РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Ловеч, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100224 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от ИС. ИБР. Д. против Община Ловеч за заплащане на обезщетение за
оставяне без работа в резултат на незаконно уволнение.
Ищецът твърди, че работил при ответника по трудов договор.
Правоотношението му е прекратено със заповед от 18.01.2021 г., считано от
01.02.2021 г. Той оспорил прекратяване на трудовата му връзка, като с
решение № 170/12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 359/2021 г. на ЛРС,
влязло в сила на 18.12.2021 г., уволнението му е признато за незаконно.
Ищецът твърди, че в следствие на незаконното му уволнение останал без
работа за периода 01.02.2021 г. до 30.06.2021 г. и от 09.07.2021 г. до
31.07.2021 г., за което претендира обезщетение в размер на 4 299,43 лв.
Поддържа, че в периода 01.07.2021 г. до 09.07.2021 г. е работил по трудово
правоотношение при ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“ с по-ниско
възнаграждение от това, които получавал при ищеца, като за този период
търси обезщетение в размер на 33,95 лв.
Отправя се искане от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника обезщетение за оставяне без работа в размер на 4 2299,43 лв., ведно
1
със законната лихва от 09.022022 г. до изплащането на вземането.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че с решение №
170/12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 359/2021 г. на ЛРС, влязло в сила
на 18.12.2021 г., уволнението на ищеца е признато за незаконно. Ответникът
оспорва вредите, за които ищецът търси обезщетение след 10.07.2021 г., да са
настъпила в пряка причинна връзка с уволнението му, отменено с влязло в
сила решение.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. П., която по
същество излага становище за основателност на заявената претенция в
заявения размер, като заявява искане за присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът се представлява по делото от адв. Х., която по същество
излага становище за неоснователност на заявената претенция, като поддържа,
че с постъпването си на работа ищецът е ограничил размера на вредите. След
прекратяване на правоотношение с втория работодател причинната връзка с
първото прекратяване на трудовото правоотношение, признато за незаконно,
е прекъсната. Ответникът по същество също заявява искане за присъждане на
разноски.
Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе
предвид доводите на представителите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между Община Ловеч и ИС. ИБР. Д. е постигнато съгласие и сключен
договор, по силата на който първият е възложил на втория изпълнение на
функции за длъжността „Личен асистент“ срещу заплащане на основно
месечно възнаграждение от 706,79 лв., при 8-часове работен ден. С
допълнително споразумение от 18.01.2021 г. договорната връзка е изменена,
като трудовото възнаграждение на Д. е увеличено на 756,70 лв. /л. 5 и 6 от
делото/.
Със Заповед № 20/18.01021 г., считано от 01.02.2021 г. е прекратено
трудовото правоотношение на Д. на длъжността „Личен асистент“ /л. 7 от
делото/.
Не е спорно между страните, че с решение № 170/12.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 359/2021 г. на ЛРС, влязло в сила на 18.12.2021 г.,
2
уволнението на ищеца е признато за незаконно, като това се установява и от
ангажираните по делото препис от решения на РС Ловеч и ОС Ловеч /л. 20-26
от делото/.
В депозирано по делото становище ответникът не оспорва, че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение в месеца
преди прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на 756,70 лв.
След прекратяване трудовото правоотношение на ищеца с ответника на
негово име е регистриран трудов договор с ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“,
което се установява от справка за регистрирани на негово име трудови
договори към дата 14.01.2022 г. в регистрите е отразено, че договора е
сключен на 30.06.2021 г. и прекратен на 10.07.2021 г. По делото е ангажиран
препис от договор, от които се установява, че той е сключен за неопределено
време, със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, при 8-часов
работен ден, с основно възнаграждение от 650,00 лв., за длъжност „машинен
оператор производство на мебели“, с начало на изпълнение 01.07.20221 г. /л.
16 от делото/ Трудовия договор е прекратен със заповед от 10.07.2021 г.,
смитано от същата дата /л. 17 от делото/. В трудовата книжка на ищеца/стр.
26 и 27/ е отразено, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 71 КТр на 10.07.2021 г., като работника е отработил при
работодателя ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“ двете дни /л. 18 от делото/.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за заплащане на обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконно уволнение с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТр.
Предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в резултата на незаконно уволнение са: 1/ незаконност на
уволнението /уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТр/; 2/ претърпяна от
работника/служителя вреда, изразяваща се в пропусната полза; 3/ причинна
връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда от
работника/служителя.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на едно от общите
основания за прекратяване /чл. 325, т. 4 КТр/. В този случай прекратяването
се извършва без предизвестие, поради което то настъпва с получаването на
3
писменото изявление /чл. 335, т. 3 КТр/. Издадената на 18.01.2021 г. заповед
от ответника е връчена на ищеца на 22.01.2021 г., като в нея е вписано, че
прекратяването настъпва от 01.02.2021 г. Казаното дава основания на съда да
приема, че началния момент, от който ищецът може да претендира
обезщетение за оставане без работа е 01.02.2021 г.
Уволнението на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила решение.
В периода 01.02.2021 г. до 30.06.2021 г. ищецът е останала без работа.
Последното получено от него обезщетение в месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото му правоотношение, е в размер на 756,70 лв. За
периода, в който ищецът е останал без работа /пет месеца/ той има вземане за
заплащане на обезщетение в размер на 3 783,50 лв. /5х756,70/.
На 01.07.2021 г. ищецът е започнал работа при друг работодател с
месечно възнаграждение в размер на 650,00 лв. Размерът на възнаграждението
по втората трудовото връзка, възникнала с ищеца след уволнението му, е по-
ниско, като за периода на съществуването й /за периода от 01.07.2021 г. до
09.07.2021 г./ той има право на обезщетение, формирано от разликата в
заплатите по двете правоотношения /756,80-650,00=106,70/. За периода
01.07.2021 г. до 09.07.2021 г. ищецът има вземане за заплащане на
обезщетение в размер на 33,95 лв. /106,50:22/броя на работните дни в месеца
на прекратяване/х7 /броя на работните дни в период/.
Спорен между страните е въпроса дължи ли се на ищеца обезщетение за
периода след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ЕТ
„Елимекс – Иван Радевски“ до изтичането на 6-месечния срок от незаконното
му уволнение.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТр цели обезщетяване на работника за
вредите от незаконно прекратеното му правоотношение - пропусната
възможност да реализиране на доходи от труд. Съдебната практика /решение
№ 323/28.06.2011 г. по гр. дело № 784/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение №
201/25.09.2013 г. по гр. дело № 68/2013 г. на III г. о. на ВКС, решение №
166/21.08.2015 г. по гр. дело № 4468/2014 г. на IV г. о. на ВКС/ трайно
приема, че когато причинна връзка между незаконното уволнение и
пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Когато работникът е
започнал работа, при друг работодател, по безсрочен трудов договор и този
договор е прекратен в 6-месечния срок, работодателят, извършил незаконното
4
уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТр, тъй като се прекъсва
причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се
реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно /решение №
169/29.03.2011 г. по гр. д. № 1699/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение №
944/07.12.2009 г. по гр. д. № гр.д. № 5022/2008 г. на IV г. о. на ВКС/.
По делото е установено, че в рамките на 6-мечесния срок от
незаконното уволнение ищецът е започнал работа при друг работодател по
безсрочен трудов договор /основание за възникване на трудовата връзка е чл.
67, ал. 1 КТр/. В договора е включена уговорка за изпитване. Трудовата
връзка е прекратена девет дни след възникването й. Като основание за
прекратяването й в трудовата книжка на ищеца е вписана разпоредбата на чл.
71 КТр.
В трудовата книжка, работодателят вписва данни за работника и
служителя, посочени в чл. 349, ал. 1 КТр, вкл. дата и основание за
прекратяване на трудовото правоотношение - член, алинея, точка и буква от
този кодекс /т. 8/. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ
за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника
или служителя /чл. 347 КТр/. Казаното дава основание на съда да приеме, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основанието, вписано в
ангажирания по делото препис от трудовата книжка на ищеца – чл. 71 КТр.
Официално удостоверените обстоятелства в трудовата книжка не са оспорени
в хода на производството. На това записване се е позовал ищеца, който е
ангажирал препис от трудовата си книжка.
Прекратяването на трудовата връзка на ищеца по сключен безсрочен
трудово договор в рамките на 6-месемния срок от незаконното уволнение, е
прекъснало връзката с него, с оглед на което за периода от 10.07.2021 г. до
31.07.2021 г., ищецът няма вземане срещу ответника за пропуснати ползи в
заявения размер.
При съобразяване на изложеното, съдът приема, че искът се явява
основателен до размера от 3 817,45 лв., ведно със законната лихва от
09.02.2022 г. до изплащането й, като за горницата до сумата от 4 299,43 лв.
следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото са
ангажирани доказателства за сторените от него разноски в размер на 500,00
5
лв. – платено адвокатско възнаграждение. Ответникът, в хода по същество, е
навел възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца и е поискал намаляването му. Съдът намира възражението за
неоснователно.
Заявената искова претенция е оценяемя. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по нея се определя от интереса – 4 229,43 лв.
При този интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение е
530,96 лв. /размерът е определен по реда на чл. 7, ал. 2, т 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения/. Ищецът е заплатил и претендира
възнаграждения в размер на 500,00 лв. ,т. е. под минималния размер, дължим
по наредбата, като няма основания за намаляването му.
Доказателства за други сторени разноски не са ангажирани по делото, с
оглед на което, в тежест на ответника, съобразно изхода на спора, следва да се
възложи заплащането на сумата от 445,00 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е сторил
разноски в размер на 300,00 лв., като от тях, с оглед изхода на спора, в тежест
на ищеца следва да се възложи за заплащане сумата от 33,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да се възложи да
заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 152,70 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 и 2 КТр Община Ловеч, ИН BG
*********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета
Корнелия Добрева Маринова да заплати на ИС. ИБР. Д., с ЕГН **********, с
адрес: с. Малиново, ул. ******* сумата от 3 817,45 лв. /три хиляди
осемстотин и седемнадесет лева четиридесет и пет стотинки/ - обезщетение за
оставяне без работа в резултата на незаконна уволнение, от която 3 783,50 лв.
за периода 01.02.2021 г. до 30.06.2021 г. и 33,95 лв. за периода 01.07.2021 г.
до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2022 г. до изплащането й,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 4 299,43 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Ловеч, ИН BG
*********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета
6
Корнелия Добрева Маринова да заплати на ИС. ИБР. Д., с ЕГН **********, с
адрес: с. Малиново, ул. ******* сумата от 445,00 лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева/ - сторени разноски според уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИС. ИБР. Д., с ЕГН
**********, с адрес: с. Малиново, ул. ******* да заплати на Община Ловеч,
ИН BG *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана
от кмета Корнелия Добрева Маринова сумата от 33,00 лв. /тридесет и три
лева/ - сторени разноски според отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Ловеч, ИН BG
*********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета
Корнелия Добрева Маринова да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер
на 152,70 лв. /сто петдесет и два лева и седемдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано от страните в 2-седмичен срок от
14.04.2019 г. пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7