№ 168
гр. Кюстендил, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Е. Й., в качеството му на
пълномощник на К. К. М., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу решение
№119/30.01.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1456/2023г. по описа
на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил като
неоснователен предявеният от К. К. М. против Б. Й. К. иск да бъде признато за установено
по отношение на последния, че ищеца е собственик на 1/5 ид.част от правото на собственост
на поземлени имоти, както следва: 1/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.21 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.Г.а, находящ се в
землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 7455.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, шеста
категория, с номер по предходен план: 021021, при Г.и на поземления имот: поземлени
имоти с идентификатори №№17751.21.23, 17751.21.19; 17751.21.22; 17751.21.63 и
17751.21.66; 2/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.42 по КККР на землището на
с.Г.а, находящ се в землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 497.00
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, трета категория, с номер по предходен план: 021042, при Г.и на поземления имот:
поземлени имоти с идентификатори №№17751.21.41; 17751.21.64; 17751.21.43; 17751.21.55;
17751.21.56 и 17751.21.57 и 3/ поземлен имот с идентификатор №17751.32.68 по КККР на
с.Г.а, находящ се в землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 2
300.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, трета категория, с номер по предходен план: 032068, при Г.и на поземления
имот: поземлени имоти с идентификатори №№17751.32.69; 17751.32.590; 17751.32.67 и
17751.32.617 и да бъде осъден да му предаде владението на 1/5 ид.ч. от описаните имоти.
Със същото решение К. К. М. е осъден да заплати на Б. Й. К. сумата от 400.00 лева,
представляващи сторените от последния разноски по воденото на делото, съобразно
1
отхвърлянето на иска.
Въззивникът обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за неговата
неправилност, произтичаща от необосноваността и незаконосъобразността му. Порочността
на обжалваното решение се свързва с липсата на всестранно, пълно и обективно изясняване
на обстоятелствата по делото, както и неизвършването на комплексна и цялостна оценка на
събраните в производството доказателства. Липсата на обосновка и мотивираност на
правните изводи на съда, според въззивника, възпрепятства проверката относно
законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Сочената непълнота се възприема като
съществено нарушение, водещо до отмяна на решението с последица връщане делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се твърдения за необосновано игнориране
на част от ангажираните в производството доказателства, в частност показанията на
разпитаните на страната на ищеца свидетели, които въззивника възприема за обективни,
безпристрастни и даващи конкретика относно владеенето на процесните имоти. Показанията
на тези свидетели се потвърждавали от приетите в производството писмени доказателства –
справка от Държавен фонд „Земеделие“ гр. Кюстендил и Заповед на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Кюстендил. От друга страна се оспорва достоверността на
свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели с твърдения за липсата на
безпристрастност поради обвързаността им с последния. Пояснява се, че разпитаните
свидетели нямали ясна представа за местонахождението на процесните имоти, респ. кой,
кога и на какво основание ги е обработвал. Възразява се срещу мотивираността на
обжалваното решение, въвеждайки твърдения за базиране на правните изводи на съда
единствено на предположения. Като заключение се обобщава, че ответника не е доказал
превръщане на държането във владение, при което се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, по силата на което исковата претенция да
бъде изцяло уважена.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна – Б. Й. К., чрез пълномощника адв.Ю. С.. Възразява се срещу
основателността на жалбата. Този извод се базира на изложените в отговора оспорвания на
доводите на въззивника. Сочи се, че първоинстанционният съд е събрал всички допустими,
относими и необходими доказателства и въз основа на тях е възприел правилно
фактическата обстановка по делото, която е анализирана в детайли от въззиваемата страна в
изложените в отговора съждения. На база така установената фактическа обстановка
въззиваемият приема, че районния съд е изложил подробни, точни и ясни мотиви,
съдържащи правната оценка на съда по установените факти и приложението на закона към
тях. Възразява се срещу изложеното от въззивника, че районния съд е базирал своя съдебен
акт на предположения. Твърди се, че правните изводи на КнРС кореспондират със събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира се на доказаността на
обстоятелството, че ищеца не е собственик на процесната 1/5 ид.част от правото на
собственост на процесните земи, която идеална част била придобита от ответника на
основание наследство и давностно владение. Последното безпротиворечиво се установявало
от разпитаните свидетели Г.Л. и Л.М.. Въз основа на изложеното се заявява искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира се заплащане
на сторените в производството деловодни разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с оплакванията и възраженията на
страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с предявен от К. К. М., с ЕГН ********** от
гр.София против Б. Й. К., с ЕГН ********** от с.Г.а, обл.Кюстендил, иск с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на К., че ищецът, на
основание наследствено правоприемство от А.П. К., б.ж. на с.Г.а, обл.Кюстендил, и
земеделска реституция, е собственик на 1/5 ид.ч. от три земеделски имоти - 1/ поземлен
имот с идентификатор №17751.21.21 по КККР на землището на с.Г.а, находящ се в
местността „***“ с площ от 7455.00 кв.м.; 2/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.42
по КККР на землището на с.Г.а, находящ се в местността „***“ с площ от 497.00 кв.м. и 3/
поземлен имот с идентификатор №17751.32.68 по КККР на с.Г.а, находящ се в местността
„***“ с площ от 2300.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: нива, и за осъждане на ответника да отстъпи на ищеца собствеността и
да му предаде владението върху собствената му 1/5 ид.ч. от тези имоти.
Ответникът е оспорил иска, като без да възразява срещу факта, че М. е наследник на
2
общия им наследодател А. К.; че по силата на закона ищецът притежава 1/5 ид.ч. от
наследството му, както и, че собствеността върху процесните три имота е била възстановена
от ПК-Кюстендил на наследниците на А.П. К., е противопоставил възражение, че ищецът е
изгубил своите собственически права, тъй като по силата на изтекла в полза на Б. К.
придобивна давност, основана на владение за периода от 24.08.2000г. до 07.07.2023г. същият
е придобил изцяло правото на собственост върху тези имоти.
От събраните в хода на исковото производство доказателства е установено, че К. К.
М. е наследник от първи ред, като низходящ от трета степен на общия наследодател А.П. К.,
починал на 06.09.1964г., бидейки син на А.И. К.а, починала през 1977г., която от своя страна
е дъщеря на И.А. К. – син на А. К.. Т.е. ищецът е правнук на общия наследодател и
единствен наследник на неговия син И. К., на когото М. се явява внук.
Ответникът също е низходящ от трета степен на общия наследодател, бидейки внук
на друг негов син – В.А. К..
Видно от представеното пред КнРС удостоверение за наследници с №39/16.06.2023г.,
издадено от Кметството на с.Г.а, наследодателят А.П. К., освен посочените двама сина – И.
К. и В. К., които са възходящи от втора степен на страните по делото, е имал още три деца –
синове А. К. и Г. К. и дъщеря Н.К.. Последните трима са починали и са оставили
наследници.
Видно от приложеното на л.52 от делото на районния съд решение №13/Р от
24.08.2000г. на ПК-гр.Кюстендил, на наследниците на наследодател А.П. К., б.ж. на с.Г.а, е
възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне върху шест имота, сред
които: 1/ нива с площ от 7.455 дка в м.„***“, представляваща имот №021021 по плана за
земеразделяне; 2/ нива с площ от 0.497 дка в м.„***“, представляваща имот №021042 по
плана за земеразделяне и 3/ нива с площ от 2.300 дка в м.„***“, представляваща имот с
№032068 по плана за земеразделяне.
По делото не е било спорно, че тези имоти са идентични на процесните, тъй като
съгласно заповед №РД-18-488/16.02.2018г. на изп.д. на АГКК, са заснети в Кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Г.а общ.Кюстендил, съответно като: 1/поземлен имот с
идентификатор №17751.21.21 по КККР на землището на с.Г.а, находящ се в местността
„***“ с площ от 7455.00 кв.м.; 2/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.42 по КККР на
землището на с.Г.а, находящ се в местността „***“ с площ от 497.00 кв.м. и 3/ поземлен имот
с идентификатор №17751.32.68 по КККР на с.Г.а, находящ се в местността „***“ с площ от 2
300.00 кв.м.
Установено е било, че след реституцията и до настоящия момент трите имота са били
ползвани и отдавани за ползване на трети лица от ответника Б. Й. К., а докато е бил жив – и
от неговия дядо В. К..
На 10.06.2021г. Б. К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, придобити по наследство и давност - нотариален акт №171, том I, рег.№3183,
нот.дело №154/2021г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566 при Нотариална камара, с който
същият е бил признат за собственик на спорните три имота на основание наследствено
правоприемство от А.П. К. и на основание давностно владение.
Според свидетелите Г.Л. и Л.М., ответникът Б.К. и дядо му В. К. през последните над
15 години са обработвали процесните имоти, което, според свидетелите се случвало, тъй
като между дядовците на страните – дядо И. и дядо В., имало уговорка за начина, по който
ще разделят наследствените земи и процесните били предвидени да са собственост на
дядото на ответника, като още преди това наследодателят и собственик дядо С. /А. К./
приживе разделил земеделските си земи между наследниците си. Тези свидетели посочили,
че ищецът им е непознат и не са го виждали да обработва тези земи.
При гореизложените факти, които правилно са били изведени от районния съд на база
събраните доказателства – приети документи и показания на свидетели, съдът е формирал
извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск, с довод, че ищецът не се е
легитимирал като собственик на процесните имоти.
КнРС е посочил, че ищецът не е успял да обори чрез ангажиране на надлежни
доказателства нотариалния акт,легитимиращ ответника като изключителен собственик на
процесните земи, изтъквайки, че в казуса са приложими постановките на ТР
№11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС. Също така, КнРС е намерил за доказан
факта на упражнявано владение от страна на дядото на ответника, а след смъртта му – и от
него самия, считано от датата на земеделската реституция – 24.08.2000г., насетне. Районният
3
съд е посочил още, че след като по делото е било доказано, че дядовците на страните, които
са преки наследници на общия възходящ праводател А. К., са постигнали съгласие
процесните три земеделски земи да бъдат в собственост на дядото на ответника и същият е
започнал да ги владее, съвместно с внука си, то следва да се приеме, че ответникът е
получил владението им, установявайки такова и за идеалните части, притежавани от брат му,
който е праводател на ищеца. При тези доводи, районният съд е извел правният извод, че
ответника е придобил по наследство и давностно владение припадащата се на ищеца по
закон 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху процесните земи, а наследниците на И.А. К.
са загубили собствеността, поради което предявеният от ищеца иск е намерен за
неоснователен и е отхвърлен. В полза на ответника са присъдени сторените по делото
разноски.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението на РС-Кюстендил е неправилно и като такова подлежи на
отмяна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена
исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на
процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3) владението върху имота да е лишено от
правно основание.
В конкретния случай, безспорно между страните е било наличието на втората от така
описаните предпоставки – ответникът К. сам е твърдял, че се намира във владение на
имотите.
Акцентите на повдигнатия спор са свързани с осъществяването на другите две
предпоставки, а именно – е ли ищецът собственик на 1/5 ид.ч. от процесните земеделски
земи и К. има ли правно основание да ги ползва.
В обжалваното решение РС-Кюстендил е дал отговори на тези два въпроса, които
отговори настоящият съд не споделя и намира изводите, че ищецът е загубил, а ответникът -
придобил правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от земите, поради което и има правно
основание да ги ползва, за необосновани, с оглед установените по делото факти и
приложимия материален закон.
С оглед оплакванията в жалбата, въззивният съд следва да извърши преценка на
събраните по делото доказателства и съобразно същите - да съобрази правилността на
крайния извод на районния съд.
Настоящият състав приема, че от данните по делото следва обратен на направения от
първостепенния съд извод, а именно – за основателност на ревандикационната претенция.
Решението на КнРС по иска по чл.108 от ЗС е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а искът – уважен, при прилагане и на законовата последица по чл.537 ал.2 от ГПК.
На първо място, настоящият състав намира за потребно да отбележи, че КнРС, макар
формално да се е позовал на постановките на ТР №11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на
ОСГК на ВКС, е формирал извод за това коя от страните каква тежест на доказване носи,
който извод е в разрез с посоченото Тълкувателно решение, което има задължителен
характер. Районният съд е приел, че ищецът не е успял да обори чрез ангажиране на
надлежни доказателства нотариалния акт, легитимиращ ответника като изключителен
собственик на процесните земи.
Действително, според посоченото Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС
по тълк.д.№11/2012г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти, а при оспорване на признатото с акта право на
4
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 от ГГПК.
Посоченото разрешението обаче, както е видно от мотивите на Тълкувателното
решение, се отнася за случаите, при които оспорващата страна не разполага с документ за
собственост. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото
правило на чл.154 ал.1 от ГПК и всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Доколкото, съгласно чл.27 ал.3 от ППЗСПЗЗ, в действалата към датата на издаване на
процесното реституционно решение (24.08.2000г.), редакция, а именно – тази с ДВ бр.113 от
1999г., влязлото в сила решение на Поземлената комисия, за възстановяване на правото на
собственост, на основание влезлия в сила план за земеразделяне, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, то ищецът, представяйки решението на ПК-гр.Кюстендил с №13/Р
от 24.08.2000г., е легитимирал правото си на собственост също с констативен нотариален акт
и неправилно районният съд е приел, че ищецът носи тежестта да обори признатото с
представения от ответника констативен нотариален акт право.
Предвид посоченото, ответникът е този, който следва да докаже в процеса
придобивното си основание на правото на собственост върху спорните 1/5 ид.ч., а именно –
изтекла в негова полза придобивна давност.
Ответникът, въззиваем в настоящото производство, е ангажирал доказателства –
основно чрез разпита на свидетели, от които може да се приеме за установено, че в периода
след реституцията на имотите, т.е. след 24.08.2000г. и до настоящия момент, той, заедно със
своя дядо В. К., а след смъртта на последния – само ответникът, е упражнявал фактическа
власт върху имотите изцяло.
Давностното владение е способ за придобиване правото на собственост,
регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на
собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното
владение, на което ответникът по иска Б.К., се е позовал, във всички случаи, по аргумент от
чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за съответния период от време, и
субективен – намерение да се свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени
кумулативно.
Според чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима законова презумпция не намира
приложение в разглеждания случай. В Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по
тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, се приема, че: „Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването.”.
Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот – както е в конкретния
случай - може да стане само когато сънаследник промени държанието на съсобствения имот
във владение за себе си, тъй като упражняващият фактическата власт сънаследник е
владелец на своя дял и държател на частите на другите. Той може да измени основанието, на
което държи във владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници,
единствено ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му бъде възприета от
останалите съсобственици.
В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното доказване (теза –
аргументирана по-горе), което доказване следва да бъде главно, пълно и пряко, осъществено,
поради това, по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност, сигурно убеждение във
верността на наведените фактически твърдения.
В конкретния случай е доказано, че трите съсобствени имоти от 2000г. насетне и до
настоящия момент се ползват от ответника по иска – лично или чрез другиго, като относно
последното по делото има данни, че имотите са били предоставяни за ползване на трети
лица.
Посоченото установено по делото обстоятелство не изпълва изискването за доказване
5
на предпоставките на придобивната давност на сънаследствен недвижим имот, както се
посочиха по-горе. Не е установено в никой конкретен момент Б. К. да е извършил действия,
чрез които ясно и недвусмислено да е манифестирал на К. М. промяна на намерението си
спрямо притежаваните от М. идеални части от имота по силата на наследственото
правоприемство и последвалата земеделска реституция – от това да ги държи като негови
към това да ги свои.
В Тълкувателното решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г. на
ОСГК, отричащо приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между
сънаследници, се изхожда от разбирането, че доколкото всеки от сънаследниците може да се
ползва от общата вещ, то не е достатъчно един от тях да се ползва сам от вещта, за да се
приеме, че я е завладял с намерение да я свои. Необходимо е сънаследникът да е извършил
такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е
отричана, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати.
Сънаследникът ще демонстрира, че е променил държането във владение например ако не
допуска останалите сънаследници да се ползват от общата вещ или я ползва по такъв начин,
който несъмнено показва, че я счита за своя. Отдаването под наем на недвижим имот е
действие по обикновено управление и извършването му не може да се квалифицира като
недвусмислен акт, обективиращ своене.
Същевременно, вътрешната воля следва да намери външен израз и намерението
държането да бъде променено във владение трябва да бъде възприето от останалите
съсобственици. Доказателства Б. К. да е извършвал такива действия спрямо останалите
наследници, в частност спрямо К. М., липсват по делото. Давностното владение е следвало
да бъде явно и несъмнено демонстрирано, включително и чрез действия, насочени към
останалите сънаследници, тъй като естеството на придобивната давност изключва
скритостта.
Внимание заслужава разгледаната от районния съд хипотеза, според която Б. К. е
установил владението си върху трите спорни имоти, в резултат на уговорка между
сънаследниците. Подобна хипотеза има значение за повдигнатия за разглеждане спор, тъй
като всички изложени по-горе съображения, а именно – че сънаследникът, превръщайки се
от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да
демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици,
така че да отблъсне техните претенции върху имота - са неприложими за хипотези, в които
владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено
въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар.
неформална делба. Посоченото изключение се базира на факта, че в тези случаи е налице
предаване на владението и за да се придобие собствеността по давност, не е необходимо
владелецът да отблъсква владението на останалите съсобственици, защото го упражнява с
тяхно съгласие.
Конкретният случай обаче не разкрива белезите на този фактически състав. За да е
налице предаване на владението, въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците
за извършване на т.нар. неформална делба, е необходимо сънаследниците да са взели
решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, при
което всички се съгласяват определен имот да остане на един от тях. В тази насока е
практиката, намерила израз в решение №307 от 18.07.1995г. по гр.д.№97/1995г. на I г.о. на
ВКС, решение №549 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д.№217/2010г., II г. о., ГК, решение №107
от 31.07.2019г. на ВКС по гр.д.№3540/2018г., I г.о., ГК. В настоящия казус липсват
твърдения, както и доказателства, всички наследници на А. К. да са се съгласили кои
наследници или кои наследствени колена кои имоти ще ползват. Съгласие за неформална
делба липсва. Свидетелите Л. и М. сочат, че дядовците на страните – дядо И. и дядо В., се
били разбрали процесните имоти да се ползват от дядо В. и внука му – Б. К.. За да се
прецени обаче дали в случая става дума за неформална делба, при която е налице предаване
на владение, трябва да се отчете, че освен посочените двама низходящи наследодателят
Ал.К. има и още трима низходящи, за които или за чиито преки наследници, няма данни да
са давали съгласие за разпределяне ползването на имотите.
Вън от горното, същите свидетели са заявили, че още А. К. бил разпределил между
децата си кой кои ниви да ползва, като на сина му В. К. предоставил спорните три ниви.
Подобно твърдение не може да бъде вярно. Правото на собственост върху спорните три
ниви е възстановено с план за земеразделяне. Едва с реституционното решение имотите са
били индивидуализирани чрез определяне на Г.и, от който момент същите са възникнали
6
като обекти на правото на собственост за лицата, в полза на които е извършено
възстановяването. Посоченото изключва възможността общият наследодател А. К. да е
разпределил тези имоти между децата си, тъй като същите са възникнали в правния мир от
момента на влизане в сила на решението на ПК, от когато е настъпил и конститутивният
ефект на възстановяване на собствеността, което е станало през 2000г., а наследодателят е
починал през 1967г.
В контекста на всичко изложено, въззивният съд намира, че в конкретния случай не е
налице хипотеза на постигнатото между наследниците на Ал.К. съгласие за разпределяне на
собствеността върху сънаследствените имоти, т.нар. неформална делба, нито е налице
хипотеза, при която наследодателят да е разпределил подлежащите на възстановяване
имоти между колената в наследяването, поради което на общо основание в отношенията
между страните важи разрешението, дадено с Тълкувателното решение №1 от 06.08.2012г.
на ВКС по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК и за да постави начало на давностно владение,
сънаследникът Б. К. е следвало да манифестира по отношение на останалите сънаследници,
в частност – ищеца К. М., намерение да владее имотите за себе си. И след като по делото не
е установено подобно намерение да е било демонстрирано и противопоставено на М.,
неправилно районният съд е приел, че К. е придобил по давност правото на собственост
върху спорните три ниви.
Правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ общо на всички наследници
на общия наследодател А. К., поради което следва да се приеме, че решението на Поземлена
комисия – гр.Кюстендил легитимира К. К. М. като съсобственик при посочените в чл.5 ал.1
от Закона за наследството квоти, а именно – 1/5 ид.ч., доколкото същият е единствен
низходящ (от втора степен) на сина на А. К. – И.А. К..
Придобитото от ищеца, тук жалбоподател, право на собственост върху процесните
имоти по силата на наследяване и земеделска реституция не е изгубено от него поради това,
че след реституцията Кр.М. не е ползвал имотите, съобразно своите права. Съгласно чл.99 от
Закона за собствеността, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него. Според чл.100 ал.1 от ЗС, отказът от правото на собственост
върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално
заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Явно е, че в настоящия случай ищецът не
се е отказал от придобитото право на собственост по посочения в чл.100 ал.1 от ЗС ред.
Ползването на даден имот е правомощие, но не и задължение за собственика, поради което
от установения факт, че имотите не са били посещавани от М. (данни за което се съдържат в
показанията на свидетелите Л. и М.), не може да бъде направен значим за спора извод.
Ищецът по иска не е изгубил правото на собственост и при другата предвидена в чл.99 от
ЗС хипотеза, а именно – с придобиването му от другиго. Както се посочи, упражняването на
фактическа власт върху даден имот не е достатъчно, за да бъде придобит този имот на
основание давностно владение.
Предвид горните доводи въззивната инстанция счита, че решението на КнРС се явява
неправилно и следва да се отмени. Имотите не са загубили съсобствения си сънаследствен
характер между страните. Исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено, че ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от имотите. Ответникът следв ада бъде
осъден да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението върху притежаваните 1/5
ид.ч. За тези идеални части следва да бъде уважено и искането по чл.537 ал.2 от ГПК.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Кюстендил следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като с
оглед изхода от въззивното обжалване, ищецът не дължи на ответника разноски в
присъдения размер от 400.00 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, К. ще следва да бъде осъден да заплати на М.
разноски за първоинстанционното производство в размер на 80.00 лева, представляващи
заплатени държавни такси.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, на адв.Е. Й. се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в размер на сумата от
669.00 лева, определена, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят е направил разноски в размер на 25.00
лева за заплащане на държавна такса. Адв.Е. Й. е претендирал заплащане на възнаграждение
по чл.38 от ЗА. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, Б.К. ще следва да заплати на жалбоподателя
сторените разноски в размер на 25 лева, както и на адв.Й., на основание чл.38 ал.2 от ЗА,
7
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на 669.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №119/30.01.2024г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1456/2023г. по описа на същия съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. К. М., ЕГН **********, с
адрес: ****** и Б. Й. К., с ЕГН **********, с.Г.а, ул.****, че К. К. М., ЕГН ********** е
собственик на основание наследствено правоприемство от А.П. К., б.ж. на с.Г.а,
обл.Кюстендил, и земеделска реституция, извършена с решение №13/Р от 24.08.2000г. на
Поземлена комисия-гр.Кюстендил, на 1/5 ид.ч. (една пета идеални части) от правото на
собственост върху поземлени имоти, както следва: 1/ поземлен имот с идентификатор
№17751.21.21 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.Г.а,
находящ се в землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 7455.00
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, шеста категория, с номер по предходен план: 021021, при Г.и на поземления имот:
поземлени имоти с идентификатори №№17751.21.23, 17751.21.19; 17751.21.22; 17751.21.63 и
17751.21.66; 2/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.42 по КККР на землището на
с.Г.а, находящ се в землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 497.00
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, трета категория, с номер по предходен план: 021042, при Г.и на поземления имот:
поземлени имоти с идентификатори №№17751.21.41; 17751.21.64; 17751.21.43; 17751.21.55;
17751.21.56 и 17751.21.57 и 3/ поземлен имот с идентификатор №17751.32.68 по КККР на
с.Г.а, находящ се в землището на с.Г.а, общ.Кюстендил, в местността „***“ с площ от 2
300.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, трета категория, с номер по предходен план: 032068, при Г.и на поземления
имот: поземлени имоти с идентификатори №№17751.32.69; 17751.32.590; 17751.32.67 и
17751.32.617 и ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН ********** да отстъпи на К. К. М., ЕГН
********** собствеността върху 1/5 ид.ч. от описаните имоти и предаде владението върху
същите.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по
наследство и давност с №171, том I, рег.№3183, нот.дело №154/2021г. по описа на нотариус
Н.М. с рег.№566 при Нотариална камара, с който Б. Й. К., с ЕГН **********, с.Г.а, ул.**** е
признат за собственик на основание наследство и давностно владение на описаните в акта
наследствени земеделски земи – 1/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.21 по КККР
на землището на с.Г.а; 2/ поземлен имот с идентификатор №17751.21.42 по КККР на
землището на с.Г.а и 3/ поземлен имот с идентификатор №17751.32.68 по КККР на с.Г.а,
находящи се в землището на [населено място], в частта за разликата над 1/5 (една пета)
ид.част.
ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН **********, с.Г.а, ул.****, да заплати на К. К. М., ЕГН
**********, с адрес: ******, сумата от 105.00 лева (сто и пет лева), представляваща сторени
разноски, от които: 80.00 лева в производството пред РС-Кюстендил и 25.00 лева – разноски
за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН **********, с.Г.а, ул.****, да заплати на адв.Е. С. Й. от
АК-Кюстендил, с адрес: ******* сумата от 1 338.00 лева (хиляда триста тридесет и осем
лева), представляваща дължимо възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на К. К. М., с ЕГН ********** за двете съдебни инстанции, в това число: 669.00 лева - за
производството пред РС-Кюстендил и 669.00 лева – за производството пред Окръжен съд-
Кюстендил.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,
считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9