РЕШЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 18. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2742 по описа за 2018
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на “АЛФТЕКСТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Княз Борис I“ № 42, представлявано от управителя А.С.С., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001617007531-091-001/23.05.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в
частта,в която е потвърден с
Решение № 466/13.06.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив,
относно допълнително начислен ДДС в размер на 191 233,66лв., ведно с прилежащите
лихви, допълнително определен корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г.
съответно в размер на 402,67лв., 396,54лв. и 5850,85лв., ведно с прилежащите
лихви.
Жалбоподателят
възразява срещу констатациите на приходната администрация и моли да се отмени
РА. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.122,т.2 от ДОПК, тъй като
липсват доказателства за това да са възлагани куриерски пратки от ревизираното
лице на „Спиди“ЕАД и „Лео Експред“ООД, а от тук и за наличие на укрити доходи.
Твърди,че незаконосъобразно не били зачетени актовете за брак и за преоценка на
материали, както и,че не е установен период на липсата. Възразява,че не са
взети предвид технологичните бракове и фири при разкрояването на платовете в
процеса на производство. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане
на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено
следното:
За допустимостта :
Ревизионният акт
е обжалван в предвидения за това срок,
пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил
изцяло.
Жалбата пред
настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен
интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество :
Спор по процедурата на провеждане
на ревизионното производство между страните няма.
Обжалваният акт е валиден и
допустим, като издаден от компетентен орган и при спазване на установените правила.
Ревизията е проведена по реда на
чл.122 от ДОПК. По отношение на предпоставките за това,чието наличие се оспорва
от жалбоподателя, съдът намира,че и в хода на ревизионото производство,и в хода
на съдебното производство се установява по несъмнен начин,че са налице
хипотезите на чл.122,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК,както е прието и от приходната
администрация. Това е така, доколкото несъмнена е липсата на аналитична
счетоводна отчетност за част от
ревизирания период – 2014-2016г. и счетоводство за същия период,което не
позволява проследяване на закупените материални запаси до тяхната продажба.
Тоест, липса на счетоводна отчетност. Установените при извършената
инвентаризация липси,несъмнено установени и посредством допуснатата ССЕ, са
достатъчно данни по смисъла на чл.122 за укрити приходи или доходи. В този
смисъл, предпоставките да провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК са установени,а от тук следва да се отчете и различното разпределение на
доказателствената тежест между страните и приложението на презумпцията по
чл.124 от ДОПК.
1.Първата група задължения са за допълнително начислен ДДС в размер общо на
8 298,11лв. за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 30.11.2016г./за м.12/2016г. начислените задължения в размер на 23 314,85лв. и
прилежащи лихви 3199,57лв са отменени с решението на директора на Д“ОДОП“/, ведно с прилежащите лихви общо в размер на 2087.29лв.
Констатациите на приходната
администрация се основават на констатирани обстоятелства,
установени в хода на ревизията чрез извършени насрещни проверки, за това,че
дружеството е изпращало до свои клиенти пратки чрез „Спиди“ ЕАД и „Лео
Експрес“ ЕООД, като за същите няма данни да са включени като реализирани
доставки в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за съответните данъчни
периоди.
В този смисъл са констатациите
при насрещната проверка на „Спиди“ЕАД. Куриерската фирма предоставя информация
за извършени куриерски услуги и изплатени наложени платежи към „Алфтекст“ ООД
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
Във файл с наименование „Алфтекст“-
ПОДАТЕЛ-xlsx от „Спиди“ ЕАД е предоставена информация за всички куриерски
услуги с подател „Алфтекст“ ООД. В таблица с наименование Sheetl се съдържат 13
бр. записи от м.07/2014 г. до м.01/2015 г. В колона „Подател име“ е посочено
името „Алфтекст“ ООД, т.е. пратките са изпратени от „Алфтекст“ ООД и съответно
изплатените суми са получени от „Алфтекст“ ООД. Получател на пратките е фирма
„Скай Тишърт“ ЕООД. Общата сума на наложените платежи е 509,60 лв. При проверка
на дневника за продажби на РЛ е установено, че няма издадени фактури с
посочения получател на пратките, както и издадени фискални бонове на датите на
пратките.
Относно „Лео Експрес“ ЕООД -
Представена е справка за всички извършени куриерски услуги по доставка на
пратки от посоченото лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
Таблицата е изготвена на електронен носител, подписана с КЕП и съдържа
информация за: име на изпращача; дата на пратката; вида на стоката; данни за
получателя; сума на НП-изплатени в брой; сума куриерската услуга и за чия
сметка е тя. Представени са и РКО за изплатени НП, както и сканирани копия във
формат PDF, подписан с КЕП.
Към отговора при насрещната
проверка „Лео Експрес“ ЕООД е приложило диск, в който са записани 3 броя
файлове с всички пратки с подател „Алфтекст“ ООД. Файлът е подписан с
електронен подпис и е с наименование АЛФТЕКСТ.xls АЛФТЕКСТ2.xls. и
АЛФТЕКСТ3.xls.
Констатира се, че в Таблицата
АЛФТЕКСТ.xls се съдържат 96 бр. записи за периода по дати и месеци от 2014 г.
със стойност на сумите по наложен платеж 9
483,13 лв. Таблицата АЛФТЕКСТ2.xls . съдържа 66 бр. записи за периода по
дати и месеци от 2015 г. и 2016 г. със стойност на сумите по наложен платеж 6 511,40 лв. Таблицата АЛФТЕКСТ3.xls
съдържа 201 бр. записи за периода по дати и месеци от 2015 г. и 2016 г. със
стойност на сумите по наложен платеж 32
586,20 лв., като в колона „подател“ е посочено името „Алфтекст“ ООД, т.е.
пратките са изпратени от „Алфтекст“ ООД и съответно изплатените суми са
получени от „Алфтекст“ ООД, за което свидетелстват сканираните РКО.
В колона „Сума НП“ в трите
представени файла е посочена сумата по наложения платеж. Общата стойност на
всички записи в тази колона по трите представени файла е в размер на 48 580,73
лв., т.е. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. „Алфтекст“ ООД е
получило суми от наложени платежи по години, както следва: 2014 г. – 10 181,**
лв., 2015 г. – 16 335,** лв. и 2016 г. – 22 762,07 лв., които не са отразени
като приход от продажбатана дрехи.
Органите по приходите са изготвили на стр.
93-103 от ревизионния доклад таблица, в която по месеци са вписани получените
суми от наложен платеж, данъчната основа на сумите от наложен платеж и дължимия
косвен данък. Същите са определени по месеци, предвид факта, че отчетният
период по ЗДДС е календарния месец.
Прието е, че „Алфтекст“ ООД не е
осчетоводило по надлежния ред приходи от извършени продажби на стоки /дрехи/,
реализирани чрез куриерски услуги от „Спиди“ ЕАД и „Лео Експрес“ ЕООД, като реализацията
на въпросните стоки представлява доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и същата
е облагаема,като за тези сделки не е начислен дължимия ДДС. Така реализираните
продажби не са отчетени по реда и изискванията на ЗДДС, тъй като не са
документирани чрез издадени данъчни документи или касови бележки, а от там размерът
на дължимия данък по ЗДДС не е включен при определяне резултата за съответния
данъчен период.
Доколкото ревизията е по чл.122,
приходната администрация приема,че към определения размер на данъчната основа,
която е определена на база установените брутни приходи от продажба на стоки
чрез куриери, установената средна търговска надценка и установената отчетна
стойност на продадените стоки и материали, следва да се приложи съответния
размер на ДДС.
В тази част на констатациите на
приходната администрация,в хода на съдебното производство жалбоподателят не
проведе главно пълно доказване на своите твърдения. Оспорените РКО, издавани от „Лео експрес“ ООД не се установи да са
неистински, доколкото нито се проведе изследване на автентичността на
подписите, нито се установи РКО да са подписвани от лице, което няма нищо общо
с ревизираното дружество. Напротив, според представената в последното съдебно
заседание справка лицето А.Б., подписало част от РКО, е било в трудови
правоотношения с ревизираното дружество през ревизирания период. Другите РКО са
подписвани от управителя и с оглед липсата на други доказателства, съдът приема
за автентични.
По отношение на „Спиди“ЕАД, за
обща сума на наложените платежи 509,60лв., достоверността на събраните в хода на ревизията данни от
технически носители е обезпечена по надлежния ред, чрез подписването на
електронните документи с квалифициран електронен подпис и чрез генериране на
контролни числа при последващото им копиране. Така събраните в хода на
ревизията електронни документи и представени по делото от „Спиди“ ЕАД като
трето неучастващо по делото лице извлечения от същите електронни документи, са
годни доказателства, които подкрепят фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 54,
ал. 3 от ДОПК, според която органът по приходите има право да събере като
доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че
са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент.
Затова и изводите в тази част
съдът приема за правилни. Установени са неотчетени приходи, реализирани от
извършени облагаеми доставки-продажба на стоки изпратени чрез двете куриерски
фирми според даннните посочени в таблица на стр.71 и 72 от РД.
2. Втората група спорни задължения са за допълнително начислен ДДС в
размер общо на 182 935.63, ведно с прилежащите лихви в размер на
3572.54лв. за данъчни периоди м.01 и м.02 .2018г.
Установени са в хода на ревизията
обстоятелства за липси и излишъци на стоково материални ценности.
В хода на ревизията е изготвено искане
за извършване на оперативна проверка за установяване на наличните активи/стоки
в търговските обекти на „Алфтекст“ ООД.
При извършената ревизия на
стоково-материалните ценности /СМЦ/ и приложените от органите по приходите на
отдел „Оперативен контрол“ при ТД НАП Пловдив протоколи за извършена
инвентаризация в търговките обекти на „Алфтекст“ ООД - Протокол от извършена
проверка № Серия АА №0299638/28.02.2018 г. и Протокол от извършена проверка №
Серия АА №0299599/28.02.2018 г., са установени липси на стоки, материали и готова продукция. Инвентаризацията е извършена в магазин
за продажба на дрехи и бельо, собствено производство, находящ се в с. Т.,
община А., ул. „**“ № **и фирмен магазин, шивашки цех и склад за готова
продукция, находящи се в гр. А., ул. „**“ № **. Намерените наличности от стоки,
материали и готова продукция са надлежно описани в Опис на наличните стоки,
които са неразделна част от съставените протоколи.
При инвентаризацията са
установени липси в общ размер на 261 996,96 лв., в т.ч. материали - 55
376,51 лв., продукция – 193 144,55 лв., стоки – 13 475,90 лв.
След връчване на искане за
представяне на документи и писмени обяснения с изх. № Р-16001617007**1-040-001/09.11.2017
г., в което изрично в т. 20 са изискани копия от всички документи за извършени
инвентаризации, съгласно чл. 21 и чл. 22 от ЗС към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г.
и 31.12.2016 г. в т.ч. инвентаризационен опис, сравнителни ведомости и
съпътстващите документи от проведени инвентаризации, ревизираното дружество не
е представило никакви документи, нито обяснения.
При извършена проверка в
информационната система на НАП е установено,че „Алфтекст“ ООД не е съставило
протокол и не е отразило в дневника за продажби и справка- декларацията за
данъчен период м.03/2018 г. дължим ДДС за установените липси.
На основание на това, органът по
приходите е формирал извод, че след като към 28.02.2018 г. при извършените
проверки в два от обектите на дружеството не са намерени стоки, материали и
готова продукция с доставна стойност 261 996,96 лв., доказателства за
установени брак и/или липси на същите не са представени, то заведените по
счетоводни сметки 302, 303 и 304 стоки, материали и готова продукция са
продадени и търговецът не е отчел
приходите от продажби на същите.
Продажната стойност на липсващите
стоки, материали и готова продукция е
определена от органа по приходите на 549 652,04 лв. с ДДС. При изчисляване на
продажната стойност са приложени продажните цени за всеки един артикул,
посочени в изготвените от органите по приходите на ТД НАП Пловдив, отдел
„Оперативен контрол“ към 28.02.2018 г. протоколи във връзка с извършената
инвентаризация. За артикулите, за които не е отбелязана продажна цена е
приложена търговска надценка в размер на 20% (процентно съотношение между
доставна и продажна цена на сходни артикули от изготвената сравнителна
инвентаризационна ведомост от ЗЛ). Механизмът на определяне на продажната
стойност на липсващите стоки, материали и готова продукция е изложен в таблицата на стр. 110-111 от РД.
В хода на ревизията на „Алфтекст“
ООД е предоставена възможност да посочи средна търговска надценка, прилагана по
артикули за всяка една година от ревизирания период, но исканата от лицето
информация не е представена.
Извършен е анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като органът по приходите констатира, че към 28.02.2018 г. данъчната
основа, върху която следва да се начисли ДДС за стоките, материалите и готовата
продукция, които са реализирани и продажбата им не е отчетена, е в размер на
458 043,47 лв. и дължимият ДДС е 91 608,67 лв., начислен при ревизията на
основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се отбележи, че протоколите
за проверка /инвентаризации/ и констатациите в тях са надлежно подписани от
двете страни, участвали в преброяването – проверяващите органи по приходите и
материално отговорните лица в дадения обект. В тези протоколи не е изразено
несъгласие с констатациите. В хода на ревизията не е установено виновно
материално отговорно лице за констатираните липси,нито е дадено някакво
обяснение за тях.
В резултат на анализа, по
отношение установените липси при инвентаризация на обекти – магазин за продажба
на дрехи и бельо в с. Т., община Асеновград, ул. „**“ № * и фирмен магазин,
шивашки цех и склад за готова продукция в гр. А., ул. „**“ № **, на обща
стойност 261 996,96 лв., в т.ч. материали - 55 376,51 лв., продукция – 193
144,55 лв., стоки – 13 475,90 лв., ревизията установява, че същите не са
отчетени от данъчния субект като липси.
От тук е направен извод,че въпросните
видове стоки, материали и готова продукция, чиято продажна стойност с включен
ДДС възлиза на 549 652,04 лв., са напуснали патримониума на дружеството в
резултат на осъществени от него продажби, през периода м.02/2018 г., т.е.
същите са станали обект на облагаеми доставки, като косвеният данък, дължим при
продажбата, не е отчетен като задължение към бюджета. За дата на данъчното
събитие ревизията приема 28.02.2018 г. /датата на извършване на
инвентаризацията/, тъй като същите не са налични към тази дата.
Решаващият орган е приел, че правилно,
на основание чл. 86 от ЗДДС, за м.02.2018 г. е доначислен ДДС в размер на 91
608,67 лв., определен по реда на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС /549 652,04 лв. х
20/120/.
Отделно от това, в хода на
ревизията е установено, че по дебита на с-ка 609 „Други разходи" за
периода 01.01. – 28.02.2018 г. фигурират отразени разходи:
- Технически брак - Други разходи
**********/31.01.2018 г., дата 31.01.2018 г. в размер на 6 616,34 лв.;
- Преоценка
на материали - Други разходи **********/28.02.2018 г., дата 28.02.2018 г. в
размер на 303 073,59 лв.
В същото време няма данни и
отразена информация в счетоводната и търговската документация на дружеството за
разходи за липси/брак на материални запаси, в т.ч. и за т.нар. преоценка на
материали. Протоколи за брак не са представени, нито документ, удостоверяващ
изхвърляне на бракуваните стоки. Не е представен и протокол за начисляване на
ДДС при установени липси и брак. Впрочем, такива доказателства, с които да се
обосноват въпросните счетоводни записвания не се представиха и пред съда.
По отношение на изписаните
материали на стойност 303 073,59 лв. с основание преоценка на същите, също не
са представени документи за извършена преоценка на материали, основанието за
преоценката, протоколи и други съпътстващи документи.
Изложено е в решението на решаващия
орган каква е регламентацията за оценка и счетоводно отчитане на стоково-материалните
запаси в националните и международни счетоводни стандарти НСС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси и МСС 2 Материални
запаси.Обезценка/Преоценка на стоково-материалните запаси, като е мотивирано,че
в края на отчетния период следва да се прави оценка на нетната реализируема
стойност на стоково-материалните запаси. Оценката на тази стойност се базира на
най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като
се отчитат колебанията в цените и себестойността. Когато отчетната стойност на
стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се
намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като
други текущи разходи. За всеки следващ отчетен период се прави нова оценка на
нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до снижаване на
стойността на стоково-материалните запаси, вече не са налице, предприема се
увеличение, което не може да превишава стойността на стоково- материалните
запаси, която те са имали преди намалението.
Обезценката на материални запаси
се извършва, когато себестойността на материалните запаси е невъзстановима в
случай, че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или
ако има спад в продажните им цени, а в процесния случай не са представени
никакви документи и обяснения относно преоценката на материалите отразена
счетоводно по счетоводна сметка 609 „Други разходи". Съобразено е и, че обезценка/преоценка
на стоково-материалните запаси следва да се прави в края на отчетния период, а
в случая това е сторено на 28.02.2018 г., датата на която е извършено
фактическо преброяване на стоки, материали и продукция, налични в обектите на
„Алфтекст“ ООД.
Мотивирано е, че действително
липсват документи, доказващи бракуване на стоки и преоценка на материали
(счетоводно отразени в посочените по-горе размери).
От горното се следва, че от една
страна липсват доказателства, удостоверяващи по безспорен начин бракуване на
стоки и преоценка на материали (счетоводно отразени в посочените по-горе
размери), а от друга от представения опис за извършена инвентаризация към
28.02.2008 г. процесните активи и количества материали не са посочени като
налични.
Затова е приет за правилен
изводът, че изписаните чрез бракуване
през м.01/2018 г. материални запаси и през м.02/2018 г. чрез преоценка на
материали, са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е
издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а
са укрити.
Продажната стойност на изписаните
чрез бракуване през м.01/2018 г. материали е определена от органа по приходите
и същата възлиза на 9 752,84 лв. а дължимият ДДС е 1 950,57 лв.,
начислен при ревизията на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС през
м.01/2018 г. При изчисляване на продажната стойност е приложена средната
търговска надценка на материалите от 47,45 %, получена като съотношение между
средната доставна цена на материалите - 2,95 лв. и средната им продажна цена -
4,35 лв. към 28.02.2018 г.
Продажната стойност, на
изписаните чрез преоценка през м.02/2018 г. материали на стойност 303 073,59
лв. е определена от органа по приходите и същата възлиза на 446 882,00 лв. а дължимият
ДДС е 89 376,40
лв., начислен
при ревизията на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС през м.02/2018 г. При
изчисляване на продажната стойност е приложена средната търговска надценка на
материалите от 47,45 %, получена като съотношение между средната доставна цена
на материалите - 2,95 лв. и средната им продажна цена - 4,35 лв. към 28.02.2018
г.
Решаващият орган е приел,че РА в
тази си част е мотивиран и обоснован, а допълнително начисленият през тези
отчетни периоди ДДС в размер на 91
326,97 лв., ведно с прилежащите лихви, са определени съгласно законовите и
процесуалните разпоредби. Този извод е направен с оглед липсата на представени
от жалбоподателя доказателства, които да обосноват друго, както и с оглед
установените обстоятелства, даващи основание за провеждане на ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК. Мотивирано е,че наличието на която и да е предпоставка на
чл.122 от ДОПК, дава основание за прилагането на този особен ред, при който ревизиращият
орган определя основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изложено
е,че при определяне на основата за облагане с
ДДС е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като в констативната част на
РД са описани относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2
от ДОПК.
В хода на съдебното производство
констатациите на приходната администрация и в тази част по т.2 от решението не
се опровергаха, като тук следва да се има предвид и презумпцията по чл. 124,
ал. 2 от ДОПК.
Приложението на последната е
несъмнено с оглед несъмнено установените предпоставки по чл.122 от ДОПК. Защото
видно и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ е,че за част от ревизирания
период 2014-2016г. счетоводството на жалбоподателя не позволява проследяване на
закупените материални запаси до тяхната продажба или влагане в производство,
липсва аналитична отчетност, не са налице инвентаризационни описи.
Следователно, налице е хипотезата на чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК и само на това
основание съдът приема,че са налице предпоставките за извършване на ревизията
по този специален ред,а от тук и доказателствената тежест за оборване
констатациите на приходната администрация е върху жалбоподателя. Последното не
беше сторено по отношение на нито една от констатациите.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства,а именно показанията на свидетелите В.М. и Р. С., не
се установи нищо повече от това,че при инвентаризацията е установена в големи
количества стока в чували.
От допуснатата по делото ССЕ не
се опровергаха констатациите за липси. В сферата на вероятностите,но не и
доказано при условията на главно пълно доказване, е възможността тези липси да
се дължат единствено и само на невярно заприхождаване на материали. Установи се
по несъмнен начин,че счетоводството на жалбоподателя не позволява
проследяването на влаганите материали до реализирането им,нито движението на
стоките. Тогава правилни са за пореден път изводите на приходната администрация
да приложат особения ред за извършване на ревизията. Само предположение е и
възможността липсващите материали да са обездвижени партиди от по-ранен период.
Установява се по несъмнен начин от ССЕ,че именно с оглед на ревизионото
производство жалбоподателят е предприел действия към 28.02.2018г. за
заприхождаване на материални запаси, закупени и произведени до този момент и за
отписване на всички продадени материални запаси,като големите счетоводни
наличности датират от период преди 01.01.2017г.,за който период не са
представени аналитични счетоводни справки и така органът по приходите не е имал
възможност да изследва движението на материални запаси за периода от
01.01.2014г. до 01.01.2018г. Интересни са констатациите в допълнителното
заключение. Видно е разминаването между стойностите на закупени материали и
произведена продукция описано на лист 5 от допълнителното заключение/стр.860 от
делото/. Съотношението на закупени материали – 0лв. към произведена продукция
26 722,87лв. за 2018г. Видно е,че към момента на инвентаризацията именно
са изписани 334 605,30лв. материали. Последното потвърждава изводите на
приходната администрация.
Относно предложения вариант за
преизчисляване на задълженията с прилагане на разпоредбата на чл.79,ал.3 от ЗДДС, съдът намира в случая същата за неприложима именно поради това,че ревизиращите
органи правилно не признават да е налице липса поради непредставянето на
надлежни доказателства за това. Аргументите за това подробно са изложени в РД
на стр.82 и се споделят от съда. Затова е прието и правилно,че са извършени
продажби на стоки, приходът по които не е отчетен.
Корекция на данъчния кредит по
чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се следва, тъй като при неправилно водено счетоводство на
жалбоподателя, което е едно от основанията за провеждане на ревизията по
особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, че дължимият ДДС следва да се
потвърди, а не да бъде извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС.
Установената по делото липса на водена от дружеството аналитична отчетност
не е дала възможност на ревизиращите органи да разграничат кои стоки са
получени, т. е. за кои е налице разход и по кои конкретни доставки
жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит и приходите при придобиването им,
затова не би била правилна корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС.
3.По
отношение на констатациите за корпоративен данък, в жалбата не са
изложени никакви възражения. Доколкото същите са в зависимост от задълженията
по ЗДДС, то и те не следва да претърпят промяна. Данъчният финансов резултат за
2014 г., 2015 г. и 2016 г. е определен като разлика между
установените от ревизията общо приходи (в т.ч. укрити приходи, съответно 8
909,28 лв., 13 612,94 лв. и 18 968,39 лв.) и установените от ревизията общо
разходи (в т.ч. разходи, съответстващи на недекларираните приходи, респ. 4
968,60 лв., 9 654,56 лв. и 13 664,02 лв., определени като съотношение между
нетните приходи от продажби и балансовата стойност на продадените активи по
данни от ОПР). От тук правилно е формирана данъчната основа за ревизираните
2014,2015 и 2016 години и въз основа на това е доначислен корпоративен данък. И
в тази част РА е правилен в частта,в която е потвърден и изменен с решението по
реда на административния контрол.
В заключение следва да се
отбележи,че на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни
последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта.
Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното
производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват
правен извод, различен от този на органите по приходите. Всъщност, не сочи и
конкретни факти за това.
Съдът приема, че безспорно са
били налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл.122
от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи
или доходи. Доколкото наличието на
основание по чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено, каза се, в
производството по обжалването на РА фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното – така чл.124, ал.2 от ДОПК. С тази
презумпция се ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за верни
направените изводи от страна на ревизиращите.
Преди да определят конкретните
размери на публичните задължения по периоди, органите по приходите са извършила
подробен анализ на всички относими обстоятелства.
Предвид неправомерното развитие
на данъчното правоотношение, поради недобросъвестното поведение на ревизираното
лице, в хипотезата на ревизия при особен случай, резултатите от ревизията
следва да се приемат за максимално достоверни и отразяващи обективната
действителност, така като би се установила тя, ако бяха спазени фискалните
правила.
За разноските :
С оглед изхода на спора,
на ответника се следват разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.8, ал.1,т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което е в ръзмер
на 4**8,65лв.
Мотивиран така, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на “АЛТЕКСТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Княз Борис I“ № 42, представлявано от управителя А.С.С., против Ревизионен акт № Р-16001617007531-091-001/23.05.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в
частта, в която е потвърден с
Решение № 466/13.06.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив,
относно допълнително начислен ДДС в размер на 191 233,66лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2087,29лв., както и допълнително определен корпоративен данък
за 2014г., 2015г. и 2016г. съответно в размер на 402,67лв., 396,54лв. и
5850,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер съответно на 128,60лв., 86,27лв.
и 679,40лв.
ОСЪЖДА “АЛФТЕКСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Княз
Борис I“ № 42, представлявано от
управителя А.С.С.
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление
на Национална агенция по приходите сумата от 4538,65лв. /четири хиляди
петстотин тридесет и осем лева и 65 стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: