ÌÎÒÈÂÈ
ÊÚÌ ÏÐÈÑÚÄÀ
ÏÎ Í×ÕÄ N2404/2014 ãîäèíà
ïî îïèñà íà ÐÓÑÅÍÑÊÈ
ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ,
âòîðè íàêазателен ñúñòàâ
×àñòíата òúæèòåëка К.Д.М.Т.,*** îáâèíèëа ïîäñ.
Б.Й.Т. îò
ãð.Ðóñå, â
òîâà, ÷å:
нà 23.06.2014ãîä., в гр.Ðóñå, й е причинил ëåêà
òåëåñíà
ïîâðåäà – болка и страдание, без ðàçñтðîéñòâî
íà çäðàâåòî - престъпление по чл.130,
ал.2 от НК
като
предявила и съответен граждански иск, за вредите от престъплението, в размер на
1500лв. за престъплението по чл.130 ал.2 НК. Претендира и законната лихва и
разноски по делото,
в това че:
на 13.07.2014ãîä., в гр.Ðóñå, й е ïðè÷èíèë,
ëåêà
òåëåñíà
ïîâðåäà – болка и страдание, без ðàçñтðîéñòâî
íà çäðàâåòî, престъпление
по чл.130, ал.2 от НК
като
предявила и съответен граждански иск, за вредите от престъплението, в размер на
1500лв. за престъплението по чл.130 ал.2 НК. Претендира и законната лихва и
разноски по делото,
както и в
това че:
нà 09.10.2014ãîä., в гр.Ðóñå, й се заканил
на с престъпление против нейната личност – телесно увреждане и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл.144 ал.1 от ÍÊ,
като
предявила и съответен граждански иск, за вредите от престъплението, в размер на 500лв, ведно със законната лихва, както и направените
по делото разноски.
Òúæèòåëката пîääúðæà
îáâèíåíèåòî.
Ïîâåðåíèêúò й ìîëè,
ïîäñúäèìият äà
áúäе ïðèçíàò
çà âèíîâен в
извършването на престъпленията, както и äà
áúäат óâàæåíи ãðàæäàíñêèте èñêове.
Пîäñúäèìèят дава
обяснения. Отрича предявеното с тъжбата обвинение. Той и защитникът му пледират
за оправдателна присъда.
Ñúäúò,
ñëåä
ïðåöåíêà íà
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
ïðèåìà çà
óñòàíîâåíî îò
ôàêòè÷åñêà
ñòðàíà
ñëåäíîòî.
Ïîäñ.Б.Т. е ðîäåí
íà ***гîä. â гр.Русе, æèâóù
â гр.Русе, áúëãàðñêè
ãðàæäàíèí, ñ висше îáðàçîâàíèå, разведен,
íåîñúæäàí,
ÅÃÍ:**********.
Подс.Б.Й.Т. и тъж. К.Д.М. – Т. са бивши
съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение на Русенския районен съд, по гр.д. № 4785/2013г. по описа
на Русенския районен съд,
влязло в сила след постановено определението
на ВКС от 24.09.2014г. Ищец
по делото бил подс.Т., докато тъж.М. считала иска за неоснователен, както и че бракът
им не бил непоправимо разстроен. Не желаела развод. Преди подаване на исковата
молба, още през месец октомври 2012год., подс.Б.Й.Т. напуснал семейното жилище,
но в хода на бракоразводното дело двамата се срещали по
инициатива на тъж.М.. Последната искала да се помирят, като използвала личната
кореспонденция на подсъдимия / уведомления, покани за доброволно изпълнение, изпълнителни листи по повод негови финансови задължения /,
пристигаща на адреса на семейното им жилище, като претекст за среща с него.
Често посещавала квартирата му, както и работното му място. Предвид нежеланието
на подс.Т. да продължат съвместния си живот, разговорите преминавали в
скандали, като при едно от посещенията й на работното му място, се наложило
подсъдимият да търси помощ от свой колега.
Последвали сигнали до РРП и от двете
страни. Тъж.М. се оплакала за нанесено физическо насилие и закана с
престъпление, а подс.Т. обвинил последната за нанесени обиди, нецензурни изрази
на пл.”Свобода”. И по двата сигнала последвал отказ на прокурори при РРП за образуване на
досъдебно производство, поради липса на данни за престъпление от общ характер.
На 01.12.2014год.
в РРС постъпила тъжба от М., въз основа на която било образувано процесното
НЧХД №2404/2014год. В нея тъжителката обвинила подс.Т. за нанесени телесни
увреждания на 23.06.2014ãîä и на 13.07.2014ãîä., както и
закана с престъпление против нейната личност – телесно увреждане на 09.10.2014ãîä. Към тъжбата
приложила СМО, констатиращи увреждания.
В
хода на съдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза, според която уврежданията по
давност и начин на осъществяване
отговарят на заявеното в СМО и изложеното в тъжбата. Експертът определя
и медико-биологичния фактор – болка и страдание, съответстващ на разпоредбата
на чл.130 ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът установява според събраните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъжба,
съдебномедицинско освидетелстване, решение на РРС, уведомления, както и СМЕ.
Не
се събраха категорични и непротиворечиви доказателства, уличаващи по несъмнен
начин подс.Т. за автор на трите престъпления, в които е обвинен от частната
тъжителка. По делото се събраха три групи доказателства:
В
първата са обясненията на подс.Т., с които той отрича да е „удрял и заплашвал”
тъжителката. Твърди, че обвиненията срещу него са провокирани от
обстоятелството, че „отказал да прекрати делото за развод” с нея, в резултат на
което „чувствата й се трансформирали в омраза” и желание „да оцапа досието му”.
Обясненията му имат оправдателен характер.
Във
втората са показанията на свидетелите И.М., съквартирант на подсъдимия и А.А.,
работодател на последния и бивш такъв на тъжителката. Св.М. в показанията си
твърди, че подсъдимият бил търсен от тъжителката многократно в квартирата му,
разговорите между двамата често прераствали в „караница на висок глас”, но не
бил очевидец на физическа агресия, нито тъжителката споделяла с него за наличие
на такава. Заявява, че много пъти „е разговарял с нея, като й казвал, че „насила
не става работата”, но тя отговаряла, че до последно ще го тормози, да се върне
при нея”. Кореспондиращи на неговите показания са и тези на св. А.А.. И той
потвърждава обстоятелството, че тъжителката притеснявала подсъдимия на
работното му място, до степен че последният подирил съдействие от дежурния
охранител, както и св. А.А. се наложило през нощта да отиде на място, за да
успокои обстановката. Свидетелства, че тъжителката заплашила със самоубийство –
„Може и да се хвърля от блока тази вечер”. Съдът дава вяра на показанията на
двамата свидетели, тъй като те кореспондират помежду си и по своето съдържание
са логично свързани, като съдът отбелязва че тези на св. А.А. са дадени от
безпристрастен свидетел, в добри отношения и с двете страни. Те навеждат на два
извода: първо, че тъж. М. в желанието си да запази връзката с подсъдимия, го
преследвала многократно – в дома и работното му място; второ – и двамата
свидетели отричат да знаят за упражнено физическо насилие от подс.Т..
Посочените гласни доказателства нямат уличаващ подс.Т. характер.
Към
тази група следва да се отнесе и представения в съдебно заседание график на
работни смени и копие от инструктажен дневник, удостоверяващи че на дата 13.07.14год.
подс.Т. бил дневна смяна, обстоятелство което изключва твърдението в тъжбата,
че по същото време: между 19.00ч – 20.00ч бил на пл.”Свобода”, където
тъжителката го намерила.
В
третата група са показанията на св.Т.А., майка на тъжителката. Същата изнася
факти, съобщени й от нейната дъщеря, като признава че на посочените в тъжбата
дати: 23.06.2014год., 13.07.2014год. и 09.10.2014год. не присъствала на
местопроизшествията. За 23.06.2014год. твърди, че дъщеря й била блъсната от
подсъдимия, паднала на земята, в резултат на което наранила коляното си.
Показала й уврежданията, върху които сложила лед. За инцидента на
13.07.2014год. твърди, че тъжителката се прибрала при нея, като й показала
„охлузения й гръб и одрасквания по ребрата”, като не може да каже начина по
който са получени, единствено сочи автора им – подс.Т.. Още по-бегли,
противоречиви и неконкретни са показанията й за инцидента на 09.102014год –
заявява, че подс.Т. не искал да разговаря с нея , „заплашил я, че ще й стъжни
живота”, което я накарало да спи при нея два дена, заради предизвикания страх. Показанията на свидетелката по своя характер
са производни – същата преразказва казаното от нейната дъщеря и по своето
естество не са друг, различен от тъжителката, източник на доказателства. Св.Т.
А. е очевидец на уврежданията по тялото на дъщеря си, но не и на техния автор.
За такъв тя приема подс.Т., тъй като той е посочен от тъжителката. Към тази
група доказателства следва да се отнесат и обективните находки в двете СМО : в
това от 27.06.2014год. синьо - червено - жълто - зелено
кръвонасядане на площ 5/6 см. по предната
повърхност на лявата подбедрица, в горната половина; в това 15.07.2014год. одрасквания и кръвонасядания на гръдния кош,
кръвонасядане на дясна мишница,
кръвонасядания на лява подбедрица, дясно коляно и дясна подбедрица,
охлузване на дясна подбедрица; Посочените увреждания са находки, отразени в съдебномедицинските удостоверения, които като официален
писмен документ имат удостоверителен характер, но същите не са източник на
доказателства за техния автор. В този аспект следва да се коментира и изготвената
съдебномедицинска експертиза. Последната е предназначена да установи вида и физиологичните характеристики на описаните в тъжбата телесни повреди,
съгласно изискването на чл.144 ал.2, т.2 от НПК. Експертът, депозирал заключение относно механизма на причиняване на
констатираните травматични увреждания, както относимостта им към посочените
от тъжителката дати и начин на причиняване. Експертът не може да даде отговор
за автора на тези увреждания, поради което съдържащите се в експертизата данни
следва да се разглеждат в съвкупност с останалия доказателствен материал.
При така установените и коментирани
гласни и писмени доказателства съдът намира, че тъжителката не доказа
обвинението по несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК. По делото липсват доказателства, които да потвърдят присъствието
на подсъдимия на трите местопроизшествия
в инкриминираните дни и
проявената от него агресивност към пострадалата. Нещо повече, представените график на
работни смени и копие от инструктажен дневник, сочат на обратното - на дата
13.07.14год. подс.Т. бил дневна смяна, и няма как в часовият интервал: между
19.00ч – 20.00ч да е бил на пл.”Свобода”, както твърди тъжителката. Показанията
на св.А. са производни – пресъздава разказаното от дъщеря си, поради което
отразеното в тъжбата не се подкрепя от друг
източник на доказателства, освен твърденията на тъж.М. отразени в нея.
Нещо повече съдът констатира и известни противоречия между показанията на св.А.
и обстоятелства, изложени в тъжбата. Последната в разпита си твърди, че уврежданията
на 23.062014год. дъщеря й получила след като паднала, в резултат блъскане от
страна на подсъдимия. В тъжбата обаче, се сочи друг механизъм на получаването
им – твърди се ”че подсъдимият я ритнал силно по левия крак под коляното”. Досежно
уврежданията на 13.07.2014год. не може да каже как били получени.
Съдът
отбелязва, че приложените СМО и изготвената СМЕк са факт. Но последните
регистрират констатирани увреждания, дават отговор за характера на причинената
телесна повреда, но в никой случай единствено и само те могат да посочат, кой е
авторът на последните. Конкретния случай е точно такъв. Налице са увреждания,
видно от СМО и изготвената СМЕк, но тъжителката не представи безспорни и
категорични доказателства, същите да са причинени именно от подс.Т. и той да е
осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК на 23.06.2014год. и
на 13.07.2014год.
Досеждо
обвинението за престъпление по чл.144 ал.1 от НК – закана с престъпление срещу
личността на тъж.М. съдът намира, че последната също не представи
доказателства, които да обосноват по несъмнен начин извършването му от подс.Т..
В тъжбата заканата е индивидуализирана като „Внимавай, май пак ще ти
се случи случка и 23 медицински удостоверения да имаш, все тая". Св.А.
сочи закана от друг характер: ”Ще ти стъжня живота”. При така събраните
доказателства съдът приема, че не може да се установи, каква е отправената
от подсъдимия заканата, която съгласно
Тълкувателно решение53/89 г. на ВКС на РБ, следва да е закана с престъпление. В
конкретният казус не става ясно, дали подс.Т. е имал
предвид, закана срещу личността, срещу имуществото или пък закана,
свързана с други обстоятелства, неизгодни за тъжителката, в случай че се приеме че е
автор на деянието. В тази насока съдът може само да гадае. Спорното
изпълнително деяние не позволява на съдът да прецени и доколко същото е от вида
да възбуди основателен страх за осъществяването му, което е обективен признак
на престъплението.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че обвиненията не са доказани по несъмнен начин, както изисква чл.303 НПК, същите
се крепят на едно единствено, при това непряко – косвено доказателство /СМО/, липсват преки или система от косвени
доказателства, които да сочат, че подсъдимият е автор на престъпленията, поради което единствено и само въз
основа на него, не може да почива осъдителна присъда.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че подс. Б.Й.Т. не е извършил престъпленията, в което е обвинен от
тъж. К.Д.М. - Т., поради което и на основание чл.304 НПК следва да бъде
ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, извършени на 23.06.2014ãîä. и на 13.07.2014ãîä., както и това
по чл.144 ал.1 НК, извършено на 09.10.2014ãîä., в гр.Ðóñå.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Íå å
íàëèöå
îñíîâàíèå
çà
àíãàæèðàíå
íà ãðàæäàíñêàòà
îòãîâîðíîñò
íà ïîäñ. Б.Й.Т. ñïðÿìî
гражданския
ищец çà
ïðåñòúïëåíèята по ÷ë.130 ал.2 от ÍÊ и по ÷ë.144 ал.1 от НК. Предвид гореизложеното в мотивите,
съдът установи, че подсъдимият не е извършил противоправните деяния. Последните
се явяват основание за възникване на деликтна отговорност и тъй като липсват
такива не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданските искове,
в размер съответно на 1500лв., 1500лв и
500лв се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ и като такива
следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ, както искането за присъждане на законната лихва и направените по делото разноски.
На
основание чл.170 НПК тъжителката следва да заплати направените от подсъдимия
разноски: в размер на 150лв.-адвокатски хонорар, а по сметка на Районен съд
Русе – 200лв., за изготвената съдебномедцинска експертиза.
Â
òîçè ñìèñúë
ñúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè.
ÐÀÉÎÍÅÍ
ÑÚÄÈß:.........................