№ 270
гр. *, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200046 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 12, против Наказателно постановление №
662155-F673601/09.11.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- * в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата) и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт, както и се посочва,
че е налице хипотеза на маловажен случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли
постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на
12.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 28.08.2022 г., в 21:00 часа, била извършена проверка от служители на НАП, сред
които била и свидетелката Г. А.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект
по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС - бистро „*", находящ се в гр. *, ул. „*" № 1,
стопанисван от дружество „*" ЕООД, с ЕИК: *- лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ. Търговският обект представлявал заведение за обществено хранене и имал капацитет
от 150 /сто и петдесет/ места, съгласно представено удостоверение за категоризация.
Била извършена е контролна покупка от проверяващият екип, преди легитимация -
заплащане на един брой карначе, два броя люта чушка, минерална вода, пепси, плескавица,
татарско кюфте, гарнитура, шопски салати и две филии хляб, общо на стойност 41,10 лв., за
което бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство, модел
Datecs DP - 150, с Инд. № на ФУ: DT838275 и ИН на ФП: 02838275 - ФКБ № 0005183 /
28.08.2022 г. Видно от него продажбата била отнесена в данъчна група "Б"- стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Свидетелката преценила, че всички предлагани безалкохолни напитки и ястия в
обекта са облагаеми сделки и следва да се отразяват в група Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, поради което
съставила АУАН № F673601 от 29.08.2022 г. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 29.08.2022 г.,
който подал възражение, че случаят е маловажен.
АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
констатациите от нея. Посочването на разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС има
единствено поясняващ характер, указвайки законовото основание за приемане на наредбата,
която се твърди да е нарушена.
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Налице е осъществено от дружеството – жалбоподател административно нарушение
по чл. 27, ал.1, т.4 вр.ал.2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Това е така, тъй като съгласно чл. 27, ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
2
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е
9 %, се прилага до 31 декември 2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща
се в доставка на храна за вкъщи.
В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски
услуги- в заведение за обществено хранене. Същото има фискален апарат, чрез който
инкасира продажбите, които извършва при предоставянето на стоките и услугите.
Установено е, че регистрираната продажба във ФУ е отразена в група "Б", вместо в група
"Г", като дружеството не извършва продажби на стоки или услуги, подлежащи на облагане с
20 % ДДС, поради което и не следва да отразява същите в група "Б", а следва да прави това в
група "Г".
С това от обективна страна то е осъществило състава на нарушение по чл. 27, ал.1, т.4
вр.ал.2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС,
поради което и за него законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Законосъобразна се явява и преценката на административния орган за липса на
маловажност на случая, с оглед на това, че нарушението е на просто извършване, а също
така е видно, че се касае за множество отделни стоки- безалкохолни напитки и хранителни
продукти. Същото не нарушава в по-ниска степен охраняваните обществени отношения от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
По отношение на наложената за него имуществена санкция в размер на петстотин
лева, то съдът намери същата за законосъобразно определена, съгласно чл. 185, ал.2, изр. 2,
вр.ал.1 от ЗДДС, предвид на това, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Минималният законово предвиден размер, в който е наложена тази имуществена санкция е
законосъобразно определен, предвид на това, че няма щета за фиска и нарушението е
отстранено след неговото констатиране.
В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се
потвърди от съда.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
3
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното *кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 662155-F673601/09.11.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) и на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „*“ № 12, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*” ЕООД с ЕИК: *, да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4