О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260091
гр. Свиленград, 19.10.2020 г.
РС
Свиленград, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 625 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград.
При
предявяване на иск в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът следи
за допустимостта на същия, като изводите му не са обвързани от тези на съда в
заповедното производство, а напротив – той сам е длъжен да извърши
преценка на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тази допустимост.
Допустимостта на установителния иск за съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, е обусловена от наличието на някоя от
предпоставките в чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно – подадено е възражение от
длъжника в срок или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази
изложеното и след като се запозна с изисканото ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа
на РС Свиленград, намира, че искът е преждевременно предявен, тъй като не е
завършена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на всички известни
адреси на длъжника. В случая заповедта за изпълнение е изпратена за връчване
единствено по настоящия адрес в гр. Любимец, но не и по постоянния адрес на
длъжника в гр. Чепеларе. Поради това настоящият съдебен състав не би могъл да
приеме, че заповедта за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. От
това следва, че не са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за
даване на указания за предявяване на установителен иск. С оглед изложеното,
съдът намира, че предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на този етап се
явява недопустим. По тези съображения исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 261713/13.10.2020 г., подадена от
„Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 625/2020 г. по описа на РС Свиленград.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от
връчването му.
След влизане в сила на
определението препис от него да се изпрати за прилагане по ч. гр. д. № 299/2020
г. по описа на РС Свиленград.
Районен съдия: