Р Е Ш Е Н И
Е № 79
гр.Стара Загора, 14.03.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора Нейка Тенева , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 859 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.84, ал.2 от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Л.Я.К. ЛНЧ **********, с
адрес ***, против Решение № УПБ-12/14.11.2022г. на Интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците старши експерт в Регистрационно-приемателен
център в село Баня, обл.Сливен, с което е отхвърлена молбата й за международна
закрила. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението в
нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката е налице
обоснована опасност от преследване по признак политически
убеждения, а именно противопоставяне на войната с Украйна, което не е взето
предвид от административния орган. Оспорва доводите, че не е посочила в молбата
си други причини от хуманитарен
характер, като счита за такива, че родителите й живеят в РБългария и двамата са
с признат процент трайно намалена работоспособност и се нуждаят от грижи. По
тези съображения моли за отмяна на
обжалваното решение изцяло и връщане на преписката за ново разглеждане в общо
производство, с указния за тълкуване и прилагане на закона.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавна агенция за
бежанците /ДАБ/ старши експерт в Регистрационно-приемателен център в село Баня,
обл.Сливен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че с оспореното решение законосъобразно е отказано предоставяне на
бежански и хуманитарен статут след преценка на всички правнозначими факти,
свързани с личното положение на жалбоподателката и с държавата й по произход. Обосновава,
че всички доводи, свързани с опасността
съпругът й да бъде мобилизиран и изпратен да воюва срещу Украйна, са
неоснователни и неподкрепени с доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
на основание чл.92 от ЗУБ да не се
присъждат разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за основателност на така подадената жалба по
съображения, че обжалваното решение е постановено при непълен анализ на
събраните доказателства. Предлага да бъде отменено като немотивирано и
незаконосъобразно и на административния орган бъде указано да преразгледа
молбата на Л.Я.К..
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Л.Я.К. е гражданка на Русия,
омъжена за Л. А. И., роден през 1988г. Тя е
подала молба за предоставяне на статут на бежанец вх.№ 466/ 26.10.2022г
до Регистрационно-приемателен център в село Баня, обл.Сливен при ДАБ. На 04.11.2022г
с нея е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ. В съставения протокол е
отразено, че конкретният повод да напусне страната си по произход е
несъгласието й с войната между Русия и Украйна, както и желанието й да живее
със съпруга си. В Русия той получил призовка за мобилизация, открита от майка
му в пощенската кутия, но не се явил, за да не бъде изпратен да воюва. Повиквателна
получил и по-малкият му брат, както и призовка за съд след като не се явил.
Жалбоподателката и съпругът й купили самолетни билети за Турция в края на
септември след обявяване на мобилизацията като най-близката дата, за която
можели да си позволят цента, била 10.10.2022г. От Истанбул пътували до Одрин,
откъдето баща й ги превозил с автомобил до България. От 2015г родителите й
живеят в с.Габарево, общ.Павел баня. Със съпруга си жалбоподателката
пребивавала в селото и от 28.06.2022г до 09.09.2022г с туристическа виза,
срокът на която изтекъл. Отдавна планирали да заживеят в България, дори по
време на престоя си през лятото той
търсел работа.
По преписката е приложен протоколът от
проведено интервю със съпруга на жалбоподателката Л. А. И., проведено на
04.11.2022г във връзка с подадена от
него молба за закрила. В него са отразени същите обстоятелства, каквито е
посочила съпругата му.
На основание чл.57, ал.10 от ЗУБ е
изискано становище на Директора на специализирана дирекция М-ДАНС по подадената
от Л. молба, в което е посочено, че ДАНС не възразява да й бъде предоставена
закрила в Република България в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
В административното производство е приложена информационна
справка с вх.№ 652/ 14.10.2022г относно Руската федерация, изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ.
С оспореното решение №
УПБ-12/14.11.2022г. на Интервюиращ орган при ДАБ, на основание чл.70, ал.1, във
връзка с чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗУБ е
отхвърлена молбата за международна закрила на жалбоподателката. В мотивите е
прието, че за молителката не са налице условията на чл. 8, ал.1 от ЗУБ, тъй
като не е посочила никакви факти, обосноваващи страх от разследване поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
поради политическо мнение или убеждение. Административният орган обосновава, че
в твърденията си тя не сочи данни за осъществено спрямо нея преследване по
смисъла на чл.8, ал.2-6от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Не е имала проблеми
поради своето политическо мнение или убеждение. Не е възприет за достатъчно основателен
и мотивът, базиран на опасения, че съпругът й може да бъде мобилизиран или
наказан за отклонение от военна служба. Споменатата в интервюто официална
повиквателна не е представена дори като фотокопие. За нелогични и
неправдоподобни са приети обясненията относно времето и начина на отпътуване от
Русия с оглед твърденията за изпитван страх от мобилизация. При преценката на
свързаните с личното положение на жалбоподателката и държавата й на произход
относими факти е направен извод, че искането за предоставяне на статут е изцяло
неоснователно, поради което и с решението е отказано предоставянето на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
По делото са приети като доказателства информационна
справка с вх.№ 652/ 14.10.2022г относно Руската федерацияи актуална справка вх.
№ МД-37/ 20.01.2022г, . изготвени от Дирекция „Международна дейност” на ДАБ на
базата общодостъпни интернет източници с посочени адреси, както и удостоверение за сключен граждански брак
между Л. А. И. Л.Я.К., разпечатка от интернет сайта „Свободна Европа“.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ от лице с правен интерес, за което
оспореният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Обжалваното решение е
издадено в рамките на ускореното производство по чл. 68 и сл. от ЗУБ от
интервюиращ орган, съгласно правомощията му по чл. 70 ал. 1 от ЗУБ, по молба на Л.Я. с вх. № 466/ 26.10.2022г. На 04.11.2022г
с лицето е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от
молителката, заявила, че не знае български език, от преводач и от длъжностното
лице. Административният акт е издаден в рамките на 14-дневния преклузивен срок
по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ от интервюиращ орган – М.П., който е компетентен,
съгласно представеното заверено копие от заповед № РД05-295/ 13.09.2022 г. на Председателя
на ДАБ. Следователно обжалваното решение е издадено от компетентен орган, като
при постановяването му е спазена процедурата, уредена в глава шеста, раздел II
от ЗУБ.
Административният орган се е произнесъл свръхпетитум в
частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е
бил сезиран с искане за предоставяне на такъв статут, а единствено с искане за бежански
статут /в този смисъл решение по адм. дело № 6675/2014г на ВАС/. Поради това в
тази част оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради допуснато съществено процесуално нарушение без да се обсъжда наличието
на условията за предоставяне на хуманитарен статут.
В останалата част решението
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдържа мотиви
от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си и ясно дават
възможност да се разбере волята за взетото административно решение. Органът е
направил изследване на всеки твърдян
факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. След
подробен анализ е обоснован изводът на за липсата на материалноправни
предпоставки за предоставяне на бежански статут на жалбоподателката, който
съдът намира за правилен и законосъобразен. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира
се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да
се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на
ал.4 от същия текст "преследване" е нарушаване на основните права на
човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права
на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В настоящия
случай, видно от заявеното от Л.Я. по време на проведеното интервю, по
отношение на нея не се установява преследване по някой от изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ признаци. Тя не е посочила конкретни причини, от които да се
направи извод или предположение за наличието на основателен страх от преследване
спрямо нея. Всъщност, всички твърдения за възможни негативни последици се
отнасят до съпруга й. По правило исканията за получаване на статут се основават
на данни, свързани с личното положение на кандидата, и решенията по тях се
вземат индивидуално. В случаите, в които само по отношение на един от членовете
на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки
посегателства срещу живота или личността му, другите членове на семейството, за
които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на
придобития от това лице статут (чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от Закона за убежището
и бежанците). В настоящия казус обаче молбата на Л. за получаване на бежански
статут не се основава на чл.8, ал.9 от закона.
Изложените
от нея причини за напускане на страната на произход не съставляват
материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец дори в хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Опасенията от завръщане в страната по
произход не може да са абстрактни, а трябва да са основателни и да се основават
на конкретни факти - на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването
му. При анализ на интервюто се установява, че жалбоподателката не изтъква
политически убеждения като причина за напускане на Русия. Такива се сочат едва
в жалбата до съда – че се противопоставя на войната с Украйна. Но за преценката
относно основателността на опасенията от преследване е необходимо лицето да отстоява
въпросното политическо мнение, или да може основателно да се предполага, че
субектът на преследването (в случая руската държава) ще му припише такова
мнение. От представената справка вх. № МД-37/ 20.01.2022г. на Дирекция
„Международна дейност” на ДАБ, която съдът кредитира с доверие, може да се направи извод, че руските официални
власти налагат ограничения към критици и опоненти на режима в Кремъл и
по-специално на представителни на неправителствени организации, журналисти,
блогъри, адвокати по правата на човека, артисти и академици. Протестиращите
лица не са наказателно преследвани, освен при нарушаване на реда за провеждане
на събрания, митинги и демонстрации, като има данни, че публичните демонстрации
са ограничавани и забранявани. В бежанската история на жалбоподателката и на
нейния съпруг няма никакви данни или улики те да са от категорията на тези лица
или да са заплашени от третиране от руската държава като противници на
официалната политика само поради неявяване за военна служба на мъжа. Видно от
справката, националният закон в
държавата по произход предоставя правни средства за замяна на военната служба с
алтернативна гражданска такава в съответствие с определени убеждения, поради
което декларираното желание на Л. А., респективно на жалбоподателката като
негова съпруга, той да избегне военната служба само по себе си не може да се
възприеме като израз на политически възгледи. В действителност причините за търсения
статут са от личен характер доколкото жалбоподателката изтъква, че отдавна
планират да живеят в България, където нейните родители се намират от 2015г,
а такива не се обхващат от
хипотезата на правната норма на чл. 8 от
ЗУБ.
По тези съображения правилно
административният орган е приел, че липсват основания за предоставяне на статут
на бежанец на заявителката. Затова решение № УПБ-12/14.11.2022г на Интервюиращия
орган при ДАБ в тази част е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което
подадената срещу него жалба от Л.Я.К. подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл. 70 от ЗУБ и чл.85, ал.2 от ЗУБ съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ УПБ-12/14.11.2022г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците
старши експерт в Регистрационно-приемателен център в село Баня, обл.Сливен, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата Л.Я.К. ЛНЧ **********, с адрес *** за
предоставяне хуманитарен статут, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Л.Я.К. ЛНЧ **********, с адрес ***, против Решение №
УПБ-12/14.11.2022г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците
старши експерт в Регистрационно-приемателен център в село Баня, обл.Сливен, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец,
като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: