№ /06.12.2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 2173 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
възражение вх. № 53586/10.08.2018г. по описа на ВРС от С.Н.И., ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния му представител адв. Л.П., срещу заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2541/2017г. по описа на ВРС,
ХLІ-ви състав, с която е осъден да заплати на И.С.И., ЕГН ********** *** сумата
от 24736,64 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.02.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в
размер на 1262,73 лв.
Във възражението са
наведени твърдения за ненадлежно връчване на заповедта на длъжника, поради
обстоятелствата, че на адреса, на който е поставено уведомлението липсва
обитаемо жилище, имотът е продаден на публична продан на трето лице през
2014г., а длъжникът живее на друг адрес от м. септември 2016г. Освен това се
твърдят наличието на особено непредвидими обстоятелства, попречили на длъжника
да узнае своевременно за връчването на заповедта.
Насрещната страна И.С.И.,
чрез адв. Б.Д., е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на възражението. Сочи се, че длъжникът знае за образуваното
заповедно, а по-късно и изп. дело № 446/2017г. по описа на ЧСИ ****. Твърди се, че на 27.07.2017г.
длъжникът се е явил в кантората на съдебния изпълнител и се е държал арогантно,
а на следващия ден се е обадил на адвоката на взискателя, в който разговор потвърдил
дължимостта на сумата по заповедта и липсата на намерение за нейното заплащане.
Сочи се, че по жалба на взискателя срещу длъжника е образувано ДП № 209/2018г.
на ОД на МВР. На 03.05.2018г. адв. **** С., по поръка на длъжника,
се е обадил на адвоката на взискателя, с цел уреждане на
отношенията на страните. Излага се, че липсват доказателства за друга адресна
регистрация на длъжника. Кредиторът счита, че не са налице предпоставките за
приемане на възражението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Въз основа на заявление по реда на
чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 1382 от 27.02.2017г.
по ч.гр.д. № 2541/2017г. на ВРС, ХLІ-ви
състав, с която е
разпоредено С.Н.И. да заплати на И.С.И. сумата от 24736,64 лв. главница, ведно
със законната лихва от 23.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в размер на 1262,73 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 411,
ал. 3 от ГПК, заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от съда. Връчването
на заповедта за изпълнение има съществено значение, доколкото от момента на
връчването за длъжника започва да тече срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в който
може да възрази срещу заповедта или срещу част от нея.
В конкретния случай съобщението,
ведно с приложената заповед за изпълнение, е изпратено на посочения в
заявлението адрес на длъжника гр. ***, който
адрес е и постоянен и настоящ на длъжника, съобразно изисканата от съда
служебна справка от НБД „Население“. Поради ненамиране на адресата на
постоянния му адрес, е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. След
изтичане на двуседмичния срок за получаване на заповедта, заповедният съд е приел
същата за редовно връчена, на осн. чл.47, ал.5 вр. ал.7 от ГПК. Приел е също,
че срокът за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на
21.04.2017г., в който не е постъпило възражение, поради което е разпоредил
издаването на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 423 от ГПК възражение
пред въззивния съд на основанията, посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК
може да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение
от длъжника. В настоящия случай длъжникът твърди, че е узнал за издадената
срещу него заповед случайно след справка в деловодството на съда в началото на
м.август 2018г., поради което подава възражението на 10.08.2018г.
По повод възраженията на насрещната
страна досежно допустимостта на възражението се събраха писмени и гласни
доказателства, от които не се установи длъжникът да е узнал за издадената
заповед преди посочения от него момент. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира възражението за подадено от надлежна страна, в срока по чл. 423, ал.1 от ГПК и за допустимо, но неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.423 от ГПК
предоставя възможност на длъжника да подаде възражение срещу издадена срещу
него заповед за изпълнение при определени хипотези, предпоставящи нарушаване на
процесуалните му права при връчване на същата или обстоятелства,
възпрепятстващи правото му на възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК,
за наличието на която са наведени доводи във възражението, предполага
привидност на иначе редовно от външна страна връчване, т. е. когато съобщението
за връчването е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.
В конкретния случай се установява,
че в заявлението като постоянен адрес на длъжника е посочен *****, което обстоятелство се потвърждава и от извършената към датата на
образуване на делото служебна справка в НБ „Население“. Съобщението за
издадената заповед е изпратено на постоянния адрес на длъжника и е връчено чрез
залепване на уведомление на входната врата на адреса. Длъжностното лице по
призоваване е посочило във върнатото в цялост съобщение и в уведомлението, че
при посещение лицето не е открито, както и че на адреса е съществувала къща,
която към момента е съборена. Като е констатирал редовно връчване на заповедта
и липсата на подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
първоинстанционният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на
заявителя. Липсват доказателства, а и твърдения, че удостовереното в
съобщението е невярно, а именно, че към момента на връчване длъжникът се е
намирал на постоянния си адрес, но независимо от това заповедта не му е
връчена. А че това е постоянния адрес на длъжника се установи и от настоящия
съдебен състав чрез изисканата справка от НБД. Обстоятелствата, че имотът е
продаден на публична продан и че къщата е съборена са неотносими към правния
спор, доколкото правото на собственост и действителното съществуване на
жилището са ирелевантни относно постоянния адрес на гражданите, който те
заявяват лично и предоставят за официална кореспонденция с държавни и общински
институции. Ето защо въззивният съд приема, че удостовереното в съобщението е
вярно и правилно районният съд го е приел за редовно връчено.
Досежно твърдението на длъжника за наличието
на особено непредвидими обстоятелства, попречили му да узнае своевременно за
връчването на заповедта, което следва да се квалифицира като основание по
чл.423, ал.1, т.3 от ГПК е представена медицинска документация на трето лице за
спора. Дори и да се приеме, че посоченото в нея лице – ***** е жената, с която длъжникът живее, то от представената епикриза е видно,
че същата е приета в „Майчин дом“ ЕАД – София на 20.02.2017г. и е изписана на
22.02.2017г. Съобщението е за изготвената заповед е от 28.02.2017г., а
адресатът е търсен на 6 и 14 март 2017г., които дати следват неговото
евентуално пребиваване в гр. София.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира за недоказани твърдените основания по чл. 423,
ал. 1, т.1и т.3 от ГПК, поради което депозираното възражение се явява неоснователно и като
такова не подлежи на приемане.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението на С.Н.И., ЕГН **********
от гр. Варна срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2541/2017г. по описа на ВРС, ХLІ-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: