№ 179
-, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ -ЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. -жданско дело № -********** по описа
за - година
Предявени са искове с правно основание чл. 49-50 и чл. 86 ЗЗД.
м. и. -, представлявана от нейните р. и законни представители - и -, твърди в
поправената си искова молба, че на - г. в -, на - - зад блока на офиса на телефонния оператор
-, между 18 и 18.15 часа, м. д., заедно със своята - и законен представител, били нападнати от
голямо бездомно бяло куче с черни и кафяви петна по козината, като м. д. било повалено от
кучето и ухапано на двата крака от същото животно. На случката станали свид.ли две
приятелки на - на д., като веднага след това, заедно с - му, се отправили към -, където то
било прегледано и превързано от дежурен лекар. Непосредствено след като - му се уверила,
че същото било малко по-спокойно, се обадила на горещия телефон на о.та -, като подала
си-л за случилото се. Разговорът, което било видно от снимката от телефона на - на д.,
продължил точно две минути и тридесет и една секунди. м. д. било прегледано от - -
специалист - в 18.30 часа, като във връзка с прегледа се установило, че -. Също така -.
Същите наранявания били причинени вследствие на събарянето на д. от бездомното куче.
Било констатирано, че в -. Тези рани -. От заключението на лекаря ставало ясно, че от
животното нападнало д. му била причинена -. Предвид крехката му възраст и причинените
му наранявания от безстопанственото куче, р.те го завели -, като след разговор с нея се
изготвило становище с -, от което се правело заключение, че д. било показало, чрез думи и
действия, създаден страх към големи кучета. Не само това, към датата на подаване на
исковата молба д. продължавало да спи неспокойно, будело се и понякога плачело на сън.
От р. се наблюдавала продължаваща негова уплаха от големи кучета по парковете,
независимо дали били на повод или с намордник. м. д. -. Съ-сно чл. 40 и чл. 41 от ЗЗЖ,
органите на -та били длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и съо.та -, към
1
чиято структура били въпросните служби, имала задължението да -ижи за тези животни.
Според чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучета без стопани се маркирали и настанявали във временни
общински приюти или се връщали по местата, от които били взети, като такива кучета били
под надзора и грижите на -та. Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗЗЖ задължавала - на -та да
организира изпълнението на про-ми за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като тези безстопанствени животни се настанявали временно в общински приюти.
От изложеното следвало, че задължение на ответника било да осигури настаняването на
безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото тези животни били под негова
грижа и надзор. В този смисъл ответникът бил длъжен да вземе мерки за предотвратяване на
агресивното поведение на кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в -
дски условия да не позволявало причиняването на вреди на -жданите. Независимо дали
безстопанствените кучета били настанени в приют или върнати на местата, от които били
взети след маркирането, отговорност за тях винаги според закона носел ответникът. м. д.
било пострадало от ухапване на именно такова безстопанствено куче. Според ЗЗЖ
безстопанствено куче било такова, което не било в определено за това място или в дом и
нямало стопанин с него, както било и в случая. Общото правило на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за това,
че всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно причинил другиму, пренесено в
случая, обуславяло гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, който
отговарял за вреди, които били причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, тъй като
деянието било осъществено на негова територия. В случая ответникът бил проявил
бездействие, като не бил изпълнил свои задължения по нормативната уредба, които били
свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта
приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети
мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. След като била
допусната ситуация, при която безстопанствено куче да ухапело случаен човек, независимо
от създадена организация при ответника по предотвратяване на подобни инциденти,
резултатът не бил пости-т и в тази връзка било налице бездействие, което било
противоправно и при настъпване на вреди следвало да носи отговорност. Банкова сметка, по
която можело да бъде заплатено задължението, била с -; -, "- (-)" -. Искането е да се осъди
ответника да заплати на м. д., представлявано от неговите р. и законни представители,
сумата от 5000 лева за обезщетение на причинените му в резултат на горепосочения деликт
неимуществени вреди, изразяващи се в понесена болка и претърпян стрес от същия деликт,
и законна лихва върху тази сума от - г. до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът -, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена писмена защита.
Дирекция „Социално подпомагане“ С. представя социален доклад, с който взема
писмено становище, че е в интерес на м. д. да получи обезщетение за неимуществени вреди,
2
причинени от инцидента с кучето.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От представените становище от -- г., медицинско направление от - г.,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 72-I/- г. (л. 4-5), си-ли на горещ телефон
на о.та - за - г. (л. 55), социален доклад (л. 64-65), показанията на свид.лите - и - (л. 71-73) –
очевидци на увреждането, чиито показания съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК),
преценени съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно – медицинска
експертиза (л. 79-81), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява
несъмнено, че на - г. в -, зад -, пред -, в който свид.лката - работела, около 17.30-18.00 часа,
м. и., и-еки си с други деца на свид.лите - и -, без да го предизвика, била нападната,
повалена на земята и нахапана по - от спящо преди това в близост и обитаващо този район,
движещо се, пресичащо улицата и връщащо се обратно, спящо на различни места около
същия -, бездомно (св. -), улично и недружелюбно (св. -) куче – преобладаващо бяло с черни
петна (св. -) и с кафяво по -вата, което куче хората наричали - (св. -), което било само, имало
само зелена ушна марка на ухото, но не и каишка, повод и намордник (св. - и -), и било
кастрирано, защото имало ушна марка (св. -), като разни хора минавали и го хранели.
Вследствие на това д. се - (св. - и -), и получило - (т. 1 ЗСМЕ, л. 81). В пряка причинна
връзка от тези си телесни увреждания същото д. е търпяло силни болки и страдания, както и
стрес, като раните му зарастнали за срок от около -, като към момента травмите му са
напълно отзвучали, като са налице - (т. 3 и 4 ЗСМЕ, л. 81). В пряка причинна връзка от това
си увреждане д. е развило и -, който все още не бил преодолян, въпреки, че било водено от
р. на - (св. - и -). Това обстоятелство се установява и от представеното с исковата молба
становище от -- г. (л. 4). И за други - - споделяли на свид.лката -, че същото куче проявявяло
агресия към тях, поради което тази свид.лка предупреждавала хората да не му дават храна,
защото видимо изглеждало спокойно и лежерно, но в същото време реагирало неочаквано
(св. -). За това куче имало оплаквания след случая и от други хора, че нападало минувачи и
реагирало на шум от мотори (св. -).
Съдът не кредитира показанията на посочената от - свид.лка -, -, че кучето нямало
ушна марка, а нашийник и за същата свид.лка не било безстопанствено, а домашно, защото
било „обгрижвано от една дама, която го разхождала из почти целия -д“. Тази свид.лка не е
очевидец на случая и поради това не може категорично да посочи кучето, което е нападнало,
повалило на земята и нахапало м. и., нито дали същото е безстопанствено или не. Нещо
повече. Същата свид.лка сама признава в показанията си, че за случая и кучето, което е
нападнало това д., й е било „разказано“ преди да даде показания от -, което в съчетание с
обстоятелството, че същата свид.лка е служител на тази -, -, само по себе си оправдава
3
напълно недоверието, с което съдът се отнася към достоворенността на показанията й (чл.
172 ГПК). Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че според свид.лите - и -,
които са очевидци на увреждането, ухапалото при същото м. и. куче е имало само ушна
марка, но не и каишка, намордник и повод, а описваното от свид.лка - в показанията й куче,
няма ушна марка, а само каишка. Същата свид.лка освен това не дава показания за
конкретен собственик на това описано от нея куче, а показанията й, че „съдела“, че то било
домашно и „за нея то не било бездомно“, не само не са сведение за възприет от нея факт, а
само неин извод, който си е направила от обстоятелствата, че същото куче било
„..обгрижвано от една дама, която го разхождала из почти целия -д..“, която „..според мен,
не съм сигурна, живее там, където кучето се навърта, а след като не съм сигурна, така мисля,
защото куето няма да стои там, ако не получава някаква храна и грижи..“, като „…не мога да
кажа колко пъти съм виждала дамата да го води това куче и колко пъти само съм го
виждала…“, „..тя не полага достатъчно грижи за него, защото не го прибира всяка вечер, аз
не съм виждала да го прибира, но съм виждала да го разхожда, а говоря за прибиране, тъй
като съм го виждала през деня без нея, щом го виждаме кучето, значи не го прибира, не
знам, че го прибира, а знам, че го отглежда, защото виждам как го води и кучето я слуша…,
не съм виждала да го храни, като не съм виждала и друг да го храни, не съм виждала някой
да храни това куче..“, но противоречат и на следващите й показания, че „…куче, което е на
улицата, се квалифицира като безстопанствено, куче, което е на улицата, е бездомно…“, че
„..това, че някой храни бездомно куче, не го прави негов стопанин, законово – не, но
морално – да..“, че „…в целия -д има бездомни кучета, по - скоро да, има в този район и
други бедомни кучета, но не знам дали има бели“, и че „…по принцип казвам, че в -да има,
но те са живи същества и те се движат…“. А тази липса на непосредственост, нелогичност и
вътрешна протиоверичивост в показанията на тази свид.лка, в съчетание с обстоятелствата,
че е служител на о.та -, а - й е и „разказал“ на тази свид.лка за случая по делото преди да
даде показания, оправдават напълно недоверието, с което съдът се отнася към показанията й
(чл. 172 ГПК).
Веднага след случая р.те на м. д. тръ-ли към - (св. - и -). В - е предприето -, видно от
представеното с исковата молба - (л. 5) и т. 2 на ЗСМЕ (л. 81). След това същият ден - на
това д. е подала и си-л за случая (св. -), което, въпреки неоснователните възражения и
доводи за противното на -, се установява несъмнено и от представения от същия в първото
заседание заверен препис от „си-ли горещ телефон“ (л. 55). От последния е видно, че в - часа
на - г. - - на м. д. е подала си-л за случая на горещия телефон на о.та -, който е и приет от
неин служител -, и предаден след това на -- г. на - на същата -, и приключен по нареждане
на - на -- г. (л. 55). От този случай д. е развило и -, който все още не е преодолян, въпреки, че
е водено от р. на - (св. -). И за други - - споделяли на свид.лката -, че същото куче е
проявявяло агресия към тях, поради което същата свид.лка ги предупреждавала да не му
дават храна, защото видимо изглеждало спокойно и лежерно, но в същото време реагирало
неочаквано (св. -). За това куче имало след случая оплаквания и от други хора, които
живеели в този квартал, че нападало минувачи и реагирало на шум от мотори (св. -).
4
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове
са основателни. Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. В случая по делото са установени пълно и -вно, тоест несъмнено, всички
елементи на този фактически състав на чл. 49 ЗЗД. По въпросите дали е необходимо и
достатъчно да има увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на -та по чл. 49, във вр.
с чл. 45 ЗЗД за вреди от ухапване на безстопанствено куче и коя от страните носи
доказателствената тежест да докаже, че причинилото ги куче е безстопанствено, има трайна
практика на ВКС. Според същата, по първия въпрос, е прието, че за да бъде ангажирана
отговорността на -та по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени
кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при
изпълнение задълженията на -та по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ.
Екскулпирането е възможно само ако -та докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е
осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната
ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на -та (Р 368-
2015-ІV г.о., Р 488-2012-ІV г.о., Р 308-2018-ІV г.о., Р 383-2010-ІV г.о.). По втория въпрос
ВКС приема, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца,
който твърди, че е пострадал от нападението му, като доказването е пълно, с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свид.лски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства,
при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента (Р 262-2010-IV г.о., Р 308-
2018-ІV г.о., Р 377-2009-ІV г.о.).
В случая от представените с исковата молба горепосочени -, кредитираните от съда
показания на свид.лите - и - – очевидци на увреждането, представения от - в съдебно
заседание заверен препис от „си-ли горещ телефон“ на о.та -, преценени съвкупно със
ЗСМЕ, се установи несъмнено по делото, че на - г. в -, зад -, пред -, в който свид.лката -
работи, около 17.30-18.00 часа, м. и., без да го предизвика, е била нападната, повалена на
земята и нахапана по - от безстопанствено куче, вследствие на което -. За да приеме, че
нападналото я куче е безстопанствено, съдът съобрази кредитираните показанията на
свид.лите - и - – очевидци на случая, от които се установява, че същото куче е имало само
ушна марка, но не и каишка, намордник и повод, което само по себе си доказва, че е
безстопанствено и под надзора на о.та - (чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ), за което свид.лстват и
показанията на същите свид.ли, че обитава само и спи в този район без придружител, като е
нападнало м. и. на обществено място, където не е имало човек, който да покаже признаци,
че е стопанин на същото куче, а по делото липсват данни към момента на това увреждане, а
и преди това, същото куче да има конкретен собственик, който да -ижи за него и под чийто
надзор то да се намира, което е индиция, че същото е безстопанствено (Р 262-2010-IV г.о.,
Опр. 50481---II г.о., Опр. 353-2021-III г.о.). Същевременно ответникът не е доказал пълно и -
вно, тоест несъмнено, възражението си, същото куче да има конкретен стопанин, а този факт
е положителен и според горепосочената практика на ВКС, тежестта за доказването му, и то
5
пълно и -вно, тоест несъмнено, се носи именно от о.та -, защото на същия е оснавала
възражението си, че същото куче не се намира под неин надзор (Опр. 353-2021-III г.о.).
А задълженията на тази - по повод безстопанствените кучета са нормативно
установени в ЗЗЖ, който в редакцията на чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 от ЗЗЖ към
датата на увреждането предвижда задължения на общините за овладяване популацията на
безстопанствените кучета чрез приемане на про-ми и предвиждане на средства за
изпълнението им, както и надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в
приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс, както и надзор и
грижа за върнатите по места кучета, и вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни, както и контрол върху кучетата и приютите
чрез периодични проверки и проверки по си-ли.
По делото се установи горепосоченното агресивно поведение и последвалото го
увреждане на м. и. от безстопанствено куче, което е под надзора на същата - (чл. 47, ал. 3,
изр. 2 ЗЗЖ). Това увреждане свид.лства за бездействие от страна на служителите на тази - по
отношение на задължението й по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на
подобни увреждания (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ). В тежест на същата - е да докаже, че е осъществила
така вмененото й задължение с дължимата грижа - набелязала е адекватни за целта мерки и
упражнявайки законовите си правомощия е направила необходимото за изпълнението им
според възможностите си (чл. 154, ал. 1 ГПК). А такива възражения и доказателства в тяхна
подкрепа по делото не са представени от тази -. Поради това по делото е недоказано същата
да е набелязала адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки и предприела
изпълнението им. Поради това по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери за установено по делото, че е налице твърдяното в
исковата молба противоправно бездействие на служители на тази о. -, на които тя е
възложила тази работа, което е основание за ангажиране на гаранционно-обчезпечителната
й отговорност по чл. 49 ЗЗД за обезвреда на причинените на м. и. немуществени вреди.
По отношение на размера им, съдът взе предвид, че причинените й горепосочени
телесни увреждания са леки (чл. 130, ал. 1 НК). По брой обаче те са множество - - (т. 1
ЗСМЕ). В пряка причинна връзка от същите това д. е претърпяло и силни болки и страдания,
както и стрес (т. 3 ЗСМЕ). Съдът взе предвид и оздравителния период от - на телесните му
увреждания, както и обстоятелството, че макар и към момента травмите му да са напълно
отзвучели, са налице, - (т. 4 ЗСМЕ). Следва да се вземе предвид и причинената на това д. -,
който видно от кредитираните от съда показания на свид.лите - и -, все още не е преодолян.
Вземайки предвид тези установени по делото обективни обстоятелства и - възраст на м. и.
към момента на увреждането й, съдът намери, че справедливо обезщетение за тези посени от
нея неимуществени вреди е именно търсената с предявения иск за обезщетяването им сума
от 5000 лева (чл. 52 ЗЗД).
По делото липсва възражение от о.та - и доказателства в негова подкрепа за
съпричиняване на увреждането от м. и.. Тъкмо напротив. От показанията на свиделката - се
установява, че същата не е предизвикала нахапалото я безстопанствено куче (л. 72). Поради
6
това дължимото й се от ответника обезщетение от 5000 лева по чл. 49 ЗЗД за причинените й
от това увреждане горепосочени неимуществени вреди, не следва да бъде намалявано (чл.
51, ал. 2 ЗЗД).
При основателността на този -вен иск за обезвреда, напълно основателен се явява и
предявеният в обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава да плати това обезщетение от
5000 лева по чл. 49 ЗЗД още от деня на увреждането на пострадалата и. на - г. и без покана.
При това положение, след като по делото няма доказателства той да й е платил същото
обезщетение до приключване на съдебното дирене, й дължи и законна лихва върху него от
деня на своята забава да го плати на - г. до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото, само м. и., представлявана от нейните р. и законни
представители, има право да й се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от
1400 лева (от които 200 лева внесена държавна такса за предявените искове, 400 лева
внесено възна-ждение на вещото лице и 800 лева платено адвокатско възна-ждение), които
поради това ще следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който при този изход на
делото няма право на разноски, каквито поради това не му се и присъждат (чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА -, с - -, с адрес -, -, представлявана от - -, да заплати, по банкова сметка с -: -,
на м. д. -, с - **********, представлявано от неговите р. и законни представители -, с -
**********, с адрес -, - и -, с - **********, с адрес -, -, сумата от 5000 лева за обезщетение по
чл. 49 ЗЗД на причинените му неимуществени вреди – стрес, болки и страдания от
ухапвания от безстопанствено куче на - г., в -, зад - на -, и законна лихва върху тази сума от -
г. до изплащането й, както и сумата от 1400 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7