Решение по дело №2579/2019 на Окръжен съд - Пловдив

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1330

 

               гр. Пловдив , 15.11.2019г.

 

         В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 15.11.2019г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                              ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.д.№ 2579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 10816/17.10. 2019 г. , подадена от П.Б.Б., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 83/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, с район на действие ПОС, против Постановление на ЧСИ от 24.09.2019 г., с което, на основание  чл. 528, ал. 5 от ГПК, й е наложена глоба в размер на 250 лв. за неизпълнение задължението да предаде детето Б. Н. И. на взискателя Н.Д.И.. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното постановление, жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.

Взискателят в изпълнителното производство Н.Д.И., ЕГН ********** изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Видно от приложеното копие, изп. дело № 83/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с район на действие ПОС е образувано на 10.05.2019 г. въз основа на Протокол вх.№ 5532/10.05.2019 г. и Съобщение изх.№ 14862/29.03.2019 г. за предаване на осн.§3 оп ПЗР на ЗЧСИ на висящо изп.д.№ 338/2017 г. по описа на ДСИ при РС-Пловдив, за продължаване на изпълнителните действия и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2017 г. по гр.д.№ 219/2017 г. по описа на РС-Кърджали, съгласно който се постантовява режим на лични отношения на бащата Н.Д.И. с децата Д. Н. И., роден на *** г. и Б. Н. И., роден на *** г.

Със съобщение изх.№ 6456/04.07.2019 г. длъжникът е поканена да изпълни доброволно задължеието си за предаване на детето на неговия баща на 21.09.2019 г. в 10.00 ч.. Съобщението е връчено на П.Б. чрез работодател на 04.07.2019 г. В изпълнение на задължението си по чл.528, ал.2 ГПК П.Б.  е подал становище вх.№ 7462/08.07.2019 г. до ЧСИ, в което е заявила готовност да предаде детето Б. на посоченото в съобщението място и време, въпреки затрудненията за реализирането на предаването. Наред с това майката е отправила искане към ЧСИ да упражни възможността за оказване на съдейстиве от ДСП- гр.Пловдив и предприемане на подходящи мерки по ЗЗДет. при осъществяване на личните контакти на бащата с детето поради многократните откази на Б. да последва баща си.

Видно от съставения Протокол от 21.09.2019 г. от помощник ЧСИ при Зорница Добринова, на местоизпълнението са се явили взискателят, длъжникът и детето Б.. До предаване не се е стигнало поради отказ на детето да тръгне с баща си.

Последвало е издаване на обжалваното Постановление от 24.09.2019 г. на ЧСИ, с което на П.Б. е наложена глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК в размер на 250 лв. предвид поредно неизпълнение от нейна страна на задължението за предаване на детето поради отказ на последното да тръгне с бащата. В тази връзка се констатира от съда, че на длъжника са били наложени и преди това  глоби на осн.чл.528, ал.5 ГПК с Постановления на ЧСИ от 13.08.2019 г. и 22.08.2019г., отменени от  ПдОД по реда на обжалването, поради неосъществено предаване на детето Б. на бащата , причина за което също е бил отказът на детето да тръгне с него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно поради липса на предпоставките по чл.528, ал.5 ГПК за налагане на глоба на длъжника.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба /в действащата й редакция/, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение. Не е налице виновно неизпълнение на горното задължение от страна на майката на насроченото за 21.09.2019 г. предаване на детето Б., тъй като същата е осигурила присъствието му и не е създала каквито и да било пречки за осъществяване на предаването. Както се посочи, то не е реализирано единствено поради отказа на дванадесетгодишния Б. да тръгне с баща си. При отказ от страна на детето и при положение, че майката е осигурила присъствието му, т. е. е съдействала за изпълнението на съдебното решение, са налице обективно възникнали пречки за осъществяване режима на лични отношения, за което майката не следва да носи отговорност, респ. да бъде санкционирана. В тази връзка следва да се обърне внимание на данните, съдържащи се в изпълнителното дело, според които е налице психологически проблем в отношенията между бащата и детето Б.. Съдът констатира, че на бащата са наложени марки по реда на Закона за защита от домашно насилие по гр.д.№ 13316/2017 г.  на ПРС за извършено от него на 26.07.2017 г. домашно насилие- психическо и физическо, спрямо малолетното дете, като същото е било принудено чрез дърпане и влачене да се качи в колата на баща си и е бил отведен от него, а след връщането му вечерта детето треперило и заеквало. Последното се установява от приложеното по изпълнителто дело препис от съдебното решение по горното дело. Следователно  причините за неуспешното предаване на детето на взискателя както на 21.09.2019 г., така и преди това , съгласно съдържащите се в изпълнителното дело Протоколи от 10.08.2019 г., 28.08.2019 г., 09.09.2019г., не се дължи на пречки, създадени от майката-длъжник, а изключително на нежеланието на детето, причината за което твърде вероятно е поведението на бащата на 26.07.2017 г.В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми , а по отношение на малолетно дете , което представлява самостоятелна личност.Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява  на преживяванията и психиката му.Затова при подобни обстоятелства  законодателят е предвидил правомощия на съдебния изпълнител / чл.528, ал.4 ГПК/ – да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и предприемане на подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Т. е., намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др., което несъмнено не е възможно да се постигне чрез санкциониране на длъжника при всеки отказ на детето да последва взискателя. Наложената от частния съдебен състав глоба се явява незаконосъобразна, тъй като същият не се е уверил, че изпълнение може да бъде осъществено с оглед най-добрия интерес на детето.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото  разноски в размер от 200 лева-заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева- внесена държавна такса.

Предвид изложените съображения, Пловдивският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 24.09.2019 г. на частен съдебен изпълнител Зорница Добринова, с рег. № 829 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20198290400083, с което на длъжника П.Б.Б. е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание  чл. 528, ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА  Н.Д.И., ЕГН:**********, да заплати на  П.Б.Б., ЕГН:**********, сумата от 200 лева-заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева- внесена държавна такса

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………….

 

 

 

 

                                                                               2. ………………….