№ 168
гр. ВЕ.ко Търново, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000181 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № Р-6 от 21.04.2023г. по т. д. №213/2019г. ОС- ВЕ.ко
Търново е осъдил ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район „Среден“, ул. „Стефан Караджа“ №2, да
заплати на М. С. Й., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ВЕ.ко Търново,
********, съдебен адресат адв. Е. Д.- ВТАК, гр.ВЕ.ко Търново, сумата от
70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки, страдания и посттравматично стресово състояние, в резултат на
ПТП от 21.07.2018г., настъпило поради противоправното поведение на водача
Д. А. В. - Г. л.а. марка „Мицубиши", модел „Грандис с peг. № СВ 73****,
собственост на В. Ж. Г., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане; сумата
608,99 лв., застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди- разходи за лечение, в резултат на същото ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска по чл. 432 ал. 1 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до пълния
предявен размер от 80 000 лв. - за разликата от 10 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от двете страни по делото.
1
Във въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД, чрез юристконсулт Б. Д. се
излага, че решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано,
постановено в противоречие с процесуалните правила за доказване на иска и
при неправилно прилагане на материалния закон. Ищцата не доказала при
условията на пълно и главно доказване претендираните имуществени и
неимуществени вреди, противоправността на действията на застрахования
водач и причинната връзка между тях и вредоносния резултат. Решението
било порочно в частта относно неимуществените вреди и техния размер.
Свидетелските показания не били обсъдени в мотивите на решението в
цялост, включително и в контекста на разпоредбата на чл.172 ГПК. При
определянето на размера на неимуществените вреди съдът не приложил точно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, респективно критериите за справедливост, както и
не се съобразил със съдебната практика относно присъжданите обезщетения
при подобен тип травми. Определеното от първоинстанционния съд
застрахователно обезщетение било прекомерно- нито съдържанието на
свидетелските показания, нито травматичните увреждания от инцидента,
установени с приетото заключение по СМЕ, обуславяли подобен висок
размер на обезщетение. Съществените за размера на обезщетението травми
били мозъчното сътресение, протекло с леко зашеметяване и без коматозно
състояние и шийната травма, без счупвания, причинила затруднение на
движението на шията за период от 30 дни. Останалите увреждания били
повърхностни. Събитието настъпило през 2018г., като размерът на
присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни травматични
увреждания през 2018г. не надхвърлял 25 000 лева. Определеният от
първоинстанционния съд размер от 70 000 лева за събития от 2018г. бил
присъждан за далеч по- тежки съчетани травми с множество фрактури на
различни крайници.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се
отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират се разноски.
В насрещната въззивна жалба на М. Й., чрез адв. Д. от ВТАК, се излага,
че решението се обжалва в частта, в която претенцията за неимуществени
вреди е отхвърлена за сумата 10 000 лева- над присъдените 70 000 лева до
пълният претендиран размер от 80 000 лева. Предвид интензивните и
продължителни болки и страдания, които пострадалата търпяла и епизодично
продължавала да търпи и до днес, присъденото обезщетение не било
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът не обсъдил и не отчел
достатъчно всички вреди, пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Решението било в противоречие с константната
съдебна практика.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и на
ищцата да се присъди пълният претендиран размер на обезщетение.
Претендират се разноски.
Апелативен съд- ВЕ.ко Търново, като взе предвид доказателствата по
2
делото и обсъди възраженията в жалбите, съобразно правомощията си по чл.
269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по
прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за поправяне на вредите,
причинени на пострадалия, направо от застрахователя на техния причинител,
са налице.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въпреки, че във
въззивната жалба на застрахователя се претендира изцяло отмяна на
първоинстанционното решение- в обстоятествената й част са изложени
съображения само срещу размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
С решение № Р-6 от 21.04.2023г. по т. д. №213/2019 год. ОС- ВЕ.ко
Търново е опредЕ.л дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лева, като е посочил, че преценява всички обстоятелства от
значение за същия- вида и характера на получените от ищцата увреждания на
здравето, конкретните няколко травми и наранявания, продължителността и
интензивността на търпените неблагоприятни въздействия върху
неимуществената сфера, обстоятелството, че основното увреждане на
здравето- стационирана закрита шийна травма с обективни находки, е
квалифицирано като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
а мозъчното сътресение и раните по лицето са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болките и страданието
от останалите травматични увреждания. Първата инстанция е посочила, че е
засегната в значителна степен неимуществената сфера на ищцата, като наред
с това следва да бъде отчетено и психическото страдание- неблагоприятното
въздействие на психиката, което е оказало самото ПТП, както и възрастта на
пострадалата към момента на произшествието- 36 години- активна млада
възраст без здравословни проблеми. Съдът е приел, че получените травми
довЕ. до съществено влошаване качеството на живот на Й. и то за
продължителен период от време, а и за напред доколкото шйната травма се
квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- ВЕ.ко Търново за
основателност и доказаност на претенцията за присъждане на обезщетение на
пострадалата М. Й. над сумата 25 000 лева за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, като над тази сума намира претенцията за завишена и
неотговаряща на претърпените от нея болки и страдания, принципа на
справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната към
момента на произшествието 21.07.2018г. /минималната работна заплата за
страна е била 510 лева, а средната месечна работна заплата към третото
тримесечие е 1117 лева/.
Видно от данните по делото и заключението на вещото лице д-р Н.
Гицов, пострадалата е получила в резултат на пътно- транспортното
3
произшествие следните травми: кръвонасядания по лицето, оток с
кръвонасядане и охлузване по челото, оток с кръвонасядане по долната устна,
разкъсно- контузна рана на лигавицата на долната устна, разкъсно- контузна
рана на главата, частично счупване на коронката на първи горен ляв резец,
оток и кръвонасядане по шията, кръвонасядане с оток по гръбначния стълб в
областта на гърба гръдно- поясен отдел, мозъчно сътресение протекло със
зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие, световъртеж,
шийнобрахиален синдром с радикулопатия, ограничени и болезненидвижения
в шията с двигателен дефицит. Видно от заключението, като тежест на
уврежданията, закритата шийна травма е причинила трайно затруднение в
движението на шията над 30 дни, квалифициращо се като постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, мозъчно сътресение-
квалифициращо се като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, всички останали травматични увреждания- причинили болки и
страдания.
Лечението на тези травматични увреждания не изисква хирургични
интервенции, а физиотерапия и медикаменти. Срокът на проведеното лечение
на закритата шийна травма е продължило около 8 месеца, като страданието е
стационирано на определен етап след проведеното лечение и физиотерапия, а
за останалите травми възстановителният период е около 25 дни.
Пострадалата, на възраст 36- години, не е била обездвижена и зависима от
чужда помощ за ежедневното си обслужване. Получените от нея увреждания
са свързани с болки и страдания, но Й. е изпитвала такива и в резултат на
заболяването, което е имала и което не е резултат от произшествието-
сколиоза в областта на пояса /леко изкривяване на гръбначният стълб/,
свързана с болков синдром на това ниво / в.л. с.з. на 11.06.2020г./. Не е
страдала и не страда в резултат на претърпяното ПТП от посттравматично
стресово разстройство, не са налице сериозни или изискващи лечение
депресивни и/ или психологични разстройства, психогенни реакции, които да
са довЕ. до нарушаване на социалните, професионални и други важни
области на функциониране.
От показанията на св. К. С. и Е. Й.- майка и брат на ищцата, ценени
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че действително
непосредствено след произшествието пострадалата е изпитвала болки и
страдания, вземала е обезболяващи, имала е нужда частично от чужда помощ
понякога, преди провеждането на физиотерапията, изпитвала е страх при
пресичане на пътя, което е посочила в показанията си и св. НЕ. Михнева-
приятелка на ищцата. Но последната свидетелка, която не е в роднинска
връзка с пострадалата и е рехабилитатор, провеждал физиотерапевтично
лечение на Й., е посочила още, че тя може да работи старата си работа.
При тези данни по делото, при съобразяване на горните обстоятелства,
както и на общите икономически условия в страната към момента на
настъпване на произшествието- 21.07.2018г., въззивният съд счита, че за
справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде приет размер на
4
обезщетението за неимуществени вреди не по- висок от 25 000 лева, който
напълно адекватно и изцяло обезщетява претърпените болки и страдания.
Този извод обуславя отмяна на първоинстанционното решение в частта
за уважаването на иска за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. и
отхвърлянето му над тази сума до присъдените 70 000 лв., ведно със
законната лихва, претендирана от 02.07.2019г.
По отношение на присъдените имуществени вреди във въззивните
жалби не са изложени възражения, които да бъдат обсъдени. Същите са
присъдени от първоинстанционният съд, като е посочено, че са направени във
връзка с лечението на ищцата.
Разноски: С оглед изхода на делото решението на първата инстанция
следва да се отмени и в частта за разноските. Застрахователното дружество
следва да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение определено по чл.38
ЗА в размер на 1280 лева за първата инстанция и 2650 лева за настоящата. М.
Й. следва да бъде осъдена да заплати разноски за първата инстанция в размер
на 585,11 лева, включващи и юристконсултско възнаграждение за първата
инстанция и 360 лева за настоящата инстанция- юристконсултско
възнаграждение, както и разноски в размер на 983,25 лева за ДТ внесена от
застрахователната компания пред въззивната инстанция. Решението на
първата инстанция следва да се отмени и в частта, в която застрахователната
компания е осъдена да заплати ДТ и разноски към бюджета върху уважената
част от иска в размер над сумата 1093 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отменя решение № Р-6 от 21.04.2023г. по т. д. №213/2019г. на ОС-
ВЕ.ко Търново в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за
сумата над 25 000 лева, до размер на 70 000 лева- обезщетение, дължимо на
основание чл.432 ал.1 КЗ, ведно с лихвата от 02.07.2019г., както и в частта, в
която застрахователната компания е осъдена да заплати ДТ и разноски към
бюджета върху уважената част от иска в размер над сумата 1093 лева и
изцяло в частта за разноските вместо което постанови:
Отхвърля иска с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен от М. С. Й.,
ЕГН **********, постоянен адрес гр. ВЕ.ко Търново, ******** против ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София
1000, район „Среден“, ул. „Стефан Караджа“ №2, за сумата над 25 0000 лева,
до размер на присъдените 70 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 21.07.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане.
Осъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
5
********* да заплати на адвокат Е. Д. сумата 3 930 лева адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Осъжда М. С. Й., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 1928,36 лева за двете
съдебни инстанции.
Потвърждава решение № Р-6 от 21.04.2023г. по т. д. №213/2019г. на
ОС- ВЕ.ко Търново в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6