  ревизираното лице на 19.06.2020г.  и  е  обжалван изцяло по реда на чл.152 и сл. от ДОПК, като жалбата с вх. № 2792/02.07.2020г.  е  депозирана първоначално пред Административен съд – Кюстендил и образувано приложеното адм. дело № 275/2020г., което е прекратено с определение № 487/10.08.2020г.  и жалбата е предявена чрез ТД на НАП – София с писмо вх. № 94-Д-391/24.08.2020г.  

Заместник директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП – Е. С. П., оправомощена съгласно заповед № 930/20.11.2017г. на изпълнителния директор на НАП, се е произнесъл по жалбата  с  Решение № 1653/30.10.2020г., с което на осн.  чл. 155, ал. 1 и ал.2  от ДОПК и чл.88, ал.2 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК,  е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г.  в частта на установения резултат по ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със съответните лихви, а в останалата част  - за установения резултат за 2013г.,  жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството в тази част.

Решение № 1653/30.10.2020г.  на   зам. директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП  е връчено по електронен път  на жалбоподателя на 03.11.2020г., а жалбата до съда е подадена на  17.11.2020г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Към жалбата са приложени: фактура № 1/20.08.2015г., съобразно данните в която, Д.К. продава на ЕТ „Д. Н.- К.“ мебели на обща стойност 590,00лв.; Договор за получени парични средства от 01.04.2017г., съобразно който Д. С. К.  дава на сина си Д.  Д.  К. сумата в размер на 7500,00лв. и  договор от 15.04.2018г. за продажбата  на  МПС, съобразно който  Д.К. продава на И. В. М.  мотопед  на стойност 3 700,00лв. 

В съдебното производство, по искане на оспорващия, е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.М.Х.. Същата е представила заключение с вх. № 1513/22.03.2020г., което съдът счита за обективно в частта на фактическите констатации и го обсъжда поотделно за всеки от данъчните периоди. Данните в него са за това, че ревизиращите органи неправилно са приели начални салда  за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. съотв. в размер на 34,64лв., 20,94лв., 1,70лв., 36,91лв. и 0,00лв. като не са отчели остатъка от парични средства в края на 2013г. Сумата е от получените наеми, която към 01.01.2013г. е посочена от вещото лице  в два варианта  - в размер на 5000,00лв., колкото са приели органите по приходите към 2014г.,  и в размер на 10 000,00лв.  на база доходите от наем за 2011г. и 2012г., които възлизат на 16 358,94лв.  Съобразно различните начални салда, съдебният експерт изчислява  данъчната основа за общия годишен доход  и  годишното данъчно задължение  също в два варианта – Таблица 1 и Таблица 2 към заключението. Констатациите и при двата варианта са за:  дължим данък за 2014г. в размер на 52,14лв. и лихва 26,85лв., дължим данък за 2015г. в размер на 21,00лв. и лихва 8,68лв.  и дължим данък за 2018г. в размер на 109,00лв. и лихва 11,87лв., съотв. за липса на данъчни задължения за 2016г. и 2017г.

 В таблицата към заключението вещото лице отразява размера на постъпленията по паричните потоци на ревизираното лице, констатирани от проверяващия орган /колона 4/  и  размера на постъпленията по паричните потоци, констатирани от собствената му проверка /колона 5/, като съпоставката сочи на различия в стойностите за 2015г.  и  2017г., съотв. за 2015г. - по РА постъпленията са 75 300,09лв., а според в.л. – 59 751,09лв. , за 2017г. – по РА са 90 168,04лв., а според в.л. – 97 668,04лв.  Видно от обясненията, съдържащи се в забележките към Приложение № 1 към заключението, разликата в постъпленията по паричните потоци за 2015г. се дължи на това, че експертизата не е установила документи, установяващи превод в банкова сметка *** К.  на  сумите  5390,00лв.  и  10 780,00лв., за които в РА се приема, че са постъпили без наредител, поради което ги изключва от сбора постъпления, а по отношение на сумите получени от физическите лица П. Т., В. И., Й. С., А. Д.  и Х. И.  - данните са, че същите са преведени от К.  чрез „M. G.“ на Б. Н. в изпълнение на задължение, поето със споразумение от 01.10.2015г., поради което не съставляват приход; за 2017г. - разликата в постъпленията по паричните потоци се дължи на включването в тях на сумата 7500,00лв., получена от Д.К. от баща му Димитър К. на 01.04.2017г., която сума не е отчетена като приход в РА.  В таблицата към заключението вещото лице отразява размера на разходите по паричните потоци на ревизираното лице, констатирани от проверяващия орган /колона 6/  и  размера на разходите по паричните потоци, констатирани от собствената му проверка /колона 7/, като съпоставката сочи на различия в стойностите за 2018г. , съотв.  по РА – разходите са 67 714,24лв., а според в.л. – 52 871,57лв. Видно от обясненията, съдържащи се в забележките към Приложение № 1 към заключението, разликата в стойността  на разходите се дължи на това, че вещото лице не е включило в  същите сумата 14 800,00лв. по РКО № 09/02.01.2018г., издаден от Д.К. с получател Д. К., тъй като счита, че сумата е предоставена като временна финансова помощ на 03.10.2017г. по банков път от разплащателна сметка на лицето в „Ю. Б.“ АД  съобразно декларацията му  от 02.10.2017г. Съобразявайки горните констатации относно размера на приходите и разходите, съдебният експерт не установява отрицателно салдо по паричните средства на ревизираното лице, а конкретните стойности са посочени в таблицата към заключението – колона 12.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съображенията са следите:

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи  по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя  с ДДФЛ  за процесните  периоди. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание, а оплакванията в жалбата за обратното се считат за неоснователни.

Оспорващият сочи като съществено процесуално нарушение  връчването на уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК след изтичане на срока на ревизията по чл.114, ал.2 от ДОПК, с оглед на което се оспорва приложимостта на  особения ред за ревизия по чл.122 от ДОПК. От документите към административната преписка е видно, че  със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019006437-020-001/03.10.2019 г., изменена със Заповед № Р-22001019006437-020-002/04.02.2020г. и със Заповед № Р-22001019006437-020-003/04.03.2020г., е определен срок за извършване на ревизията - първоначално от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, удължен впоследствие до 04.03.2020г., съотв. до 03.04.2020г.  От друга страна, уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК е с № Р-22001019006437/ 03.04.2020г. и е  връчено на Д.К. по електронен път на 06.04.2020г.,  като същият  е депозирал декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК с вх. № 1/10.04.2020г. Освен, че срокът по чл.124, ал.1 от ДОПК е инструктивен, но и от  визираните доказателства се установява, че уведомлението е изпратено в рамките на срока за извършване на ревизията, а връчването му по-късно, не е създало пречки на ревизираното лице да упражни правото си по чл.124, ал.1 от ДОПК да представи доказателства и да вземе становище.  

Допълнително в жалбата се сочи, че в уведомлението не е посочено основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което органът незаконосъобразно е определил данъчната основа включвайки доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Изложеното се опровергава от съдържанието на изпратеното уведомление, копие от което е приложено на л. 462 от адм. д. № 275/2020г.  Ревизиращите органи са посочили обстоятелствата, относими към хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и източниците на информация, вкл. данните от извършени насрещни проверки.  

Оспорващият счита, че е лишен от право да депозира възражения срещу ревизионния доклад в  срока  по чл.117, ал.5 от ДОПК, който  е изтекъл по време на извънредното положение, обявено в страната, считано от 13.03.2020г. Доводите са неоснователни. Видно е, че изготвеният Ревизионен доклад № Р-22001019006437-092-001/27.04.2020г., е връчен по електронен път на 30.04.2020г. /л.65 от адм.д. № 275/2020г./ на ревизираното лице,  като  последното не е упражнило правото си на възражения в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, както и впоследствие до издаване на РА на 26.05.2020г.  Действително, срокът за възражения е започнал  да тече в периода на извънредното положение. Горното обаче не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на ревизираното лице, тъй като за същото остава възможността да направи такива възражения и да ангажира доказателства при оспорването на съставения ревизионен акт по административен и съдебен ред, което право в случая е надлежно реализирано.

Преценката относно приложението на материалния закон съдът извършва поотделно за всяко от установените задължения, но счита за необходимо да посочи следните общи съображения:

При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, каквито укузания съдът е дал с определението от 24.11.2020г. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици.

Предвид горното, преценката поотделно на определените задължения и правните изводи от същата, са следните:

Жалбоподателят  оспорва РА в частта, с която за 2014г.  е определен данък върху доходите на физическите лица в размер на  52,14лв. и лихва за  забава в размер на 26,85лв.  Органите по приходите  са приели, че  данъкът   за  довнасяне  в  посочения размер се дължи на неправилно деклариране на получени доходи от наем.  Видно от РА,  данъчната основа за общия годишен доход е в размер на 7323,31лв, която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 623,73лв., от наем - в размер на 6699,58лв., съответно задължение за ДДФЛ в размер на 732,33лв., от което е  внесен данък в размер на 732,33лв.  и е дължим за внасяне данък в размер на 52,14лв.  Съдът счита оспорения РА в тази му част за законосъобразен. Както се посочи, основата за облагане е определена от органите  по правилото на чл.17 от ЗДДФЛ, като за ревизираната 2014 година несъответствие е констатирано по отношение на облагаемия доход по чл.31 от ЗДФЛ.  С  ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,  К.  е  декларирал доходи от наем в размер на 6869,60лв., вкл. 4224,60лв.  по договор, сключен с наемателя  „Т. б.“ АД  и  2640,00лв. по договор, сключен с наемател  ЕТ „Д. Н. – К.“. От справка изготвена от наемателите  се  установяват  изплатени  наеми  в размер на брутната сума от 4693,98лв.  от  „Т. б.“ АД  и  на  2750,00лв.  - от  ЕТ или общо 7 443,98лв.  Именно посочените от наемателите суми за изплатен наем, намалени с 10 на сто разходи  по правилото на чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ, или  сумата  6699,58лв.,  е ползвана при формиране на общата  данъчната основа за 2014г., заедно с дохода от трудовото правоотношение,  и е определено данъчното задължение, съотв. дължимия остатък  от  същото.  Констатациите  в РА се потвърждават изцяло от вещото лице с приетото по делото експертно заключение. Предвид изложеното, законосъобразно ревизиращите органи са  доначислили  ДДФЛ в размер на  52,14лв.  и  лихва за забава в размер на 26,85лв.  Последната е определена правилно на основание чл.175, ал.2, т.2  от ДОПК, като  периода на забавата е с крайна дата 26.05.2020г., когато е издаден РА. Същият в посочената част е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. 

Жалбоподателят  оспорва РА в частта, с която за 2015г. е определен  данък върху  доходите на физическите лица в размер на  5384,10лв.  Наведени са твърдения за  неправилно  определяне  на  основата  за облагане с данък съобразно обстоятелствата по  чл.122, ал.2, т.3,4,8,10,14 и 16 от ДОПК, тъй като липсват предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.  Сочи се, че без надлежни доказателства, данъчните органи  приемат, че са налице доходи с недоказан произход. Правят се оплаквания за несъответствие с правилата  на чл.17, ал.1 от ЗДДФЛ при определяне на общата годишна данъчна основа. Оспорва се като неприложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК за доказателствената сила на фактическите констатации в РА, вкл. за получени комисионни и печалби от посредническата дейност на жалбоподателя по сделки, които не са осъществени. Конкретно за данъчния период на 2015г.  оспорващият възразява срещу  установените в РА облагаеми доходи с източник  постъпления  без  наредител  в разплащателна  банкова  сметка ***,00лв.  от 08.10.2015г.  и  в  размер на  10780,00лв.  на 13.10.2015г.,  като твърди, че такива суми не са постъпвали по сметката му. Съдът счита  релевираните  доводи  за основателни, а оспорения РА в тази част - за незаконосъобразен.  

Както се посочи, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В този смисъл са указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест между страните /вж. определението от 24.11.2020г./.  В настоящия случай, за да обосноват основанията по сочената разпоредба и наличието на неотчетени /укрити/ приходи, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: първо, че ревизираното лице е получило парични преводи по сметката си в приетите за установени размери, и второ, че същите съставляват приходи /доходи, които не са отчетени.  Видно е, че ревизията е проведена по особения ред  като основанието по  чл.122, ал.1, т.2 ДОПК  е обосновано с констатации за постъпления на парични средства в банкова сметка *** К. с вносители/наредители  физически лица, без да е доказано основание за преводите и за постъпления на парични средства в сметката без наредители.

Както се посочи, органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 65 350,58лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 5569,58лв., от наем - в размер на 5940,00лв., данъчна основа за други доходи – 53 631,00лв., данъчна основа на доходи от друга стопанска дейност – 210,00лв., съответно задължение за ДДФЛ в размер на 6535,06лв., от което е  внесен данък в размер на 1150,96лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 5384,10лв.  Спорът по делото е относно приетата в РА  данъчна основа от  доходи от други източници по см. на чл.35, т.6  от ЗДДФЛ  в размер на сумата 53 631,00лв., които се считат за укрити доходи.  Касае се за постъпления  в банковата сметка на К. в „Ю. Б.“ АД  с вносители/наредители  физическите  лица  А. Д., П.Т., Й. С., Х. И., В. И., както и за два превода без наредители. Ревизираното лице в  представено писмено обяснение вх. № ДОК 259/05.02.2020г., сочи, че по Споразумение за извършена услуга от 01.10.2015г., подписано с Б. И. Н.,  последният  възлага на Д.Д.К.   да получава парични средства в негова банкова сметка *** , след което постъпленията се трансферират  с преводи чрез „M. G.“ до Б. Н. в М., И., където лицето извършва търговия с автомобили, т.е. ревизираното лице  твърди, че  отношенията с вносителите са възникнали по споразумението за ползване на сметката му от Б. И. Н., а за установяване на трансферите прилага документи за преводи чрез „M. G.“. Представен е и ПКО № 1 от 15.08.2015г. за сумата 280,00лв. – плащане от Б. Н.  на К. за  извършване на услуга.  

Анализирайки доказателствата към преписката и заключението на вещото лице съдът счита за недоказано основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. От данните в Справка за движението по сметка на името на ревизираното лице, открита в „Ю. Б.“ АД, през проверяваните периоди / л.154 и сл. от адм. д. № 275/20г./, които се потвърждават и от съдебния експерт, се установяват следните постъпления:  3 332,00лв. с вносител А. В. Д., постъпили в сметката на К. на 15.10.2015г.  и  изплатени същия ден;  8811,00лв.  с  наредител П. Г. Т., внесени на 05.11.2015г., от които същия ден на К. е изплатена сумата 8780,00лв. в брой; 6461,00лв. с наредител Х. В. И., внесени на 30.11.2015г. , от които същия ден в брой на К. са изплатени 2000,00лв., а 4311,78лв. са преведени от него по сметка в И. на търговско дружество за търговия с автомобили; 10 388,00лв. с наредител Й. С. С., внесени на 07.12.2015г., от които същия ден в брой на К. са изплатени 10 340,00лв.;  8 500,00лв. с наредител В. В. И., внесени на 14.12.2015г. по банковата сметка  на  К. и изплатени същия ден в брой.  Към преписката са приложени документи, цитирани и от ревизиращите органи,  за изпратени  от К. пари в евро чрез „M. G.“ на Б. И.Н.  в И., а именно: на 16.10.2015г. – 1703,00 евро =3330,78лв., на 07.11.2015г. -4504,00 евро =8809,06лв., на 30.11.2015г. – 2203,00 евро = 4308,70лв., на 30.11.2015г. – 3303,00 евро = 6460,11лв., на 14.12.2015г. – 4345,00 евро = 8498,00лв., на 24.12.2015г. – 5310,83 евро = 10387,08лв. или общо 21368,83 евро = 41 793,80лв.  Същите са проверени от вещото лице, което в обясненията, съдържащи се в забележките към Приложение № 1 към заключението за 2015г.,  установява, че сумите с наредители посочените  физически лица, са преведени от К.  чрез „M. G.“ на Б. Н. в изпълнение на споразумението  от 01.10.2015г., поради  което не  съставляват доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. От горното е видно,  че ревизираното лице е трансферирало постъпленията в банковата си сметка на Б. Н. в съответствие с поетото задължение, като за извършената услуга му е изплатено възнаграждение в размер на 280,00лв., което е надлежно декларирано.   Липсват придобити  доходи по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ.  Не се доказват  приходи по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, както и основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

По отношение на постъпленията без наредител, които са отразени в РА, в справката за движението по сметката на Д.К., представена на ревизиращите органи, липсват данни за  същите, а именно: за постъпила  на 08.10.2015г.  сума в размер на 5 390,00лв.,  и  на 13.10.2015г.  -  сума в размер на 10 780,00лв.,  двете  без наредител и основание за превода.  Видно от заключението, в преписката не се съдържат доказателства за визираното движение по банковата сметка на К., вкл. в приложените банкови извлечения от „Ю. Б.“ АД не са открити такива преводи.  Идентични са обясненията, съдържащи се в забележките към Приложение    № 1 за 2015г.  към заключението на в.л. Х.. Последната не е установила документи, доказващи  превод  по банкова сметка *** К.  на  сумите  5390,00лв.  и  10 780,00лв.  Горното сочи на недоказаност на  релевантния факт -  получаването на паричните преводи  без наредител по сметката на ревизираното лице. Сборът на същите  не съставлява доход по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и следва да бъде изключен при определяне на годишния облагаем доход.  

От изложеното следват изводи, че основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК не е подкрепено от събраните доказателства и фактическите констатации в РА не се ползват с презумпцията за достоверност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на констатации в РА, въз основа на които на РЛ са определени посочените задължения за 2015г., е оборена от събраните  писмени доказателства и от заключението по назначена счетоводни експертиза.  От анализа им не се установява  наличие на облагаеми доходи от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в  размер на 53 631,00лв., респ. същите следва да бъдат изключени при формиране на годишната данъчна основа.

В съответствие със констатациите на съдебния експерт  следва да се определи  данъчната основа за облагане  с ДДФЛ за ревизирания период на 2015г.,  както и размерът на дължимия данък, а именно: данъчна основа за общия годишен доход в размер на 11 719,58лв., която включва доходи от трудови правоотношения в размер на 5569,58лв., от наем - в размер на 5940,00лв., данъчна основа на доходи от друга стопанска дейност – 210,00лв., съответно задължение за ДДФЛ в размер на 1171,96лв., от което е  внесен данък в размер на 1150,96лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 21,00лв. /вж. таблица 1 към заключението на в.л./. Съответен на главницата е размерът на лихвата, който според вещото лице е 8,68лв., изчислен до датата 26.05.2020г.  

Дължимо е решение за изменение на РА в частта на установените задължения на Д.Д.К.  за  данъчния период  на 2015г., като вместо  определения  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер  на  5384,10лв.  и лихва за забава в размер на 2224,21лв.,  съдът определя   данък върху годишната  данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 21,00лв.  и лихва за забава в размер на 8,68лв.

Жалбоподателят  оспорва РА в частта, с която за 2016г. е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 233,85лв. и лихва за забава в размер на 72,89лв. Освен  възражения за неправилно  определяне  на  основата  за облагане с данък съобразно обстоятелствата по  чл.122, ал.2 от ДОПК поради  липса на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и на общата годишна данъчна основа  - в противоречие  с правилата  на чл.17, ал.1 от ЗДДФЛ, конкретно за данъчния период в жалбата са наведени оплаквания срещу  констатациите в РА  за извършени разходи  превишаващи  приходите с 2338,44лв. Излагат се доводи, че неправилно е прието начално салдо в размер на 0лв.  и  че не е отчетен факта, че лицето живее в домакинство с родителите си и не извършва разходи за храна и консумативи. С горното  се оспорват като недоказани  основанията по чл.122, ал. 1, т.7 от ДОПК. Съдът счита възраженията за неоснователни.

Безспорно е, че основата за облагане е определена от органите по приходите  съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК като е прието, че  лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, т.е. разходите на лицето надвишават доходите му,  което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, даващо основание за провеждане на ревизията по особения ред. Тези констатации на ревизиращия екип не са опровергани от задълженото лице. Както се посочи, органите по приходите са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 12 144,75лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 1214,48лв., от което е  внесен данък в размер на 980,63лв. и  дължим за внасяне данък в размер на 233,85лв.  В приложената хипотеза на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,  данъчното задължение е изчислено върху основа, равняваща се  на превишението на разходите над приходите през периода, възлизащо на сумата 2338,44лв., която е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Основният спор между страните е относно това, при изчисляване на приходите, какво салдо следва да бъде признато към началото на данъчния период. След връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 на задълженото лице за наличие на данни за провеждане на ревизията по особения ред, от негова страна са представени документи вх. № ДОК 1303/19.11.2019г., а именно банкови извлечения с данни за наличностите в сметките му, но същият не е декларирал налични суми в брой.  С оглед на горното,  ревизиращите органи приемат за целите на ревизията нулева наличност в брой в началото и в края на 2016г, което е в  съответствие със събраните писмени доказателствени средства за обстоятелствата по чл.122, ал.2, т. 3, 4, 8 от ДОПК.  Доказателства  за наличности в  размер на 5 000,00лв., съотв. на 10 000,00лв. не са представени по делото, поради което съдът счита за необективно заключението на вещото лице в тази му част. В същото са обсъждани  приходите от наем, реализирани от К.  през 2011г. и 2012г. и на тази основа се правят предположения за остатъка от същите в края на 2013г. и за наличните  парични средства в брой в началото на 2016г. в два варианта - в размер на 13 753,80лв.,  съотв. на 18 753,80лв. /вж. Приложение № 1 – при  начално салдо от 5000,00лв.  и  Приложение № 2 към заключението – при начално салдо 10 000,00лв./, т.е. вещото лице приема начално салдо, което не е обосновано с конкретни констатации въз основа на конкретни източници, а с проследяването на паричните потоци на ревизираното лице. Предвид изложеното и в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, приложимо в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК, съдът не е задължен  да възприеме заключението на вещото лице и обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото, го счита за необективно и недостоверно в тази му част.  Още повече, че за процесната 2016г., оспорващият е декларирал приходи от наем за годината, но не е декларирал наличности в брой и не е представил  доказателства за преходен остатък от постъпленията от наем, каквато възможност му е предоставена с разпоредбата на чл.124, ал.3 от ДОПК, което води до неоснователност на предявените с жалбата възражения за обратното.

От друга страна, противно на поддържаната от жалбоподателя теза, ревизиращите органи са отчели  факта, че лицето живее в домакинство с родителите си и последните покриват средствата за храна и консумативи. Безспорно е, че при формиране на разходите  не са включени комунални разходи, а само обичайният размер на разходите за издръжка, живот, обучение и лечение, транспортни, дневни и квартирни пари при пътувания в страната и в чужбина по чл.122, ал.2,т.14 от ДОПК, който  според декларация вх. № 1303/19.11.2019г. на К.,  възлиза на 5200,00лв.

Обективният анализ на горните обстоятелства,  извършен от органите по приходите, доказва  доходи  в общ размер 22 176,77лв.  и  разходи в общ размер от 24 480,00лв., или превишение  на разходите над приходите в размер на 2338,44лв. Налице е основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед на което сумата на превишението е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа от доходи от други източници, е определено задължението за ДДФЛ. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

 Жалбоподателят  оспорва РА в частта, с която за 2017г. е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 801,99лв. и лихва за забава в размер на 168,65лв.  Наред с възраженията срещу началното салдо, конкретно за този период  се поддържат  възражения срещу констатирания в РА разход в размер на 14 800лв. – предоставен  заем на Д. К.,  който е послужил за основа за определяне на данъка, като сочи, че тази сума е върната на ревизираното лице с разходен касов ордер № 09/02.01.2018г. Допълнително в жалбата се сочи, че неправилно не е признат  приход в размер на 7500,00лв. по договор  от  01.04.2017г. с  Д. К.. Съдът счита възраженията за неоснователни, като изложените по-горе  съображения  и изводи  във връзка с оспорването на началното салдо за 2016г. са изцяло относими и за периода на 2017г.

Видно е, че основата за облагане е определена от органите по приходите  съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК като е прието, че  лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, т.е. разходите на лицето надвишават доходите му,  което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, даващо основание за провеждане на ревизията по особения ред. Горните констатации съответстват на събраните по делото доказателства, а такива, сочещи на обратни изводи не са представени от задълженото лице. Данъчната основа за общия годишен доход съобразно РА, е в размер на 13 269,58лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 1326,96лв., от което е  внесен данък в размер на 524,97лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 801,99лв.  В приложената от ревизиращия екип  хипотеза на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,  данъчното задължение е изчислено върху основа, равняваща се  на превишението на разходите над приходите през периода, възлизащо на сумата 8 019,93лв. , която е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Съдът счита за доказани основанията, даващи  възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.  Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на констатации в РА, въз основа на които на РЛ са определени посочените задължения за 2017г.,  не е оборена от събраните  писмени доказателства и от заключението по назначена счетоводни експертиза. 

Както се посочи, спорът по делото, с оглед наведените в жалбата оплаквания, е  срещу  размера на разходите и конкретно срещу сумата от 14 800,00лв. – предоставен  заем на Д. К. въз основа на Декларация за временна финансова помощ от 02.10.2017г.  Видно от декларацията, приложена към преписката,  Д.  К. дава временна финансова помощ на Д. К. в размер на сумата 14 800,00лв. за срок от 3 месеца. Не е спорно, че към 31.12.2017г.  сумата не е върната на заемодателя  и  правилно участва при формирането на разходите. Изменението на последните, както и увеличението на приходите, извършени  от вещото лице  са неоснователни и в противоречие с правилата за доказване и за доказателствената сила на документите.  Видно от Приложение № 1 – паричен поток за 2017г. към  изготвеното заключение  и  от обясненията към него, съдебният експерт  приема за приход сумата в размер на 7500,00лв., установена от жалбоподателя с приложения към жалбата Договор за получени парични средства от 01.04.2017г., съобразно който Димитър Стойнев К. дава на сина си Д.  Д.  К. сумата в размер на 7500,00лв. Същият не е представен пред ревизиращия орган, а едва в съдебното производството като приложение към жалбата. Касае се за частен документ, който не удостоверява неизгодни за представилата го страна факти, поради което не се ползва с обвързваща съда  доказателствена сила, респ.  не е годно доказателствено средство за фактите, съдържащите се в него. Договорът  няма достоверна дата. Ако същият действително е съставен на датата, сочена в него, то е следвало да бъде известен  на задълженото лице в качеството му на страна  и е следвало да бъде посочен или представен на приходната администрация в хода на ревизията, след като е било поискано даване на становище и доказателства по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. К. е приложил документите, описани в Обяснение вх. № ДОК-1303/19.11.2019г. /л.88 и сл.  от  адм. д. № 275/2020г./, сред които липсва визирания договор от 01.04.2017г.  Представянето му за пръв път при съдебното оспорване обосновава доводи,  че е съставен за целите на обжалването в подкрепа на  тезата на задълженото лице. Предвид горното, съдът счита, че неправилно вещото лице е обсъждано договора от 01.04.2017г. като надлежно доказателствено средство, установяващо приход на ревизираното лице  и не кредитира заключението в  тази му част,  приемайки го за необективно и недостоверно. 

Установени от анализа на събраните писмени доказателства и от обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1-т.16  от ДОПК, са констатациите  в  РА  за  доходи  в общ размер  от  90 168,04лв.  и  разходи в общ размер от  98 224,88лв., или за превишение  на разходите над приходите в размер на 8 019,93лв.   Осъществено  е основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед на което сумата на превишението е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ.  върху  нея  като  данъчна основа за други доходи, е определено задължението за ДДФЛ. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен, а жалбата е неоснователна.  Следва решение за отхвърлянето й.

Предмет на оспорване е  РА  и в частта, с която на ревизираното лице за  данъчния период  на 2018г.  е определен  за  внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 2134,78лв. и лихва за забава в размер на 232,47лв.  Безспорно е, че основата за облагане е определена по реда и съобразно  обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като е прието, че по отношение на К. е налице превишение на разходите над приходите и превишението е квалифицирано като доход по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

С РА за процесния период на 2018г., ревизиращите  органи са определили  данъчна основа за общия годишен доход в размер на 29 778,70лв., съответно задължение за ДДФЛ  в размер на 2977,876лв., от което е  внесен данък в размер на 843,09лв. и е дължим за внасяне данък в размер на 2134,78лв., определен  съобразно правилото на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Въз основа на  събраните писмени доказателства органите по приходите  установяват  доходи  в общ размер 49 029,24лв.  и  разходи в общ размер от 67 714,24лв. или превишение  на разходите над приходите в размер на 19 334,99лв. С жалбата са предявени възражения срещу  началното салдо, срещу разхода  в размер  на  14 800,00лв., който се счита за недоказан,  както и за това, че не са отразени  като приходи  сумата по разходен  касов  ордер № 09/02.01.2018г. в размер на 14800,00лв.  и   сумата в размер на 3 700,00лв.  от продажбата на МПС по договор от 15.04.2018г. Изложените по-горе  съображения  и изводи  във връзка с оспорването на началното  салдо за 2016г. са изцяло относими и за периода на 2018г. като преповтарянето им е ненужно.

 Съдът счита останалите доводи на оспорващия за неоснователни. Същият не се е справил с доказателствената тежест да  обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинността на констатациите в РА.  Преценката на документите по преписката  сочи на данни  за  укрити приходи и получени  доходи на ревизираното лице, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.  Специфични за периода на 2018г. са преводите в размер на 4 115,79лв.  и  на 17 000,00лв. , както и  плащанията с разписки  в размер на 502,97лв. и на 2000,00лв., описани в РА и по-горе в настоящото решение, които  са отразени  както в приходната, така и в разходната част. Горното е  обосновано с констатациите от извършени насрещни проверки на физическите лица – наредители  С. Й., М. С. Е. Й. и В. А., както и  на  „Н.Б.“ ЕООД – дружество, упълномощило  К. да осъществява посредническа дейност за сделки с недвижими имоти.   Визираните суми и отразяването им в РА не се оспорват от жалбоподателя. Последният обаче възразява срещу  невключването в приходната част на сумата 3 700,00лв., за която се твърди, че е  получена  при  продажбата на МПС по договор от 15.04.2018г. Последният е представен едва пред съда в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, а осъществяването на сделката не е доказано от представената информация от Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, както и от проверката на  вещото лице. Следва недоказаност на изложените доводите на жалбоподателя.   

Основният спор между страните е относно разхода в размер на 14 800,00лв., който ревизиращите органи считат за доказан  с  приложения към преписката РКО № 09/02.01.2018г.  Видно от данните в РКО, приложен на л.173 от адм. д. № 275/2020г.,   Д.Д.  К.  нарежда да се брои на Д. С.  К. сумата 14800лв. , съставляваща парични средства съгласно документ за временна финансова помощ, което е удостоверено с подписите на съставителя /платеца/  и получателя.  Съдът счита, че  РКО е частен документ, установяващ фактите на предоставянето на парични средства от ревизираното лице и на получаването им от трето лице. От друга страна, съобразно данните за периодични приходи от дивиденти или от възстановени инвестиции  на Д.К.  като съдружник в търговско дружество „В.“ ООД, може да се приеме, че същият е разполагал с необходимите парични средства, които да предостави като финансова помощ на баща си Д. К., а  многобройните РКО, издадени през 2018г.  сочат, че  взаимното подпомагане е обичайна практика в отношенията между двамата. Горните обстоятелства водят до извода, че разходът от 14 800,00лв. по РКО № 09/02.01.2018г. е надлежно доказан  и е зачетен от ревизиращите органи при формиране на данъчната основа. Правилността на приложения подход не се опровергава от данните  в  експертното заключение. Вещото лице потвърждава размера на предоставената с РКО сума, но неоснователно изключва същата от разходите като счита, че парите са преведени по банков път на Д. К. в предходен период - на 03.10.2017г. Констатациите на съдебния експерт в тази част не съответстват на писмените доказателствени средства по преписката. Видно от изготвената справка за движението на паричните потоци по  банковата сметка на Д.К.  през 2017г.,  на 03.10.2017г. е извършен вътрешнобанков левов превод по сметката на Димитър К., но сравнявайки датата на превода, съдът счита, че същият е извършен в изпълнение на  задължението поето от ревизираното лице с Декларацията за временна финансова помощ  от 02.10.2017г. Изводите на вещото лице в обратен смисъл са недоказани и съдът ги счита за недостоверни и необективни, а доводите на оспорващия – за неоснователни.   

Предвид установения недостиг на парични средства  законосъобразен се явява изводът на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,  т. 7 от ДОПК, респ.  правилен  е приложният  особени  ред за определяне на данъчната основа и дължимия данък за ревизирания период. Спазени са изискванията на чл.17 от ЗДДФЛ, съотв. на чл.48 от ЗДДФЛ.  Установени от анализа на събраните писмени доказателства и от обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1-т.16  от ДОПК, са констатациите  в  РА  за  доходи  в общ размер  от  49 029,24лв.  и  разходи в общ размер от 67 714,24лв. или превишение  на разходите над приходите в размер на 19 334,99лв., което е квалифицирано като доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и  върху  него  като  данъчна основа от  доходи от други източници, е определено задължението за ДДФЛ. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. 

Предвид изхода по делото, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на страните се следват деловодни разноски, а именно: на жалбоподателя се следват деловодни  разноски съразмерно на уважената част на жалбата в размер на 1109,56лв.,  а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 288,13лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената  част на жалбата.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ  Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 1653/30.10.2020г.  на   заместник директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  при ЦУ на НАП,  в частта  на  установения  резултат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица  за 2015г.,  като вместо определения за внасяне от Д.Д.К. ***, ЕГН **********,  данък върху годишната  данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на  5384,10лв. и лихва за забава в размер на 2224,21лв., определя данък върху годишната  данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на  21,00лв. и лихва за забава в размер на 8,68лв.

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.Д.К. ***, ЕГН **********, против Ревизионен акт № Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 1653/30.10.2020г.  на   заместник директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  при ЦУ на НАП, в останалата  част.

ОСЪЖДА  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП  да заплати  на Д.Д.К. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1109,56 лева.

ОСЪЖДА  Д.Д.К. ***, ЕГН **********,  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП , юрисконсултско възнаграждение в размер на 288,13 лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

  СЪДИЯ: