Р Е Ш Е Н И Е
№ 1330
гр. Пловдив, 18.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 401 по описа за 2019 год.
на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на И.А.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001614-091-001/ 03.10.2018 г., издаден
от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1 от 02.01.2019
г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, относно
отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „***“ ЕООД, ЕИК ****, 1. по ЗДДС
в размер на 72 583,14 лв. и лихви 25 634,06 лв.; 2. за корпоративен данък в
размер на 28 362,18 лв. и лихви 8 501,67 лв.
Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят
счита, че актът е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, постановен в нарушение изискванията на материалния и
процесуален закон, както и в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства. Сочи се, че ревизионното производство е започнало след
прехвърляне на дружествените дялове на жалбоподателя, следователно последния не
може да е отговорен съгласно разпоредбата на чл.19 от ДОПК, след като не
представлява дружеството. Конкретни доводи са подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуален
представител счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, ІІ състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618001614-020-001 / 19.03.2018 г.,
издадена от Началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив е възложено извършване
на ревизия на жалбоподателя с обхват: отговорност по чл. 19 от ДОПК по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2014 г., от 01.01.2015
г. до 31.10.2015 г. и от 01.05.2016 г. до 13.06.2016 г. в размер на 72 583,14
лв. и лихви 25 634,06 лв. и за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
в размер на 28 362,18 лв. и лихви 8 501,67 лв. Срокът за завършване на ревизията е определен
до 3 месеца, считано от датата на връчването на заповедта, което връчване е
извършено надлежно, видно от известие за доставяне от 26.03.2018г. Със ЗИЗВР №
Р-16001618001614-020-002 / 25.06.2018 г., връчена лично на лицето, видно от известие за доставяне от 29.06.2018г.,
срокът на ревизията е продължен до 26.07.2018г. С последваща
ЗИЗВР № Р-16001618001614-020-003 / 25.07.2018 г. надлежно връчена,
видно от известие за доставяне от 26.08.2018г., срокът на ревизията е
продължен до 26.08.2018г.
Съгласно
представената по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. /л. 4 – 5/ на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа по приходите, издал заповедите за
възлагане на ревизията, са били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
В законоустановения срок е издаден ревизионен доклад №
Р-16001618001614-092-001 / 31.08.2018 г., въз основа на констатациите в
ревизионния доклад е издаден и обжалваният в настоящото производство ревизионен
акт № Р-16001618001614-091-001/03.10.2018 г., с който е вменена отговорност по
чл. 19 от ДОПК на И.Г. за следните задължения на „***“ ЕООД:
-за
задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2014 г.; от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г.; от 01.05.2016 г. до 13.06.2016
г. в общ размер 72 583,14 лв. ведно с прилежащи лихви в общ размер 25 634,06
лв.;
-за
задължения за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер 28
362,18 лв. ведно с прилежащи лихви в общ размер 8 501,67 лв.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив,
който със свое решение № 1/01.02.2018г. го е
потвърдил.
Предвид горното съдът намира, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
През ревизирания период И.А.Г. е собственик на капитала, управител и представляващ дружеството „***“
ЕООД от 12.11.2012 г. до 13.06.2016 г. , вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията на 21.11.2012 г. Дружеството е със седалище и адрес на
управление област Пловдив, общ. **, гр. **, ул. „П.В.“ №25. Капиталът е в
размер на 100 лв. На 14.06.2016 г. е регистрирана промяна. Едноличният
собственик на капитала И.А.Г. прехвърля дяловете си /100 лв./ на „**“ ЕООД с
ЕИК **. Седалището и адресът на управление се променят на област Пловдив, общ.
Пловдив, гр. Пловдив, район З., п.код 4002, ул. „Ю.“ 26, ет. 2, ап. 5.
Управител на „***“ ЕООД става В.М.Л.с ЕГН **********. Дружеството е
регистрирано за целите на ЗДДС, считано от 26.03.2013 г. и е дерегистрирано, считано от 14.12.2017 г., на основание чл.
176 от ЗДДС. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е
отглеждане на домашни птици.
На 12.07.2016г. на
„„***“ ЕООД е възложена
ревизия с обхват задължения по ЗДДС за периода от 26.03.2013г. до 31.05.2016г.
и за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2015г., приключила с издаването на PA № Р-16001616004778-091-001/24.03.2017г.
с установени задължения за непризнат данъчен кредит в размер на 72 583,14 лв. и
са начислени лихви – 14 382,76 лв. Ревизионният акт на „***“ ЕООД е връчен
лично на 04.04.2017 г. на В.М.Л., едноличен
собственик на „**“ ЕООД, което дружество е собственик на дяловете на „***“
ЕООД. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Посочено е, че относими към
настоящия спор са констатациите по посочения РА и в тази връзка РА №
Р-16001616004778-091-001/24.03.2017 г., издаден на „***“ ЕООД ведно с РД и
всички приложения към него са присъединени към настоящия РА с протокол №
0479261/22.06.2018 г.
В хода на ревизията е изпратено запитване до дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП гр. Пловдив относно наличие на наложени обезпечителни
мерки по установените декларирани задължения на „***“ ЕООД; образувани
производства по принудително изпълнение срещу „***“ ЕООД и налице ли е
обективна несъбираемост на задълженията на дружеството. От получения отговор е установено,
че „***“ ЕООД има публични задължения, за които публичният изпълнител не може
да проведе производство по събиране на вземането, както и че дружеството не
притежава друго имущество, срещу което да се насочи изпълнението и
обезпечението. Във връзка с издаденото постановление за налагане на
обезпечителни мерки са предприетите следните действия: наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се във всички
търговски банки в страната, запор върху товарен автомобил марка **, модел 8.150
Ф, рег. № ****, с балансова стойност 0,00 лв. Образувано е изпълнително дело №
ИД №*********/2016 г. и е извършено пълно проучване на имущественото състояние
на дружеството.
След обсъждане на събраните доказателства е констатирано,
че „***“ ЕООД не притежава имущество, включително авоари по банкови сметки,
които да послужат за обезпечение на публичните задължения и дружеството е
категоризирано като ЗЛ с „трудно събираем дълг“ и е включено в списъка на длъжниците в интернет с неуредени публични задължения над
5000 лв.
Установено е, че след прехвърляне на капитала на „***“
ЕООД, новият управител В.М.Л.упълномощава Д.В.Г./майка на ревизираното лице И.А.Г./
с пълномощно, нотариално заверено на 14.06.2016 г. от нотариус К.Д., рег. №** и
район на действие РС – Пловдив, като с пълномощното на Д.Г.се дават права,
касаещи всякакви правни действия от името на В.Л., свързани с дейността на „***“
ЕООД, включително извършване на всякакви сделки на управление с имуществото на
фирмата, да се разпорежда с откритите банкови сметки на дружеството, без
ограничение; да подписва всякакви документи, декларации, включително и да
подписва за сметка на търговеца договори с контрагенти от страната и извън нея
във връзка с предмета на дейност на дружеството; да подписва всички финансово-счетоводни
документи; да упълномощава и преупълномощава адвокати
или трети лица с правата по пълномощното по преценка в пълен обем или с изрично
посочени действия; да представлява В.Л. пред всички институции на територията
на РБ, подробно изброени в пълномощното; без ограничение за извършването на
всички останали възможни правни действия с управляваното и притежавано
имущество.
Проверката на „***“ ЕООД е започнала от 17.12.2015 г.
и приключила на 20.06.2016 г., с издаден протокол №
П-16001615225734-073-001/20.06.2016 г., присъединен към спорния РА с протокол №
0479261/22.06.2018 г. В хода на проверката са установени доставчиците и
фактурите, по които впоследствие е отказан данъчен кредит. От представляващия дружеството
И.Г. са изискани документи, свързани с доказване реалността на получените
доставки, като е връчено искане за представяне на документи на 14.01.2016 г. Извършени
са насрещни проверки на доставчиците, като са установени обстоятелства,
налагащи извода за липса на реални доставки. След извършване на проверката е
възложена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, относно непризнаване
правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от същите доставчици.
В хода на проверката, непосредствено преди приключването
й, от И.Г., като управител на „***“ ЕООД, са предприети действия за продажба на
ДМА, собственост на дружеството и патета за отглеждане по 15 бр. фактури,
отразени в дневниците за продажби за данъчни периоди м.05 и м.06.2016 г. /стр.
15 от РД/. Въпросните активи са продадени на свързаното с него дружество „***
96“ ЕООД.
По данни от счетоводен баланс към 31.12.2015 г. на „***“
ЕООД, публикуван в Търговския регистър, в раздел „активи“ на дружеството са
отразени „машини, производствено оборудване и апаратура“ на стойност 8 хил.
лв., „съоръжения и други ДМА“ на стойност ** хил. лв. Общо ДМА на стойност 144
хил. лв. Счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2016 г. не е публикуван в
Търговския регистър, но е подаден ведно с ГФО в НСИ. Същият съдържа данни както
за 2016 г., така и за предходната 2015 г., В счетоводния баланс към 31.12.2016
г., в колоната за предходна година /31.12.2015 г./ са установяват
несъответствия по отделните редове, включително и по тези, на които следва да
са записани стойностите на наличните ДМА.
В РА е посочено, че всички произхождащи и предшестващи
действия във връзка с декларираните покупки и продажби по ЗДДС, декларирани
приходи и разходи, са изцяло и само в пряка връзка с действията или бездействието
на управителя на „***“ ЕООД И.А.Г.. Прието е, че като такъв недобросъвестно е
препятствал установяването и последващо събиране на
данъци, състоящо се в непосочване или невярно посочване на данни, които са му
били известни в качеството
си на управител на „***“ ЕООД е укрил истинския размер на задълженията за ДДС в
подадените СД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2014 г.; от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г. и от 01.05.2016 г. до
13.06.2016 г., както и на задължението за корпоративен данък в ГДД за 2013 г.;
2014 г. и 2015 г. Счетено е, че е налице причинно-следствена връзка между факта
на укриването и факта на несъбираемостта на задълженията. Посочено е също, че
на 14.06.2016 г., непосредствено преди възлагането на ревизията на дружеството,
И.Г. продава дяловете си на трето лице, което потвърждава умисъла на лицето по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
ревизиращият екип е направил извод, че са налице достатъчно обстоятелства по
чл. 19 от ДОПК за
реализиране на отговорност срещу И.Г. в качеството му на управител на „***“
ЕООД по ДДС за данъчни периоди 01.12.2013 г. до 31.10.2014 г.; от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г. и от 01.05.2016 г. до
13.06.2016 г., в размер на 72 583,14 лв. и лихви 14 382,76 лв. по РА на „***“
ЕООД, както и допълнително начислени лихви за невнесеното ДДС до издаване на
спорния РА - 11 251,30 лв., т.е. общо
лихви 25 634,06 лв., както и за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
в размер на 28 362,17 лв. и лихви 4 105,18 лв. по РА на „***“ ЕООД и
допълнително начислени лихви за невнесения КД -
4 396,49 лв., т.е. общо лихви 8 501,67 лв. Физическото лице, чиято отговорност се търси, е имало качеството на
управител към момента на укриване на известни му факти и обстоятелства, които
по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите и за които е знаело.
В първото с.з. по настоящото
дело жалбоподателят чрез адв. Б.С. е поискал
допускане на ССЕ. Вещото лице Н.А. е дала отговор на въпросите, както следва:
-
От представените документи от доставчиците, описани по т.1 от жалбата, приложени
към ПУФО, приключила с издаването на Протокол №
П-16001615225734-073-011/20.06.2016г. не се съдържат първични счетоводни
документи, нито счетоводни регистри за отразяването им, поради което
експертизата не може да направи извод за обективиране
на реални доставки;
-
Намалението на активите на дружеството с описаните в РД разпоредителни
действия не представлява причина за изпадане в неплатежоспособност на „***“
ЕООД и в частност за незаплащане на публични задължения, тъй като общата
стойност на продажбите представлява 34,67% от всички активи на дружеството.
Извършените разпоредителни действия не са причина за невъзможност да се погасят
публичните задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, вменени
на жалбоподателя с РА;
-
Според счетоводни данни от първичните документи, издавани от „***“ ЕООД и
приложените оборотни ведомости за 2013 г., 2014 г., 2015 г. основните приходи
на дружеството са от продажба на готова продукция. Търговските разпоредителни
действия на дружеството, описани в РД – продажби на ДМА и новородени патета, са
във връзка с предмета на дейност на „***“ ЕООД, но не са в кръга на обичайните
продажби и формирани приходи за 2013 г., 2014 г., 2015 г.;
-
Според данните по началния счетоводен баланс на „***“ ЕООД за 2016 г.
дружеството разполага с достатъчно активи, които като стойност биха покрили
публичните задължения на жалбоподателя.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено следното:
Възраженията в жалбата, по
повод на която е образувано настоящото съдебно производство изцяло преповтарят
доводите на лицето, направени при обжалването на РА по административен ред. На
всяко едно от възраженията от горестоящия
административен орган е даден обоснован отговор.
По конкретно направените
възражения в жалбата следва да бъдат изложени следните допълнителни мотиви:
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези, при които възниква отговорност за членовете на
органите на управление на юридическите лица. В настоящия случай правилно от
ревизиращия екип е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК.
Реализирането на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко
предпоставки: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на
член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2
от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като
резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и
обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните
периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК, жалбоподателят Г. е управител на „***“ ЕООД.
Вторият елемент от фактическия състав е наличието на
укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител. Несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства и
тези, отразени в СД по ЗДДС, следва да бъде квалифицирано като укриване по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото управителят представлява
дружеството, а и в това си качество подписва първичните и вторични счетоводни
документи, поради което е бил наясно относно сключването и изпълнението на процесните сделки и същото е било направено със знание за
нереалния характер на доставките, респ. тези действия са били насочени към
укриването на правнозначими факти и обстоятелства,
отразявани в подадените СД по ЗДДС за процесните
периоди.
Задълженията по ЗДДС,
вменени с процесния РА, издаден на дружеството, не са
внесени в приход на бюджета. Същевременно, собственикът на капитала на
дружеството е предприел недобросъвестни действия, с цел установените задължения
да не бъдат внесени в приход на бюджета, а именно с цел освобождаването му от
отговорност за действията му като управител на дружеството е продал
дружествените си дялове на трето лице, на 14.06.2016 г., непосредствено преди
възлагането на ревизията на дружеството.
На следващо място, по
отношение недобросъвестността на Г., състояща се в извършването на продажба на дружествените
дялове, следва да бъде съобразено следното: И.Г. е знаел за предстоящото
установяване на задължения по ЗДДС, тъй като на „***“ ЕООД е извършена проверка
/ПУФО/, започнала от 17.12.2015 г. и приключила на 20.06.2016 г., с издаден
протокол № П-16001615225734-073-001/20.06.2016 г., присъединен към спорния РА с
протокол № 0479261/22.06.2018 г. В хода на проверката са установени
доставчиците и фактурите, по които впоследствие е отказан данъчен кредит. От
представляващия на „***“ ЕООД Г. са изискани документи, свързани с доказване
реалността на получените доставки, като е връчено искане за представяне на
документи на 14.01.2016 г., т.е. същият е знаел, че са предмет на изследване
доставките на стоки от конкретни доставчици на дружеството. В хода на
проверката са извършени и насрещни проверки на доставчиците, от които е
направен извод за липса на реални доставки. След извършване на проверката е
възложена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, относно непризнаване
правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от същите доставчици.
Следователно с възлагането на ревизия на „***“ ЕООД, И.Г. е знаел, че ще бъдат
определени задължения по ЗДДС и ЗКПО на дружеството, но въпреки това е предприел
действия по продажба на дружествените му дялове.
Съдът намира за
неоснователно възражението на лицето, че към момента на издаване на РА не е
разполагало с представителна власт спрямо „***“ ЕООД. Категорично е установено
от събраните доказателства, че за периода /от 12.11.2012 г. до 13.06.2016 г./,
за който е вменена отговорността, И.А.Г. е управител и едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД. Субект на отговорността се явява управителят, доколкото
при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира
и ръководи дейността му.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на лицето, че са неправилни изводите на
ревизиращите за липса на доказателства за реално изпълнение на фактурираните
доставки по фактури, по които впоследствие е отказан данъчен кредит. При
ревизията на „***“ ЕООД е установена липса на доставки на стоки по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС, както и непризнати разходи по фактури. Установено е, че на
всички документи е вписано името на И.Г. и е положен подпис от лицето, от което
може да се направи обоснован извод, че той е участвал при съставянето на
документи с невярно съдържание и е знаел, че в счетоводството на дружеството са
отразени разходи, които не са реално извършени и документирани по съответния
ред, като заедно с това по тези фактури е приспаднат неправомерно данъчен
кредит.
Съдът намира за правилен
изводът на ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган относно данните от счетоводния баланс към 31.12.2015 г.
на „***“ ЕООД, публикуван в Търговския регистър. В раздел „активи“ на дружеството
са отразени „машини, производствено оборудване и апаратура“ на стойност 8 хил.
лв., „съоръжения и други ДМА“ на стойност ** хил. лв. Общо ДМА на стойност 144
хил. лв. Счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2016 г. не е публикуван в
Търговския регистър, но е подаден ведно с ГФО в НСИ. Същият съдържа данни за
2015 г. и 2016 г., като към 31.12.2016 г., в колоната за предходна година
/31.12.2015г./ се установяват редица несъответствия по отделните редове,
включително и по тези, на които следва да са записани стойностите на наличните
ДМА, т.е. липсва стойностна връзка между краен и начален счетоводен баланс. По
този начин е нарушен счетоводният принцип „...всеки отчетен период се третира
счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и
със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на
текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния
отчетен период“.
Към датата на прехвърляне на
дяловете на дружеството, т.е. към 14.06.2016 г., след като е бил наясно с обстоятелствата, установени в хода на
приключилата ПУФО, за недействителните данни, декларирани в СД по ЗДДС и
декларации по чл. 92 от ЗКПО, за които му е било известно, че ще доведат до
наличие на допълнителни данъчни задължения, И.Г. продава дяловете си на трето
лице.
Всички тези данни правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. От една страна, ревизираното лице не е оказало
съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото
състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. От друга страна приходните органи са изследвали
имущественото състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени
данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. В хода на
ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване
на публичните задължения на търговското дружество.
Съвкупната преценка на
специфичните за случая обстоятелства, предприетите действия от приходната
администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен
извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост
на установените на дружеството публичните вземания.
Както бе посочено по-горе, на
14.06.2016 г. е регистрирана промяна, а именно: едноличният собственик на
капитала И.А.Г. прехвърля дяловете си /100 лв./ на „**“ ЕООД с ЕИК **.
Управител на „***“ ЕООД става В.М.Л.с ЕГН **********. Дружеството е
регистрирано за целите на ЗДДС, считано от 26.03.2013 г., на основание чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот и дерегистрирано считано от 14.12.2017 г. на основание чл.
176 от ЗДДС.
Предвид посоченото следва да се приеме, че е налице
недобросъвестно поведение и умисъл в действията на И.А.Г. в посока препятстване на органите на НАП, за събиране на
задълженията на „***“ ЕООД.
Тук е мястото да се отбележи,
че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ,
като коректно и безпристрастно изготвено, отговарящо на поставените задачи, но
същото не променя по никакъв начин изводите на ревизиращия екип.
В сезиращата съда жалба не е
развито конкретно възражение, съгласно което отговорността по чл.19 от ДОПК
изключва задълженията за лихва, но се иска отмяна на целия РА, поради което
настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне.
Настоящата инстанция намира
изводите на решаващия орган в тази насока за неправилни и необосновани.
Отговорността по чл. 19 от ДОПК е частен случай на отговорност
за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В
нея е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни
вноски, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т.1 на ал.2
от чл.162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински
вземания, а лихвите върху тях са по т.9 на същата разпоредба, т.е. става дума
за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че
отговорността по т.1 от ДОПК обхваща и лихвите върху установените, но не
събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е
незаконосъобразно ангажирана. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 13882 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7532/2017 г., Решение № 12484 от 18.10.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 11202/2016 г., Решение № **23 от
13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2015 г. и др.
Предвид горното, оспорения
ревизионен акт, в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са
определени лихви за неплатените в срок данъчни задължения се явява неправилен и
незаконосъобразен, поради което в тази му част същия следва да бъде отменен, а
в останалата му част е правилен и законосъобразен, поради което в тази част жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и тъй
като претенции за присъждане на разноски по делото са направени само от страна
на ответника, съдът намира, че такива му се следват съобразно отхвърлената част
от жалбата /100 945,32 лв./, на основание чл.161, ал.1 ДОПК, в размер на 2 900,
11
лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001614-091-001/ 03.10.2018 г.,
издаден от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 1 от 02.01.2019 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив, в частта на определените лихви в общ размер на 34 135,73 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001614-091-001/ 03.10.2018 г.,
издаден от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 1 от 02.01.2019 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив, в останалата част, за сумата от 100 945,32 лв.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 2 900,
11
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: