Решение по дело №1520/2017 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 460
Дата: 6 октомври 2017 г. (в сила от 22 март 2018 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20171630101520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2017 г.

Съдържание на акта

№ 460 / 6.10.2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

06.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело №1520 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът “В и К” ООД гр.Монтана поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на “ВиК” ООД гр.Монтана за предоставяне на В и К услуги.Съгласно тези условия твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника за периода от 07.11.2013г. до 13.02.2017г., а последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава.Срещу тази Заповед длъжникът, ответник по делото, е подал в законоустановения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 613.05 лева главница по издадените фактури, сумата от 78.98 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът Н.Н.А., в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като заявява, че не дължи сумите по издадените фактури, тъй като водата се консумира от друго лице в същия имот, а не от нея. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч.гр.д.№ 696/2017г. на Районен съд Монтана се установява, че ищецът “В и К” ООД гр.Монтана на 29.03.2017г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело.В издадената на 30.03.2017г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 613.05 лева главница по издадените фактури, сумата от 78.98 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 26.50 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания е връчена на длъжника на 18.04.2017г. Срещу тази заповед в законоустановения срок длъжникът е подал възражение, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по така издадената заповед.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес гр.Монтана, ул. xxxx   е открита партида във „В и К” ООД Монтана № 0677093 на името на ответника Н.Н.А..

От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, а в случаите, когато абонатът е служебно инкасиран след това са правени реални отчети.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свид. Вилиян Видолов се установи, че измервателния уред е изправен. Водомерите са разположени в шахта, като 4 броя са контролни и 1 брой общ водомер. Свидетелят потвърждава, че захранването на имота е извършено съгл. Наредба №4/2004г. и не е възможно да се ползва вода от друго лице в имота за сметка на ответницата Н.Н.А..

От заключението на вещото лице Л.З. се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени/осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номера и дата на обща стойност 613.05 лева. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника по посочените фактури, като вещото лице пояснява, че ответникът е абонат на ищеца, партидата се води на негово име и е с абонатен номер 0677093. Общият размер на лихвата за забавено плащане е 94.93 лева. Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите съвпада с посоченото във фактурите и съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно. За исковия период действащите цени са съгл. издадени заповеди на управителя на В и К Монтана №224/ 29.09.2012г. Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно и безпристрастно.

Относно направеното възражение от страна на ответницата, че не дължи изпълнение, тъй като водата е потребена от друго лице в имота, а не от нея не кореспондира с доказателствата по делото, същото е декларативно, поради което съдът приема същото за неоснователно.

         Както от приложените писмени доказателства – извлечение от партидна книга на абоната, извлечение от сметка 411 „Клиенти”, от показанията на разпитания свидетел Видолов, така и от заключението на вещото лице се установява, че консумираната, но незаплатена вода, е изразходвана от този имот, на посочения административен адрес в гр.Монтана, ул.  xxxx  , както и че измервателния уред е изправен и захранването е извършено съгласно изискванията на Наредба №4/2004г.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена за сумата от 613.05 лева главница за изразходвана, но неплатена стойност на консумирана питейна вода за периода от 07.11.2013г. до 13.02.2017г., сумата от 78.98 лева мораторна лихва за периода от 08.12.2013г. до 27.03.2017г., в тази връзка няма изменение на иска от ищеца съобразно заключението на вещото лице, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство в размер на 26.50 лева, и разноските в исковото производство в размер на 75.00 лева.

Водим от горното, Районният съд

 

Р          Е          Ш          И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.А. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx, че вземането наВ и К” ООД ЕИ XXXX  , с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В. Д. И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 696 по описа на съда за 2017 година на дата 30.03.2017 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът Н.Н.А. ЕГН xxxxxxxxxx следва да ЗАПЛАТИ на кредитора В и К” ООД ЕИ XXXX  , с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В. Д. И., сумата от 613.05 лева главница и сумата от 78.98 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 26.50 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.А. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на В и К” ООД ЕИ XXXX  , с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В. Д. И. разноските по делото в размер на 75.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: