Номер 287816.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502289 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от К. А. М. срещу
определение № 644 / 28.07..2020г. постановено по гр. д. № 919/2019 год. по описа на РС
Провадия, с което е оставена без уважение молбата за изменение на протоколно
определение от 08.07.2020 година, в частта ,с което страните са осъдени да заплатят
държавни такси от по 464,12 лв за всеки съделител.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно -
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли, същото
да бъде отменено. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.355 ГПК.
Твърди се, че дължимите разноски следва да се определят въз основа на стойността на
реално получените в дял имоти. .Излагат се подробни съображения в депозираната частна
жалба.Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго,с
което да се определят дължимите такси,съобразно изложеното във въззивната жалба-
съобразно получените имоти в реален дял. Претендират се разноски за въззивното
производство
Противната страна не е депозирала отговор
За да се произнесе,настоящият състав взе предвид следното :
Депозираната жалба е допустима-депозирана от лице, което има право на жалба, в
предвидения от ГПК срок и при спазване на останалите изисквания на ГПК
Разгледана по същество,съдът приема жалбата за неоснователна по следните
съображения :
Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор
между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на
съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било
1
предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд.
В този смисъл Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, /неотменено и
неизгубило сила в тази си част/, както и константната практика на ВКС /определение № 255
от 9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., I г. о.; определение № 226 от 5.06.2013 г. по ч. гр. д. №
3125/2013 г., II г. о.; определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., I г. о.;
определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., определение № 252 от
11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др. /
Производството по допускане и извършване на делба е приключило със съдебна
спогодба, поради което и настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС,че
разноски се дължат съобразно стойността на дяловете при които е допусната съдебната
делба, а именно по равни части за всеки от съделителите,поради което определението на
ВРС,като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на
жалбоподателя не се присъждат разноски
Мотивиран от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 644 / 28.07..2020г. постановено по гр. д. № 919/2019 год. по
описа на РС Провадия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2