РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2170
гр. Пловдив, 27 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора
РОСЕН КАМЕНОВ,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КАНД № 2275 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Даниела Т., против
Решение № 1212 от 29.07.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, І н.с., постановено
по АНД № 3973 по описа на същия съд за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 0013340 от 10.06.2020 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към АПИ,
с което на Н.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 3, вр.
с чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв. за нарушение по
чл. 139, ал. 6, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата (ЗП).
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да
бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната
жалба - Н.Й.Т., чрез
пълномощника си адвокат М.в отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна.
Претендира присъждане на разноските по делото
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от Н.Й.Т., срещу НП № 0013340 от 10.06.2020 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ)
към АПИ, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
НП
е издадено въз основа на АУАН № 0013340 от 15.12.2019
г., съставен от М.Г.Т.– инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Пловдив.
Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:
На 15.12.2019 г., около 14:50 часа, Т.
е управлявала лек автомобил Нисан Микра, с рег. № ***, с обща техническа
допустима максимална маса до 3,5 т. по републикански път I-8, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без да е заплатила винетна такса за посоченото ППС,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен
км. 218 на път 1-8 (Граница Сърбия- Калотина-Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман
- Костенец - Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково -
ХарманлиЛюбимец-Свиленград - Капитан Андреево) в посока Пазарджик, за който се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно
Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г.
за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища.
В резултат на проверката е установено,
че за ППС с рег. № ***към момента на проверката няма заплатена винетна такса,
която да съответства на категорията на пътното превозно средство - КЗ. Съгласно
чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № МЕ11 015, като
данните от справката са отразени в АУАН № 0013340/15.12.2019 г., с което
нарушителят не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Посочено е още, че нарушението се
потвърждава и от извършена от административнонаказващия орган справка в
електронната система за събиране на пътни такси, копие от която е приложено към
административнонаказателната преписка по АУАН № 0013340/15.12.2019 г. За
извършеното административно нарушение е съставен АУАН № 0013340/15.12.2019 г. и
е връчен на нарушителя на 15.12.2019 г., което е удостоверено с негов подпис.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, като
в НП е добавено, че няма
основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
7. За да отмени
процесното НП районният съд е приел, че макара и формално да е извършено
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗП същото
следва да бъде квалифицирано като маловажен случая по смисъл на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като за поправянето и превъзпитанието на дееца е достатъчно същият да бъде
предупреден, че при следващо умишлено или непредпазливо накърняване на
правилата за движение по пътищата ще понесе административно наказателна
отговорност. Конкретни съображения в тази връзка се
свеждат до следното:
В случая съдът е констатирал, че за същия автомобил, но под друг
регистрационен номер, има заплатена винетна такса.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства касов бон
от 18.01.2019 г. договор за покупко-продажба на МПС от 25.09.2019 г., договор
за покупко-продажба от 9.10.2019 г., копие от голям талон, съдът е констатирал,
че за процесния автомобил Нисан Микра, с рег. № *** реално е заплатена винетна
такса на дата 18.01.2019 г., като е генерирана винетка № 19011820844179, със
срок на валидност една година до 17.01.2020 г. Действително винетката е
издадена за друг регистрационен номер, а именно № ***, но от посочените
по-горе доказателства е установено, че това е същият автомобил, преди смяна на
големия му талон с пазарджишка регистрация, поради придобиването му от лице с
постоянен адрес ***.
В тази връзка е посочено, че в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (наричана по-долу за краткостта „Наредбата“), е предвидено изрично, че
при промяна на регистрационния номер на автомобил, издадената вече винетка
запазва действието си и за новия регистрационен номер, ако след промяна на
регистрацията собственикът или ползвателят в 3 дневен срок заяви това
обстоятелство в АПИ.
Констатирано е от съда, че макар задължението по чл. 5, ал. 4 от
Наредбата да не е изпълнено, доказателствата по делото не дават възможност това
неизпълнение да се вмени във вина на наказания субект. От договора за
покупко-продажба от 25.09.2019 г. е установено, че задължението по смисъла на
чл. 5, ал. 4 от Наредбата е било в тежест на лицето Ж.П.. Именно той е придобил
процесния автомобил с пловдивски регистрационен номер ***. Доколкото П.е имал
адресна регистрация на територията на област Пазарджик за същия е съществувало
задължение по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от 24 март 2000 на Министъра на
вътрешните работи, да смени регистрационния номер на собственото му МПС, с
такъв издаден за Пазарджишка област. Същият е изпълнил това си задължение, като
от този момент именно П.е следвало в 3-дневен
срок да заяви това обстоятелство пред АПИ, но не е сторил това. На 09.10.2019 г.
П.продал процесния автомобил на жалбоподателката със вече сменен регистрационен
номер ***.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, жалбоподателката
нито е могла, нито е била длъжна да предположи, че задължението за заявяване на
промяната в регистрацията не е изпълнено от предходния собственик, който е бил
надлежния носител на това задължение.
За да формира крайния си извод за маловажност на процесното
административно нарушение по смисъл на чл. 28 от ЗАНН, съдът е приел, че:
- Обществените отношения, предмет на закрила с нормата на чл. 139,
ал.6 ЗДвП, реално не са засегнати,
доколкото винетна такса за същия автомобил, макар и под друг регистрационен
номер, реално е била заплатена, за него е била издадена винетка, като същата е
имала още цял месец период на валидност към момента на проверката и
констатиране на нарушението;
- Действително е допуснато
нарушение на регистрационния режим на издадените в страната винетки, но то се
дължи на поведението не на наказания субект, а на предходния собственик на автомобила,
който е променил регистрационния му номер и не е заявил това обстоятелство в
АПИ;
- Интересите на фиска реално не са накърнени по никакъв начин.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения
административен акт. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2
от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
10.
За маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като
макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно описани в
първоинстанционното решение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това
положение налагането на глоба в предвидения в закона размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Следва да се посочи, че
административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Като не го
е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
11. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
V. За разноските:
12. При този изход на спора, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1212 от 29.07.2020
г. на Районен съд гр. Пловдив, І н.с., постановено по АНД № 3973 по описа на същия
съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да
заплати на Н.Й.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 300 лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.