Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1058 06.
08.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети юли, две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Г.
прокурор: Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 1081 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба от „ПЕРЛА
ПЛАЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.„Козлодуй“
№ 10, представлявано от управителя Г.И.Д., против Решение № 40/27.03.2020г.
постановено по НАХД № 52/2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г.
на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на „ПЕРЛА ПЛАЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Приморско, ул.„Козлодуй“ № 10, в качеството му на
работодател, за нарушение на 153,
ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414,
ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 700.00 лева, като е НАМАЛЕН размерът на санкцията на 1500.00
лв.
Касаторът обжалва в срок горепосоченото
решение на районния съд, като постановено при съществено нарушение на
материалния закон и с твърдение, че се касае за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с
него наказателно постановление, и да отмени същото.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касацията – Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника.
Участващият в процеса представител
на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна поради следните съображения:
С процесното
наказателно постановление „ПЕРЛА ПЛАЯ“ ЕООД е санкционирано за
това, че в качеството си на работодател, не е осигурил на лицето Я.Й.Л., на
длъжност „готвач“, отработила в ресторант „Перла Плая“ в гр.Приморско 10
последователни дни – от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. включително,
непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа през посочения период.
За
констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 16-002638/15.08.2019г. (АУАН), който е връчен на същата дата. Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП.
С обжалваното решение Районен съд - Царево е изменил Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на касатора на основание чл.416, ал.5, във
вр.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 700.00
лева. Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Въззивният съд е посочил, че са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество,
съдът е обосновал извода, че по несъмнен начин се доказва извършването на
нарушението на чл.153, ал.1 от КТ. Относно наложената имуществена санкция съдът
е приел, че същата е неправилно определена по размер, тъй като
административнонаказващият орган не е отчел, че липсват данни преди издаване на
процесното наказателно постановление дружеството да е било санкционирано,
поради което е я намалил на 1 500.00 лв.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила. Въззивната инстанция е изложила и съображения защо в
конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1
от КТ, както и защо следва да бъде намален размера на наложената имуществена
санкция, които настоящият съдебен състав споделя напълно.
В
разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. В конкретния случай по делото е установено, че
на работника Я.Й.Л., на
длъжност „готвач“, не е била осигурена непрекъсната седмична почивка не
по-малко от 36 часа през периода от
26.06.2019г. до 05.07.2019г., докато е работила в ресторант „Перла Плая“ в
гр.Приморско и
са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.414, ал.1
от КТ.
Този извод се подкрепя изцяло от събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства. Касационната инстанция
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите така, както са
установени от първоинстанционния съд, а в процесния казус Районен съд - Царево
е изяснил надлежно релевантните за спора обстоятелства. Поради това и изводът
му за съставомерност на деянието е правилен и обоснован.
Съгласно
чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното,
т.е. при актове издадени по реда на КТ се обръща доказателствената тежест и
следва наказаното лице да представи доказателства относно спазване на трудовото
законодателство в настоящия случай, във връзка с полагащата се на работника
междудневна почивка. Касационният състав намира, че търговецът – касатор не е
успял да проведе пълно насрещно доказване в надлежна форма, с което да обори
констатациите на административнонаказващият орган.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за
неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на РС – Царево е валидно,
правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото
доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 40/27.03.2020г. постановено по НАХД № 52/2020г.
по описа на Районен съд – Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.