О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 03.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№229 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София
чрез пълномощника юриск. Б. против Разпореждане №2048 от 07.02.2020г. на Сливенски районен съд,
постановено по ч.гр.д.№437/2020г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на
молителя „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми:
46,20лв., представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
28.01.2019г. до 28.06.2019г.; 277,20лв. представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 28.01.2019г. до 28.06.2019г. и
сумата от 15,74лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги от
28.01.2019г. до 06.02.2020г. Жалбоподателят
твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че неправилно районният съд е приел, че в договора
за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, в частност клаузата за
заплащане на застрахователна премия. Кредитополучателят е заявил желанието си
да ползва допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на дължимата
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Посочва, че на датата
на сключване на договора за допълнителни услуги „Микро
кредит” АД, в качеството на застрахователен посредник е заплатил еднократно в
полза на застрахователя „Уника Живот” АД
застрахователна премия и е изпълнил задължението и към длъжника по договора за
допълнителни услуги. Длъжникът е поел задължение да върне на „Микро кредит” АД платената застрахователна премия на равни
погасителни вноски на падежните дати по договора за заем. Така „Микро кредит” АД е кредитирал длъжника без уговорено за
това възнаграждение. Поради това счита, че вземането на кредитора не се
основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Посочва, че
размерът на премията зависи от покритите застрахователни рискове. Вземането за
застрахователна премия произтича от сключен застрахователен договор, който не е
част от договора за потребителски кредит. По отношение на договора за
допълнителни услуги, твърди, че районният съд неправилно е обвързал вземанията
по него с договора за заем и неправилно е приел, че произтичат от неравноправни
клаузи. Отново посочва, че сключването на застраховката и ползването на
допълнителна услуга не са задължителна предпоставка за предоставянето на заема.
Намира за неприложима разпоредбата на
чл.10, ал.2 от ЗПК. Допълнителните услуги са допълнение към подписан договор за
заем и договора за тях не би могъл да бъде сключен без наличие на вече подписан
договор за заем. Тъй като услугите по него са свързани пряко с изпълнение на
задълженията по договора за заем, поради което счита, че е спазено изискването
на чл.10, ал.2 от ЗПК. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени разпореждането в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноските, направени
в настоящото производство.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският
районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София против
А.А.В. за заплащане на следните суми: главница в
размер на 452,13лв. по Договор за заем от 28.09.2018г., сключен с „Микро
кредит” АД, цедиран на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението; договорна лихва в размер
на 29,01лв. за периода 28.01.2019г. – 28.06.2019г.; сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги в размер на 46,20лв. за периода 28.01.2019г.
– 28.06.2019г.; застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги в размер на 277,20лв. за периода 28.01.2019г. –
28.06.2019г.; лихва за забава по договор за заем в размер на 23,41лв. за
периода от 28.01.2019г. до датата на подаване на заявлението и лихва за забава
по договор за допълнителни услуги в размер на 15,74лв. за периода от
28.01.2019г. до датата на подаване на заявлението.
Към заявлението са приложени: Договор
за заем от 28.09.2018г. с погасителен
план; общи условия към договора за заем; Договор за допълнителни услуги от
28.09.2018г. и Приложение 1 към него; искане за допълнителни услуги към договор
за заем.
С атакуваното Разпореждане от 07.02.2020г. постановено
по ч.гр.д.№437/2020г. Сливенски районен съд е
разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А.А.В. за следните суми: 452,13лв. неплатена главница по
Договор за заем от 28.09.2018г., задълженията по който са прехвърлени на
заявителя с цесия от 16.01.2015г. и приложение №1 от 10.05.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 06.02.2020г. до
изплащане на главницата; 29,01лв. - договорна лихва за периода 28.01.2019г. –
28.06.2019г.; 23,41лв. мораторна лихва за периода от
28.01.2019г. до 06.02.2020г. по договора за заем и разноски.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение в частта относно сумата от 46,20лв. за допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги за периода 28.01.2019г. – 28.06.2019г
; застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 277,20лв.
за периода 28.01.2019г. – 28.06.2019г. и сумата от 15,74лв. – лихва за забава
по договора за допълнителни услуги за периода 28.01.2019г. – 06.02.2020г, като
неоснователно. Изложени са съображения за основаване на неравноправни клаузи и
нищожни такива по отношение на отхвърлените вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр.София на 28.02.2020г. Чатната жалба е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 04.03.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ
бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в
производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на
неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите,
сключени потребител. Такъв е и процесния
договор за заем, сключен с длъжника А.А.В.. При
наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза,
респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично
искането, съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК.
Въззивният
състав споделя крайните изводи на заповедния съд, че искането за вземанията, по отношение на които е
отхвърлено заявлението, се основава на неравноправни клаузи в представените
договори.
Клаузата за заплащане на застраховка по
пакет "Премиум Живот", е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Клаузата е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума – премия в размер на 415,80лв. при застрахователна
сума от 700лв. /стойността на застрахования заем/, същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Във връзка с възраженията в жалбата,
следва да се посочи, че действително в заповедното производство не е предмет
изследване на въпроса платена ли е действително застрахователната премия /приета
от съда за неравноправна клауза/ от заемодателя „Микро
кредит” АД на застрахователя, но прави впечатление, че такова твърдение,
обуславящо
искането за издаване на заповед за изпълнение за тази сума, не е направено в
самото заявление, а едва в частната жалба. В заявлението само е посочено поето
от длъжника задължение да я заплати на заемодателя на 9 равни вноски. Друг е
въпросът, че няма представени доказателства, а няма и твърдения, че на
заявителя е цедирано и вземането за застрахователна
премия, наред с вземанията по договора за заем. Не е представен и самия договор
за застраховка, не е доказано въобще
сключването му. Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на
застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по
същество. По същата причина не е от значение и обстоятелството, на което той се
позовава, че сключването на застраховката не е било задължителна предпоставка
за предоставянето на заема.
По отношение вземането,
произтичащо от договора за допълнителни услуги – сума за допълнителни услуги в
размер на 46,20лв. /съответно и обусловеното от него вземане за обезщетение за
забава в размер на законовата лихва, възлизаща на 15,74 лв./, въззивният съд също намира за основано на неравноправни
клаузи.
Тук също важи
изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът и
приложението към него, представени от заявителя, очевидно имат общ, типов
характер и не са индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с
оглед някакви индивидуални особености. Те изцяло са били изготвени
предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на
съдържанието им. От своя страна самото съдържание на тези съглашения
противоречи най-общо на изискването за добросъвестност и по силата на основната
хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност.
Липсата на
добросъвестност се изразява в следното:
Предметът на
„договор за допълнителни услуги“ по пакет „Комфорт” е дефиниран в 5
точки, както следва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, 2. Безплатно внасяне на вноските от името или за сметка на клиента по
банкова сметка *** „Микро кредит“АД, 3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро
кредит“АД, 4. Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема и 5. Без наказателна лихва за просрочие
при закъснение до 15 дни.
Сумата търсена
на базата на това споразумение съдът намира за недължима, поради
недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на
предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Последните две
разпоредби въвеждат императивни законови запрети,
съответно, че: „Кредиторът не може
да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които
не са предвидени
в сключения договор за потребителски кредит“, и че: „Кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.“ Приведени към
настоящия казус, тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в
т.н. „договор за допълнителни услуги“, който, макар да е изкуствено
изведен извън сключения договор за заем, фактически няма самостоятелно правно
битие без договора за заем и следователно представлява част от него. Предметът
на това съглашение, макар да е назован
като „допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с
усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с договора за заем,
както и създава разходи, които също са свързани с договора за заем, но не са
упоменати в него, а са „изнесени“ в този договор. Така е налице пълно покритие
между естествените и закономерни права, задължения и възможности за страните по
договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и
услугите, визирани в договора за допълнителни услуги, претендиращи да са
самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Това правно положение е
недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят
се домогва да заобиколи изискванията на този закон,
което му е забранено с чл. 21 и такава клауза е нищожна. Следователно ,всички
тези клаузи на договора за допълнителни услуги са нищожни и не са породили
правен ефект, т.е. парично задължение от тях не е възникнало за клиента.
От друга страна, дадените възможности в процесния
пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на
потребителя. Напротив, последният е зависим от волята на кредитора. Така, както
са отразени допълнителните услуги в пет точки, определено не дават основание да
се счита, че те са конкретни, а напротив. Заплащането на възнаграждението от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Уговорки за намаляване
или неплащане на цената им в случай на неизползването им няма. В случая не е
ползвана нито една от уговорените възможни допълнителни услуги. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава.
Констатира се, че нито една от тези услуги няма
стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима
с цената, която се заплаща за ползването на тези възможности. Съответно, нито
една от възможностите, визирани по допълнителното споразумение, не е обвързана
количествено и стойностно или във времето с вноските по допълнителния пакет,
дължими от клиента ежемесечно. Всички тези данни дават основание да се приеме,
че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в противоречие с
разпоредбите на чл.10а, ал.2-4 от ЗПК. Този пакет услуги следва да се приеме,
че противоречи и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Основанието за това се
извежда, че с начисляването и събирането на посочените суми по „Пакет
допълнителни услуги“ не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи, регламентиращи заплащането на
цената на услугата по т.нар. „Допълнителен пакет услуги“ са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
След като
заемополучателя плаща цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята
на търговеца, то това води до неравновесие между правата и задълженията между
последния и потребителя и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на
чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК.
Не може да се игнорира и факта, че допълнителните
клаузи на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора
да плати /и то предварително/ за нещо, което страната има по силата на самия
закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 от ЗЗП в договора за потребителски кредит.
По отношение на
това вземане също е ирелевантно обстоятелството,
изтъкнато от частния жалбоподател, че сключването на договора за допълнителни
услуги не е било задължителна предпоставка за предоставянето на заема. Както
вече бе изтъкнато, характерът на уговорките създава неравноправността, а не
самият факт на сключването им.
С оглед
изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна. Като е отхвърлил искането
за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на посочените
по-горе суми, поради
наличие на обоснована вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди в
атакуваната с частната жалба част.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2048 от 07.02.2020г.
на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№437/2020г. по описа на съда, в
частта, с която е отхвърлено като
неоснователно искането на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А.А.В.
за следните
суми: 46,20лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 28.01.2019г. до 28.06.2019г.; сумата от 277,20лв.
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 28.01.2019г. до 28.06.2019г. и сумата от 15,74лв. – лихва за забава
по договора за допълнителни услуги от 28.01.2019г. до 06.02.2020г., като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.