Решение по дело №6/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 28
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20223100600006
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Ст. Т. З.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223100600006 по описа за 2022 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по
жалба на адв.М.П. в качеството на защитник на подс.Д. АТ. М. ЕГН:********** от
гр.Варна против присъда №118, постановена по НОХД № 2455/2021 год. на 09.12.2021г. от
ВРС, 38 състав.
С атакувания съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.343б ал.3 от НК, като му е наложено наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, което накзание
на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години считано от влизане на
присъдата в сила.
На осн. чл.343г от НК подсъдимия е лишен да управлява МПС за срок от три месеца,
като е зачетено времето на лишаването му от това право по административен ред
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
като се изтъкват доводи , че са нарушени правилата при вземане и отчитане на кръвната
проба на подсъдимия, поради което и се поставят под съмнение резултатите от извършения
химичен анализ на кръвта взета от подсъдимия. Излагат се и подробни съображения за това
защо така постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се отмяната
на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание чрез адв.М.П. АК Шумен подсъдимия отново моли така
подстановения съдебен акт да бъде отменен. Алтернативно се моли делото да бъде върнато
1
на първата инстанция.
Подсъдимия също излага, че му е било нарушено правото на защита, като не е имал
възможност да поиска повторен анализ на взетата му кръв за изследване. Твърди, че така
постановения съдебен акт цели злепоставянето му за пред друго производство , а именно за
родителски права на детето в спор с майка му. Излага също, че последната е организатор на
съдебните дело спрямо него.
в последната си дума моли да бъде оправдан.
Представителят на ВОП излага становище за неоснователност на въззивната жалба,
като излага, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен и че следва да бъде
потвърден изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

На 31.05.2019 г., около обяд подс. М. се намирал в сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна,
където давал писмено сведение. Св. Н. чул подс. М. да споменава нещо за «В автомобила» и
предположил, че ако е с автомобил може да е употребил наркотични вещества, тъй като
имал данни, че подс. М. употребява наркотици.
След като подс. М. напуснал сградата на управлението, св. Н. го проследил визуално и
видял, че се качва в лек автомобил „Волво В 40". След това подс. М. предприел управление
на л.а. „Волво В 40" , с рег. № *******, по ул. „Брегалница".
Св. Н. взел стоп-палка, излязъл пред районното управление и подал сигнал за спиране
на водача-подс. М..
По време на проверката на документите на подс. М., на св. Н. направило впечатление,
че поведението на подсъдимия е неадекватно и поискал съдействие от органите на пътна
полиция.
В автомобила като пътник присъствал починалия св. Ат. М. – баща на подс. М.. Той
възприел както посещението на подс. М. в сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна, така и
последващото му привеждане в движение на автомобила и спирането от униформен
полицай за проверка.
В сградата на ІІ РУ ОДМВР , където бил отведен подс. М., пристигнали служители на
ПП ОДМВР Варна, сред които св. Г.. Последния извършил проверка на подс. М. за употреба
на алкохол с техническо средство «Алкотест Дрегер», като не установил наличие на алкохол
2
в кръвта на подс. М..
Св. Г. извършил и проверка за употреба на наркотици, при което установил, че са
употребени такива. Проверката била извършена с „Dreger Drag Test5000" с фабричен номер
ARAM 0004.
Срещу подс. М. бил съставен АУАН № 130672 от 31.05.2019 г. за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества и му бил издаден талон за медицинско изследване №
0023758/ 31.05.2019 г., след което същия бил отведен в МБАЛ - Варна към ВМА, където дал
кръв за изследване.
От заключението на изготвената СХТЕ изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА – София е
видно, че в кръвта на Деян Ат.ов М. се е установило присъствие на амфетамин - 40 ng/mL и
метаамфетамин- 189 ng/mL.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства- - показанията на свидетелите Г. и Н. Сдадени пред първоинстанционни съд
по време на съдебното следствие, както и прочетените такива от досъдебното производство
на св. М.; заключението на химическата експертиза; АУАН; медицинско изследване; талон
за медицинско изследване; свидетелство за съдимост и др.
Фактическата обстановка се оспорва от защитника на подсъдимия и в частност се
навеждат твърдения, че подсъдимия не е бил употребил наркотични вещества при
управлението на МПС
Това негово трърдение обаче се оборва от събранието по делото доказателства , тъй
като видно от показанията на св. Н. и св. Г. , първия от които пряко е възприел както
управлението на автомобила, така и неадекватното поведение на подс. М., а втория –
показанията на техническото средство, установило употребата на наркотици, като
показанията и на двамата свидетелите съответстват в цялост на установеното както
посредством изследването с „Dreger Drag Test5000" с фабричен номер ARAM 0004, така и
със заключението на изготвената СХТЕ изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА - София.
При това положение както и първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен
състав счита, че по безспорен начин е установено, че подс. М. е управлявал автомобила
след употребата на наркотични вещества – амфетамин и метаамфетамин.
По отношение на възражението направено от защитника на подсъдимия относно
начина и времето на вземане не кръвната проба от подсъдимия и извършване на
експертизата първоинстационния съд е изложил подробни съображения защо не споделя
възраженията на защитата, като е дал адекватни и точни отговори на всички направени
възражения, които настоящия съдебен състав споделя и не намира за нужно да ги
преповтаря. В частност напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд относно
обстоятелството, че не е нарушена процедурата и нормите при вземането на кръвна проба на
подсъдимия, отчитането й и съответно изготвеното медицинско изследване, което е
доказало по безспорен начин, че подсъдимия е употребил наркотични вещества. Както и
първоинстанционния съд , така и настоящия съдебен състав не кредитира изразеното от
3
подс. М. несъгласие и съмнение в пробата и че бил лишен от правото да иска повторна
експертиза. Намира, че обвинението е безспорно и категорично доказано, като употребата
на наркотични вещества се установява както посредством заключението на изготвената
експертиза, така и посредством извършеното тестване с „Dreger Drag Test5000".
При определяне на наказанието, което следва да понесе подсъдимият,
първоинстанционният съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, разгледал е детайлно поведението на М. е и определил наказанието, което
той следва да понесе.
С постановяване на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, съдът
правилно е преценил, че именно с такъв вид наказание подсъдимия ще се поправи и ще
съобразява занапред поведението си с изискванията на закона. Правилно като размер е било
определено и наказанието наложено на подсъдимия от три месеца лишаване от право да
управлява МПС, като дори и минмалния размер то ще изиграе своята превантивна роля по
отношение на извършителя на противоправното деяние.
Направените изводи от първоинстанционния съд относно вида и размера на
наложените наказания в пълна степен се споделят и от настоящата инстанция.
Споделят се и изводите, че в случая по отношение на подс.М. са налице данни за
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при които е и определено
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия.
Настоящият състав на съда напълно споделя становището на първоинстанционния
съд относно извода, че предвид на обстоятелството , че подсъдимия не е осъждан до
настоящия момент и с оглед постигане целите на генералната превенция визирана в НК,
така определеното на подсъдимия наказание ``лишаване от свобода`` не следва дъ бъде
търпяно ефективно, а следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
осн.чл.66 ал.1 от НК.
Настоящия съдебен състав счита, че именно така определните наказания както вид и
размер ще осигурят общопревантивно въздействие и ще бъдат постигнати целите както на
индивидуалната , така и на общата превенция, като счита също, че е и обществено
оправдано подсъдимия да не търпи ефективно така наложеното му наказание лишаване от
свобода. Счита, че такова наказание ще спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита
към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционният съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен
акт.
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №118, постановена по НОХД № 2455/2021 год. на
09.12.2021г. от ВРС, 38 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5