РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Петрич, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101223 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.К., обл.П., ул. „П.“ №4, с адрес за
призоваване: София, ул. „Алабин“ № 56, ет. 5, офис 33 срещу „ГЕНЕРАЛ
ЛОГИСТИК" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12, представлявано от управителя Боян
Андонов.
Сочи се в исковата молба, че на 08.03.2019 г. ищецът е сключил с
ответното дружество трудов договор № 9/08.03.2019, като постъпил на работа
на 11.03.2019 г., изпълнявайки длъжността „Шофьор на товарен автомобил" с
основно възнаграждение в размер на 560 лева. Посочва, че след като изтекли
шестте месеца, договорени с клауза "срок за изпитване шест месеца в полза
на работодателя", продължил да работи в дружеството още една година, до
28.01.2021 г. Навежда, че напуснал работа по негово желание, тъй като
ответника не му заплащал заплата. Посочва, че брутната му заплата е в размер
на 674 лева.
Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил дължимите за плати за
периода от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г. –общо за 22 пълни месеца, по 674
1
лева на месец, или общо 14 828 лева и 12 работни дни за месец януари 2021 г.
по 30.64 лева дневна ставка, общо 367 лева за посочените дни. Посочва обща
сума, дължима за неплатени трудови възнаграждения в размер на 15 195 лева.
Посочва още, че ответното дружество не му е платило и за целият
период от време платените годишни отпуски по 22 работни дни, годишно,
както следва:
За периода от 11.03.2019 до 31.12.2019 в размер на 19 дни по дневна
ставка 30.64 лева общо в размер на 658 лева;
За периода от 01.01.2020 до 31.12.2020 в размер на 22 работни дни общ
размер на 674 лева.
Твърди, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не му е
заплатил дължимата сума.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 15 195 / петнадесет хиляди сто деветдесет и пет/ лева,
формирана като сбор от неплатени трудови възнаграждения, както следва:
за месеците от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г, общо за 22 пълни месеца, по 674
лева на месец брутно трудово възнаграждение, общо 14 828 лева, и 12
работни дни през януари 2021 г, по 30.64 дневна ставка, общо 367 лева.
Сумата от 1393 лева / хиляда триста деветдесет и три лева/, формирана
от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва:
за периода от 11.03.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 19 дни по дневна
ставка 30.64 лева, общо в размер на 658 лева;
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 22 работни дни,
в общ размер на 674 лева;
сумата от 61 лева, формирана от обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за месец януари 2021 г. в размер на 2 работни дни по дневна
ставка 30.64 лева.
Както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата представляваща
мораторна лихва върху трудовото възнаграждение, считано от първо число на
всеки месец следващ месеца, за който се полага трудовото възнаграждение от
674 лева до датата на завеждане на иска, а именно 22.03.2021 г., времето от
2
11.03.2019 г. до 11.01.2021 г общо за 22 пълни месеца, върху сумата от 674
лева, както следва:
1. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за април месец 2019 г., за период от 1 май 2019 г до 22.03.2021 г.
2. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за месец май 2019 г. за период от 1 юни 2019 г. до 22.03.2021 г.
3. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юни месец 2019 г. за период от 1 юли 2019 г. до 22.03.2021 г.
4. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юли месец 2019 г. за период от 1 август 2019 г до 22.03.2021 г.
5. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за август месец 2019 г. за период от 1 септември 2019 г до 22.03.2021 г.
6. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за септември месец 2019 г. за период от 1 октомври 2019 г. до 22.03.2021
г.
7. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 ноември 2019 г. до 22.03.2021 г.
8. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за ноември месец 2019 г. за период от 01. декември 2019 г. до 22.03.2021
г.
9. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за декември месец 2019 г. за период от 1 януари 2020 г до 22.03.2021 г.
10. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2020 г. за период от 1 февруари 2020 г. до 22.03.2021 г.
11. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за февруари месец 2020 г. за период от 1 март 2020 г. до 22.03.2021 г.
12. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за март месец 2020 г. за период от 1 април 2020 г. до 22.03.2021 г.
13. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за април месец 2020 г. за период от 1 май 2020 г. до 22.03.2021 г.
14. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за май месец 2020 г. за период от 1 юни 2020 г. до 22.03.2021 г.
3
15. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юни месец 2020 г. за период от 1 юли 2020 г. до 22.03.2021 г.
16. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юли месец 2020 г. за период от 1 август 2020 г до 22.03.2021 г.
17. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за август месец 2020 г. за период от 1 септември 2020 г. до 22.03.2021 г.
18. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за септември месец 2020 г. за период от 1 октомври 2020 г до 22.03.2021
г.
19. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 май 2019 г. г до 22.03.2021 г.
20. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за ноември месец 2020 г. за период от 1 декември 2020 г до 22.03.2021 г.
21. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за декември месец 2020 г. за период от януари 2021 г. до 22.03.2021 г.
22. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2021 г. за период от 1 май 2019 г. до 22.03.2021 г.
23. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2021 г. за период от 1 февруари 2021 г. до 22.03.2021 г.;
Ведно със законна лихва върху претендираните суми по изброените по-
горе неплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Ищецът претендира сторените по делото разноски.
Съдът е счел, че депозираната молба отговаря на изискванията на чл.127
и чл.128 ГПК, т.е. е редовна и допустима, и е дал ход по реда на чл.131 ГПК
/изпратен е препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на
ответника/.
На ответника-работодател е изпратено съобщение и препис от исковата
молба на адреса му. В предвидения от закона срок ответната страна чрез
пълномощник е депозирала отговор, в който прави възражение за подсъдност
на предявения иск, поради което и с определение на съдия при РС София,
делото е изпратено по подсъдност на РС Петрич и е образувано настоящото
4
дело.
Пълномощникът на ответното дружество прави възражение по
отношение редовността, допустимостта и основателността на иска. Сочи за
множество неясноти в молбата, поради което обективира искане същата да се
остави без движение. Алтернативно, във връзка с основателността на иска,
навежда че на ищеца за 1 година 10 месеца в периода на трудови отношения с
ответното дружество е преведено по банковата му смета в УниКредит
Булбанк АД суми възлизаща в общ размер на 83 099,37 лева, изплатени по
периоди и размер както следва:
За 2019г. - нетната сума за трудови възнаграждения, дължими по
трудово правоотношение в размер на 4 236,86 лева, за командировки-25
523,58 лева или общо дължимата сума, която е следвало ответното дружество
да преведе на ищеца е 29 760,44 лева, но е превело по банкова сметка на
ищеца за 2019г. сума в размер на 39 093,18 лева или с 9 332,74 лева в повече;
За 2020г. - нетната сума за трудови възнаграждения по трудово
правоотношение е в размер на 5 697,79 лева, за командировки-16 687,14 лева
или общо дължимата сума, която е следвало ответното дружество да преведе
на ищеца е 22 384,93 лева, но е превело по банкова сметка на ищеца за 2020г.
сума в размер на 44 006,19 лева или с 21 621,26 лева в повече.
Процесуалният представител на ответното дружество твърди, че
общият размер на преведените от дружеството суми по банковата сметка на
ищеца възлизат на 83 099,37 лева или с 30 954,00 лева надвнесени парични
средства. Поради което и оспорва предявените искове като недължими и
платени, както и оспорва същите по размер и основание. Обективира воля
съдът да уважи възражението за прихващане на надвнесените суми до
размера на съдебно установените и доказания вземания по вид и размер.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен представител, който поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване, като претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
адв.Полизоева моли исковете да се отхвърлят, тъй като на ищеца са били
платени сумите изцяло.
5
Районната инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приетия като доказателство по делото трудов договор №
9/08.03.2019 г., се установява, че между страните е съществувало ТПО в
периода 11.03.2019 г. – 28.01.2021 г., по силата на което ищецът е заемал
длъжността „шофьор товарен автомобил” при ответника на пълно работно
време, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, с
уговорен размер на платения годишен отпуск – 20 дни. Трудовото
правоотношение е прекратено на 28.01.2021 г., което обстоятелство не се
оспорва от страните.
Като доказателства по делото са приети Заповед № 012/04.01.2021 г.,
Заповед № 010 от 03.01.2020 г., Заповед № 011 от 30.11.2020 г., Заповед №
003 за командировка в чужбина от 20.01.2020 г., Заповед № 009 от 05.08.2019
г., Заповед № 002 за командировка в чужбина от 01.09.2019 г., Заповед № 001
за командировка в чужбина от 11.03.2019 г., справка за дължими и изплатени
суми на ищеца за 2019 г. и 2020 г., извлечение от банковата сметка на
ответника за плащания на ищеца, справка за задълженията на дружеството
към 22.06.2021 г. от НАП, справка-данни от НАП за осигуряване за периода
от 01.03.2019 г. до 31.01.2021 г. на ищеца, справка за движения и обороти на
ответното дружество, банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“АД за
получени преводи по сметка на ищеца, писмена договорка между
управляващия ответното дружество и ищеца, Договор за продажба на МПС от
16.01.2021 г., заявление от ищеца за ползване на неплатен отпуск за периода
от 01.01.2021 г. до 27.01.2021 г., Заповед № 013 от 30.11.2020 г., заявление за
ползване на неплатен отпуск за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.,
Заповед № 12 от 30.11.2020 г., заявление за ползване на неплатен отпуск за
периода от 01.01.2020 г. до 19.01.2020 г., Заповед № 011 от 23.12.2019 г.,
заявление за ползване на платен отпуск за периода от 05.08.2019 г. до
31.08.2019 г., Заповед № 010 от 02.08.2019 г.
Вещото лице С. Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава
заключение на поставените въпроси, от които се установява, че брутното
трудово възнаграждение /БТВ/ на ищеца за 2019 г. е в размер на 5 460 лева, за
2020 г. е в 6 410,21 лева, а за 2021 г. в размер на 845,20 лева.
Посочва, че за процесния период ответникът е начислил и платил
6
всички дължими осигурителни вноски и общ данък.
Дава заключение, че за 2019 г. на ищеца е изплатено обезщетение за 20
дни в размер на 509,09 лева, през 2020 г. два пъти е бил в неплатен отпуск,
през 2021 г. също е ползвал неплатен отпуск, но м.януари 2021 г. му е
изплатено обезщетение за неползван отпуск съгл. чл.224 от КТ за 25 работни
дни в размер на 812,50 лева, като ищецът няма остатък от платен отпуск за
ползване.
Вещото лице сочи, в своето заключение, че за 2019 г. ответникът е
начислил и изплатил на ищеца командировъчни в размер на 13050 евро или
25 523,58 лева, за 2020 г. е начислил и изплатил командировъчни на ищеца в
размер на 8 532 евро, или 16 687,14 лева, като ищецът няма дължим остатък и
дължими обезщетения по представени допълнителни разходи за
командировъчни от ищеца.
В заключението е изложено още, че в полза на ответника по банковата
му сметка от страна на ответника са направени преводи, които са в размер
съответно за 2019 г. общо 39 093,18 лева, а за 2020 г. преводите са в общ
размер на 44 006,19 лева.
Мораторна лихва върху главницата не се дължи, тъй като всички
дължими суми са изплатени, тъй като получените преводи от „Генерал
Логистик“ЕООД са в общ размер на 83 099,37 лева, а дължимите суми за
работна заплата, командировки са в размер на 54 145,37 лева и има разлика
платени в повече за сума от 30 954 лева.
Вещото лице дава отговор и представя в подкрепа на твърденията си
четири заявления за ползване на платен и неплатен годишен отпуск от страна
на ищеца, ведно със съответните заповеди, с които е разрешено ползването на
отпуск.
По назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице А. Ч., експертът на първия въпрос дава два
варианта на отговор, като първият вариант е с начислен клас върху основното
трудово възнаграждение от 0,6 % считано от 01.03.2020 г. и дължимите
трудово възнаграждение, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и командировки
са в общ размер на 52 145,37 лева, изплатеното с преводи е в общ размер на
83 099,37 лева, като спрямо дължимото от ответното дружество са изплатени
в повече 30 954 лева, следователно нетното трудово възнаграждение и
7
обезщетение по чл.224 от КТ са изплатени. По вариант втори, с начислен клас
от 0,6 % върху трудовото възнаграждение в периода от 11.03.2019 г. до
29.02.2020 г. и 1,2 % клас от 01.0-3.2020 г. до 28.01.2021 г. дава заключение,
че дължимото трудово възнаграждение, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и
командировки са в общ размер на 52 233,69 лева, изплатеното с преводи е в
общ размер на 83 099,37 лева, като спрямо дължимото от ответното
дружество са изплатени в повече 30 865,68 лева.
В периода от 11.03.2019 г. до 29.12.2020 г. от ответното дружество на
ищеца са преведени 83 099,37 лева, като всички преводи са с основание
„командировки“ и включват нетно трудово възнаграждение, възнаграждение
за платен отпуск и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. При извършените
справки в ответното дружество е констатирано, че всички други транспортни
разходи /гориво, такси, ремонти и др./ са заплащани по банков път от
ответното дружество, извън посочените преводи.
Мораторната лихва върху трудовото възнаграждение от 674 лева, за
периода от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г. е в общ размер на 1 528,75 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът
да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
По делото не се спори, че страните са били в трудови правоотношения
съгласно Трудов договор от 08.03.2019 г.
Спорни по делото са обстоятелствата - дължими ли са ищеца суми за
трудови възнаграждения за положения от него труд и обезщетение за
неползван отпуск.
От събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица
по основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи се изяснява,
че по сметка на ищеца са преведени от страна на ответното дружество суми в
8
общ размер на 83 099,37 лева, от които дължимите суми за трудово
възнаграждение, командировъчни и обезщетение по чл.224 от КТ са в размер
на 52 145,37 лева, или е налице надвнасяне платени повече на сумата от
30 954 лева.
В този случай първостепенната инстанция, съобразявайки практиката на
ВКС /вж. решение № 746 от 05.01.2011г. по гр.д.№ 727/2009 на 4-то г.о.,
застъпена и в решение № 134 от 01.08.2018 г. по гр.д.№ 2017 на 4-то г.о.
ВКС/, приема, че ищецът е този, който следва да докаже на какво основание е
получил сумата от 30 954 лева, респ. за какво му е заплатена.
По-конкретно, в цитираните решения се приема, че платецът черпи
правото си от извършеното плащане и за това следва да го докаже
/плащането/, а получателят черпи своето право от основанието за получаване
на паричната сума и за това следва да го докаже /основанието за получаване/.
В този смисъл съдът намира при съвкупната преценка на
доказателствата, че ответникът-работодател е доказал, че по сметка на ищеца
е преведена посочената по-горе /а и в заключението на експерта/ сума.
Но по делото не са представени доказателства ответникът да има към
ищеца други парични задължения, нито да е налице друго основание, на
което ищецът да е получил тези плащания.
Без правно значение са обстоятелствата дали ответникът е начислявал
трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и дали е осчетоводил
извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на
трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство
няма гражданско-правни последици.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът е доказал плащане
към ищеца, чийто размер е по-голям от размера на трудовото възнаграждение
от ищеца.
Ищецът от своя страна не успя да докаже на какво основание е получил
преведените суми от страна на ответника.
Дори да бъдат приети възраженията на процесуалният представител на
ищеца, че в платежните нареждания е записано, че превежданите суми са за
„командировки“ и получените суми не са за трудово възнаграждение, съдът
9
намира, че предявения иск по чл.128 от КТ следва да бъде отхвърлен, тъй
като е налице възражение от процесуалния представител на ответното
дружество за прихващане на надвнесените суми до размера на съдебно
установеното и доказани вземания по вид и размер. И двамата експерти по
назначените експертизи дават заключения, че по сметка на ищеца от страна
на ответника има изплатени в повече 30 954 лева. Дори да се вземе предвид
вариант втори от заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза, където навнесената сума е в размер на 30 865,68 лева, същата
надвишава предявените искови претенции, които са в общ размер на 21 338
лева/съгласно ИМ/ със сумата от 9 527,68 лева.
Базирайки се на изложеното, съдът намира, че и искът по чл.224 от КТ
за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск, се явява
неоснователен. Видно от заключението на вещото лице по основната
експертиза през м.01.2021 г. на ищеца е изплатено обезщетение за неползван
отпуск за 25 работни дни в размер на 812,50 лева. Вещото лице представя
заявление от ищеца за ползване на 20 дни платен отпуск за периода от
05.08.2019 г. до 31.08.2019 г., а останалите заявления касаят ползването на
неплатен отпуск. Дори да се приеме, че се дължи обезщетение за неползван
отпуск за 2019 г. и 2020 г., с оглед направеното възражение и посоченото по-
горе, съдът намира, че предявения иск по чл.224 от КТ следва да бъде
отхвърлен, като погасен /чрез прихващане/.
С оглед резултата по главните претенции на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.
Съдът не приема и възраженията на процесуалният представител на
ищеца, относно приемането на заключението на вещото лице касаещо
размера на командировъчните, тъй като по делото не е предявен такъв иск.
Относно задължението за представянето на доказателства касаещи
командировъчните на ищеца и неизпълнението на същото, съдът намира, че
тези доказателства не са относими към предмета на спора, тъй като както вече
беше споменато съдът не е сезиран с иск по чл.215 от КТ.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото в общ размер на 2 425 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице, съгласно представен списък с разноски.
10
Така мотивиран, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от К. Д. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.К., обл.П., ул. „П.“ №4, с адрес за призоваване: София, ул.
„Алабин“ № 56, ет. 5, офис 33 срещу „ГЕНЕРАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“
№ 12, представлявано от управителя Боян Андонов, с които се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 15 195 / петнадесет хиляди сто деветдесет и пет/ лева,
формирана като сбор от неплатени трудови възнаграждения, както следва:
за месеците от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г, общо за 22 пълни месеца, по 674
лева на месец брутно трудово възнаграждение, общо 14 828 лева, и 12
работни дни през януари 2021 г, по 30.64 дневна ставка, общо 367 лева;
сумата от 1393 лева / хиляда триста деветдесет и три лева/, формирана
от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва:
за периода от 11.03.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 19 дни по дневна
ставка 30.64 лева, общо в размер на 658 лева;
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 22 работни дни,
в общ размер на 674 лева;
сумата от 61 лева, формирана от обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за месец януари 2021 г. в размер на 2 работни дни по дневна
ставка 30.64 лева;
както и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение, считано
от първо число на всеки месец следващ месеца, за който се полага трудовото
възнаграждение от 674 лева до датата на завеждане на иска, а именно
22.03.2021 г., времето от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г общо за 22 пълни
месеца, върху сумата от 674 лева, както следва:
1. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за април месец 2019 г., за период от 1 май 2019 г до 22.03.2021 г.
11
2. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за месец май 2019 г. за период от 1 юни 2019 г. до 22.03.2021 г.
3. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юни месец 2019 г. за период от 1 юли 2019 г. до 22.03.2021 г.
4. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юли месец 2019 г. за период от 1 август 2019 г до 22.03.2021 г.
5. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за август месец 2019 г. за период от 1 септември 2019 г до 22.03.2021 г.
6. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за септември месец 2019 г. за период от 1 октомври 2019 г. до 22.03.2021
г.
7. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 ноември 2019 г. до 22.03.2021 г.
8. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за ноември месец 2019 г. за период от 01. декември 2019 г. до 22.03.2021
г.
9. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за декември месец 2019 г. за период от 1 януари 2020 г до 22.03.2021 г.
10. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2020 г. за период от 1 февруари 2020 г. до 22.03.2021 г.
11. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за февруари месец 2020 г. за период от 1 март 2020 г. до 22.03.2021 г.
12. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за март месец 2020 г. за период от 1 април 2020 г. до 22.03.2021 г.
13. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за април месец 2020 г. за период от 1 май 2020 г. до 22.03.2021 г.
14. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за май месец 2020 г. за период от 1 юни 2020 г. до 22.03.2021 г.
15. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юни месец 2020 г. за период от 1 юли 2020 г. до 22.03.2021 г.
16. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за юли месец 2020 г. за период от 1 август 2020 г до 22.03.2021 г.
12
17. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за август месец 2020 г. за период от 1 септември 2020 г. до 22.03.2021 г.
18. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за септември месец 2020 г. за период от 1 октомври 2020 г до 22.03.2021
г.
19. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 май 2019 г. г до 22.03.2021 г.
20. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за ноември месец 2020 г. за период от 1 декември 2020 г до 22.03.2021 г.
21. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за декември месец 2020 г. за период от януари 2021 г. до 22.03.2021 г.
22. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2021 г. за период от 1 май 2019 г. до 22.03.2021 г.
23. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674
лева за януари месец 2021 г. за период от 1 февруари 2021 г. до 22.03.2021 г.;
ведно със законна лихва върху претендираните суми по изброените по-горе
неплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., обл.П.,
ул. „П.“ №4, с адрес за призоваване: София, ул. „Алабин“ № 56, ет. 5, офис
33, да заплати на „ГЕНЕРАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12,
представлявано от управителя Боян Андонов, сумата от 2 425 /две хиляди
четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13