РЕШЕНИЕ
№ 10920
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110109759 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. И. В., гр.
София, против М. К. Я., гр. С., за заплащане на сума в размер на 13 000 лв.,
представляваща получена от последната без основание сума на 30.06.2011 г.,
чрез банков превод по банкова сметка на ответницата в *** АД с IBAN ***.
Заявява, че в платежното нареждане е посочил като основание „вноска Иван
Саздов, Георги Мархолев“, но той няма задължения към тези лица, а освен
това не дължи суми и на ответницата. Твърди, че независимо от неговите
настоявания сумата не му е върната и до момента.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника М. К. Я.. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и
размер, по подробно изложени съображения. Твърди, че процесната сума й е
преведена от страна на ищеца на основание дарствени намерения и
финансово подпомагане на турне на групата „Сънрайз“, в която тя е
участвала в този период. Заявява, че Г. М. е бил ръководител на турнето на
групата, а другото посочено в платежното нареждане лице И. С. й е
непознато. Твърди, че е изразходвала процесната сума за покриване на
нуждите на групата, както и закупуване на музикален инструмент.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
С определение от 10.05.2023 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 30.06.2011 г., ищецът,
чрез банков превод по банкова сметка на ответницата в „***“ АД с IBAN ***
1
й е превел сума в размер на 13 000 лв.
Последното обстоятелство се установява и от приложеното по делото в
заверен препис платежно нареждане от 30.06.2011 г., в което като вносител е
посочен ищецът В. И. В., а като получател – ответницата М. К. Я.. Сумата,
която е предмет на извършената банкова трансакция е в размер на 13 000 лв.,
а в графа допълнителни разяснения е посочен следният текст: „Вноска И. С.,
Г. М.“.
Не се спори, а и от представеното от страна на ответницата извлечение
от сметка с IBAN *** за периода от 01.06.2011 г. до 31.07.2011 г. се
установява, че посочената банкова сметка е с титуляр М. К. Я., като
процесната сума е постъпила именно по нея.
От писмо с вх. № 172210/16.06.2023 г. от МВР, СДВР се установява, че
с вх. № Я 24140/2011 г. по описа на СДВР от 30.08.2011 г. е регистрирано
обяснение на В. И. В., във връзка с корупция и измама, като същото е
изпратено на 28.10.2011 г. в СРП, но не се установява да е образувано
досъдебно производство по случая.
Видно от приложените към писмо от Софийска районна прокуратура с
вх. № от 20.12.2023 г. документи, прокурорска преписка № 50015/2011 г. по
описа на СРП е образувана по повод жалба от В. И. В. с оглед данни за
извършено престъпление от общ характер, доколкото тъжителят е заявил, че
по отношение на него е извършена измама и са налице данни за корупция
сред „функционери на ПП „ГЕРБ“. По повод жалбата е извършена проверка,
като е постановен отказ за образуване на наказателно производство на
16.11.2011 г., поради което и преписката е била унищожена с Акт за
унищожаване № 2004/2019 г.
От показанията на свидетеля Г. М. се установява, че същият познава
ответницата от 2005 г., като Я. била музикант и участвала заедно със
свидетеля в група „***“, на която именно свидетелят бил създател,
ръководител, продуцент и мениджър. Сочи, че през 2011 г. започнали турне,
което се наричало „***“ с участието и на К. Х., като целта била да се направи
филм за концертите в различни градове, както и за забележителностите в тях
и да се представи извън пределите на страната. Твърди, че много хора били
ангажирани с проекта, както за медийното му отразяване, така и повод
финансирането му. Посочва, че по това време ответницата отговаряла за
разпределението на финансите във връзка с осъществяването на проекта, била
нещо като касиер, парите постъпвали по нейна сметка, а свидетелят й казвал
как да разпределя постъпилите суми. Сочи, че познава и ищеца, като на
29.06.2011 г. И. П. – технически координатор на концертите, установяващ
контакт с различни спонсори и общини, уведомил свидетеля, че е говорил с
човек, който има желание да спонсорира групата специално за концертите в
гр. Бургас на 30.06.2011 г. вечерта, поради което следвало на посочената дата
в 10.30 сутринта да се проведе среща с ищеца в гр. Б., в кафе „З. г.“ на хотел
„***“. Твърди, че срещата се състояла, като на нея присъствали ищецът,
2
ответницата, свидетелят и Иван Петров, а ищецът заявил, че би спонсорирал
начинанието, както и че би могъл да организира няколко концерта в Ч.. След
като приключили разговора, ищецът и ответницата отишли в банката срещу
хотел „***“ в гр. Б., а свидетелят и П. останали в кафенето, като преди това
свидетелят указал на ответницата как да постъпи със средствата в случай на
осъществяване на превода, както и да преведе пари на лицата, на които
групата дължи такива. Посочва, че в банката ищецът превел по сметката на
ответницата сумата от 10 000 долара, която се равнявала на около 13 000 лв.
Впоследствие свидетелят разбрал, че основанието за плащане, вписано от
ищеца, било името на свидетеля и на трето лице – С., което нямало общо с
проекта. Твърди, че ответницата не познава лицето С., а парите били
преведени на основание спонсорство срещу задължение за споменаване името
на спонсора заедно с това на останалите спонсори, което било изпълнено.
Посочва, че част от парите използвали за плащане към К. Х., а останалите за
една акустична китара и два музикални транслатора. Сочи, че последният
концерт на групата бил преди пандемията. Твърди, че не е имало документ за
процесния превод и не е проверил дали действително са постъпили пари от
ищеца по сметката на ответницата. Посочва, че са имали писмени договори с
някои от спонсорите, но не и с ищеца, който бил доведен от И. П., в
качеството на негов приятел, за да спонсорира концертите не групата в гр. Б..
Сочи, че всички средства, които са постъпвали по банкови сметки, са били
надлежно декларирани. Заявява, че не е получил дял от преведената от ищеца
сума в качеството си на физическо лице, както и сочи, че лицето С. също не е
получило средства от процесните. Свидетелят заявява, че до 2013 г. е живял
на един и същи адрес с ответницата.
От разпита на свидетеля М. П. П. се установява, че последната
познава ответницата от 2006 г. – 2009 г. във връзка с проекта „***“, като
впоследствие двете развили приятелски отношения. Сочи, че познава и
свидетеля Г. М., с когото също били в приятелски отношения. Твърди, че е
била доброволец при провеждането на концертите от събитието “***” с
участието на процесната група и на К. Х. Посочва, че проектът е финансиран
основно със средства на М., както и с помощта на спонсори, дарения,
съмишленици, а и с помощта на общините, като ответницата се грижила за
разплащанията. Сочи, че не познава лично ищеца, но от ответницата и
свидетеля М. е чувала за желанието му да подпомогне групата с около 10 000
долара. Посочва, че не е участвала в процеса по набиране на средства за
организиране и провеждане на концертните изяви на групата, част от която са
били ответницата и свидетелят Мархолев.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник
на задължения, но и принцип на гражданското право. Според Постановление
на Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г. "фактическият състав на чл. 55, ал. 1
3
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение."
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на задължения,
които възникват по силата на закона. Този вид правоотношения не почиват на
основата на вината, а имат обективно основание във всички законово уредени
фактически състави. Основанието се определя, като валидно възникнало
правоотношение, от което възникват права и задължения, основанието е
юридически факт, който поражда обогатяването на един субект и
придобиването на блага, права или погасяването на правни задължения.
В конкретния случай ищецът твърди, че е заплатил по банкова сметка
на ответницата сумата от 13 000 лв., като липсва основание за посоченото
имуществено разместване. Предвид представените по делото доказателства и
отделените за безспорни между страните факти, съдът намира, че ищецът е
провел успешно доказване на разпределените му в доказателствена тежест
обстоятелства, като се установи, че на 30.06.2011 г. е превел по банкова
сметка на ищцата процесната сума в размер на именно 13 000 лв.
На следващо място, по делото се установи както от представеното
платежно нареждане, така и от показанията на свидетеля М., че преводът е
извършен с посочено в платежния документ основание „Вноска И. С., Г. М.“.
Не се доказа както ответницата, така и свидетелят М., да са познавали лице с
имена Иван Саздов, като свидетелят М. заявява, че преведените на
ответницата средства от страна на ищеца не са отишли нито лично в негова
полза, нито в полза на Саздов.
Не се доказа наличието на основание за процесния превод на сумата в
размер на 13 000 лв. от ответницата, чиято именно е и доказателствената
тежест за това, указана й изрично с определение на съда от 10.05.2023 г.
Страните не спорят, че към датата на превода ответницата е била част
от група „***“ заедно със свидетеля М. Не се установи обаче твърдението,
изложено в отговора на исковата молба, че сумата е преведена от ищеца с
дарствено намерение за подпомагане на посочената музикална формация. С
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема – арг. от чл. 225, ал. 1 ЗЗД. Касае се за едностранен
и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага
и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със
стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на
дарения се увеличава. Дарението не създава за надарения никакви задължения
за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде
признателен на дарителя за стореното дарение, което задължение при
4
определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества
трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез
предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
В случая, предаването на средствата, доколкото същите са движими
вещи, е извършено чрез банков превод. В платежното нареждане на
последния обаче ищецът е посочил като основание „Вноска И. С., Г. М.“, като
никъде не се споменава името на група „***“, а още повече, че лицето Иван
Саздов не се твърди и не се установява да е имал общо със същата. На
следващо място, дарственото намерение, освен категорично отричано от
ищеца, се изключва и от показанията на свидетеля М., който заявява, че
ищецът е бил спонсор на концерти на групата, в която са участвали с
ответницата, като средствата са платени именно с цел извършване на
спонсорство срещу задължение за споменаване името на спонсорите на всяка
една от изявите. Дори и да се приеме, че ищецът е имал дарствено намерение
при извършване на процесната банкова операция, то липсват доказателства в
подкрепа на твърдението на ответницата, че волята на ищеца е била да надари
група „***“. Нещо повече, при установяване на такова намерение следва да се
приеме, че то е било насочено лично към лицата Г. М. и И. С., доколкото на
това навежда изразената от ищеца воля, обективирана в представеното
платежно нареждане, чиято автентичност не е оспорена.
Следва да се посочи, че договорите за дарение и спонсорство не са
идентични и не се припокриват по съдържание. За разлика от договора за
дарение договорът за спонсорство е двустранен договор, доколкото са налице
задължения и за двете страни – на спонсора – да предаде сумата, а за
спонсорираното лице най-често възниква задължение за рекламиране на
спонсора. Договорът за спонсорство е ненаименуван и по отношение на него
не е налице специална законова уредба, а неговото съществуване е възможно
на основание предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето. С оглед на
това за договора за спонсорство не е предвидена и специална форма за
действителност.
Въпреки липсата на особена форма, свидетелят Мархолев сочи, че
договорите за спонсорство, сключени между група „Сънрайз“ и останалите
спонсори, са били в писмена форма, но именно по отношение на процесния
договор тази обичайна практика не била спазена, доколкото ищецът бил
представен на свидетеля и на ответницата от техническия координатор на
концертите Иван Петров. При проведения разпит Мархолев заявява, че макар
средствата от спонсори и дарители да са се превеждали по сметка на
ответницата, последната е изпълнявала функциите на касиер на „Сънрайз“, а
свидетелят и е указвал как да ги разходва. От разпита се установява още, че
ищецът е бил запознат подробно с дейността на групата, както от Иван
Петров, така и от свидетеля, но въпреки това в платежното нареждане от
30.06.2011 г. не е вписал наименованието на същата, а е посочил имената на
свидетеля и на третото за настоящото производство лице Иван Саздов. Съдът
5
преценява показанията на свидетеля Мархолев при условията на чл. 172 ГПК
във връзка с всички останали доказателства по делото, доколкото той се явява
заинтересовано лице в полза на ответницата. Това е така, доколкото се
установи, че към датата на извършване на процесния банков превод двамата
са били членове на група „Сънрайз“, в чиято полза се твърди, че всъщност са
преведени средствата, постъпилите по сметка на ответницата суми са
разпределяни по указания на свидетеля, а двамата са живели и на един и същ
адрес до 2013 г. Ответницата не е представила други доказателства, от които
да се установява възникването на облигационна връзка с ищеца по договор за
спонсорство.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелката Петрова, макар и
да се кредитират от съда като ясни, последователни и лишени от вътрешни
противоречия, не са от естество да обосноват наличието на договорни
отношения между ищеца и група „Сънрайз“, тъй като по отношение на
извършеното плащане данните на свидетелката се основават единствено на
твърденията на ответницата и на свидетеля Мархолев, като свидетелката
Петрова сама заявява, че не познава лично ищеца и не твърди да е
присъствала на срещата в гр. Бургас, след която се сочи, че бил извършен
процесният банков превод.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата не проведе в хода на
настоящото производство успешно доказване на обстоятелството, че по
отношение на преведената от ищеца сума по нейната банкова сметка от
30.06.2011 г. в размер на 13 000 лв. е налице валидно възникнало правно
основание за задържане на същата. Ето защо, предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния си предявен
размер.
Вземането следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2013 г., до окончателното
изплащане на задължението, като законна последица от основателността на
претенцията.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Страната е направила надлежно искане за това,
като е доказала извършването на следните разноски: сумата в размер на 520
лв. за заплатена държавна такса, сумата от 2 130 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото и сумата от 710
лв. за заплатено възнаграждение за назначаване на особен представител, както
и 3 220 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Последната е направила възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата и правна
сложност на делото. Предвид изложеното на ищеца се следва сума в общ
размер от 3960 лв., от които 520 лв. за платена държавна такса, 710 лв. за
6
заплатено възнаграждение за особен представител, 910 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото и 1
820 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото производство,
определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Я. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул.
„Ц. А.“ № **, чрез адв. М., да заплати на В. И. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. С., ул. „Проф. Н. М." № *, ет. *, ап. *, чрез адв. П., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 13 000 лева, с която М. К. Я.
се е обогатила неоснователно във връзка с извършен по нейна банкова сметка
банков превод на 30.06.2011 г. в *** АД с IBAN ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 960 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7