Присъда по дело №533/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 14
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Йовка Казанджиева
Дело: 20244300200533
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Ловеч, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
при участието на секретаря В.А В.
и прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20244300200533 по описа за 2024 година
въз основа доказателствата по делото и закона:

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. В. В., роден на *************, ЕГН **********, ЗА
НЕВИНОВЕН в това на 29.04.2021 год., около 09:05 часа, в гр. Троян, Ловешка
област, в двора на Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант" при Затвора -
Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - „Надзирател 1-ва степен" в „Надзорно-
охранителна служба" при ЗОЗТ „Атлант"- Троян при Затвора - Ловеч, с цел да набави
за себе си облага да е нарушил служебните си задължения, произтичащи от
Длъжностната характеристика за „надзирател 2-1" в Затворническото общежитие - т. 3.
Основна цел на длъжността - „Чрез изпълнение на пряка и непосредствена
охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване
от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи,
регламентиращи служебната дейност", като в нарушение на Заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 год. на министъра на правосъдието за утвърждаване на списъка на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получат,
ползват и държат при себе си лишените от свобода - предоставил за ползване на л.св.
Й. Б. - 1 бр. мобилен телефон марка „L 8STAR" с IMEI -355729105982727 и 1 бр. част
от зарядно устройство, предназначено за зареждане на мобилни телефони, за което
получил облага - сумата от 100 лв., и от деянието могат да настъпят немаловажни
вредни последици, поради което го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.
1
282, ал.1, предложение 1 от НК.
НАПРАВЕНИТЕ по делото разноски по делото остават за сметка на бюджета.
Веществените доказателства:
ОБЕКТ № 2 - 1 бр. бял хартиен плик с етикет с надпис „Научно-техническа
лаборатория ОД на МВР гр. Ловеч, Иззето ВД, Обект № 2, Иззет по досъдебно
производство № 118/2021 г. по описа на РУ гр.Троян на 29.04.2021 г. в гр. Троян-ЗО-
Атлант. Описание на обекта и от къде е иззет: 1 бр. мобилен телефон марка „L8Star"
без сим-карта с IMEI 355729105982727 и 1 бр. парче от USB-кабел, отрязано в единия
край" с подписи на разследващ, експерт и поемни лица“ отнема в полза на Държавата
на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, като след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени.
ОБЕКТ № 1 - 1 бр. бял хартиен плик с етикет с надпис „Научно- техническа
лаборатория ОД на МВР гр. Ловеч, Иззето ВД, Обект № 1, Иззет по досъдебно
производство № 118/2021 г. по описа на РУ гр. Троян на 29.04.2021г. в гр. Троян-ЗО-
Атлант. Описание на обекта и от къде е иззет: 2 броя банкноти с номинал 50 /петдесет/
лева с № БЛ2920283 и № БМ1809580, намерени в ляв външен джоб на униформено
яке, носено от М. В. В. - надзирател" с подписи на разследващ, експерт и поемни
лица", отнема в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, като след
влизане на присъдата в сила да бъдат предадени на Национална агенция по приходите.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред АС–Велико Търново в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Подсъдимият М. В. В., ЕГН ********** е предаден на съд
за престъпление по чл. 282 ал. 1 ,пр. 1 от НК, затова че на 29.04.2021 г. , около
09.05 часа в гр. Троян, Ловешка област в двора на Затворническо общежитие
от закрит тип „Атлант“ при Затвора – Ловеч, в качеството си на длъжностно
лице – „Надзирател 1-ва степен“ в „Надзорно охранителна служба“ при ЗОЗТ
„ Атлант“- Троян при Затвора – Ловеч, с цел да набави за себе си облага,
нарушил служебните си задължения , произтичащи от Длъжностната
характеристика на „надзирател 2-1“ в Затворническо общежитие - т. 3
Основна цел на длъжността – „Чрез изпълнение на пряка и непосредствена
охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за
лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и
документи, регламентиращи служебна дейност“, като в нарушение на Заповед
№ ЛС- 04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на
списъка на разрешените лични вещи ,предмети и хранителни продукти, които
могат да получат, ползват и държат при себе си лишените от свобода –
предоставил за ползване на л. св. Й. Б. – един брой мобилен телефон марка „L
-8STAR“ с IMEI – 355729105982727 и един брой част от зарядно устройство ,
предназначено за мобилни телефони, за което получил облага – сумата от 100
лева и от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата сочи, че поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Излага, че няма да се
спира на подробности на фактическата обстановка . Изтъква, че по делото
безспорно е установено, че подсъдимият е бил надзирател в Затвора Ловеч с
местоназначение ЗОЗТ „Атлант“ Троян към Затвора Ловеч, като с
длъжностната му характеристика са му вменени права и задължения, които
следва да спазва. Сочи, че лишените от свобода Б. и Д. са знаели, че
подсъдимият В. осъществява нерегламентирани контакти с лишени от свобода
,изразяващи се във внасяне на забранени вещи, срещу което получавал
материална облага, като преди образуване на наказателното дело е направена
обстойна проверка в този смисъл. Изтъква ,че от изгледаните кадри от диска
се установява ,че безспорно на 29.04.2021 г. лишения от свобода Б. влиза в
будката на карето при подсъдимия В., предава му две банкноти по 50 лева ,
като В. следва да му предаде внесен и даден на него мобилен телефон ,като
няколко минути след това се случва и лишения от свобода Б. и подсъдимия В.
са задържани. Счита ,че с това си поведение последният е нарушил вменените
му с длъжностната характеристика задължения , а именно, че на лишените от
свобода е забранено да притежават каквито и да било вещи, подробно
изброени със заповед на Министъра на правосъдието, като такава част е
притежаването на мобилни телефони. Счита, че безспорно по делото е
установено, че подсъдимият В. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК.
Сочи, че безспорен факт е и обстоятелството, че е получил облага – сумата от
100 лева. Същият е осъществил деянието при пряк умисъл. Изтъква , че по
делото безспорно е установено, че банкнотите от по 50 лева са били
предварително описани в съответния протокол от длъжностни лица –
началника на ЗОЗТ „Атлант“. По изложените съображения моли настоящата
инстанция да признае В. за виновен в извършване на престъпление за което е
1
предаден на съд и да му наложи наказание от една година лишаване от
свобода, чието изпълнение да отложи за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. Веществените доказателства по делото следва да бъдат
унищожени по съответния ред от БНБ.По отношение на възраженията, че има
мотив администрацията и ръководството на Затвора В. да бъде махнат от
работа, посочва, че същите, съобразявайки с наличието на решение на ТЕЛК
са го устроили на нормален работен ден – дневна смяна. Сочи, че безспорен
факт е това ,че телефона е внесен от В. и на 29.04.2021 г. се предава, за което
получава незаконно облага в размер на 100 лева, които му се предават от
лишения от свобода Б.. Изтъква ,че ако мобилния телефон се е намирал в
лишения от свобода Б. не е имало нужда от разпита на свидетелите. Счита, че
е безсмислено да се изследва въпросът като тези пари са се озовали у Б. , факт
е предаването на една вещ и получаване то на парите. Изтъква ,относно
обстоятелството за договорката между лишения от свобода Б. и подсъдимия
В., че това са „недоказуеми неща“. Сочи, че показанията на лишения от
свобода Б. се потвърждават от показанията на всички останали свидетели и
най- вече веществените доказателства приложени към делото.
Защитникът на подсъдимия В. в съдебно заседание моли настоящата
инстанция да постанови присъда , с която да признае доверителят му за
невиновен , тъй като не е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение. Изтъква, че от събраните по делото доказателства ,категорично е
отречен факта ,че парите, с които се е снабдил Б. от лишения от свобода Д. са
внесени от жена му М. . В тази връзка посочва, че от приложената към делото
справка 89/03.04.2025 г. от ЗО „Атлант“ гр. Троян, прието по делото , е видно ,
че М. Д. на 17.04.2021 г. е била на свиждане но не е предавала пратка с храна.
Сочи, че Д. е получил хранителна пратка на 11.04. и на 30.04. 2021 г. , но от
приятелката му към този момент, свидетелката Д.. По отношение на
показанията на свидетелката Д. изтъква, че нейните показания се променят в
процеса на разглеждане на делото. При излизане на свидетеля Д. от Затвора ,
същата посочва, че е внесла пари , сложени в банан, въпреки, че не е внасяла
хранителна пратка. С оглед на тези съображения счита, че не може да се
приеме за доказан факта, че М. Д. е внесла тези пари, а същите са били в
Затвора.
Освен това счита за невярно твърдението ,че инициативата да занесе
парите е на лишения от свобода Б., с оглед на заявеното от свидетеля Ч., че
като са разбрали , че парите са у Б. той се обадил на свидетелят С. в Троян да
го приеме и да ги опише. Приема за безспорно установено, че свидетелят
Славко е съставил констативния протокол.
Изтъква, че не е доказан факта, че на 25.04.2021 г. В. и Б. са се
уточнявали на 29.04.2021 г. да се състои размяната на телефон ,с оглед на
показанията на свидетелите Д., Д., Ф. и И., които сочат на един по
продължителен период от време от закупуването му до предаването от М. на
таксиметров шофьор.
Излага, че твърденията в обвинителния акт, че Д. се е свързал с лице на
име И. от Габрово и го помолил да му закупи телефон се опровергават от
думите на последния, който сочи, че Д. е тази, която го е поръчала. По
2
отношение на твърдението, че М. е предала телефона на таксиметров шофьор
посочва , че времето е друго- една година по-рано, а след това през април 2021
г. Изтъква ,че не са налице доказателства, които да установяват този
таксиметров шофьор да е го е предал на подсъдимия. От видеозаписите
единствено което се установява е вербални контакт между лишения от свобода
Б. и подсъдимия В., като не се установява предаването на вещи, като в този
смисъл на показанията на свидетеля С., който в реално време е гледал
камерите, както и на свидетеля Д., който е трябвало да даде знак „като стане
нещо“. По отношение на телефона сочи, че безспорно по делото е установено
,че същият е намерен у Б.. Изтъква, че няма данни преди да излезе на карето,
какво е имало у Б., като на същият не е правен обиск дали телефона е бил в
него или не. Сочи, че подзащитният му от самото начало е твърдял , че е
знаел че се разиграват 200 лева, четири броя по 50 лева на комар, за което е
уведомил свидетелите С. и П., като е очаквал да се дадат някакви пари, които
незаконно да се въртят в общежитието.С оглед на това счита, че е логично , В.
да има някакви контакти с лишените от свобода ,след като е очаквал да му
дадат тези незаконни вещи, което не означава,, че е нарушил служебните си
задължения.
Счита, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелите Б. и Д.
като в тази връзка излага подробни съображения – Д. е писал жалба срещу
подсъдимият, затова че му е бил отнет парфюм, а свидетеля Б. жалбата по
която е започнало досъдебното производство. Сочи, че същите са търсели
отмъщение. Освен това изтъква, че от показанията на свидетелката М. Д. се
установява ,че И. Д. й и се обаждал да промени показанията си, да каже, че е
донесла телефона в Троян, за да може същият да излезе в Затвора Велико
Търново , където режимът бил по- лек. Счита, че е невярно , че Б. е искал да си
внесе телефон за празниците да говори, като преди този разпит същият е
подал жалба до окръжна прокуратура – Ловеч, че се правят незаконни
действия. Приема за невярно и обстоятелството, че Д. е осигурил парите,
защото щял да говори и той по телефона. Изтъква, че същият е знаел,че парите
и телефона са за изобличаване на подсъдимия. Освен това излага, че е
практически невъзможно след 14.45 часа на 17.04.2025 г. когато Д. е получил
парите, лишения от свобода Б. да се е обадил на свидетеля Ч. ,да се срещнат с
последния и прокурора и Б. и С. , за да направят протокола за парите получени
от Д. и предадени на Б.. Приема, че веригата във връзка с предаването на
телефона, ако наистина е осъществен този факт е станал през 2020 г. и към
настоящия момент се нагажда този факт „уж към 2021 г. Изтъква, че в тази
връзка са и показанията на свидетелите Д. и М., които по отношение на
процесния телефон твърдят ,че това не е телефона, който същите са предали.
Излага, че ако се приеме, че са били налице „трайни търговски отношения“
между подзащитният му и лишения от свобода Б. същите би трябвало да си
имат доверие, поради което не е била необходима уговорката при предаването
на телефона В. ще получи парите. Счита, че по делото не са налице
доказателства, които да установяват вината на подзащитният му. Изтъква и
факта, че към ДП има сигнал приет в РУ на МВР в 09.00 часа –устно
съобщение от свидетеля Ч., който заявява, че в ЗО „Атлант“ е даден подкуп на
3
надзирателя В. от лишен от свобода Б. за неправомерно внасяне на телефон, а
престъплението е извършено в 09.10 часа и свидетелят е заявил, че по-късно е
разбрал какво е станало, дотогава нищо не е знаел, въпреки подадения от него
сигнал. Счита, че тези действия сочат на тенденциозност и преднамереност на
тези, които са правили проверката. С оглед на това изтъква, че в конкретния
случай изобщо не е използвана презумцията за невиновност. Освен
посоченото по-горе сочи, че по отношение на телефона още при извършване
на първоначалните следствени действия са поискали да се изземат записите от
камерите, да се извърши проверка на телефона говорено ли е, ако да от кой,
което не е сторено, не е направено изследване и относно наличието на
пръстови отпечатъци. По отношение на намерения у Б. кабел изтъква, че
никой не го е поръчвал. С оглед на това твърди ,че този кабел и телефон са
били в джоба на Б. и „там са си стояли“. Сочи, че посоченото по-горе е целяло
подсъдимия В. да бъде злепоставен и уволнен, поради факта ,че същият е бил
трудоустроен , поради заболяване.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да приеме, че
основните факти за начина на внасянето на парите са недоказани, както и
недоказан се явява факта на внасяне на телефона., поради което да признае
подзащитният му за невиновен по повдигнатото му обвинение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията
на разпитаните свидетели Б., Д., П., С. Д. , А., Д., Ч., дадени на досъдебното
производство и приобщени по съответния ред, както и приобщените такива
по съответния ред, показанията на свидетелката Й. дадени на досъдебното
производство, заключенията на вещите лица по изготвените съдебно
технически и дактилоскопски експертизи на вещите лица М., И.ов и М., съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. В. живеел в гр. Троян, област Ловешка, заедно със
семейството си.
Със заповед № ЛС-03-413/09.04.2009 г. на главния директор на ГД „ИН“
бил назначен на длъжност надзирател в Затвора – Ловеч.
Със заповед №Л- 6134/31.08.2009 г. на главния директор на ГД „ИН“ от
31.08.2009 г. бил назначен като надзирател в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян към
Затвора – Ловеч. Съгласно длъжностната му характеристика на „надзирател
2-1“ в Затворническо общежитие - т. 3 Основна цел на длъжността е била –
„Чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да
осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в
съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи
служебна дейност“, включително и със Заповед № ЛС- 04-642/28.11.2018 г. на
министъра на правосъдието за утвърждаване на списъка на разрешените
лични вещи ,предмети и хранителни продукти, които могат да получат,
ползват и държат при себе си лишените от свобода.
Свидетелят Т. С. до 2021 г. работел като инспектор надзорно –
охранителна дейност в ЗО „Атлант“ – гр. Троян.
Свидетелят Х. П. бил началник на ЗО „Атлант“ – гр. Троян, при Затвора
– гр. Ловеч, по времето, когато подсъдимият В. работел там.
4
Свидетелят И. Ч. работел в Главна дирекция „Национална полиция“,
сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“, като
отговарял за Затвора – гр. Ловеч и общежитията към него.
Свидетелите Й. Б. и И.в Д. изтърпявали наказание „лишаване от
свобода“ в ЗО „Атлант“ гр. Троян ,към Затвора – гр. Ловеч. Същите се
познавали и били в една килия.
Подсъдимият В. ,както бе посочено по-горе бил на длъжност
„надзирател първа степен“ и след като се завърнал на работа след прекаран
инфаркт изпълнявал задълженията си на 12 часов работен ден на „карето за
престой на открито“. В ъгъла на същото била разположена вишка/будка/,
която се ползвала от надзирателите, включително и от В.. Неговите служебни
задължения включвали и да следи затворниците, които излизали в това
пространство да се разхождат.
На 05.01.2021 г. в Окръжна прокуратура – гр. Ловеч бил входиран сигнал
от свидетеля Й. Б./л. 34 от ДП/, който посочвал, че в ЗООТ „Атлант“ има
служители, които срещу заплащане внасят забранени вещи на лишени от
свобода ,че е ползвал такива вещи и че ще даде подробности, след като бъде
извикан. Същият заявил пред свидетеля С., че срещу сумата от 100 лева
подсъдимият В. „ще му вкара телефон“. Тази информация свидетеля С.
докладвал на свидетеля Ч., както и на свидетеля Х. П. ,вследствие на което
било образувано оперативно дело.
На 17.04.2021 г. свидетелят С. съставил констативен протокол /л. 40 от
ДП/, в който удостоверил, че е провел разговор с свидетеля Б. и същия държал
в себе си пари, банкноти – един брой банкнота с номинал 50 лева със серия БЛ
2920283 и един брой банкнота с номинал 50 лева със серия БМ № 1809580.
На 29.04.2021 г. подсъдимият В. бил на смяна. В 09.00 часа извел по
списък лишените от свобода на карето, след което седнал във
вишката/будката/ за престой на открито, посочена по-горе. При него дошъл
свидетеля Б., влязъл вътре и му дал посочените по-горе две банкноти с
номинал 50 лева. Свидетелят С., който също бил на работа видял на камерите
за видеонаблюдение в реално време ,че свидетелят Б. влязъл при подсъдимия
В., бил получен и сигнал от свидетеля Д.. С оглед на това С. и служители на
оперативен отдел в местата за лишаване от свобода отишли до вишката, като
свидетелят Б. все още се намирал в нея. Задържали както него, така и
подсъдимия В.. Бил извършен обиск при който у последния били иззети един
брой банкнота с номинал 50 лева със серия БЛ 2920283 и един брой банкнота
с номинал 50 лева със серия БМ № 1809580, а от свидетеля Б. един брой
мобилен телефон марка „L 8 Star“ без поставена сим карта и парче от USB
кабел отрязано в единия край.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Б. , на свидетеля С., на свидетеля Ч., П. относно тези факти,
заключенията на вещите лица по видеотехническите експертизи М. и И.ов,
както и от приложените към делото веществени доказателства – два броя
банкноти със номера серия БЛ 2920283 и серия БМ № 1809580 с номинал
всяка една от тях по 50 лева и мобилен телефон „L 8 Star“ без поставена сим
5
карта и парче от USB кабел отрязано в единия край. Съдът приема същата за
безспорно установена, както и обстоятелството, че подсъдимия е бил
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б.а от НК, тъй като е му е
възложено да изпълнява служба в държавно учреждение.
По отношение на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт
относно двете банкноти с номинал от по 50 лева/ били ли са внесени в ЗООТ
„Атлант“ Троян или са се намирали там, кога, от кого са внесени, ако са
внесени/ и мобилния телефон марка „L 8 Star“ без поставена сим карта и парче
от USB кабел отрязано в единия край / дали това е телефона, който е закупил
свидетеля А., по какъв начин е попаднал у подсъдимия В., конкретно от кого
му е бил предаден/ съдът приема ,че не е безспорно доказана, поради
наличието на съществени противоречия на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства. В показанията си свидетелят Б.
твърди, че двете банкноти с номинал 50 лева и серийни номера БЛ 2920283 и
БМ № 1809580 са му дадени от свидетеля И. Д., с когото той е бил в една
килия и когото помолил да му ги внесе, както и да намери мобилен телефон,
който да бъде внесен от подсъдимия В.. Последният да му го предаде и Б.
„да плати за услугата „ на подсъдимия В. сумата от 100 лева. В тази връзка са
показанията на свидетеля Д. дадени на досъдебното производство/ л. 58,л.
160/ и л. 298 от съдебното производство и приобщени по съответния ред. По
отношение на дадените показания н ал. 58 от ДП Д. посочва ,че неправилно в
тях е отразен факта , че той е разговарял с „М.“, а това е бил свидетеля Б..
Същият твърди, че една –две седмици преди да получи парите свидетелят Б.
го е помолил да му „намери телефон“ и че „вкарал „ парите ,чрез пратка, която
му е донесла свидетелката Д.“. Свидетелката Д. в показанията си в съдебно
заседание посочва ,че е внасяла пари с хранителна пратка ,но непомни
„години“, като „може би след като занесох парите“ като същите са били по 50
лева и са били поставени в банан, „взех телефона от Ф., не мога да бъде
сигурна“.Това същата е посочила и приобщените по съответния ред показания
дадени на л. 161 от ДП.
От приложената на л. 157 от съдебното производство справка е видно,
че свидетелката Д. е посетила свидетеля Д. на 17.04.2021 г. без да му е донесла
хранителна пратка. От същата се установява, че свидетеля Д. е бил посетен на
11.04.2021 г. /л. 156 от съдебното производство/ и на 30.04.2021 г./л. 158 от
делото/ от свидетелката Д., която е донесла на Д. и на двете дати хранителна
пратка с подробно описаните в същите стоки.
От анализа на посочените по-горе доказателства/други не бяха събрани
в тази насока в съдебно заседание/ настоящата инстанция приема, че не се
установява по безспорен и несъмнен начин, че двата броя банкноти със
номера серия БЛ 2920283 и серия БМ № 1809580 с номинал всяка една от тях
по 50 лева са били внесени от Д., както и в какъв времеви период. Тези
доказателства оборват приетото в обстоятелствената част на обвинителния
акт, че на 17.04.2021 г. свидетелят Б. е получил парите от свидетеля Д. , който
ги получил от свидетелката Д., чрез пратка. Единственото безспорно по
отношение на този факт е обстоятелството, че свидетелката Д. е посетила
свидетеля Д. на тази дата в ЗООТ Атлант Троян, но не е носела хранителна
6
пратка. В подкрепа на приетото от съда са и обясненията на подсъдимия В. в
тази им част, които се подкрепят от показанията на свидетеля Х.в, че е подал
устен сигнал относно обстоятелството, че в ЗООТ Атлант са внесени 200 лева,
които се разиграват на комар.
По отношение на намерения при обиск на свидетеля Б. на 29.04.2021 г.
около 09.05 часа един брой мобилен телефон марка „L -8STAR“ с IMEI –
355729105982727 и един брой част от зарядно устройство , предназначено за
мобилни телефони/протокол за обиск и изземване л. 15 от досъдебното
производство и одобрен от съд на основание чл. 164 ал. 3 от НПК/, съдът
приема, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства
същият да му е предаден от подсъдимия В.. Безспорен факт е, с оглед на
възпроизведените в съдебно заседание видеотехническите експертизи, че на
29.04.2021 г. във времевия интервал от 09.00 часа до 09.07 часа свидетелят Б.
се е намирал във вишката на мястото за престой в ЗООТ „Атлант“ – гр. Троян
при подсъдимият В.. Безспорно е, че след извършения обиск у свидетеля Б. е
намерен посочения по-горе телефон и един брой част от зарядно
устроство/кабелче/ предназначено за мобилни телефони.
От показанията на свидетелите Д., Я., Д., Д. и Й., дадени на
досъдебното производство и приобщени по съответния ред, съдът приема ,че
малък телефон е бил закупен от свидетеля А. по молба на свидетелката Д. ,за
което й се обадил свидетеля Д., с когото към април 2021 г. подържали
връзка.След това тя предала този телефон на майката на свидетеля Д.,
свидетелката Й.. Последната го предала на свидетелката Д., която от своя
страна го предала на познат й таксиметров шофьор в гр. Габрово. От
показанията на свидетелите Д. и Ясенов дадени на досъдебното производство,
съответно на л.72 и л. 162 и л. 67 се установява, че мобилния телефон е бил в
кутия, като за него свидетелят Д. не обяснил нищо на Д. и тя „не съм разбрала
какво ще става с този телефон, никой не ми е казвал къде ще върви“ . Този
факт се потвърждава и от показанията на свидетелката Й. дадени на
досъдебното производство на л. 74 и в съдебното производство по НОХД №
142/2022 г. л. 186 и приобщени по делото - „телефончето беше в една цяла
картонена кутийка, мисля, че беше оригиналната му кутия“, отворила го е и е
установила, че същия е малък. Същата се обадила на свидетелката Д., като
свидетелят Д. й казал, че той е за сина на същата. От показанията на
свидетелката Д. дадени както в съдебно заседание, така и тези на досъдебното
производство и пред състав на съда се установява, че тя е предала телефона на
таксиметров шофьор, не е идвала в гр. Троян, за да го предаде , както и че
свидетеля Д. е искал тя да каже, че е идвала в гр. Троян и го е предала на
„човек с маска , с шапка и колело на някаква пицария в града“. От нейните
показания се установява,че Д. е искал това от нея, тъй като „това е щяло да му
помогне да го преместят на по-лек режим в Затвора – гр.Велико Търново и
където същият е бил преместен впоследствие. При предявяване на мобилния
телефон, приложен като веществено доказателство по делото свидетелката Д.
посочва, че това не е телефонът, който е получила от свидетелката Й. . От
показанията на свидетеля А. се установява, че не е поръчал „ кабела“
,приложен като веществено доказателство по делото. В тази връзка са и
7
показанията на свидетеля Б. на л. 86 от съдебното производство – „към
телефона нямаше кабел, беше ми предаден само телефон“.
От показанията на свидетеля П., дадени на досъдебното производство на
л. 59 се установява,че са имали предварителна уговорка в момента в който Б.
вземе телефона и подсъдимият В. получи парите, свидетеля Д. да подаде
сигнал до свидетеля С.. Съдът дава вяра на същите, както и на показанията на
свидетеля Ч. по отношение на този факт, тъй като те не са противоречиви и
взаимно се допълват. Техните действия са били продиктувани единствено от
твърденията на свидетеля Б. и оперативна информация, която не може да се
приеме, като доказателство по делото.
В показанията си свидетеля Б. относно деня на предаване на телефона
посочва, че се е уговорил с подсъдимия, на следващия ден след като му
донесъл „специални хапчета за настинка“, това да се случи, като в
обвинителния акт като дата на която се е състояла тази уговорка е посочена
датата 25.04.2021 г. В тази връзка по делото не се събраха доказателства, които
да подкрепят същите.
От анализа на посочените по- горе доказателства съдът приема ,че не
се установява мобилния телефон марка „L8Star" без сим-карта с IMEI
355729105982727 и 1 бр. парче от USB-кабел, отрязано в единия край",
поръчани от свидетеля Д. да са били предадени на подсъдимия В., както е
прието в обвинителния акт от „таксиметров шофьор“/ без да установен
същия/, след което той да ги е предал нарушавайки служебните си
задължения, на свидетеля Б. и затова да е получил сумата от 100 лева.
Съдът счита, че при изясняване на обективната истина по делото,
следва да се вземат под внимание и мотивите на свидетеля Б. да сигнализира
за „нередностите“ в ЗО „Атлант“- гр. Троян при Затвора Ловеч. От
показанията му се установява, че го е сторил, тъй като „В. ни
предава….защото многократно е вкарвал незаконни вещи и след това гледа да
трупа точки“.
От анализът на всички посочени по-горе доказателства, преценен в
тяхната съвкупност и последователност не може да се направи един несъмнен
и обоснован извод, че подсъдимият В. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 282 ал.1, пр. 1 от НК. Безспорно по делото
от заключенията на вещите лица по назначените видеотехнически експертиз
се установява, че той нарушил служебните си задължения, допускайки
свидетеля Б. да влезе във вишката, но не се установи това да е било с цел да
набави за себе си облага и от него могат да настъпят немаловажни вредни
последии.
При горните съображения съдът призна подсъдимият М. В. В., ЕГН
**********, за невиновен в това на 29.04.2021 г. , около 09.05 часа в гр.
Троян, Ловешка област в двора на Затворническо общежитие от закрит тип
„Атлант“ при Затвора – Ловеч, в качеството си на длъжностно лице –
„Надзирател 1-ва степен“ в „Надзорно охранителна служба“ при ЗОЗТ „
Атлант“- Троян при Затвора – Ловеч, с цел да набави за себе си облага, да е
нарушил служебните си задължения , произтичащи от Длъжностната
8
характеристика на „надзирател 2-1“ в Затворническо общежитие - т. 3
Основна цел на длъжността – „Чрез изпълнение на пряка и непосредствена
охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за
лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и
документи, регламентиращи служебна дейност“, като в нарушение на Заповед
№ ЛС- 04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на
списъка на разрешените лични вещи ,предмети и хранителни продукти, които
могат да получат, ползват и държат при себе си лишението то свобода –
предоставил за ползване на л. св. Й. Б. – един брой мобилен телефон марка „L
-8STAR“ с IMEI – 355729105982727 и един брой част от зарядно устройство ,
предназначено за мобилни телефони, за което получил облага – сумата от 100
лева и от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, поради
което го оправда по предявеното му обвинение по чл. 282 ал. 1 ,пр. 1 от НК .
Веществените доказателства: ОБЕКТ № 2 - 1 бр. бял хартиен плик с
етикет с надпис „Научно-техническа лаборатория ОД на МВР гр. Ловеч,
Иззето ВД, Обект № 2, Иззет по досъдебно производство № 118/2021 г. по
описа на РУ гр.Троян на 29.04.2021 г. в гр. Троян-ЗО[1]Атлант. Описание на
обекта и от къде е иззет: 1 бр. мобилен телефон марка „L8Star" без сим-карта с
IMEI 355729105982727 и 1 бр. парче от USB-кабел, отрязано в единия край" с
подписи на разследващ, експерт и поемни лица“ отнема в полза на Държавата
на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, като след влизане на присъдата в сила
да бъдат унищожени и
ОБЕКТ № 1 - 1 бр. бял хартиен плик с етикет с надпис „Научно-
техническа лаборатория ОД на МВР гр. Ловеч, Иззето ВД, Обект № 1, Иззет
по досъдебно производство № 118/2021 г. по описа на РУ гр. Троян на
29.04.2021г. в гр. Троян-ЗО[1]Атлант. Описание на обекта и от къде е иззет: 2
броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева с № БЛ2920283 и № БМ1809580,
намерени в ляв външен джоб на униформено яке, носено от М. В. В. -
надзирател" с подписи на разследващ, експерт и поемни лица", отнема в полза
на Държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, като след влизане на
присъдата в сила да бъдат предадени на Национална агенция по приходите.
Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета.
При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни