№ 54
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000581 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Производството е образувано по две въззивни жалби: ВЖ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, срещу осъдителна част
от решение №60/09.10.2024г., както и по насрещна ВЖ на Д. Н. А. срещу част от
отхвърлителното решение №60/09.10.2024г., постановено по т.дело №101/2023г. на ОС -
Търговище.
С въззивна жалба от 24.10.2024г. ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, чрез адв.Г.
Х., обжалва решение № 60/09.10.2024г., постановено по т.д. №101/2023г. по описа на ОС -
Търговище в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати в полза
на ищеца Д. Н. А. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 13
000 лв. до присъдения размер от 23 400 лв., както и в частта за присъдената върху
главницата законна лихва, считано от 14.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ.
Въззивникът намира обжалваното решение в съответните части за неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна
практика. Счита присъденото обезщетение за прекомерно и несъответно на вида и степента
на претърпените вреди. Намира за правилен извода на съда за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, но не споделя определения занижен принос
на пострадалия. Излага съображения за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, а
присъденото обезщетение -несъобразено със съдебната практика по сходни дела. Счита, че
ищецът не е успял да докаже по делото, че е търпял сериозни по вид и степен
неимуществени вреди, които да обуславят толкова висок размер на обезщетението,
съобразявайки при това отшумяване на травмите в период от 2-3 месеца, без да са налице
1
данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, респ. доказателства за
последващи прегледи, консултации, прием на медикаменти, които да водят до
продължителен период на търпени физически болки и страдания. Счита, че ищецът не е
положил нужните усилия от своя страна да проследи и подпомогне лечението и
възстановяването си от получените при ПТП травми. Счита за недоказани както
продължителността на лечебно-възстановителния период на ищеца, така и тежестта на
получените увреждания, като акцентира, че в конкретния случай пострадалият не е бил
подложен на оперативни интервенции, а е лекуван основно медикаментозно. Въззивникът
обобщава липсата на доказани от страна на ищеца преживени силни по интензитет
неимуществени вреди, поради което присъденото обезщетение се явява прекомерно. Излага
подробни съображения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при
приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа направеното с отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан. Счита, че ищецът със своите
действия до голяма степен е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се е возил в
МПС без поставен колан, поради което определеният процент на съпричиняване от едва
10%, се явява силно занижен. Позовава се на задължителна съдебна практика, обективирана
както в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., така и в решение № 159 от 24.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
1117/2009г., II т.о., ТК и решение № 130 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010г., I т.о.,
ТК. Счита, въз основа на заключението по приетата СМЕ, че степента, с която ищецът Д. А.
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на 50 %, тъй като
при правилно поставен предпазен колан по-голяма част от получените увреди е нямало да
настъпят. Счита за неправилен извода на съда за основателност на акцесорната претенция за
законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 14.07.2023г. /дата на уведомяване
на застрахователя/ като твърди, че законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
изтичане на предвидения в КЗ тримесечен срок, а именно от 15.10.2023г. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част, за отхвърляне на исковата претенция над присъдените 13 000
лева, ведно с присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор е постъпило становище на Д. Н. А. за неоснователност на жалбата.
Едновременно с отговора Д. Н. А. депозира и насрещна въззивна жалба, чрез адв.М. – ПА.,
срещу постановеното от ТОС решение, в частта, с която съдът е приел наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия и искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над
присъдените 23 400 лв. до претендираните 26 000 лв., или за разликата от 2 600 лв. Счита, че
по делото не е доказано наличие на съпричиняване от негова страна. Позовавайки се на
изготвената по делото САТЕ и спецификата на предпазния колан твърди, че травмите при
ищеца са могли да бъдат получени както с поставен, така и без поставен колан, в какъвто
смисъл е и заключението на вещото лице, доколкото коланът не е бил ефикасен, за да
предотврати получените от ищеца травми по главата и торса. /същите не биха били
защитени при поставяне на двуточков колан/. От друга страна, излага оплаквания спрямо
становището на вещото лице, че при употреба на предпазен колан уврежданията биха били
по-леки като твърди, че вещото лице не е съобразило характера на наличния двуточков
колан. В тази връзка страната обосновава неправилност на решението относно размера на
обезщетението, но и относно възприетата степен на съпричиняване. /сочи като довод
становище на в.л. д-р Г в о.с.з., проведено на 12.09.2024г., че не може да каже дали е от
значение факта, че коланът на ищеца е бил двуточков/. Излага съмнения относно
компетентността на изложеното мнение и доколко вещото лице е запознато с устройството и
действието на този тип колани. Възприема за обосновано и правилно становището на в.л.
инж. Р. В заключение счита, че по делото не е доказано съпричиняване, изразяващо се в
липса на поставен предпазен колан, поради което моли съда да отмени като неправилно
решението в съответната отхвърлителна част и да уважи иска по чл.432 КЗ за разликата над
присъдените 23 400 лв. до претендираните 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
2
Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор е постъпило становище по насрещната жалба, с което
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД счита
същата за неоснователна да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
разноски.
В откритото съдебно заседание не се явяват представители на страните, но с писмени
молби, докладвани от съда, страните поддържат позициите си по спора: депозираните от
всяка от тях въззивни жалби както и становището си по жалбата на насрещната страна.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
иск на Д. Н. А., от с.Първан, общ. Омуртаг, с която ищецът претендира от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, заплащане на сумата 30 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърдят причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 26.04.2023г., по вина на Е А като водач на МПС „Фолксваген“, с рег. №
ХХХХХХХХ, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество. Ищецът твърди,
че е увреден като пътник на задна лява седалка на пътнически бус Фолксваген, модел ПТ 35
с рег.№ХХХХХХХХХ. /съгл.молба на л.96/ Твърди се отправена до ответника извънсъдебна
претенция от 14.07.2023г., по която застрахователят е образувал щета №0411-185-0005-2023
по застрахователна полица №BG/23/122003053154, по която щета е постановен отказ за
определяне на обезщетение на 10.11.2023г., поради липса на данни за механизма и вината на
застрахованото лице. В исковата молба са посочени претърпените от ищеца травматични
увреди – травматичен шок, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение,
съпроводено със загуба на съзнание и счупване на седмо дясно ребро. В исковата молба се
излагат накратко основание за материалната легитимация на ответника и ангажиране
отговорността му като застраховащ гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Е
А /водач на пътническия бус/.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпило становище на застрахователя чрез адв.Г. Х., с
което се оспорва основателността и размера на иска. Не е оспорено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ относно пътнически бус Фолксваген,
както и факта на настъпилото ПТП на посочената дата и участниците в него.
Застрахователят оспорва виновното/противоправно поведение на застрахования при него
водач на МПС с рег.№ ХХХХХХХХ - Е А като счита, че процесното ПТП е настъпило
единствено по вина на водача на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. № ХХХХХХХХХ – П
Н; възразява ищецът да е получил описаните в исковата молба увреждания, както и
наличието на причинно-следствена връзка на тези увреди с процесното ПТП; релевира
възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е пътувал без предпазен колан в
пътническия бус както и че не е лекувал получените увреждания; оспорва и иска за лихва,
като неоснователен, предвид съображенията за неоснователност на главния иск.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, в пределите на обжалването и приложимите правни норми, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
3
определение №754/13.12.2024 г., в производството по чл. 267 ГПК.
Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Търговище
решение както в осъдителната му, така и в отхвърлителната част. Решението не се обжалва
до размера от 13 000 лева, в обезщетение за неимуществени вреди, в която част е влязло в
законна сила. Застрахователят обжалва и началната дата на присъдените законни лихви, като
счита, че изискуемостта на обезщетението настъпва с изтичане на тримесечния срок от
сезиране на застрахователя, т.е. от 15.10.2023г.
Доколкото застрахователят не обжалва присъдената с първоинстанционното решение
част от обезщетението за неимуществени вреди до размера от 13 000 лева, т.е. не оспорва
основанието за носената от него отговорност по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите, съотв. по прекия иск с правно основание чл.432 КЗ; не оспорва наличието
на застрахователно покритие и валидността на застрахователната полица относно
пътническия бус Фолксваген, то тези въпроси остават извън предмета на въззивното
произнасяне /не представляват част от повдигнатия с жалбите спор/. Съгласно сезиращата
жалба на застрахователя, въззивният съд дължи произнасяне по определения размер
обезщетение и наличието на основания за редицурането му съгласно приложение
разпоредбите на чл.52 или чл.51, ал.2 ЗЗД. Независимо от това, при преценка на събраните
доказателства по делото, настоящият състав намира за логичен и аргументиран извода на
първоинстанционния съд за установяване предпоставките по чл.45 ЗЗД, съответно за
ангажиране функционалната отговорност на застрахователя по прекия иск на пострадалото
лице. Същите са били обсъдени, доколкото в рамките на производството не е било налице
привлечено като обвиняем лице по образуваното по случая ДП №156/2023г. на РУ -Омуртаг
при ОД на МВР -Търговище. Дори при съвина за причиненото ПТП и от другия участник –
водачът на л.а.Порше Кайен, в каквато насока са изслушаните единична и комплексна АТЕ,
пак от същите категорично се установява противоправното поведение на водача на буса Е А,
чиято гражданска отговорност е предмет на застраховане. Възможността за ангажиране
отговорността и на другия водач не е относима към преценката за предпоставките по чл.432
КЗ.
От изслушаната медицинска експертиза /нал.211 и сл./ се установява, че в резултат на
ПТП на 26.04.2023г. ищецът като пътник в микробуса е получил разкъсно-контузна рана на
главата с анамнеза за загуба на съзнание/мозъчно сътресение, хематом на ляво бедро,
счупване на 7 ребро вдясно, затруднено дишане. Бил е приет в МБАЛ -Търговище, където е
престоял до 11.05.2023г. Според вещото лице, установените увреждания са пряко свързани с
процесното произшествие. Посоченото в епикризата мозъчно сътресение е било от леките,
тъй като не е било съпроводено с изпадане на пострадалия в изцяло безсъзнателно
състояние. /липсват податки за това и съгласно изслушаните показания на водача на буса Е
А, а така и на другия водач П Н/ Независимо от леката форма на това увреждане, вещото
лице посочва, че за възстановяване от същото са необходими около 3 до 6 месеца. В този
период е нормално пострадалият да изпитва световъртеж, главоболие, гадене, нарушение на
съня, раздразнителност, емоционална лабилност. Също неопасно за живота е и контузията на
главата, която е била хирургично обработена в болничното заведение. Тази увреда отшумява
за период от максимум 30 дни. Счупването на 7 ребро е без разместване на костни
фрагменти, поради което е причинило затруднение в дишането и движението на снагата за
период от около 3 седмици. Според вещото лице, при поставен предпазен колан, а по делото
не са налице данни за ползване на такъв, уврежданията на лицето биха били по-леки.
Същевременно, от изслушаната и неоспорена САТЕ /нал.223 и сл./ се установява, че
микробусът, в който е пътувал ищецът, е бил оборудван с двуточкови лентови предпазни
колани в пътническата зона. Според вещото лице както триточковите, така и описаните
колани, са ефективни при челни удари и преобръщане на МПС, тъй като задържат торса към
седалката. Двуточковите колани преминават само през поясната област, поради което
4
позволяват по-голяма свобода на движение на тялото и не са толкова ефективни. Тъй като в
процесния случай ударът е кос заден приплъзващ с последващо завъртане на задната част на
буса, вещото лице допуска, че увреждането на реброто вдясно би се получило и при
поставен колан както вътре в купето, така и при изпадане на тялото навън. Вещото лице
посочва, че при ползване на колана от пострадалия, биха се получили идентични
увреждания, но в лявата част от тялото му /която е контактна за пътника/. /на л.242/ Липсата
на поставен колан е допринесло за свободното инерционно движение на тялото на пасажера
според ротацията на буса. /обяснения на вещото лице на л.262 по делото/ Самият пострадал
заявява, че не е ползвал колан и такива видими следи не са установени при приема му в
болничното заведение. Според вещото лице Д-р Г, ищецът е изпаднал от автомобила при
ПТП, при което е получил нараняванията на главата и мозъчното сътресение. Пострадалият
не се е явил на личен преглед при вещото лице, поради което за съда не е установено
актуалното му здравословно състояние. Въз основа на черпените от медицинската
документация изводи вещото лице заявява, че същият следва да е напълно възстановен в
максималния срок за това от три месеца, в който са отшумели и проявите на мозъчното
сътресение. От заключението се установява също, че пострадалият е получил както
наранявания на главата /разкъсно-контузна рана/, така и в лява и дясна част от тялото.
От показанията на св.Й.Н. /син на пострадалия/ се установява, че при първото му
посещение в болницата, 2-3 дни след катастрофата, баща му не можел да става, поставен му
бил катетър, не можел да яде друго, освен банани, оплаквал се от болки в областта на
ребрата вдясно и болки в кръста, боляла го и главата. Имал нужда от чужда помощ, като
затова се грижели санитарките в отделението. След болничния престой, продължил около
15-16 дни, грижите били поети от съпругата на ищеца, тъй като същият продължавал да не
може да става, да се храни и да се грижи за ежедневния си тоалет. Изпитвал болки при
поемане на въздух, не можел да става и да ходи до тоалетна сам. Според свидетеля, това
болезнено състояние продължило дълго след излизането от болницата. /свидетелят напуснал
България около 16.05.23г./, но се интересувал за състоянието на баща си. В този интервал
починала бабата на свидетеля, но ищецът не могъл да отиде на погребението й, тъй като се
чувствал все още зле. И сега като ставал все охкал, оплаквал се от болки в реброто и кръста.
Ходил до Омуртаг на лекар за болките в ребрата, пиел обезболяващи за тези болки.
Свидетелят сочи, че Д. бил пенсионер по болест, опериран от сърце преди катастрофата, с
ТЕЛК, но докато преди катастрофата работел вкъщи, помагал на дядо му за отглеждане на
крави, сега бил по -нетрудоспособен и затруднен да извършва същите дейности – станал
нервен и избухлив. Все още не помнел нищо от катастрофата – събудил се направо в
болницата.
От обясненията на самия ищец в досъдебното производство /на л.278/ се установява, че
същият няма спомен за произшествието, но знае, че и двамата пътници от лявата и дясната
му страна починали в резултат на същото ПТП.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че още преди
процесното произшествие ищецът е бил в увредено състояние, за което с решение на ТЕЛК
от 2019г. е определена 60% трайно намалена работоспособност /до този момент е бил с 75%
ТНР, считано от 2010 година/. Не са събрани доказателства /и а не се твърди/ получените
увреждания при ПТП на 26.04.2023г. да са допринесли или да са довели до усложняване
състоянието на ищеца. Последният е отказал да се яви на преглед по назначената
медицинска експертиза /въпреки опитите на съда да осъществи такава чрез съдействие на
пълномощника му/, поради което съдът приема за актуално становището на вещото лице за
пълно възстановяване на пострадалия от получените травматични увреди.
По приложението на нормата на чл.52 ЗЗД съществува задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС №4/1968г., съгласно която е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на
5
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във
всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания (какъвто е
настоящият) включват характера на увреждането, начина на извършване, обстоятелствата
при които е извършено, състояние на здравето, налице ли е влошаване, продължителност на
лечението, морални страдания и тяхната продължителност, налице ли са трайни последици
и какви и др. Тези специфики следва да бъдат отчетени от съда в контекста на една по-
обобщена преценка за възрастта на пострадалия и обичайните за него условия на живот,
съотв. икономическите условия в страната към датата на ПТП и не на последно място
застрахователните лимити към същия момент. Съобразяването на тези критерии е
фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което не може да бъде
отнесен към постановена съдебна практика при сходни телесни вреди, т.е. определяне
размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване и типизиране.
Настоящият състав намира, че първата инстанция е отчела всички установени по
делото релевантни факти относно обективното състояние на увреденото лице. Отчетена е
зрялата активна възраст на пострадалия /на 52г. към датата на ПТП/, получените травми на
главата и реброто вдясно, навяхванията и хематома на бедрото, изпадането му в лека степен
на безсъзнание и мозъчното сътресение. Нито едно от получените увреждания не е било
застрашаващо живота на ищеца и не е оставило трайни последици върху здравето и
психиката му. Действително, състоянието след ПТП е изисквало двуседмичен период на
болнично наблюдение и лечение, след което домашно лечение за период от максимум 2-3
месеца. В началото на този период болките и страданията са били интензивни и налагащи
прием на обезболяващи. Те са довели до известно обездвижване на ищеца, наложило се
поради счупването на дясното VII ребро. Наложителна е била чужда грижа, за да може
ищецът да се обслужва в ежедневието. Неминуемо това безпомощно състояние,
съпроводено с болки и неудобства /вкл. поради временно поставения катетър/ са се отразили
върху психиката на пострадалия в негативен аспект. Свидетелят сочи, че същия станал
избухлив и нервен. Същевременно, не се установяват психологически или емоционални
последици върху личността на пострадалия, въпреки твърденията в исковата молба. Такива
прояви и състояния, ако са били налице, нормално съпътстват процеса на възстановяване и
не го надхвърлят във времето. Касае се за лице – пенсионер по болест поради ревматични
болести на аортната клапа /и сърдечна недостатъчност/ с трайно намалена работоспособност
години преди произшествието, поради което не е работел активно, а се е занимавал с
домашни дейности. Не се установяват предизвикани от процесното ПТП нарушения в
общуването със семейството и по -широк социален кръг /и не се твърдят такива/; не се
установяват емоционални и волеви последици върху личността на ищеца, промяна в начина
му на живот. /данни за нарушения в социалното общуване са налице преди ПТП – съгл.
мотивната част към Експертно решение на МБАЛ -гр.Търговище от 28.03.2019г., за
преосвидетелстване/ Поради това, настоящата инстанция намира, че при съобразяване на
застрахователните лимити и икономическата конюнктура към 2023г., стандарта и условията
на живот на ищеца към датата на ПТП, определеното от съда обезщетение в размер на
26 000 лева се явява справедлив еквивалент на претърпените морални вреди. Видно от
подадената насрещна въззивна жалба ищецът също счита определеното му обезщетение за
адекватно и справедливо. Съставът на Апелативен съд не намира основание за намаляването
му до сумата от 13 000 лева. Изложените в жалбата на застрахователя доводи срещу размера
на обезщетението са бланкетни – не се сочат конкретни основания за редуцирането му,
извън възражението за съпричиняване. Претендирания от въззивника размер съответства
именно на сочения от него принос от 50%.
Като част от въззивния предмет и с двете жалби е повдигнато оплакване по
6
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение окончателния размер на обезщетението за
неимуществени вреди. За да присъди сумата от 23 400 лева първата инстанция е приела, че е
налице съпричиняване на вредите от пострадалия от поне 10%, изразяващо се в липсата на
поставен предпазен колан, с какъвто превозното средство е било снабдено. В трайната
практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е възприето разрешение, че принос по
смисъла на разпоредбата е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се
намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на
самия пострадал. За да се приеме наличието на принос пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си да е създал условия или да е
улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и
противоправно. Релевантен за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Или, за уважаване
на възражението не е достатъчно установяване на обективния факт за липса на ползван от
ищеца предпазен колан, а дали това е допринесло пряко за увреждането /за вида, характера и
броя на получените травми/.
В случая, от заключението на АТЕ се установява, че превозното средство – пътнически
микробус Фолксваген ПТ 35, е било снабдено с двуточкови лентови предпазни колани в
пътническата зона /т.е. извън мястото на водача и съседните му две места, където са
монтирани триточкови колани/. Установява се както от заключението по СМЕ, така и от
изявленията на самия ищец, дадени в досъдебното производство, а така и от показанията на
свидетелите, че ищецът не е ползвал предпазен колан. На мястото му на задната седалка на
буса е имало монтиран двуточков колан, който преминава само през поясната/коремна област
на тялото на пасажера. Това според заключението на Д-р Г е позволило свободното
движение на тялото в купето на автомобила. И тъй като основните увреждания по буса са
именно в задната част на каросерията му, предимно вдясно, то ищецът, който е седял на тази
задна седалка, е бил пряко подложен на първоначалната сила на удара. Самият ищец, чрез
процесуалния си представител е уточнил, че е седял на задна лява седалка /л.96 по делото/, а
според изявленията му в досъдебното производство -на задна седалка в средата.
От приложения протокол за оглед на веществени доказателства, изготвен на
04.05.2023г. /л.154/ се установява, че микробусът е намерен след ПТП със силна деформация
в задната част – задна дясна част е вдлъбната към купето; деформации и по двете задни
врати с липсващи стъкла по прозорците, изкривен механизъм на плъзгаща врата вдясно. На
задния четвърти ред от седалки в буса са налични четири единични седалки като на двете
леви липсват облегалките, а зад тях са вратите. Констатирано е, че на задните седалки
коланите са отрязани и с тях са вързани задните врати. Не са налице данни, че ищецът е
изпаднал от автомобила -нито са наведени твърдения/възражения за това обстоятелство,
нито събраните доказателства сочат на това. /съдът не намира опора за такъв фактически
извод и в показанията на св.Х, л.253/ Действително, съгласно медицинската експертиза
/л.214/, ако пострадалият е бил с поставен колан, нараняванията му са щели да бъдат по-
леки. Вещото лице обаче не е отчело в становището си спецификата на двуточковия
предпазен колан, тъй като не е запознато с начина му на действие. Съгласно АТЕ мястото, на
което е бил ищецът е обезопасено единствено с двуточков предпазен колан. Същият, според
експертизата /л.242/ няма такава ефективност, каквато имат триточковите автомобилни
колани. Следователно, движението на тялото на ищеца е било свободно от кръста нагоре и
именно поради това в тази зона са нараняванията му – основно глава и гърди/ребро/.
Съществено съдът намира, че се явява обстоятелството, че при удара микробусът се е
завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка, което означава и съответното
движение на тялото на пасажера, респ. контакт с детайли от купето не само в лявата част. И
двата вида колани ограничават движението на тялото в определени граници по посока
напред. Съдът не намира основание за кредитира заключението на в.л. Г в пълна степен
7
относно генезиса на травмите, тъй като същите се базират на предположението, че ищецът е
изпаднал от автобуса. /при липса на въведени от страните твърдения за това/ Съдът
кредитира даденото от в.л.Р становище относно механизма на удара, съгласно което при
задно-страничен удар вдясно, тялото на пътника полита наляво, а след това се връща
надясно, където започва въртенето и задирането на буса. Доколкото от всички доказателства,
ударът за микробуса Фолксваген е предимно в задната част – видимо от увредените детайли,
посочени в огледния протокол, то е възможно и движение на тялото напред, т.е. контакт с
предните /освен със задните/ седалки.
Ако се приеме, че тялото е излетяло от страничната плъзгаща врата /или от откъснатите
задни врати, то тогава съдът би приел, че е налице съпричиняване на вредите именно поради
липсата на предпазен колан, тъй като това пряко ще е допринесло за изпадането на тялото от
буса. Следва да се посочи, че никоя от страните не е въвела в процеса такива факти и
обстоятелства, а съдът ги обсъжда, доколкото се споменават в свидетелските показания /св.Х
Х, вкл. в показанията на водача на Порше-то П Н, се съдържат данни за изпаднали от
автобуса пътници след ПТП/. Освен това, съгласно огледния протокол и САТЕ, задните
врати на буса са намерени отворени, а задните седалки силно деформирани. На експертизата
не е бил поставян въпрос за възможността при този удар, с оглед посочените увредени
детайли и местоположението на ищеца, тялото му да изпадне, съответно траекторията му на
движение при удара. При тези изводи и доколкото и в двата случая –ако е останал на място,
така и ако е изпаднал от буса – при ползване на колан ищецът би понесъл по-леки вреди, то
обезщетението подлежи на намаляване с минимален процент от 10%. Съдът намира, че ако
бе ползвал предпазен колан тялото на ищеца не би се движило свободно в купето и не би
контактувало с детайлите от него, вкл. нараняванията щяха да бъдат по-леки.
/напр.разкъсно-контузната рана не може да се получи от удар в предна или задна седалка/
Оплакването на въззивника за по-голям принос на ищеца съдът намира за недоказано и
неоснователно. Тъй като въведеното възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД е в интерес на
застрахователя, съответно в негова тежест е доказването му пълно и главно, то именно този
въззивник следва да обоснове същото с въвеждане на конкретни твърдения, които обуславят
съпричиняване в претендирания висок размер от 50%. Както пред окръжния съд, така и с
въззивната си жалба застрахователят не е конкретизирал съпричиняващите действия и
бездействия на пострадалия като способствали травматичните увреди. Възражението му се
изчерпва единствено с посочване, че същият не е ползвал предпазен колан. Поради
изложеното, не са налице основания за ревизия на присъденото обезщетение от 23 400 лева.
Тези правни изводи сочат неоснователност както на жалбата на застрахователя, така и на
тази на пострадалото лице. /оплакванията на ищеца не касаят определения от съда размер по
чл.52 ЗЗД, а единствено приноса му за претърпените вреди/
По отношение на лихвите: Съобразно практика на ВКС, обективирана в решение №
167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение № 128/04.02.2020 г. по т. д.
№ 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ. предявяване претенция от
увреденото лице. Разпоредбата на чл.429, ал.3 вр.ал.2 КЗ лимитира включените в
застрахователното обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
по-ранната дата: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования или от датата на уведомяване на застрахователя
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на
претенцията по чл.498 КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
8
който случай той дължи лихва за собствената си забава. Съобразно обжалваното и в тази
част решение, съдът е присъдил законните лихви, считано от установената безспорно дата на
уведомяване на застрахователя от увредения – 14.07.2023г., на основание чл.429, ал.3
вр.ал.2, т.2 КЗ. Тримесечният срок по чл.497 КЗ е относим към забавата на застрахователя и
няма отношение към претендираната начална дата на лихвите по чл.429 КЗ. В случая са
приложими и разпоредбите на чл.496, ал.3, т.1 вр.чл.106, ал.5 КЗ. Постоянна е практиката на
касационната инстанция че застрахователят дължи лихвата по чл.493, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ, за чието заплащане делинквентът е отговорен пред увредения, от
датата на уведомяването с претенция от увреденото лице. Доколкото този момент не е
спорен по делото и е установен с писмени доказателства, съдът намира, че лихвата е
изискуема от 14.07.2023г., както е определена и от първата инстанция.
Поради достигане до идентични правни изводи, решението на ТОС следва да бъде
потвърдено в обжалваните от двете страни части.
По разноските:
Неоснователно упражнените права по обжалване и от двете насрещни страни
принципно пораждат отговорност за разноските по осъществена защита в настоящия процес,
съразмерно на интереса, с който е била сезирана въззивната инстанция. Застрахователят е
сезиран АС с жалба за разликата от 10 400 лева обезщетение, а насрещната страна – за
обжалваем интерес от 2 600 лева /съобразно приложения принос за пострадалия/. Право на
компенсация за разноски в полза на ищеца като въззиваем възниква само за обема от
предоставени правни услуги, извършени от адвокат с договорена безплатна правна помощ.
Такова искане е направено своевременно от адв.М. както с жалбата, така и с отговора по
насрещната жалба като за целта са били представени списък по чл.80 ГПК както и договор
за правна защита от 20.01.2025г. с изрично договаряне предоставянето на безплатна правна
помощ във въззивното производство. Съобразно защитата по неоснователна жалба на
насрещната страна, доколкото същата няма самостоятелен предмет, а се идентифицира със
защитата по собствената въззивна жалба /обжалва се единствено размера и приноса и от
двете страни/, на пълномощника се следва адв.възнаграждение, изчислено в размер на
половината от размера по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, с оглед реално осъществената
процесуална защита, или сумата от 280 лева, на основание чл.38 ЗАдв. Липсва конкретно
обособен самостоятелен обем на адвокатска услуга, който да е престиран именно и само за
защита срещу неоснователната жалба на ответника. Адвокатът на въззиваемия ответник е
обосновал защита срещу жалбата на насрещната страна с доводи, идентични с тези по своята
жалба и затова не може да бъде разграничен какъвто и да е обем от работа, съответен
единствено на неоснователното обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/09.10.2024г., постановено по т.дело №101/2023г. на
Окръжен съд – Търговище, в частите, в които ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, София е осъден да заплати на Д. Н. А., ЕГН **********, с.Първан, общ.Омуртаг,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23 400 лева /за разликата над 13 000 лева
до присъдените 23 400 лева/, за претърпените от ищеца вреди като пътник в микробус
Фолксваген ПТ 35 с ДК №ХХХХХХХХХ, при ПТП на 26.04.2023г., на път II -48, км.7+331м,
преди разклона за с.Станец, по направление гр.Котел – гр.Омуртаг, причинено от водача на
микробуса Е А, ведно със законната лихва от уведомяване на застрахователя от увреденото
9
лице на 14.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.432 вр.чл.429,
ал.2 КЗ, по въззивните жалби на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК ********* както и в
частта, в която е отхвърлен иска на Д. Н. А., ЕГН ********** за осъждане на ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2023г. за разликата над 23 400 лева до 26 000 лева
/поради съпричиняване/, на основание чл.432 КЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София да заплати на
адв.Н. А. М. – ПА., САК, София, ул.Веслец №6, ет.3, ап.8, адв.възнаграждение за безплатна
правна помощ, осъществена по в.т.дело №581/2024г. на ВнАС, в размер на 280 лева, на
основание чл.73, ал.3 ГПК вр.чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10