№ 189
гр. гр.Монтана, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101348 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Томас Димчов Кехайов, е предявил иск срещу
ЕЛ. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана ж.к.Плиска бл.
10, вх. Б, ет. 7, ап. 38; с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т.1 от ГПК и цена на иска: 4076.61 лева (четири хиляди седемдесет и шест
лева и шестдесет и една ст.), от които:
Главница - 1371.90 лева
Договорно възнаграждение - 575.43 лева
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -1310.29 лева
Законна лихва- 818.99 лева
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ч.гр.д. №
694/2021г. по описа на РС Монтана, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на 29.04.2021 г., представят настоящият иск с правно
1
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК относно вземанията
на заявителя срещу ЕЛ. Б. КР. в общ размер на 4 076.61 лева (четири хиляди
седемдесет и шест лева и шестдесет и една ст.), включващ главница в размер
на 1 371.90 лева (хиляда триста седемдесет и един лева и деветдесет ст.),
договорно възнаграждение в размер на 575.43 лева (петстотин седемдесет и
пет лева и четиридесет и три ст.), възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1 310.29 лева (хиляда триста и десет лева и
двадесет и девет ст.) и законна лихва в размер на 818.99 лева (осемстотин и
осемнадесет лева и деветдесет и девет ст.), дължима от 01.07.2017г. - датата
на изтичане на погасителния план до 23.03.2021 г. като за периода 13.03-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението
в съда до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит № **********.
Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от
следните обстоятелства:
На 08.06.2015 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и ЕЛ.
Б. КР., като длъжник.
ДОГОВОРЪТ е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 1500 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 92.73 лв.;
- Годишен процент на разходите /ГПР/: 49.90 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 2225.52 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1500.00 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 62.50 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 3 725.52 лв.;
2
- Общ размер на вноска: 155.23 лв.;
- Дата на погасяване: 1- ви ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
/ДПК/ неразделна част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този
ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Заявява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнило точно и в
срок задълженията си по договора, като на 09.06.2015г. е превело парична
сума в размер на 1 500.00 лв. по посочена от длъжника ЕЛ. Б. КР. банкова
сметка (документ за кредитен превод с референция: 067029970015656 от дата
09.06.2015г.).
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 155.23 лв. и падежна дата
всяко 1- во число на месеца.
Съгласно чл. 4 от Общите условия кьм ДПК № ********** длъжникът
ЕЛ. Б. КР. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план в размер на 725.52 лв. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизпълненото договорно възнаграждение е в размер на
3
575.43 лева (петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и три ст.), което е
дължимо за периода 01.11.2015г. до 01.07.2017г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин
лева) като са погасени 189.71 лева (сто осемдесет и девет лева и седемдесет и
една ст.) и остават дължими 1310.29 лева (хиляда триста и десет лева и
двадесет и девет ст.).
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички
тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни
услуги, си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания
кредит. Гарантирала си е, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой
вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си
е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен
брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75%
размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако
сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него.
Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
4
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които
ответникът е получил и все още получава, съответно всички тези услуги,
които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета
от допълнителни услуги, в никакьв случай не могат да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно,
предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника
и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че
пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е видно,
освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски
кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без
закупен такъв пакет, видно от приложените към настоящия отговор подбрани
на случаен принцип договори за кредит.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието
им, за възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора за
кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по
повод на същия. С оглед на изложеното, споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, първо не е пряко свързано с договора за кредит, тъй
като такъв може да съществува в правния мир без договорените
допълнителни услуги, второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника, трето, сключването
на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива
допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Предвид обстоятелството, че длъжникьт не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е направил три погасителни вноски и една непълно,
последната от които е на 30.11.2015 г., видно от приложеното Извлечение по
сметка кьм ДПК № **********, след изпадането му в забава и предвид факта,
че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 01.07.2017 г., с
изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от ЕЛ. Б. КР.
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 485.00 лева
5
(четиристотин осемдесет и пет лева). С плащанията си длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 467.90 лева
(четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет ст.). Сумата от 17.10 лева
(седемнадесет лева и десет ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен
съд - гр. Монтана. По заявлението е образувано ч. гр. дело № 694/2021г. След
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 29.04.2021 г.
Възражението на ответната страна, че погасителната давност на
задълженията на ЕЛ. Б. КР. е изтекла е неоснователно и голословно. Датата на
последната погасителна вноска, както е посочено по-горе, е била на
01.07.2017г. Видно, погасителната давност на задължението изтича на
01.07.2022г. и към настоящия момент не е изтекла.
Молят съда да постанови решение, с което да установите
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
срещу длъжника ЕЛ. Б. КР. в общ размер на 4076.61 лева (четири хиляди
седемдесет и шест лева и шестдесет и една ст.), включващ главница в размер
на 1371.90 лева (хиляда триста седемдесет и един лева и деветдесет ст.),
договорно възнаграждение в размер на 575.43 лева (петстотин седемдесет и
пет лева и четиридесет и три ст.), възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1310.29 лева (хиляда триста и десет лева и
двадесет и девет ст.) и законна лихва в размер на 818.99 лева (осемстотин и
осемнадесет лева и деветдесет и девет ст.), дължима от 01.07.2017г. - датата
на изтичане на погасителния план до 23.03.2021 г. като за периода 13.03-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението
6
в съда до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит № **********.
Претендират направените разноски.
Ответникът, ЕЛ. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: п.к. 3400, гр.
Монтана ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, в срока, предвиден за отговор
взема становище, чрез процесуалния си представител адвокат Дафинка
Станева, вписана в АК Монтана, в последствие от адвокат Нели Велкова,
вписана в САК.
Заявява, че оспорва ИЗЦЯЛО предявените искове като неоснователни.
Предявените искове са ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, оспорва ги ИЗЦЯЛО както по
основание, така и по размер и моли съда да постанови решение, с което да се
отхвърли ИЗЦЯЛО предявения установителен иск, както и да се отхвърли
петитума в частта, в която се иска да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото
исково производство.
Исковете са погасени ПО ДАВНОСТ.
Както се сочи в исковата молба, и са представени доказателства за
това, че последното плащане е от 30.11.2015 година.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД:
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда ДРУГ срок, а съгласно ЗЗД - чл. 111. С изтичане
на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга
давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Към датата на подаване на Заявлението по чл 410 от ГПК както
приложимата тригодишна давност, така и петгодишната давност, е била
настълила и правото на съдебна защита е било погасено по давност.
7
Предвид изложеното, моли съда да постанови Решение, с което да се
признае за установено, че претендираното вземане не съществува поради
погасяването му по давност и изтичане на давностния срок, предвиден в чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД.
Оспорва всички фактически твърдения и правните изводи, изложени в
исковата молба.
С исковата молба ищецът е заявил искането си съдът да постанови
съдебно решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза
на „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника ЕЛ. Б. КР. в общ размер
на 4076,61 лв., включващ главница в размер на 1371,90 лв., договорно
възнаграждение в размер на 575,43 лв., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1310,29 лв. и законна лихва в размер на
818,99 лв., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в
съда до изплащане на вземането. представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Сумата на кредита, който и е отпуснат, е 1500,00 лева.
След направени от нея вноски по кредита, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. ищецът (заявител в производството по чл. 410
ГПК) претендира сума 2,97 ПЪТИ по-голяма от получения кредит!
Като основание в исковата молба е посочен Договор за
потребителски кредит № **********, следователно следва да намерят
приложение нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ).
Моли съда да приеме, че за да бъде изискуемо вземането на
заемодателя (кредитора), произтичащо от договора за заем (за потребителски
кредит), за което вземане се твърди предсрочна изискуемост на кредита,
фактите за настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост следва да се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По делото от страна на ищеца не е представено уведомително
писмо, с което тя като длъжник да е уведомена, че договорът за
потребителски кредит е предсрочно прекратен.
Не е представено никакво доказателство, че длъжникът е уведомен
8
за прекратяването на договора, както и за това, че вземането е станало
предсрочно изискуемо, поради което исковата претенция се явява
неоснователна.
Заявява, че оспорва да е настъпила изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора,
а в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД е въздигната изрична забрана за едностранно изменение
на договорите. Именно това налага задължението на заемодате.ля да я
уведоми за настьпилата предсрочна изискуемост, ако такава е настъпила.
Освен това обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление
на дружеството - заемодател, че ще счита вземането си, или непогасения
остатък, за предсрочно изискуеми. Няма данни и твърди, че не е уведомявана
за настьпилата предсрочна изискуемост.
Сочи, че целият процесен договор е нищожен.
Оспорва начисления в процесния договор фиксиран годишен
лихвен процент по заема: 41,17%, при основен лихвен процент, определен от
БНБ за периода, в размер на 0,00% (нула Цяло нула нула) процента - справка
на официалния сайт на БНБ, като прекомерен и неморален.
Оспорва начисления в процесния договор ГПР на заема 49,90% като
прекомерен и неморален.
Оспорва претенцията за заплащане на сумата за възнаграждение по
закупен пакет задопълнителни услуги като подвеждаща клауза в договора,
противоречаща на морала и добрите нрави, прикриваща лихва (ГЛП) и ГПР
върху сумата на кредита.
Възразява срещу претенцията за заплащане на сума за
допълнителни услуги (каквито при това въобще не е ползвала). При кредит в
размер на 1500 лв. допълнителни услуги в размер на 1 500 лв., които услуги
въобще не е ползвала, дори не и е било известно за какво се отнасят, е най-
малкото неморално и необосновано прекомерно.
Съдът следва да съобрази задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 година, в хипотезата на предявен иск по чл. 422
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
9
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата. след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.
422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договора за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Това право на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото
липсват доказателства, е които да се установява, че длъжникът - ответникът
по делото е уведомен от кредитора, че обявява договора за потребителски
кредит за предсрочно изискуем.
Поради изложеното счита и моли да се приеме, че вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Това обстоятелство е достатъчно за да обоснове недоказаност и
неоснователност на предявените искови претенции и следва да бъе прието, че
заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
На следващо място прави възражение за нищожност на договора
поради липса на съгласие с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД и поради
противоречие със закона по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД - неспазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и наличието на
неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на
договорното възнаграждение, лихвения процент, разходите за „допълнителни
услуги , които не са индивидуално уговорени
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски договор е ГПР ГЛП и общодължимата в края на периода
сума, по които параметри потребителят следва да е изразил съгласието си и да
са му предоставени и той да е запознат преди сключването на договора /т.
10
нар. информирано съгласие/.
С оглед създадената между нея и ищеца облигационна
обвързаност, то тя има качеството потребител по смисъла на § 13 от ЗЗП
даващ легална дефиниция на понятието „потребител”, според които текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
На нея, като физическо лице, е предоставена финансова услуга
/отпуснат кредит/ в размер на 850.00 лв. / Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието неравноправна клауза в договор сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросызестност и води до значително неравноправие между
правата и задължения на на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визиранала правна норма дава пеизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено
в случаите на договор при общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 146 от ЗЗП тежестта на доказване за индивидуално
договаряне е в тежест на търговеца - ищец, каквито доказателства по делото
не са представени, от което следва, че между страните не е налице постигнато
предварително съгласие относно вписаните в договора съществени елементи
на договора, посочени в същия
В тази връзка, моли да се приеме, че при сключване на процесния
договор не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Развива подробни съображения че иска, предявен поради
противоречие със закона - чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД - неспазване разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, е налице нищожност на договора, поради
11
противоречие със закона, а именно неспазване разпоредбите на ЗПК, както и
в нарушение на добрите нрави.
Прав възражение за прекомерност, недопустимост, неоснователност
и необоснованост на всяко едно от задълженията. Клаузите са нищожни
поради прекомерност и поради накърняване на добрите нрави.
В условията на евентуалност и/или алтернативност оспорва
начисления лихвен процент, като твърди, че същият е неправомерно завишен
и е в противоречие с добрите нрави
Моли съда да съобрази практиката на Съда на Европеиския съюз
(СЕС) съгласно която, когато съдът счете клауза за неравноправна не я
прилага (освен ако потребителят се противопостави на това каквото
противопоставяне не е налице).
Моли също така съда да съобрази, че в договора за потребителски
кредит има включен ,,пакет от допълнителни услуги”. За него
кредитополучателят дължи 1500 лв., при кредит в размер на 1500 лв., но нито
е изброено изчерпателно какви са услугите (както изисква Законът за
потребителския кредит), нито е посочена цена за всяка от тях. И на това
отгоре за това следва да се плащала предварително ,за възможността за
предоставяне на услугите , като е без значение дали някоя от тях въобще ще
бъде използвана и не е използвана, т.е. в продължение на целия период на
договора трябва да плаща за нещо което не ползва. Въпросът дали
претендираните суми се дължат в пълния им заявен размер следва да се реши
в исковото производство по чл. 422 ГПК каквото е настоящото.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да се откаже
издаването на съдебно решение, признаващо претендираното вземане за
съществуващо, тьй като претенцията или част от претенцията се основава на
неравноправна Договорна клауза, формираща размера на заявената
претенция, т.е. да признаете за установено, че вземането в полза на ,,Профи
кредит България“ ЕООД срещу длъжника ЕЛ. Б. КР. в общ размер на 4 076,61
лв., включващ главница в размер на 1371,90 лв., договорно възнаграждение в
размер на 575,43 лв., възнаграждение за закупен пакет Допълнителни услуги в
размер на 1310,29 лв. и законна лихва в размер на 818,99 лв., ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане
на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
12
потребителски кредит № ********** НЕ СЪЩЕСТВУВА, като и се присъдят
разноски в заповедното и в настоящото производство, за които ще представи
Доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 694 по описа на Районен съд
Монтана за 2021 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на
договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор
кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на
потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на
сключения между страните по делото договор. По силата на този договор
ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична
сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и
сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен
план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може
да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива
лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е сключен
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от
08.06.2015г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и ЕЛ.
Б. КР., като длъжник. Формата за действителност на договора за
потребителски кредит е спазена. По делото не са ангажирани доказателства, а
и не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума
по цитирания договор. Прави възражение за нищожност на клаузата за
13
лихвата, на споразумението за закупуване пакет от допълнителни услуги,
поради липса на основание, на общите условия, поради нарушаване
разпоредбите на Закона за потребителски кредит.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК
искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено
произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно
оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на
делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва,
събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се
цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя
на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е
засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на
съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа
и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131,
ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към
нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в
едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна
помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за
процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да
прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска
защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ
концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната
бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и
представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212
и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая
ответникът е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по
делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания за
необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания
на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на
доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения
14
и е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се
считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна,
неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира
правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да изрази
становище по представените от ищеца доказателства.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е
предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.415
ал.4 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от
целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за
изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена
сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 694 по описа на Районен съд Монтана
за 2021 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1
ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и направено в срок възражение, е да се
установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено
нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за
съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е
постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при връчване
заповедта по предвидения ред на длъжника и направено от него възражение в
срок - уважаването на предявения установителен иск.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
15
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и
заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди
с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване
на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с
характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на
осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. В конкретният случай е налице оспорване на цялото задължение,
направено е възражение за погясяването му по давност, направени са и
възражения за нищожност на клаузи по договора за кредит.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с
производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл.
422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е
допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в
срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск
по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат
извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на
чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда
и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да
установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна
съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск,
какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца -
кредитор заповед за изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни
клаузи в сключения договор за паричен заем.
16
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност
съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13
от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен потребителски кредит в
размер на 1 500.00 лв., за което са ангажирани доказателства от страна на
ищеца, че по банковата сметка на кредитополучателя на 09.06.2015 година са
предоставени на ответника, л.21 от делото, т.е. установено е безспорно, че е
налице облигационно отношение между страните.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
17
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален
размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай
договорената между страните лихвен процент за ден е 0.11%, годишен лихвен
процент 41.17 % и годишен процент на разходите от 49.90 %, което
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/,
тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната
клауза на договора, обективирана в раздел VІ. Параметри по кредита от
договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляването на разходите по кредита, различен от законовия се явява
недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Недействителни са клаузите и в Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 08.06.2015 година са изброени вида на услугите,
които би могъл да ползва потребителят, но доколкото в самия договор, както
и в Споразумението не е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението към процесния договор за потребителски кредит, то не би
18
могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или
комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило
на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. По смисъла на закона същите
представляват неравноправни клаузи.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е
недействителен, поради което намира така предявения иск за частично
основателен и касаещ единствено размера на неизплатената главница по
кредитното отношение. Над този размер, искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Относно възражението за погасяване по давност на вземането, съдът
намира същото за неоснователно.
Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Правните норми, които уреждат погасителната давност, са императивни. Чрез
този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на
гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно
вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се
предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има
важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради
19
трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във
времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните
права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД и по- кратки специални давностни срокове като по този начин се
отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта
на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение.
В тази връзка, както посочва ВКС в ТР № 3/2012 г., ОСГТК, давността
допринася за бързото уреждане на гражданските и търговските
правоотношения, което е в интерес на всички.
Фактът, че законодателят изключва определена категория плащания от
приложното поле на общия давностен срок не е случаен. Давността като
институт се свързва с идеята за активността на кредитора и интересът му от
изпълнение на задължението. Според ВКС в цитираното по-горе
тълкувателно решение, целта в тези хипотези е защита на интереса на
длъжника, за категориите плащания, при които на страните предварително е
известно времето на изпълнението, доколкото в тези случаи "с настъпването
на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за
периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива".
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 в на ОСГТК на ВКС съдът
определя, че едно плащане се характеризира като периодично без оглед на
това по какъв начин е определен интервалът от време, след изтичането на
който то става изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен.
Направено е заключението, че периодично е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира повече от един път в рамките на определен срок. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат единен правопораждащ
факт (договор) и че падежьт им настъпва периодично. Обстоятелството дали
плащането е еднакво или различно по размер няма отношение към
20
характеристиката му като периодично. Единствено е необходимо размерът на
дължимото плащане да е предварително определен или определяем. В случая
не се касае за периодично плащане, за да се приеме, че възражението е
основателно по смисъла на чл.111 ЗЗД, а и не е изтекла общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД.
Трайната и последователна съдебна практика е ориентирана към
правилният извод, че давностният срок следва да се брои от датите на падеж
на всяка вноска за главница и лихва. Съгласно приложеният погасителен
план, падежът на последната вноска по кредита е на 01.07.2017 г. Искането за
издаване Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е от 24.03.2021 г., още повече,
че в периода 13.03. – 13.07.2020 г. давностни срокове не са текли, поради
обявената противоепидемична обстановка в сраната, съгласно ЗМДВИППП,
т.е. това искане е направено в петгодишния давностен срок, а настоящото
производство е продължение на заповедното такова; давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението и това възражение е неоснователно.
Тъй като това са посочените по-горе дати, то се явява и неоснователно
възражението относно обстоятелството, че кредиторът не е обявил
предсрочната изискуемост на кредита и това уведомление не е достигнало до
кредитополучателя. Към датата на подаване на заявлението, срокът на
договора е изтекъл, последната падежна вноска е 01.07.2017 г., заявлението е
подадено през месец март 2021 г., което не сочи на извода, че след като
срокът на договора е изтекъл следва да се обявява предрочната изискуемост
на кредита и за това да се уведомява кредитополучателя.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в
хода на производството – заповедно и исково разноски от ищеца в
минималните им размери, а съобразно отхвърлената част от иска – в тежест
на ищеца е да се определи и посочи адвокатско възнаграждение за
процесуалните представители на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕЛ. Б. КР., ЕГН
21
**********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап.
38, че към 24.03.2021 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, за следните суми: 1 371.90 лв. главница, представляващи
размера на неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит №
********** от 08.06.2015 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.03.2021 година до окончателното заплащане на
сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 260437 от 26.03.2021 година по ч.гр.д.№ 694 по описа за 2021
година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА ЕЛ. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана
ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, сумата от 27.43 лева – платена държавна такса и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260437 от 26.03.2021 година по
ч.гр.д.№ 694 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА ЕЛ. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана
ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, сумата от 27.43 лева – доплатена държавна такса в исковото
производство и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 24.03.2021 година,
дължимо от ЕЛ. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана
ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, по отношение на сумите, както следва:
неплатено договорно възнаграждение в размер на 575.43 лева за периода от
01.11.2015 г. до 01.07.2017 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1 310.29 лева, дължимо до 01.07.2017г.;
818.99лв.- законова лихва за забава от 01.07.2017 г. – дата на изтичане на
погасителен план до 23.03.2021 г, които суми е издадена заповед за
22
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260437 от 26.03.2021
година по ч.гр.д.№ 694 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана,
ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ...., седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ ЕЛ. Б. КР., ЕГН
**********, с адрес: п.к. 3400, гр. Монтана ж.к.Плиска бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап.
38, сумата от 370.00 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ...., седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Нели Велкова, вписан в САК, сумата от 375.32 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.36 ал.3, във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
23