РЕШЕНИЕ
№ 3326
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110133976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма)против Д. Й. М. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
251,44 лева (двеста петдесет и един лева и 44 стотинки), представляваща незаплатена цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес) №122945, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 52,25 лева (петдесет и два лева и 25
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период
от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г., 39,42 лева (тридесет и девет лева и 42 стотинки),
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,20 лева (десет лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.02.2021 г. до
22.01.2024 г., които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5135/12.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 5556/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга за дялово
разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че в погашение на
процесните задължения в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата в размер на
431,93 лева, като в подкрепа на поддържаните твърдения е представен препис от фискален
бон. Направено е искане производството да бъде прекратено, като в тежест на ответника
бъдат възложени разноски в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между (фирма) и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на
посочената в исковата молба стойност, като поради забава на ответника е начислено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на поддържаните от
страните твърдения, че процесните задължения са погасени в хода на делото при
съобразяване на обстоятелствата по чл. 235, ал. 3 ГПК исковата претенция следва да бъде
отхвърлена
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
2
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ищецаа за заповедното производство,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата в размер на 100 лева,
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в гр. (фирма) срещу Д. Й. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 251,44
лева (двеста петдесет и един лева и 44 стотинки), представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес)
№122945, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.01.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 52,25 лева (петдесет и два лева и 25 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 22.01.2024 г., 39,42 лева (тридесет и девет лева и 42 стотинки),
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,20 лева (десет лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.02.2021 г. до
22.01.2024 г., които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5135/12.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 5556/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, поради погасяване на
вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Д. Й. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (фирма), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер общо на 150 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното и настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (адрес) в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4