РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Добрич, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230101478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Триадица“,
бул. „България“ № 81В, срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул.
„Трета“ № 6, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на „АПС
Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 05.04.2023 г. – предмет на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:
1) 800, 00 лева, представляващо главница по договор за
потребителски кредит № 385362, сключен между длъжника и „Сити Кеш“
ООД на 02.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумата;
2) 219, 43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
02.01.2020 г. до 04.01.2021 г.;
3) 69, 98 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 04.01.2021 г. – 11.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № 385362 на 02.01.2020 г. По силата на съглашението кредитодателят е
предоставил на ответника сумата от 800, 00 лева. Ответникът от своя страна
се е задължил да върне сумата на 12 месечни вноски при възнаградителна
лихва от 40, 05 %. Задължението е следвало да се изплати до 04.01.2021 г., но
1
М. А. не е погасил кредита. Останала е за плащане цялата главница и
възнаградителна лихва от 219, 43 лева, за периода от 02.01.2020 г. до
04.01.2021 г. Освен това е начислено и обезщетение за забава в размер на 69,
98 лева, за периода от 04.01.2021 г. – 11.01.2024 г.
Впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на
„АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 05.04.2023 г. Изтъква се, че
ответникът е бил уведомен за извършената цесия на 11.04.2023 г. на
електронния си адрес, както и с СМС на посочения от него телефонен номер.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 264/2024 г. Настоящото производство е образувано
в изпълнение на указанията на заповедния съд.
В съдебно заседание не се явява представител на дружеството.
Ответникът е подал отговор в законоустановения едномесечен срок,
чрез особения представител.
Последният счита, че исковете са допустими и неоснователни.
Заявява, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се явява
недействителен. Подчертава, че липсва конкретизация относно начина на
формиране на ГПР.
Сочи, че договорът не е подписан от ответника. Отделно излага
твърдения, че не са представени доказателства за усвояване на заемната сума
от М. А..
Релевира възражение за погасяване на вземанията за обезщетение за
забава и възнаградителна лихва по давност.
Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пред съда се представлява от особения представител – адвокат Д. А.,
която пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства се установява, че между ответника и
„Сити кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за
паричен заем кредирект № 385362 на 02.01.2020 г. По силата на съглашението
кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 800, 00 лева.
Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на дванадесет
месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05 %. Видно от
представените доказателства към исковата молба, договорът е сключен от
разстояние в съответствие с изискванията на ЗПФУР (л. 8 до 10). Заемната
сума е получена от ответника на каса на „Изипей“ АД в град Добрич, ул. „Гоце
Делчев“ № 4 (л. 112).
2
Видно от приложения договор за продажба и прехвърляне на
вземания, на 05.04.2023 г. „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД са
се споразумели първото дружество да прехвърли на второто вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от „Сити
Кеш“ ООД. Тези вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора. Процесните вземания, произтичащи от договора за заем, сключен на
02.01.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и М. Алкесиев, като
заемател, са отразени в представеното извлечение от Приложение № 1. В т. 4.3
се съдържа упълномощително изявление на „Сити Кеш“ ООД, от което става
ясно, че последното е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници за
извършената цесия от името на заемодателя. Приложено е уведомление за
цесия от ищеца до ответника, като няма данни за връчването му (л. 34).
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич
на дата 23.01.2024 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, предмет на
настоящото производство.
Заповедният съд – Районен съд Добрич, е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 99/29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 264/2024 г.
по описа на Районен съд Добрич, с която е разпоредил на ответника да
заплати на ищеца процесните суми.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Сити
кеш“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението
на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на
задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за
прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен
длъжника.
По иска за възнаградителна лихва е негова тежестта да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит;
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата,
уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и
изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия
за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен
3
длъжника.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника,
възникнало въз основа на договор за паричен заем кредирект № 385362 на
02.01.2020 г. Установи се, че заемодателят е изпълнил основното си
задължение по договора и е предоставил заемната сума от 800, 00 лева на
ответника. В подкрепа на този извод е приложеният към исковата молба „лог
файл“, който в хронологична последователност проследява всяко едно
действие на страните. Отделно е посочен ай пи адрес и извършител на
действието. Получаването на заемната сума от ответника се извежда и от
писмото на „Изипей“ АД, към което е приложена справка от
информационната система на дружеството (л. 112)
В настоящото производство се поставя въпросът дали цесията не е
породила действие спрямо ответника поради неизпълнение на задължението
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че уведомяването на
ответника за извършеното прехвърляне на вземания е осъществено с
получаване на книжата по делото от особения представител, назначен на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 122 от
28.04.2023 г. на Окръжен съд Добрич по в. гр. д. № 170/2023 г., където е
прието: „Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в
частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени
от ответника, а не от назначения му особен представител.
Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т. нар.
пасивно представителство и представлява част от правомощията на
особения представител да получава адресираните до отсъстващия
ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не
разполага с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено
от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправното
изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо,
защото не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго
лични субективни права. Отделно от това длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
и то до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в отговор
на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че
вземанията не са погасени. Ето защо, противно на поддържаното от
ответника, по-късното уведомяване за цесията на длъжника, който не е
изпълнил на стария кредитор, не е предпоставка за нередовност на
4
подаденото от цесионера – ищец заявление по чл. 410 от ГПК, не е
предпоставка за липса на активна процесуална легитимация за ищеца да
предяви иск за установяване съществуването на вземането, за които по
подаденото от него заявление е издадена заповед за изпълнение, респ. не
обуславя неоснователност на претенцията му.“
Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
дълга си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на
доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от ГПК. С оглед всичко изложено
искът за претендираната главница в размер на 800, 00 лева трябва да бъде
уважен в цялост.
Искът за възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне. Този извод се
аргументира с размера , преценен в съответствие с принципа на свободата на
договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното
възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно,
приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но
при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В
съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите
нрави. Настоящият състав също възприема това становище.
От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че
размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.01.2020 г. основният
лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване
на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При
възнаградителна лихва от 40, 05 % е видно, че същата е по-голяма от
трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното
възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№
315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. Ето защо, искът за възнаградителна лихва от 219, 43
лева, за периода от 02.01.2020 г. до 04.01.2021 г., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По акцесорния иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
паричното задължение на ответника и настъпилата забава на последния за
изпълнение на паричното задължение.
По делото се установи, че главницата от 800, 00 лева е получена от
ответника и не е погасена. При това положение след настъпване на падежа на
първата месечна вноска – 03.02.2020 г., ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата до
23.01.2024 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК. Ищецът
претендира обезщетение за забава върху главницата в размер на 69, 98 лева, от
5
един по-късен момент, считано от 04.01.2021 г. до 11.01.2024 г.
С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване
на вземането по давност. Същото е основателно за периода от 04.01.2021 г. до
22.01.2021 г., тъй като за тази част от вземането е изтекъл тригодишният
давностен срок по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. За периода от 23.01.2021 г. до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.01.2024 г., тригодишният
давностен срок не изтекъл. Изчислено с лихвен калкулатор, обезщетението за
забава за периода от 23.01.2021 г. до 11.01.2024 г. възлиза на 260, 28 лева.
Поради тази причина акцесорният иск за установяване дължимостта
на сумата от 69, 98 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 04.01.2021 г. – 11.01.2024 г., следва да бъде уважена
за цялата сума и за периода от 23.01.2021 г. до 11.01.2024г. В останалата част,
за периода от 04.01.2021 г. до 22.01.2021 г., искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Съдът счита, че за основа при изчисляване на разноските следва да
бъде взет глобалния размер на претенцията, а именно 1089, 41 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
72, 18 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 32, 50 лева и
държавна такса в размер на 39, 68 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 780, 32 лева
(юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева; държавна такса в
размер на 130, 32 лева и депозит за особен представител в размер на 400, 00
лева).
Ответникът не прави искане за присъждане на разноски и не
представя доказателства за реализирането на такива.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 57, 64 лева; за първоинстанционното производство – 616, 45
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, срещу М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Л., ул. „Трета“ № 6, иск с правно основание по чл. чл.
422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 79, във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800, 00 лева,
6
представляващо главница по договор за потребителски кредит № 385362,
сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД на 02.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата, което вземане е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на
„АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 05.04.2023 г. – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд
Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, срещу М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Л., ул. „Трета“ № 6, иск с правно основание по чл. чл.
422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 69, 98 лева, представляващо
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.01.2021 г. –
11.01.2024 г., което вземане е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета
България“ ЕООД с договор за цесия от 05.04.2023 г. – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 04.01.2021 г. до 22.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Триадица“,
бул. „България“ № 81В, срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул.
„Трета“ № 6, иск с правно основание по чл. чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от
ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 219, 43
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до
04.01.2021 г., което вземане е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета
България“ ЕООД с договор за цесия от 05.04.2023 г. – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „Трета“ № 6 да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В,
сумата от 57, 64 лева – разноски по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен
съд Добрич.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „Трета“ № 6
да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В,
сумата от 616, 45 лева – разноски по гр.д. № 1478/2024 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
7
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8