Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.11.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8054 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.06.2017 г. по гр.д. № 51759/16 г., СРС, ГО, 143
с-в е отхвърлил предявения от „Ф.П.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
против „А.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: Република Гърция,
гр.Атина, ул.“********, чрез клона си „А.Б.К.Б.КТЧ“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** 99, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79 ЗЗД, за установяване на дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2016 г.,
издадена по гр.д. № 27423/2016 г. на СРС, както следва: сумата от 368,08 лв. - дължима главница
по Договор за услуги по извънсъдебно събиране на вземания и процесуално
представителство от 21.12.2011 г., във връзка с ч. гр. д. № 28593/2013 г. на
СРС, ведно със законна лихва за периода от 26.5.2016 г. до изплащане на
вземането. Осъдил е „Ф.П.К.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** да
заплати на „А.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: Република Гърция,
гр.Атина, ул.“********, чрез клона си „А.Б. Клон България“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 99, сумата от 300.00 лева -
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Ф.П.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И.Ц.,
чрез юрисконсулт А.Ж.С., със съдебен адрес: гр.София, бул. „*********, с мотиви, изложени в нея. Твърди, че СРС е приел
за установено, че между страните е бил сключен на 21.12.2011 г. договор за
услуги по извънсъдебно и съдебно събиране на вземания и процесуално
представителство, като е пресъздадена дейността по съдебно събиране, съобразно
уговореното в чл.1.2 от договора, начина на определяне и заплащане на
възнагражденията по извършените действия и адвокатски възнаграждения и процеса
на възлагане и изпълнение на конкретните съдебни действия срещу длъжниците на
банката. Приел е, че за извършване на посочените действия, ответникът дължи на
ищеца заплащане на възнаграждения за съдебно събиране на вземания на банката,
произтичащи от сключените договори за банкови кредити на физически лица,
съгласно реда и условията на договора и Приложение № 1 към договора за услуги
от 21.12.2011 г., като с Анекс № 2/2013 г. са изменени размерите на
възнагражденията. СРС е приел за установено,че банката е одобрила воденето на
заповедно и в последствие изпълнително производство по издадената ЗИ срещу
длъжника Е.С.П.по гр.д. № 28593/2013 г. по описа на СРС, което се установява от
извлечението от сметката на адвокат Г., видно от което на 28.06.2013г. по
сметката е заверена сумата за държавна такса
за заповедното производство. Съдът е приел за установено, че същото
извлечение установява, че са настъпили предпоставките на чл.6.2.1.1 и
чл.6.2.2.2 от договора, т.е. възникнало е правото на дружеството да получи
възнаграждение за съдебни действия в заповедното и изпълнителното производство.
Съдът обаче е отхвърлил иска с мотивите, че с измененията, направени с Анекс 2
от м.01.2013 г., представляващи нови
условия и нова ценова листа на възнагражденията, а именно, че възнаграждението,
което включва и адвокатското възнаграждение, е обвързано от събирането на
вземането, т.е. дължало се е при събиране на вземането, каквото не е налице в
конкретния случай. Счита, че съдът неправилно е приел, че адвокатското
възнаграждение за предприемането на съдебни действия срещу длъжниците на
банката представлява част от възнаграждението, дължимо съгласно приложение 1 от
договора. Адвокатското възнаграждение и възнаграждението, дължимо съгласно
Приложение 1 от договора, са две самостоятелни възнаграждения, дължими на
различно основание. Твърди, че в разпоредбата на чл.6.2.1.1 от договора,
озаглавен „възнаграждение, дължимо за иницииране на съдебни действия, а именно
подаване на заявление в съда за снабдяване със заповеди за незабавно изпълнение
и ИЛ“ е условно разделен на две алинеи, уреждащи различни видове
възнаграждения. В ал.1 е посочено „възнагражденията за започване на съдебни действия
се заплащат след преглед от страна на дружеството на досиетата на възложените
за съдебни действия случаи, снабдяването с всички необходими документи за
подаване на заявление за ЗНИ и ИЛ“, а в ал.2 е посочено „дължимите суми за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство се превеждат след
изпълнение на условията по т.9.3 по следната собствена на дружеството Банкова
сметка“. ***, първото възнаграждение се дължи на изпълнителя по договора, а
второто, по ал.2 , представлява адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.9.7 от
договора, е заложено задължението на Банката за авансово заплащане на
адвокатските възнаграждения, като е определен реда за заявяване за плащане,
срока и банковата сметка, по която следва да бъдат преведени. Съгласно този
текст, Банката, респ. упълномощените за това лица, подписват извлеченията и
превеждат държавните такси по специалната банкова сметка ***, а адвокатските
възнаграждения по специалната банкова сметка ***ъзнаграждения. Това важи и за
разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в изпълнителното производство
срещу длъжника на ответника. Съгласно чл.10.02 от Договора, след изтичане на
едномесечния период за работа по тези случаи и по случаите с непостигната
извънсъдебна договорка, Дружеството изпраща заявка до Банката за нареждане на
такси към съдебните изпълнители за образуване на изпълнителни дела и адвокатски
възнаграждения за образуване на изпълнителни дела. Заявява още, че в чл.3 от
Анекс № 2/2013 г. към Дотовора от 21.12.2011 г. е посочено, че с подписването
на този анекс и Приложение № 1 към него се отменят всички предходни ценови
листи, договорени между страните, а не уговорките в договора като цяло. Това
означава, че с подписването на процесния Анекс № 2 се изменят размерите на
възнагражденията в самите ценови листи и по никакъв начин не се променя
задължението на Банката за заплащане на адвокатското възнаграждение за
изпълнение на услугата. Доколкото изпълнителят по договора е ЮЛ и като такова
не може да осъществява процесуално представителство, действията по съдебно
събиране на вземането на банката са осъществени чрез предварително упълномощен
от банката адвокат, поради което тези разходи за адвокат се явяват необходими.
Твърди, че в договора от 21.12.2011 г. липсва уговорка тези разходи да са за
сметка на изпълнителя. Относно определяне размера на адвокатското
възнаграждение, сочи, че начинът му не произтича от нормата на чл.6.2.1.3, а се
определя съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по аналогия следва да се прилага по отношение на другите фази
на съдебно събиране. В тази връзка, от представения по делото ИЛ, издаден срещу
длъжника на ответника-Е.С.П., е видно какъв по размер е интересът, защитаван от
ищеца и от конкретно упълномощения адвокат В. Г. в заповедното производство и
въз основа на който размер се определя минималния размер на адвокатското
възнаграждение.
Най накрая сочи, че съдът
неправилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., но
ответното дружество се е представлявало от служител с юридическо образование, а
не от юрисконсулт по смисъла на чл.78, ал.8
ГПК, а разпоредбата е изрична и визира юрисконсулт, поради което не се
следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което отмени първоинстанционното такова и да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 368,03 лв., представляваща дължима главница по договор за услуги по
извънсъдебно събиране на вземания и процесуално представителство от 21.12.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми е издадена ЗИ по
гр.д. № 27423/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 143 състав. Моли да бъде
отменено процесното решение и в частта на присъденото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., независимо от основателността на жалбата.
Моли съдът да се произнесе и по отговорността на разноските за заповедното
производство и да бъдат присъдени в полза на въззивника 25 лв. държавна такса и
300 лв. възнаграждение за юрисконсулт, присъдени по ч.гр.д. № 27423/2016 г. по
описа на СРС, 142 състав. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият
„А.Б.“ АД-Гърция чрез процесуалния представител адв. А.Н.от САК оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящето
производство за адвокатско възнаграждение.
Третото
лице помагач „Ю.Б.“ АД не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, алл. 1 от ЗЗД от „Ф.П.К.“ ООД срещу „А.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Гърция, чрез „А.Б.- КЛОН БЪЛГАРИЯ“ за сумата от 368,03
лв., представляваща дължима главница по договор за услуги по извънсъдебно
събиране на вземания и процесуално представителство от 21.12.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, за които суми е издадена ЗИ по гр.д. №
27423/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 143 състав.
Ищецът „Ф.П.К.“ ООД твърди, че страните сключили Договор за услуги по
извънсъдебно събиране и процесуално представителство от 21.12.2011 г., по
силата на който ищецът се задължил да предоставя на ответника услуги, включващи
както извънсъдебно, така и съдебно събиране на вземания спрямо длъжници на
ответника, а ответникът се задължил да заплаща адвокатско възнаграждение на
посочения от него адвокат. Възнагражденията за тази дейност е уговорено да се
изплащат след изпълнението на т.9.3 от договора - т.е. при одобрение от страна
на банката за последващи съдебни действия и след предаване досиетата по
случаите, които са определени за съдебно събиране. Съгласно т.6.2.1.3 от
Договора, размерът на възнаграждението е минималния такъв, определен по Наредба
№ 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът следвало да заплаща
дължимите държавни такси по специална банкова сметка ***, а адвокатските
възнаграждения - по специална банкова сметка ***аждения, в 3 дневен срок от
изпращането им до Банката. Задълженията си по договора във връзка с осъществяването
на процесуално представителство ищцовото дружество изпълнявало чрез наемане на
подизпълнители адвокати. За осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 28593/2013 г. на СРС от адвокат В. Г.,
ответникът следвало да преведе по сметка, посочена от ищеца, сумата от 368,08
лв. за заповедното производство,
което не е направил. Ето защо дружеството подало заявление за издаване на ЗИ по
чл.410 от ГПК пред СРС за тази сума и лихвата за забава от датата на подаване
на заявлението до съда до изплащане на сумата. Била издадена ЗИ, срещу която
ответникът възразил. В изпълнение указанията на съда, ищецът предявил иск за
горепосочената сума. Претендира законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК до съда до окончателното плащане на
сумата и разноските в заповедното и исковото производства.
Ответникът е подал в срок писмен отговор
по чл.131 ГПК, в който е оспорил исковете.
Третото лице помагач на страната
на ответника „Ю.Б.“ АД не е взело становище по исковете.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че между
страните е бил сключен Договор за услуги по извънсъдебно събиране и процесуално представителство
от 21.12.2011 г./Договора/, както и че ищецът е правоприемник на изпълнителя по
договора-„С.Г.ГРУП-1“ ООД. По силата на Договора ищецът приел да сътрудничи на банката във връзка със съдебното и извънсъдебно събиране на
вземанията, произтичащи от сключени договори за банкови кредити на физически
лица. Съгласно чл. 1.2, съдебното събиране на вземания включва подаване на заявления
за заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, молби и др. в съдилищата в
РБългария; получаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове по
възложените случаи; образуване и водене на изпълнителни дела; водене на искови
процеси и извършване на свързаните е това процесуални действия. С Договора
ищецът се е задължил да указва посочените в него услуги чрез достатъчно
квалифицирани и компетентни служители, адвокати и адвокатски дружества в
страната, с които са сключени договори за правно сътрудничество. Съгл. чл. 5 от
Договора, възнагражденията на дружеството и разноските, дължими за услугите,
предоставени по него, условията свързани с определянето на дължимите суми и
начинът на плащане са посочени в него и Приложение
№ 1.
Съгласно чл. 6.2.1, възнаграждението
на дружеството за съдебно събиране
се разделя по следния начин: 1 .Възнаграждение, дължимо за иницииране на съдебни действия, а именно - подаване на заявление в
съда за снабдяване със Заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове.
Възнагражденията за започване на съдебни действия се заплащат след преглед от
страна на дружеството на досиетата на възложените за съдебни действия случаи,
снабдяването с всички необходими документи за подаване на заявление за заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Дължимите суми за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство се превеждат след изпълнение на
условията по т.9.3, по конкретно посочена собствена на дружеството банкова
сметка *** - клон България; Съгласно чл.15 от Договора, банката възлага, а дружеството приема и се задължава
от момента на предаване на кредитните досиета за съдебно събиране да предоставя
следните правни услуги: 1.организиране на процесуално представителство по делата на банката и 2.подготовка, образуване и водене на дела пред
съответните съдебни или административни органи. Съгласно чл. 16 от Договора, с оглед изпълнението на поръчката по
този договор, банката издава изрично адвокатско пълномощно. Според чл.
18, при изпълнение на услугите по договора, дружеството може да използва
адвокати и други сътрудници по свой избор, за което се задължава да изисква
писмено одобрение от страна на банката. По делото е преставено Приложение 1 - Ценова листа за
потребителски кредити и Кредитни карти, уговорените от страните възнаграждения
за съдебни действия са от една страна дължимо възнаграждение съобразно
материалния интерес и отделно - за процесуално представителство - 100 лв. на
случай. Приложен от ответника/банката/ е и Анекс
№ 2, сключен през м.01.2013г., съгласно който страните са се съгласили да
променят размера на възнагражденията за съответните услуги по Договор за услуги
по извънсъдебно събиране на вземания и процесуално представителство от
21.12.2011г., като считано от датата на подписване на Анекса, банката се
задължава да заплаща на дружеството възнагражденията, посочени в Приложение № 1
към него. Съгласно чл. 3 от Анекс № 2, с подписването му се отменят всички
предходни ценови листи, договорени между страните, а всички останали условия
остават непроменени. В Приложение № 1 към Анекс № 2, за съдебни действия е
предвидено единствено възнаграждение във вид на такса за успех - 7% -при
плащане, направено след подаване на заявление за издаване на изпълнителен лист,
3% -при плащане, направено след образуване на изпълнително дело и бонус от 10%,
ако клиентът изплати целия заем. Във връзка с изпълнението на Договора, ответникът/Банката/
е предоставил на адв. В. П. Г. пълномощно изх. № 39600/24.08.2012г.
По делото е приложен ИЛ от
24.07.2013 г. по гр.д. № 28593, по силата на който длъжникът Е.С.П., ЕГН **********
е осъден да заплати на „А.Б.“ АД, 5521,74 лв. главница, ведно със законната
лихва, просрочена лихва в размер на 167,55 лв., наказателна лихва от 3,02 лв. и
513
лв. разноски по делото. Била е подадена молба от 20.09.2013г. от адв. В. Г. до ЧСИ С.Х., per. № 863 за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите по посочения
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 28593 на СРС, ГО, 52 състав. В молбата е била
посочена конкретна банкова сметка, ***лъжника суми за адвокатския хонорар в
изпълнителното производство в размер на 186,38
лв. и адвокатското възнаграждение, посочено в издадения ИЛ.
По развитите във
възивната жалба доводи, СГС приема следното:
По силата на
сключен между страните Договор, ищецът е приел да извършва услуги по
извънсъдебно и съдебно събиране на вземания на ответника от негови длъжници,
срещу задължение на последния да заплаща уговорено възнаграждение, като в
конкретния казус става въпрос за извършени услуги по съдебно събиране на вземания срещу длъжник на ответника/Банката/,
като вида услуги е прецизиран в чл.1.2 от Договора. Задълженията си по договора
във връзка с осъществяването на процесуално представителство ищцовото дружество
изпълнявало чрез наемане на подизпълнители адвокати. Във връзка с изпълнението на Договор за услуги
по извънсъдебно събиране на вземания и процесуално представителство от
21.12.2011 г. и съответните анекси към него, било издадено от Банката пълномощно изх. № 39600/24.08.2012г. в полза на адвокат В. П. Г..
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че се претендира сума
от 368,08 лв., представляваща
разноски по заповедно производство във вид на адвокатско възнаграждение по това
производство. По делото обаче липсват доказателства, че адвокат Г. е била
упълномощена за конкретното изпълнително производство № 20138630402686 пред ЧСИ
С.Х.. Има само подена от нея молба за образуване на изпълнително дело на
основание чл.426 и сл. от ГПК, в която се претендира адвокатски хонорар в
изпълнителното производство в размер на 186,38 лв./ не става ясно от къде
следва посочения размер/ и адвокатско възнаграждение, посочено в издадения ИЛ
от 24.07.2013 г. по гр.д. № 28593 на СРС, ІІ ГО, 52 състав, в който са посочени
общо разноски от 513 лв., без да са конкретизиране на такива за държавна такса
и адвокатско възнаграждение. Отново липсват данни за упълномощаване на адв. Г.
за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 28593 на СРС, ІІ ГО, 52
състав. Липсата на приложени по делото договори за правна помощ и съдействие в
полза на адв. Г. за извършване на процесуални действия по конкретното дело, за
което са иска сумата от 368, 08 лв., дължима за процесуално представителство по
гр.д. № 28593 на СРС, ІІ ГО, 52 състав във връзка с Договор за услуги по
извънсъбено събиране на вземания и процесуално представителство от 21.12.2011
г. представлява достатъчно основание за отхвърляне на иска като недоказан и
неоснователен. Не може да бъде установено и как е формирана претендираната
сума, тъй като в изпълнителния лист се претендират общо разноски от 513 лв., а
в подадената от адв. Г. до ЧСИ С.Х. молба за образуване на изпълнителното делот
е посочен адвокатски хонорар от 186,38 лв. за изпълнителното производство
/неясно от къде/ и адвокатското възнаграждение, посочено в ИЛ, което е общо
разноски от 513 лв. Действително, по делото има данни, че Банката е одобрила
воденето на заповедно и в последствие изпълнително производство слещу този
длъжник, тъй като е безспорно, че е внесла държавна такса за заповедното
производство. Но както бе посочено по-горе, липсата на доказателства за конкретно
упълномощаване на адв. Г. по тези производства/ цитираното пълномощно изх №
39600/24.08.2012 г. от „А.Б.а% АД в полза на адв. В. Г. е общо/, представляват
достатъчно основание за отхвърляне на предявения главен иск, а и оттам на акцесорния
такъв за присъждане на разноски в заповедното производство.
Освен това, противно
на твърденията във въззивната жалба, приложим в
отношенията между страните е Анекс 2
и съответно Приложение № 1 към него, където дължимите на ищеца възнаграждения
са предоговорени и страните изрично са постигнали уговорка всички предходни
такива относно дължимите възнаграждения да се считат отменени. Съобразно
Анекса, на ищеца се дължи възнаграждение при постигнат успех-плащане от
длъжника, в различни размери, с оглед момента на плащането и в размер на 10%
при изплащане на целия заем. В конкретния казус се претендира адвокатско
възнаграждение за водене на заповедно и изпълнително производство, което е било
обвързано от събиране на вземането, т.е. дължало се е при събиране на
вземането, а в конкретния случай такова събиране няма.
Най-накрая, едва във въззивната
жалба ищецът излага доводи, че на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, в
случая в размер на 300 лв., тъй като ответното дружество се е представлявало от
служител с юридическо образование, а не от юрисконсулт по смисъла на чл.78,
ал.8 ГПК, която разпоредба е изрична и
визира юрисконсулт.
СГС е
приел, че във въззивната жалба се съдържа молба по чл.248 ГПК и с определение
от 26.10.2017 г. е прекратил производството пред него и е върнал делото на СРС,
ГО, 143 състав за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК.
С
определение от 13.04.2018 г. по гр.д. № 51759/16 г., СРС, ГО, 143 състав е
отхвърлил молбата на „Ф.П.К.“ ООД в частта за разноските за юрисконсултско
възнаграждение, присъдени в полза на ответника. Срещу това определение няма
подадена частна жалба.
Относно
твърдението, че на ответника не следва да се
присъжда юрисконсултско
възнаграждение, в случая в размер на 300 лв., тъй като ответното дружество се е
представлявало от служител с юридическо образование, а не от юрисконсулт по
смисъла на чл.78, ал.8 ГПК, която
разпоредба е изрична и визира юрисконсулт, то и както е посочено в определение
№ 163 от 05.03.2014 г. по т.д. № 2638/2013 г., ТК, І Т.О. на ВКС, съгласно чл. 32, т. 3 ГПК юридическите лица и едноличният търговец могат да осъществят процесуалното
си представителство по пълномощие чрез свой служител-лице, което е с тях в
трудово /служебно/ правоотношение, при условие, че служителят има юридическо
образование /правоспособност/, независимо от характера на заеманата от него
длъжност - "юрисконсулт" или друга длъжност. Разликата в длъжностите
се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност
"юрисконсулт" е наличието на юридическа правоспособност на лицето,
каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност,
изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. И в двата случая
законодателят приема, че за осъществяването на професионална защита на
юридическите лица и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на
юридическо образование на упълномощения от тях служител. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите
лица и еднолични търговци се присъжда като разноски адвокатско възнаграждение,
ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е въведена от законодателя фикция,
че страната прави по повод на делото разноски в размер на минималното
адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява в процеса от свой
служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото
представителство по конкретното дело. Размерът на възнаграждението, което
получава служителят, и реалното му заплащане касаят само вътрешното
правоотношение между него и юридическото лице търговец, и са ирелевантни за
насрещната страна в процеса при определяне на отговорността за разноските. Ето
защо, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига
същият да има юридическо образование, независимо дали за самото заемане на
конкретната длъжност се изисква наличие на юридическа правоспособност. Ето
защо, при благоприятен за страната-юридическо лице
изход на спора, свързаната с представителството
от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал. 8 ГПК за разноските в размер на минималното адвокатско възнаграждение, следва да
намери приложение по аналогия на закона /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а
от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се заплаща
възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от
юридическото лице на дължимото по трудовото/служебно/ правоотношение
възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски.
Относно размера на п рисъденото юрисконсултско възнаграждение, то същият е
правилно определен и предвид фактическата иправна сожност на делото.
На
основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед предявената
претенция и изхода на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.06.2017 г. по гр.д.
№ 51759/16 г. на СРС, ГО, 143 с-в.
ОСЪЖДА „Ф.П.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.И.Ц., чрез юрисконсулт А.Ж.С., със съдебен адрес: гр.София,
бул. „********* да заплати на „А.Б.“
АД-Гърция чрез
процесуалния представител адв. А.Н.от САК направените разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Ю.Б.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.