РЕШЕНИЕ №260085
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 19632 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил
против Л.Б.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 8642/03.10.2019 г. за изпълнение, издадена
по ч. гр. д. № 15502/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII граждански
състав, както следва: 1 211, 57 лв.
– главница по договор за паричен заем № ****г., сключен между ответната страна
и „Креди Йес“ ООД; сумата от 347, 36 лв.
– договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 1 516, 07 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019
г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 07.03.2019 г., сключен
с „Креди Йес“ ООД, както и за установяване на вземането в размер от 316, 04 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 25.03.2018 г. до 29.09.2019 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 07.03.2019 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с което цедентът
прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на
вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено до
длъжника с известие за доставяне.. Твърди, че на 26.09.2017 г. ответната страна
сключила с „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем ****, по силата на който
заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1 500 лв. срещу
насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от
578, 53 лв. на 20 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 103, 93 лв.
Падежът на първата погасителна вноска бил на 26.10.2017 г., а на последната –
27.05.2019 г. Твърди, че заемателят се е задължил, в тридневен срок
от подписване на договора да предостави обезпечение на договора, чрез поне две
от посочените в договора обезпечения – издаване на запис на заповед,
предоставяне на безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лице. Физическите лица – поръчители, следвало да отговарят на
следните условия: осигурителен доход в размер на най-малко седем пъти размерът
на минималната работна заплата в страната, а при двама поръчители – в размер на
най-малко четири пъти минималната работна заплата в страната; да не са
поръчители по други договори за паричен заем и да не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация разлочна от “Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно данните на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход. Поради неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от
2021, 47 лв., платима на двадесет равни вноски, всяка в размер от 101, 07 лв.
Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от 1 025 лв., с която
били погасени задълженията му, както следва - сумата от 505, 40 лв. – за неустойка, сумата от 231, 17 лв. за договорна
лихва и сумата от 288, 43 лв. за главница. Претендира заплащане на останалите
непогасени задължения по вноски, подробно описани в приложената по делото
уточнителна молба. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за
заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за
забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
установителни искове, ведно със законните последици.
Ответникът Л.Б.К. не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 8642/03.10.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15502/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, както следва: 1 211, 57 лв. – главница по договор за
паричен заем № ****г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД; сумата
от 347, 36 лв. – договорна лихва за
периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 1 516, 07 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г., които вземания са прехвърлени на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 07.03.2019 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, както и за
установяване на вземането в размер от 316,
04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
25.03.2018 г. до 29.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Против заповедта за изпълнение е депозирано
възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на
указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за паричен заем № ****г., сключен
между “Креди Йес” ООД и Л.Б.К., се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сумата от 1 500 лв. срещу насрещното
задължение на заемателя да върне сумата от 2 078, 53лв. на 20 равни месечни погасителни
вноски от по 103, 92 лв., с падеж на първата вноска на 26.10.2017 г. и на
последната вноска – 27.05.2019 г. Установен е фиксиран месечен лихвен процент
на заема от 3, 330 % и годишен процент на разходите на заема от 48, 187 %. В
клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема
задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи едно от
следните обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия. В посочената клауза
от Общите условия е установено, че поръчителството следва да е осигурено от
едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия:
общ осигурителен доход в размер най-малко седем пъти размерът на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – поне на четири пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени със заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход. В клаузата на чл. 8 от Договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 2 021,
47 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 07.03.2019 г., сключен между “Крди Йес” ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача вземанията, произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД, ТЗ и
ЗЗП, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
По делото е представено Приложение № 1 от 07.03.2019
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Креди Йес” ООД против
Л.Б.К., с посочен единен граждански номер, по договор от 26.09.2017 г. с размер
на отпуснатата главница от 1 500 лв.; обща дължима сума по кредита 3 317,
31 лв.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е
произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с
изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място
следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът е получил лично уведомлението за
прехвърляне на вземането на 20.03.2019 г.
Договорът за цесия е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция,
образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е
породено от сключен между първоначалния кредитор "Крди Йес" ООД и
длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се
е задължил да предостави сумата в размер на 1 500 лв., а заемателят да върне
последната, ведно с договорна лихва или сумата от 2 078, 53 лв. на 20
равни месечни вноски с падеж на последната вноска до 27.05.2019 г. – т.е.
вземането е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2019 г.
По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Не се установява договорът да е сключен при
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният
размер на годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Установеният в
договора размер на годишния процент на разходите от 48, 187 % e съобразен с
изискванията на посочената разпоредба.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е
частично недействителен – досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на
обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора вид.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 2 021,
47 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е
посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последдващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната
обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и
санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите. По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът не е породил правно действие и
искът за присъждане на сумата от сумата от 1 516, 07 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2018 г. до
27.05.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Досежно задължението за заплащане на главница
и договорна лихва, договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за
потребителския кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението – на 28.08.2015 г.
От заключението на вещото лице по приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
в полза на ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от
1 500 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил сумата в общ
размер от 1 025 лв., с която е погасено задължението за главница до размер
от 288, 43 лв., задължението за договорна лихва до размер от 231, 17 лв. и задължението за неустойка до размер от 505,
40 лв. Установен е размерът на непогасеното задължение по договора от
3 075 лв., от които сумата от 1 211, 57 лв. за главница, сумата от
347, 36 лв. за договорна лихва и сумата от 1516, 07 лв. за неустойка.
Експертизата е определила размерът на обезщетението за забава върху главницата
за периода от 27.03.2018 г. до 29.09.2019 г. в размер на сумата от 107, 45 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достиганало.
Следователно и предвид установения от вещото
лице размер на незаплатената главница от 1 211, 57 лв. и на договорната
лихва от 347, 36 лв., претендираните задължения са дължими. Доколкото обаче
съдът установи, че клаузата от договора за кредит, установяваща задължение за
заплащане на неустойка е нищожна, заплатените за погасяване на посоченото
задължение суми в размер от 505, 40 лв. са заплатени без наличие на валидно
правно основание за това и подлежат на приспадане по реда на чл. 76 ЗЗД. така
предявените искове са основателни. Следователно с така заплатената сума следва
да се погаси задължението за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
сумата от 347, 36 лв., като този иск по изложените съображения следва да се
отхвърли като неоснователен. Останалата част от сумата, заплатена за погасяване
на задължението за неустойка следва да се съотнесе към установения размер на
задължението за главница от 1 211, 57 лв., от което се приспадне недължимо
заплатената сума от 158, 04 лв., като искът за заплащане на главница се уважи
за сумата от 1 053, 53 лв. и се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер о т 1 211, 57 лв.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични
вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска – 29.05.2018
г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.09.2019 г.. Предвид изложеното съдът служебно
установи размера на обезщетението за забава върху частта от първата непогасена
вноска за главница с падеж на 28.05.2018 г. от 39, 10 лв., след приспадане на
заплатеното задължение за неустойка, с което са погасени изцяло вноските с
падеж на 26.03.2018 г. и на 26.04.2018 г. и частично вноската с падеж от
28.05.2018 г.. Съдът определи това обезщетение за забава посредством интернет
калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) в размер на сумата от 5, 31 лв., като по
отношение на размера на задължението за заплащане на обезщетение за забава по
отношение на останалите непогасени вноски съдът цени заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По така изложените
съображения акцесорната искова претенция следва да се уважи за сумата от 84, 28
лв. за периода от 29.05.2018 г. до 29.09.2019 г., като за сумата над този
размер до пълния й предявен размер от 316, 04 лв. и за периода от 25.03.2018 г.
до 28.05.2018 г., искът следва да се отхвърли.
Предвид така установеното искът за главница по
договор за паричен заем № ****г., сключен с „Креди Йес“ ООД следва да бъде
уважен за сумата от 1 053, 53 лв.,
като последният следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер
от 1 211, 57 лв. Следва да се присъди обезщетение за забава за периода от 29.05.2018
г. до 29.09.2019 г. в размер от 84, 28
лв., като за разликата над така установения размер до пълния му предявен размер
от 316, 04 лв. и за периода от 25.03.2018 г. до 28.05.2018 г., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Неоснователни са и исковете за установяване дължимостта на сумата от 347, 36 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г. и
сумата от 1 516, 07 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2018 г.
до 27.05.2019 г..
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
15502/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 117, 82 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 39, 53 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 142, 82 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 368, 82 лв., от
които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 123, 75 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като в производството по делото не
се установи такива да са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 1 053,
53 лв. главница по договор за паричен заем № ****г., сключен между
ответната страна и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на прехвърлени
на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 07.03.2019 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, ведно със законна
мораторна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2019 г., до окончателното й изплащане
и сумата от 84, 28 лв. – обезщетение
за забава, изтекло за периода от 29.05.2018
г. до 29.09.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 8642/03.10.2019 г. за
изпълнение по ч. гр. д. № 15502/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII
граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1 053, 53
лв. до пълния му предявен размер от 1 211, 57 лв., както и искът по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 84,
28 лв. до пълния му предявен размер от 316, 04 лв. и за периода
от 25.03.2018 г. до 28.05.2018 г., както и исковете по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата от 347, 36
лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 1
516, 07 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 25.03.2018 г. до 27.05.2019 г.
ОСЪЖДА
Л.Б.К. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумата от 39, 53 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 15502/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XХII граждански състав и сумата от 123,
75 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19632/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК