№ 1191
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100507361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20079827 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. №
47882/2020 г. по описа на СРС, IГО, 33 състав, ЗАД „А.Б.“ АД е осъден да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, сумата от 379, 32 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2020 г. до изплащане на вземането,
представляваща регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди за
ПТП на 22.01.2017 г. в гр. София, по щета № **********, при което лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рег. № ****, управляван от
Д.Д., блъснал управлявания от А.Д.Д. лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, рег. № ****, като по този начин реализирал ПТП с материални щети,
както и да заплати разноски в размер на 130 лв., като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 758, 63 лв. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 255 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.Б.“ АД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. В производството пред СРС е установено наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, като принос е 50 %. Разликата
между регресното вземане от 3 685, 56 лв. и доброволно платената от
ответника сума от 2 941, 93 лв. възлиза на 743, 63 лв. Неправилно съдът е
приел за доказан размер от 758, 63 лв. Ликвидационните разноски в размер на
15 лв. са включени към общия размер на задължението от 3 685, 56 лв., а в
1
последствие ищецът ги претендира повторно с остатъка от регресното
вземане. С оглед приетото за установено съпричиняване на вредоносния
резултат, задължението му възлиза на 1 835, 28 лв., а с включени
ликвидационни разноски – 1 850, 28 лв. Заплатената от ответника сума
надхвърля този размер. С оглед на това счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли предявения иск изцяло. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца ЗД „Б.И.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Решаващият съд е приел, че приносът на водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ е 50 %. С оглед на това ответникът
дължи половината от претендираната сума. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди,
че на 22.11.2017 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Акад. Борис
Стефанов“ и ул. „Проф. Атанас Ишириков“, е реализирано ПТП между лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рег. № ****, собственост на
„Т.“ ООД и управляван от Д.Х.Д. и лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, рег. № ****, собственост на Д.А.Д. и управляван от А.Д.Д.. Причина
за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил марка
„Хюндай“, модел „Туксон“, който поради отнемане на предимство (знак Б-1),
реализира ПТП с движещия се срещу знак Б-3 лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, в резултат на което му е нанесъл материални щети. Лекият
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ е имал валидно сключена
застраховка „Автокаско“ с ищцовото дружество със срок на действие
05.08.2017 г. – 04.08.2017 г., при уговорено ниво на покритие „П-301“ – пълно
каско, съгласно общите условия на ищеца. Стойността за възстановяване на
автомобила е 3 670, 56 лв. Ищецът е възложил на „А.К.“ ЕООД извършването
на ремонт на застрахования при ищеца лек автомобил, като платената за
ремонт сума е в размер на 1 328, 40 лв. За репатриране на увредения
автомобил е платена сумата от 60 лв. Ищецът е възложил на автосервиз
„Т.К.“ ЕАД сумата от 2 282, 16 лв., която е платена на 11.04.2017 г. С
регресна покана е отправил искане до ответника да му заплати сумата от 2
685, 56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 3 670, 56 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът е
платил сумата от 2 941, 93 лв., като незаплатеният остатък възлиза на 743, 63
лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 758, 63 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение в размер на 743, 63 лв. и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
причинно – следствената връзка между него и всички претендирани вреди. В
2
условията на евентуалност се озовава на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка
скорост в района на кръстовище. Не оспорва наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Хюндай“,
сключена с ответника. Не оспорва извършеното от ищеца плащане, както и
че е заплатил нва ищеца сумата от 2 941, 93 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
Видно от представения протокол за ПТП № 1685792 на 22.01.2017 г.,
акара 10.30 ч. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Туксон“, рег. № ****, собственост на „Т.“ ООД и
управляван от Д.Х.Д. и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №
****, собственост на Д.А.Д. и управляван от А.Д.Д.. Като обстоятелства за
настъпване на ПТП е посочено, че първото МПС се е движило по ул. „Проф.
Атанас Ишириков“ и на кръстовището с ул. „Акад. Борис Стефанов“, при
наличие на пътен знак Б-1, не пропуска и реализира ПТП с движещия се
срещу пътен знак Б-3 по ул. „Акад. Борис Стефанов“ с посока към ул. „Проф.
Д-р Иван Странски“ второ МПС. В протокола се съдържа схема на ПТП.
Удостоверено е, че за лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със
срок на действие 29.03.2016 г. – 28.03.2017 г.
По уведомление на Д.А.Д. от 22.01.2017 г. при ищеца е образувана
щета № ********** във връзка с процесното ПТП.
С възлагателно писмо от 21.04.2017 г. ищецът е възложил на
Автосервиз „А.К.“ ЕООД извършването на ремонт на застрахования при него
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“.
С платежно нареждане от 28.04.2017 г. ищецът е платил на
посочения автосервиз сумата от 20 000 лв., включително 1 328, 40 лв. –
обезщетение по процесната щета. На 14.02.2017 г. ищецът е платил на
посочения автосервиз сумата от 60 лв. по процесната щета – стойност за
репатриране на увредения автомобил, съгласно представената фактура от
22.01.2017 г.
С възлагателно писмо от 23.01.2017 г. ищецът е възложил на
автосервиз „Изток-Т.К.“ ЕАД извършването на ремонт на процесния
автомобил. Стойността на извършения ремонт възлиза на 2 282, 16 лв.,
съгласно представената фактура от 11.04.2017 г.
С платежно нареждане от 29.09.2017 г. ищецът е платил сумата по
посочената фактура.
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на
сумата от общо 39 423, 71 лв., включително 2 941, 93 лв. по процесната щета.
С платежно нареждане от 04.02.2019 г. ответникът е превел по
банков път на ищеца сумата от 30 341, 41 лв. – прихващане на регресни щети.
От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й. по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 22.01.2017 г., около 10.30 ч. лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Туксон“, рег. № **** се е движил по ул. „Проф. Атанас Ишириков“ и
3
на кръстовището с ул. „Акад. Борис Стефанов“, при наличието на пътен знак
Б-1, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак
Б-3 по ул. „Акад. Борис Стефанов“, с посока към ул. „Проф. Д-р Иван
Странски“, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Последният е
получил щети върху предна броня, предна решетка, преден капак, преден
десен калник, заден десен калник и др. Вещото лице приема, че уврежданията
по лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № **** се намират в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилото на 22.01.2017 г. произшествие в
гр. София. Към датата на застрахователното събитие – 22.01.2017 г.,
застрахованият при ищеца автомобил е на 12 години и 25 дни от датата на
първоначалната регистрация – 28.12.2004 г. Стойността на ремонта,
определена по средни пазарни цени, възлиза на 3 775, 46 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск каско при ПТП са в размер на 15 лв.
За да предотврати удара, водачът на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ е следвало да управлява превозното средство със скорост равна или
по – ниска от 34, 74 км/ч. При движение с разрешената скорост от 50 км/ч.
водачът на посочения автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати удара. Видимостта към лекия автомобил марка „Хюндай“ е не
повече от 20-25 м. от мястото на удара, поради което водачът на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ не е имал техническа възможност да
предотврати удара.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото
е пояснило, че при движение на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ със скорост от 25 км/ч., същият е имал възможност да предотврати
настъпването на удара
От показанията на разпитания пред СРС свидетел А.Д.Д. се
установява, че си спомня за настъпилото на кръстовище ПТП. Улицата, на
която настъпило, била със знак за предимство. Автомобилът срещу него
пресякла пътя му и ударила управлявания от него автомобил в предна дясна
част. Обадили се на полицията на застрахователя му – ЗД „Б.И.“ АД.
Съставили протокол за ПТП. Представител на застрахователя направил
снимка. Свидетелят не си спомня точмната скорост на движение. Инцидентът
настъпил към 09-10 часа. Тогава било студено и замръзнало. Имало
пешеходна пътека пред кръстовището. Движил се със скорост 20/25 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по станалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, че между ищеца и Д.А.Д. е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско МПС“. Обект на
4
застрахователното покритие е лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
рег. № ****.
През време на действието му – 22.01.2017 г. и в рамките на
покритите рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП,
настъпило с участието на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“,
рег. № ****. Причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил
марка „Хюндай“, модел „Туксон“, който при наличието на пътен знак Б-1, не
пропуска движещия се срещу пътен знак Б-3 лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“. Деянието е противоправно, тъй като е в нарушение
изискванията на чл.45, ал.2 ППЗДвП – водачът на лекия автомобил марка
„Хюндай“, модел „Туксон“ не е съобразил наличието на знак Б-1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и е причинил настъпването на
процесното ПТП. С оглед на това и доколкото установената в нормата на
чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена от ответника, следва да се приеме, че
са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на
лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рег. № ****.
С обжалваното съдебно решение е прието за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, което
възлиза на 50 %. Възражения срещу приетия от решаващия съд процент на
съпричиняване не са заявени от страните в настоящото производство, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и въззивният съд следва да възприеме приетият с
обжалваното решение процент на съпричиняване.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че към момента на
настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ е застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество - стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато застрахованият
по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за причинени в
резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования автомобил и
за извършен в сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл.405 КЗ.
В случая стойността на ремонта на лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, определена по средни пазарни цени, възлиза на 3 775, 46 лв.
Ищецът е платил на застрахования застрахователно обезщетение в общ
размер от 3 670, 56 лв.
Нормата на чл.411 КЗ регламентира, че в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
5
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на пострадалия,
така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу виновното за
увреждането на застрахованото имущество лице само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати
на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на увредения до размера на платената сума – 3 670, 56 лв., заедно с
ликвидационните разноски от 15 лв. Общият размер възлиза на 3 685, 56 лв.
Предвид приетият от решаващия съд процент на съпричиняване от 50 %,
регресното право на ищеца възлиза на 1 842, 78 лв.
Ответникът е платил извънсъдебно на ищеца сумата от 2 941, 93 лв.
– обстоятелство, което се признава от ищеца с исковата молба. С
извършеното плащане ответникът е погасил изцяло задължението си към
ответника. Ето защо предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се отмени, като искът следва да се
отхвърли в същата част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото съдебно
производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена
държавна такса, както и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото
съдебно производство. Така общият размер на сторените разноски във
въззивното производство възлиза на 385 лв.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в размер на
130 лв.
В полза на ответника следва да се присъди сумата от още 255 лв. –
сторени разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 20079827 от 29.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 47882/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, е осъден да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, сумата от 379, 32 (триста
седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2020 г. до изплащане на вземането,
представляваща регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди за
ПТП на 22.01.2017 г. в гр. София, по щета № **********, при което лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рег. № ****, управляван от
Д.Д., блъснал управлявания от А.Д.Д. лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, рег. № ****, като по този начин реализирал ПТП с материални щети,
както и да заплати разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лв., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр.
София, бул. ****, срещу ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул.
****, с правно основание чл.411 КЗ – за заплащане на сумата от 379, 32
(триста седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лв. – изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 22.01.2017 г. ПТП по
щета № **********, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****,
срещу ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 385 (триста осемдесет и пет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от още 255 (двеста петдесет и пет) лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7