РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 384
гр. Пловдив, 12 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2254 по
описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Н.С.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А.К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 17 600 лв., от които:
- 16 200 лв. за периода от 01.02.2016 г. – 30.04.2021 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната
лихва в размер на 4087,04 лв.
считано от 30.04.2021 г. - датата на преустановяване на бездействието на
органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.09.2023
г. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумата;
- 1 400 лв. за периода от 01.05.2023 г. до 07.09.2023 г. (датата на предявяване на исковата молба в съда) за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи
се в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания,
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение,
внушаване на чувство на малоценност, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, в посочените периоди, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация, свеж въздух и достатъчно слънчева светлина; лоши хигиенни
условия в килията (тоалетната в
килията била с неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или
умивалници, тоалетната не била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно
по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги поставя в унизително
положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или гореща, или ледено
студена вода, налагало се затворниците, отивайки към помещението за къпане и
връщайки се оттам да преминават през открита площ, наречена „карето“, което
особено през зимния период често водило до различни заболявания); лошо качеството на водата - не
ставала за пиене; липса на външна и вътрешна изолация на стените на затвора,
вследствие на което отоплението през зимата е много трудно; не са му
предоставяни дебели завивки, с които да се завива; спалното му и постелъчно бельо се сменяли изключително рядко, което
създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи
в леглата на затворниците; не се раздават препарати за почистване на тоалетните
и спалните помещения; липса на индивидуална и корекционна работа провеждана по отношение на
ищеца; липса на достатъчно шкафове и мебели, малкото мебели, които били налични
били изпочупени и изтърбушени, с което са нарушени
правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека
/ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, т. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗА).
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност и моли
да бъде съобразена нормата на чл. 52 ЗЗД за справедливост на обезщетението.
ІІ. За давността:
5. На първо място,
с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна
давност, следва да бъде съобразено следното:
5.1. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под
стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на
погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на
държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК,
също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на
погасителната давност.
Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за
погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.
5.2. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом)
2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за
финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на
регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) №
1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на
Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012,
съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и
прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети
лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен
срок.
Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД,
за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на
дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено
увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от
деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото
откриване.
В тази насока, според на чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г.,
давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от
датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно
съответното правно задължение.
Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавена изплащане
на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна
давност.
5.3. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от
мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се
отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от
нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически
действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в
тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от
текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при
незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване.
5.4. Доколкото въпросът с началния момент, от който започва
да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо
бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от
него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е
поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се
съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно
погасителната давност.
В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено
по дело „Z and Others v. the United Kingdom“,
жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се
позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово
(гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да
предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това
право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр.
установени със закон давностни срокове, обезпечения за гарантиране на
съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж
решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното
кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV,
стр.1502-3, §§ 51-52; Т.М. срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г.,
A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано
по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата
на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение
накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали
е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и
преследваната цел (решението по делото Ашингдейн
срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако
ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл. 6…..“.
5.5. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от
12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският
съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове
служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и
окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на
които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта,
която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития,
случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да
станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings
and Others v. the United Kingdom,
22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996‑IV). Поради това страните по спора следва да очакват
прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others
v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000‑I, и L’Erablière
A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г.
(откъси)). 48. Гореизложеното означава,
че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с
Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали
естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими
с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на
законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите,
като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и
конкретните обстоятелства (вж. Baničević,
цитирано по-горе, § 32).
5.6. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд
по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с
оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС,
следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения,
неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и
непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия,
пренаселени, нехигиенични, липсата на водена с него индивидуална и корекционна
работа. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от ищеца
във всеки един момент от поставянето му най-общо в неблагоприятна жизнена среда
по причина проявеното от отговорните длъжностни лица на ответника незаконно
бездействие.
Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем
факт, който сочи момента, в който са били проявени, както деликтното поведение
на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е
момента, в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване.
Както се посочи, ищецът е заявил претенция за обезвреда
за претърпени вреди в периода 01.02.2016 г. до 30.04.2021 г. Тоест, според
заявената искова претенция, във всеки един момент от този период,
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала
задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от
нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му
жизнена среда на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от
този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в
подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019г. по адм. д. № 1569 по
описа на ВАС за 2018 г.).
5.7. При това положение, очевидно няма нито формална, нито
правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва
да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията
по вмененото ѝ от закона задължение да действа. Това разбиране би било в
пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на
погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията
на ЕСПЧ. Разбирането, че погасителният
давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или
бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответникът да бъде
поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които
са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да
заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със
съответните лихви за просрочие. Това е в явно противоречие с регулативната и
защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането
изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по
Дело C‑447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което:
„…38. Погасителната давност за вземанията е правен
институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е
известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.
39. В това отношение е уместно да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като
институт на съвременното право(7).
40. На първо място, в интерес на обществения ред правната
система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на
дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са
законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им,
предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати.
Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до
узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на
бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта,
че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения
при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да
пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара
кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.
41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната
давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да
потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи
делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни
решения поради затрудненията при доказването…..“.
5.8. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето
е да охрани интереса си, като своевременно предприеме действия за защита на
правата си и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото
непрекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените ѝ
от закона фактически действия, не е в никаква релация нито с факта на
извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или
неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на
администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се
направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически
факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече
погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са
проявен факт, във всеки един момент от целият период, през който
администрацията не е изпълнявала своето задължение.
5.9. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено
в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При
незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „contra non valentem
agere non currit praescriptio“, тоест срещу
онзи, който не може да действа, давност не тече.
При положение, че действията или бездействията на
администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност
или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това
ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителят на правото е
бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да
се очаква да са му известни обстоятелствата релевантни за упражняване на
правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок
следва да бъде именно момента на преустановяване на действието или
бездействието, тоест моментът от който е била отстранена пречката, която е била
извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия
по адекватна защита на правата си.
5.10. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се
добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Нешков и други
срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и
9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на
всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение,
предявени от г-н Нешков, чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като
ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с
условията за неговото лишаване от свобода….“.
Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 13
от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите
законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се
осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на
задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест,
след 07.02.2017 г., ищецът е разполагал както с пълната фактическа, така и с
необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване
на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на
бездействието на администрацията на Затвора Пловдив преди и след посочената
дата.
5.11. Ето защо, при положение, че ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 01.02.2016 г. - 30.04.2021
г., първият предявен иск се явява погасена по давност за периода 01.02.2016
г. - 06.09.2018 г., поради което в тази част ще следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Доколкото исковата молба на Г. е подадена на 07.09.2023
г., обсъжданият иск не е погасен по давност в останалата му част, с която се
претендира обезщетение за времето от 07.09.2018 г. до 30.04.2021 г.
Казано с други
думи, първият предявен иск ще бъде разгледан само в частта за периода от 07.09.2018 г. до 30.04.2021
г.
IІІ. За фактите:
6. От данните по делото се установява, че Н.С.Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив както следва:
6.1. В рамките на период от 07.09.2018 г. до 30.04.2021
г., представляващ част от първия
исков период (вж. т. 5 по-горе):
- от 07.09.2018 г. до 08.04.2019 г., когато е
бил преведен в затворническо общежитие от закрит тип
(ЗОЗТ) „Атланта“ към Затвора Ловеч (справка лист 49 по делото). От 08.04.2019 г. до 30.04.2021
г. Г. не е пребивавал в Затвора
Пловдив.
6.2. В рамките на втория исков период от 01.05.2023 г. до 07.09.2023 г. -
датата на предявяване на исковата молба Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода от 04.07.2023 г. до 07.09.2023 г. (справка лист 31 по делото).
6.3. Тук именно следва да се констатира, че от страна на ответника са
представени две справки, в които като начална дата на постъпване на Г. *** за
втория исков период е посочена съответно 02.05.2023 г. (справка лист 33 по делото) и 04.07.2023 г. (справка лист 31 по делото). Настоящият
съдебен състав възприема като датата на постъпване на ищеца в Затвора Пловдив именно
04.07.2023 г., когато последният е бил настанен в Приемно отделение, доколкото
от справката на лист 31 по делото се установява, че на
тази дата (04.07.2023 г.) е бил преведен в Затвора Пловдив от ЗОЗТ Кремиковци
към Затвора София, а във втората справка – тази на л. 33 по делото, с оглед
обстоятелството, че същата е за броя, основанието, начало и край на изтърпяване
на наложеното му наказанието за съответното осъждане на ищеца,
съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписване на датата на
постъпване на ищеца в Затвора Пловдив – 02.05.2023 г., която съвпада с началото
на изтърпяване на последно наложеното на ищеца наказание.
Аналогично е положението и с датата, на която ищецът е бил преведен в ЗОЗТ
към Затвора Ловеч. От страна на ответника отново са представени две справки, в
които като дата на преместването на Г. *** в ЗОЗТ „Атланта“
към Затвора Ловеч през първия исков период е посочена съответно 04.04.2019 г. (справка лист 33 по делото) и 08.04.2019 г. (справка лист 49 по делото). Настоящият съдебен състав възприема 08.04.2019 г. доколкото от справката
на лист 49 по делото се установява, че именно на тази дата е бил преведен от
Затвора Пловдив в ЗОЗТ „Атланта“, а във справката на лист 33 по делото, която
каза се е за броя, основанието, начало и край на изтърпяване на наложеното му наказанието за съответното осъждане на ищеца, според съда отново е
допусната грешка.
7. От Затвора - Пловдив са представени множество становища и
справки, от които се установява
следното:
7.1. През периода от 07.09.2018 г. до 08.04.2019
г. Г. *** в спално помещение № 30 на пост № 3 е, след което е преведен в
общежитие
от закрит тип „Атланта“.
Спално помещение № 30
на пост III е предназначено за 4
лишени от свобода. Квадратура, без санитарен възел: 16,86 кв. м. Квадратура на
санитарния възел: 1,04 кв. м. Брой на прозорците - 1 бр., с размери 1,20 м. х 1,20 кв. м. Размер
на прозорците в санитария възел: 1,20 м. х 1,20 м.
Според справка от
02.11.2023 г. на ИСДВР П.(л. 35) и Справка от 02.11.2023
г. на ИСДВР Ч.(л. 37) при Затвора Пловдив в
системата на ГДИН единствения меродавен документ, от които може да се направи
справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода", което пък по утвърдената „Номенклатура
на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ -
ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН
и утвърдена от Държавната агенция „Архиви", се съхранява за срок от три
години.
Поради тази
причина за посочения период не е представена справка за броя на л. св. в спално
помещение № 30.
7.2. Относно периодите от 04.07.2023 г. до 07.09.2023 г. за
престоя на ищеца в Затвора Пловдив.
7.2.1. Н.С.Г. е преведен от ЗОЗТ
Кремиковци към Затвора София в Затвора Пловдив на 04.07.2023 г. Настанен е в
стая „ОП-2“ на Приемно отделение, където е пребивавал до 06.07.2023 г., след
което, с вътрешно разместване, е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение,
където е пребивавал до 11.07.2023 г., когато е разпределен в шеста група.
Г. е пребивавал с други лишени от свобода, както следва:
- В стая „ОП-2“: 04.07.2023 г. - 5 л. св.; 05.07.2023 г. - 5 л. св.;
06.07.2023 г. - 5 л. св.;
- В стая „РЦ“: 07.07.2023 г. - 3 л. св.; 08.07.2023 г. - 4 л. св.;
09.07.2023 г. - 4 л. св.; 10.07.2023 г. - 4 л.св.
Стая „ОП-2“ е с площ от 26,28
кв./м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с
размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м.
Санитарният възел е с площ 2,7 кв./м. и разполага е един прозорец с размери
0,35 м. х 1,18 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация.
Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина.
Отоплява се с централно парно отопление.
Стая „РЦ“ е с площ от 27,04
кв./м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с
размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1,0 м. х 1,2 м.
Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с
размери 0,34 м. х 1,2 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно
осветление и възможност за вентилация.
Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина.
Отоплява се с „централно“ парно отопление.
При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за
ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от
свобода да ползват и лично спално бельо.
Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на
самите лишени от свобода.
При престоя си в Приемно отделение л. св. Н.С.Г. не е подавал молби или
жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му
дискомфорт.
7.2.2. На 11.07.2023 г. ищецът е настанен на пост VI, в стая
№ 12 с размери 41,65 кв.м. без санитарен възел, с три отваряеми прозореца -
1,5 м. х 1,10 м.; 1,00 м. х 1,10 м. и 1,00 м. х 1,10 м. Квадратурата на
санитарния възел е 2,56 м. с един отваряем прозорец - 0,30 м. х 1,15 м.
От 11.07.2023 г. до 19.07.2023 г. в стая № 12 са били настанени 8 лишени от
свобода.
На 20.07.2023 г. до 24.07.23 г. след обявена гладна стачка от него на основание
чл. 68, т. 7 ППЗИНЗС, Г. е настанен в Медицински център, поставен под
медицинско наблюдение за запазване живота и здравето му, като ежедневно са
проследявани жизнените му показатели. Има история на деструктивни прояви и в
предно свое наказание. Н.С.Г. е емоционално нестабилен, склонен към импулсивни
реакции, особено когато не се удовлетвори желаното от него. Крайно безкритичен,
импулсивен и податлив на отрицателно влияние. Претенциите му винаги са били
свързани с отношението от служителите и лишени от свобода, които възприема като
враждебни към него. При неудовлетворяване на неговите желания е предприемал
както стачни действия така и самонаранявания.
От 25.07.2023 г. до 27.07.2023 г. в стая № 12 са били настанени 7 л. св.;
От 28.07.2023 г. до 31.07.2023 г. в стая № 12 са били настанени 8 л. св.;
От 01.08.2023 г. до 03.08.2023 г. в стая № 12 са били настанени 7 л. св.;
От 04.08.2023 г. до 07.08.2023 г. в стая № 12 са били настанени 8 л. св.;
От 08.08.2023 г. до 17.07.2023 г. в стая № 12 са били настанени 7 л. св.;
От 18.08.2023 г. до 29.08.2023 г. в стая № 12 са били настанени 9 л. св.;
От 30.08.2023 г. до 30.08.2023 г. в стая № 12 са били настанени 7 л. св.;
На 31.08.23 г. Г. е преместен в стая № 9 на пост VI. Размерите на
стая № 9 на пост VI са 27,99 кв./м. без санитарен възел. Има два
отваряеми прозореца с размери 0,90 м. х 0,55 м. и 0,90 м. х 0,55 м.
Квадратурата на санитарния възел е 2,40 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери - 0,85 м. х 0,55 м.
От 31.08.2023 г. до 07.09.2023 г. в стая № 9 са били настанени 2 лишени от
свобода.
Н.С.Г. е с опозиционно поведение, недобър самоконтрол и подвластен на
вътрешните си потребности, импулси и влечения. Със силни съпротиви спрямо
външно наложени правила и норми, което възпрепятства корекционния процес.
Пералнята се
ползва по утвърден график.
8. Според становище от 07.11.2023 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ ст. инспектор В.(л. 51), справка от 02.11.2023 г. на ИСДВР П.(л. 35) и Справка от 02.11.2023 г. на ИСДВР Ч.(л. 37):
За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90 х 180 см, дюшек и постелъчен инвентар. Шкафовете
са с размери 45 х 50 см.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода чрез
ползването на баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група. Банята е обща. Подът е
с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всички работещи лишени от свобода
имат осигурена възможност всеки работен ден да използвач баня, след
приключването му.
Пералнята се ползва по утвърден график
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода.
През периода на
изтърпяване на наказанието на л. св. Г. *** в две от килиите, в които е
пребивавал са правени основни ремонти, които включват: изкъртване на стените,
мазилка шпакловка и боядисване, подмяна на ел. и ВиК инсталации и цялостна
замазка на пода.
В останалите
стаи, в които е бил, са извършвани текущи ремонти и поддръжка, като
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителните тела и други. Не се допуска да има и счупени прозорци /същите се
подменят своевременно/.
Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с
качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.
Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон.
В Затвора Пловдив
на стените няма поставена изолация нито на сградите определени за спални
помещения, нито и на сградите за административно обслужване.
Спалните
помещения, където е пребивавал л.св. в затвора са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от
лишените от свобода, настанени вътре. Няма проблем стаите да бъдат
проветрявани, за да се избегне образуването на мухъл.
Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за
целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката
на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си (заповед ЛС-04-746/08.12.2021
г. на Министъра на правосъдието).
С постъпването си
в затвора на л.св. са осигурени комплект спално бельо и завивки. При желание от
негова страна, домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. На
всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар. Лишените от свобода имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива, в ротация със служебните.
На лишените от
свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя
сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6, приложена към
становището. Хигиенизирането на спалните помещения, каза се, е задължение на
лишените от свобода настанени в него. Отговорника на стаята изготвя график на
лишените от свобода за ежедневно почистване на помещението. За хигиенизирането
се раздават препарати.
9. Според справка от 03.11.2023 г. (л. 47) на
ИСДВР У., участието в корекционната дейност е доброволно и няма задължителен
характер. Л. св. Н.Г. видно от текущи доклади не е изявявал желание и не е
участвал в групови програми, не е съдействал при провеждането на индивидуалната
корекционна дейност. Проявявал е деструктивно и опозиционно поведение спрямо
служители от администрацията и НОС. За корекционната дейност с лишените от
свобода е отговорен инспекторът социална дейност и възпитателна работа на
съответната група. Л. св. Г. е местен в почти всички групи и респективно с него
са провеждани срещи и беседи почти всички служители от сектор социална дейност
и възпитателна работа в Затвора Пловдив.
Представени са
План на присъда и Дневник за индивидуална работа с лишените от свобода (л.
45 и 46).
10. По делото като свидетел е разпитан Г.Б.И.. Същият заявява, че познава Н.Г.. През периода 2016 г. – 2021 г. били заедно в
затвора през цялото време, но в различни килии и на различни постове.
От 01.05.2023
г. до 07.09.2023 г. били в една килия –
килия № 12. През периода 2016 г. – 2021 г. не може да каже Н. в кои стаи е бил.
Не може да кажа нищо за този период, защото били на различни постове. За
месеците май, юни, юли, август до септември тази година, през които с него били
в една килия, били 8 човека. Нямало въздух в стаята, в която били, защото имало
само един прозорец, който не може да опише колко е голям. Цялата стая била за
ремонт. Имало много дървеници и хлебарки. Светлина влизала в стаята, но не било
много достатъчно. В стаята нямало отопление. Когато се къпели минавали през
карето, за да стигнат до банята, къпели се и се връщали. Карето било открито.
ІV. За правото:
11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като
съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Това от своя
страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана
страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
13. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това
положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди
всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал
наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това
места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.
При това положение, въз основа на описаните в т. 6 от настоящото решение
данни, следва да се приеме, че в рамките на процесните периоди (от които е изключен периода, за
който бе прието, че правото на ищеца за претендиране на обезщетение е погасено
по давност – т. 5 от настоящото решение) Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив от 07.09.2018 г. до 07.04.2019 г. вкл. и от 04.07.2023 г. до 07.09.2023
г. вкл.
Иначе казано по
делото няма данни през част от исковите периоди, а именно от 08.04.2019 г. до
30.04.2021 г. и от 01.05.2023 г. до 03.07.2023 г. вкл., Г. да е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, което само по себе си е
достатъчно да се приеме, че в тази част исковата претенция се явява
неоснователна.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив, така
както са описани в. т. 7 от настоящото
решение.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
14. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284,
ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
15. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:
15.1. Помещенията, които
е обитавал Г. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за
лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив. Г. е имал достъп до
баня два пъти седмично, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. (график за разпределение на времето
на лишени от свобода от III-ти и VI-ти пост – л. 50 и 40). Следователно
възраженията на ищеца в тази насока са явяват неоснователни.
15.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
15.3. Не се установява
и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Годежевъргов
да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м.
Действително следва да се констатира, че за периода 07.09.2018 г. до 07.04.2019 г. вкл. от страна на ответника, не бяха представени изисканите
справки относно броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с
ищеца в съответното помещение през процесния период, тъй като, тази информация
се съхранявала за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата със
срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“, каквато не бе
представена по делото.
В случая обаче, това поведение на ответника, не дава
основание съдът да приеме за доказани фактите, за които не е представена
информация каквато принципна възможност (а не задължение) създава чл. 285
ал. 3 от ЗИНЗС (според който съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.), доколкото от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока (за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС). Такива данни не могат да бъдат
извлечени включително и от показанията на разпитания по делото свидетел, който
изрично заявява, че през периода 2016 г. – 2021 г. не може да каже Н.Г. в кои
стаи е бил, защото са били на различни постове. Нещо повече, от становище от
06.11.2023 г. на ИСДВР Цветкова (л. 49), се установява,
че през периода от 07.09.2018 г. до 08.04.2019 г. Г. ***
в спално помещение № 30 на пост № 3, което с площ 16,86 кв. м. без санитарния възел,
т.е. с капацитет за 4 лишени от свобода, като в исковата молба не се съдържат конкретни твърдения
с колко лишени от свобода ищецът е бил настанен в това спално помещение. Общото
твърдение че е бил поставен в условия на пренаселеност в Затвора Пловдив и то
без да ангажира никакви доказателства, не е достатъчно да обоснове извод в
желаната от ищеца насока.
15.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от Петков помещения, за липса на прегради, на работещи
чешми и умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се
налагало да се къпят по 30-40 човека. Такива данни отново не могат да бъдат
извлечени от показанията на разпитания по делото свидетел. От друга страна, от
представените по делото справки и становища от Затвора Пловдив се установява,
че подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Осигурена е
топла вода, съответно всяка тоалетна в Затвора - Пловдив има врата и постоянно
течаща вода, а повредите се отстраняват незабавно. И в тази насока ищецът не е
ангажирал никакви доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето
на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
Преминаването
през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, тъй като според чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са
осигурени.
15.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се твърди и не се установява Г. да е подавал молба с искане за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното
бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта
е установен график от Началника на Затвора, според
който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора.
15.6. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което освен, че остана недоказано, е
необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да
бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на дружеството-доставчик – на
адрес Качество
на водата (vik.bg), изрично е посочено, че „Към
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен Изпитвателен
Комплекс състоящ се от две направления направление “Питейни води” и направление
“Отпадъчни води”, като „Лабораторен
Изпитвателен Комплекс е акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC
17025:2018: - да извършва изпитване на: Питейни води. Подземни води.
Повърхностни води. Отпадъчни води. Утайки; - да извършва вземане на
проби/извадки/ от: Питейни води. Отпадъчни води.“), т.е. не зависи от действия или бездействия на затворническата
администрация, то няма как да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази
насока.
15.7. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на водена индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Както се посочи по-горе, от доказателствата по
делото категорично се установява, че с лишения от свобода Г.
са провеждани индивидуални беседи и разговори по различни поводи. Участието обаче в корекционната дейност е доброволно и
няма задължителен характер. Л. св. Н.Г. не е изявявал желание и не е участвал в
групови програми, не е съдействал при провеждането на индивидуалната
корекционна дейност. Проявявал е деструктивно и опозиционно поведение спрямо
служители от администрацията и НОС.
Както вече бе казано в тази връзка са представени и цитираните в раздела „За фактите“ План на присъда и Дневник за индивидуална работа с лишените от свобода (л. 45 и 46), във връзка с корекционната работа провеждана по отношение на ищеца.
Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се
установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС.
15.8. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани
в цитираните в раздела „За фактите“ от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
С оглед изложеното следва още веднъж да се подчертае, че
възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за
настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи
наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от
ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които
Г. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не
могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не
всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява
"нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които
причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито
не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и
унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение,
който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките,
лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв
елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе
си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.
16. Крайният извод на съда е, че предявените искови претенции
са неоснователни. Това налага същите да бъдат отхвърлена изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адвокат А.К., искове срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в общ размер на 17600 лв., от които: 16 200 лв. за периода от 01.02.2016 г. – 30.04.2021 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната
лихва в размер на 4087,04 лв.
считано от 30.04.2021 г. - датата на преустановяване на бездействието на органите
на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. и
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумата и 1 400
лв. за периода от 01.05.2023 г. до 07.09.2023
г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за
претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни
заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт,
огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: