П
Р О Т
О К О
Л
№649
17.09.2018
година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Радостина Менчева
Сложи за разглеждане Гражданско дело № 137
по описа за 2018 година
На именно повикване в 10.00 часа се
явиха:
Ищецът „Е.Б.Е.“ ЕАД, редовно уведомен, не изпраща
представител.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца
вх.№7197/12.09.2018г., с която заявява,
че на 07.06.2018г. ответникът е извършил плащане на дължимите главница и лихви.
Моли производството по делото да се прекрати и претендира присъждането на
разноските от заповедното и исковото производство.
СЪДЪТ
ВРЪЧВА на особения представител на ответника препис от становището.
Ответникът
Е.А.П., редовно уведомен, се представлява от особения представител – адв. Ч..
Адв.Ч.:
Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и го докладва
съобразно проект за доклад, обективиран в определение от 04.07.2018г.
Адв.Ч.: Поддържам отговора на исковата
молба, моля да се приемат приложените към него доказателства. Няма да соча
други доказателства. Моля да се приключи събирането на доказателствата и да се
даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ намира, че следва да се обяви за
окончателен проектът за доклад и при липсата на възражения на страните в тази
насока. Следва да се приемат и материалите от изисканото ЧГД №1020/2017г. по
описа на Районен съд Несебър.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектът за
доклад, обективиран в определение от 04.07.2018г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по
делото ЧГД №1020 от 2017г. по описа на Районен съд Несебър.
СЪДЪТ
намира, че направеният отказ от иска от страна на ищеца е валиден. Направено е
от процесуален представител, натоварен да представлява юридическото лице, вкл.
и да се отказва и оттегля от предявения иск. Ето защо съдът намира, че въз
основа на направения отказ от иска производството по делото следва да бъде
прекратено. Същевременно и с оглед задължителните указания в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав е компетентен да
обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с оглед
прекратяване на производството по делото. Ето защо заповед № 522 от 27.10.2017г. по ч.гр.д. № 1020/2017г. по описа на
Районен съд Несебър, следва да бъде обезсилена.
Що
се отнася до претенцията за разноски, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се произнася с отделно решение по нея, тъй като претенцията за
разноски не представлява отделен иск – арг. и от т. 10в от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. Няма пречка обаче съдът да се произнесе по претенцията за разноски с
настоящото определение за прекратяване на делото – както за разноските в
заповедното, така и за тези в исковото производство – арг. от т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС. Както е прието в цитираното тълкувателно решение
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране
на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на
решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в
исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес.
При
изхода на спора – прекратяване на делото поради отказ от иска, съдът прави
следните правни изводи във връзка с разноските от заповедното и исковото
производство:
От
събраните по делото данни може да се направи извод, че ответникът е станал
повод за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство. В
подадения от особения му представител отговор не е оспорена дължимостта на
сумите. Видно от платежните нареждания към отговора (на л. 50 – л. 58 от
делото) сумите са заплатени от ответника на 07.06.2018г. – т.е. както след
подаване на заявлението, така и след завеждане на иска. От страна на ищеца също
е направено признание на факт по реда на чл. 175 ГПК, че сумите са възстановени
на дата 07.06.2018г. В случая от доказателствата по делото може да се направи
извод, че се претендира заплащането на суми, чиято изискуемост е настъпила, а
самото плащане е направено след образуването на настоящото дело. Ето защо съдът
достигна до краен извод, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.
След като ответникът е станал причина за завеждане на делото, поведението му в
хода на процеса, довело до погасяване на дължимите суми, а оттам и до отпадане
на интереса на ищеца да води иск, не е причина на ищеца да не се присъждат
разноски. В тази връзка върховната инстанция е имала повод да се произнесе по
подобни въпроси, като в съдебната практика се приема, че когато ответникът е
дал повод за завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия
процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е
оттеглил предявения иск. В този смисъл е напр. определение № 277 от
14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и цитираните
в него - определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО;
определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО;
определение № 1176 от 28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение
№ 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г. на II ТО. Следователно именно
ответникът следва да възстанови направените разноски. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски в хода на заповедното производство в размер
на 75 лв., а в хода на исковото производство – в общ размер от 375 лв., от
които 200 лв. за особен представител, 75 лв. – платена държавна такса и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Последното е в минимален размер по смисъла на
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което следва да се присъди в този размер,
съобразен с липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
137/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 522
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.10.2017г. по
ч.гр.д. № 1020/2017г. по описа на Районен съд Несебър
ОСЪЖДА Е.А.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,
сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство
разноски,.
ОСЪЖДА Е.А.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 375 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 200 лв. – платено
възнаграждение за особен представител, 75 лв. – платена държавна такса и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок, който за „Е.Б.Е.“ ЕАД тече от датата на връчването на
преписа, а за ответника от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЪТ с оглед извършеното процесуално
представителство по делото от назначения особен представител
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ч. сумата от 200
лв. за извършено от нея процесуално представител на ответника П., в качеството
й на особен представител, като сумата да се изплати от внесения от ищеца
депозит.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 10.30 ч.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: