Р Е
Ш Е Н
И Е
09.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 2 2020 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на осемнадесети декември 2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: И. С. и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 304/2019 г. по описа на КнАС
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Ю.Т.Ц. ***, обжалва изцяло Решение на ДРС по НАХД № 879/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г., с коeто е потвърдено НП № 19-0332-000265/07.05.2019 г. на Началник група, РУ гр. Рила към ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП на Ю.Т.Ц. е наложено наказание “глоба” в размера на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание“глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал. 1 т . 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП.
Твърдят се касационни основания, че решението на ДРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано - касационни основания, предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на решението, съответно отмяна на НП.
Касаторът не се явява и не се представлява по делото.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и следва да се остави в сила като законосъобразно.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 295/05.09.2019 г. на ДРС по НАХД № 879 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 19-0332-000265/07.05.2019 г. на Началник група, РУ – Рила към ОД на МВР Кюстендил.
Оспореното наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № АА 106220/21.04.2019 г. срещу Ю.Т.Ц. ***, за това че на 21.04.2019 г. около 15.50 ч. в община Рила, на път ІІІ клас, 107 км. 8 + 500 метра, посока към Рилски манастир, управлява лек автомобил “O.”, с рег. № ****, собственост на Х. Г. Ц. от гр. София, без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Не е представено и СУ МПС и контролен талон към него. Водачът управлява с наложено наказание глоба, незаплатена в срока на доброволно плащане по НП № 17-0332-000526/29.09.2017 г., издадено от ОД на МВР Кюстендил, РУ – Рила. Същото е връчено на 13.11.2018 г. и е влязло в сила на 22.11.2018 г., като наложената глоба е в размер на 20 лева. Незаплатена е и наложената глоба в размер на 50 лева по НП № 14-8177-000090/17.09.2014 , издадено от РДГП АЕРОГАРИ ГПУ София, връчено на 13.11.2018 г. и влязло в сила на 22.11.2018 г.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 21.04.2019 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 137а ал. 1; чл. 100 ал. 1 т. 1; чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя лично на 21.04.2019 г., като същият е отразил, че има възражения по същия. Въз основа на АУАН е издадено НП № 19-0332-000265/07.05.2019 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП; “глоба” в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че при установяване на нарушението са спазени процесулните правила и материалния закон и съдът е потвърдил наложените наказания в НП.
Настоящата инстанция счита, че решението на ДРС е правилно, в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което ще го остави в сила. Не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.
При издаване на наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка.
Касационният съд намира преценката на ДРС за правилна и в съответствие с доказателствата по делото. Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният съд правилно е приел, че е налице съвпадение между описанието на нарушението и правната му квалификация. Касационният съд счита, че нарушенията са изписани в АУАН и НП с всичките им съставомерни признаци, съобразно чл. 6 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие на описаната фактическа обстановка с приетото за нарушено правило за поведение в изброените хипотези, съответно скрепена със санкцията предвидена в съответната административнонаказателната норма от ЗДвП. Съществува корелация между нормата, уреждаща правилото за поведение и тази предвиждаща състава на нарушението от ЗДвП. Не е налице противоречие, което да е накърнило правото на защита на нарушителя. Напълно ясно и несъмнено е съответствието между описаните релевантни факти и хипотезите в чл. 137а ал. 1, чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е извършено на път ІІІ клас 107, км 8 + 500, посока на движение към Рилския манастир, на 21.04.2019 г., в 15.50 ч. Нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция се представят доказателства за противното. Правилна е и преценката на ДРС относно свидетелите при съставянето на АУАН.
Не е налице и нарушение на чл. 18 от ЗАНН - административнонаказващият орган правилно е наложил отделни наказания глоба по чл. 183 т. 1 от ЗДвП, тъй като са налице извършени две отделни деяния – нарушение по чл. 183 т. 1 пр. 1 и друго по чл. 183 т. 1 пр. 2. Контролният талон по определение от закона е част от СУМПС, но те се издават на отделни хартиени носители, като имат различно предназначение. Свидетелството за управление удостоверява правоспособността на водача, а контролният талон се използва за осъществяване на контрол на обстоятелства, касаещи съставени актове за административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Непредставянето му в конкретния случай може да е във връзка с друго нарушение на водача на санкционираното МПС и в случая извършеното нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП не е идентично с това по чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 26 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, контролният талон се отнема при съставяне на
акт за нарушение по ЗДвП. Връченият на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок от един месец и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП / заплащане на дължимата “глоба” в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване/. В този смисъл, непредставянето на свидетелство за управление на МПС, съответно на контролен талон към същото са две различни нарушения.
Не се оспорва и не се представят никакви доказателства за неизвършване на нарушението по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС без използване на обезопасителен колан.
Наложеното наказание от административния орган отговаря на целта и смисъла на закона и кореспондира с представените пред въззивната инстанция писмени доказателства. Не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на служебната му компетентност, надлежно упълномощен, съгласно приложена по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Горното мотивира съда да остави в сила решението на ДРС като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 295/05.09.2019 г. по Н.А.Х.Д. № 879/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: