Р Е
Ш Е Н И Е № 2736
гр. Пловдив, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16637 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.И.М.
срещу Н.И.Н., за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство на ¾ идеални части от следния
недвижим имот, а именно: ПИ № *****по КП на град *****, одобрен със Заповед № *****
и РП на гр. *****, одобрен със Заповед № *****, целият с площ от 801 кв.м.,
съответстващ на УПИ *****, при граници: улица, ПИ *****, ПИ № *****, ПИ № *****,
ПИ № *****, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 59 кв.м., както и за осъждане на ответницата да предаде владението по
отношение на процесния имот на ищцата. Претендира се и отмяна на нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *****.
на Нотариус ***** до размера на 300/801 идеални части от имота.
В
исковата молба се твърди, че ищцата и **** на ответницата Н. И. Н. били **** и ****,
но Н. Н. починал на ******г., като оставил за свои законни наследници
ответницата – негова ******, и ищцата – негова ****. Ищцата посочва, че по
наследство от ***** им Т. И. Д., починала на ******г., тя и ****й придобили по
наследство процесния недвижим имот, находящ се в гр. *****. Посочва, че след
смъртта на ****** си ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който била призната за собственик
на 300/801 идеални части от процесния имот. Поддържа, че имотът се владеел от
ответницата и тя оспорвала правото й на собственост по отношение на ¾
идеални части от имота. Поради изложеното предявява настоящия иск, моли за
неговото уважаване и присъждане на разноски в производството.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.И.Н., със
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че процесният имот
се владеел от ответницата, която, както и нейният праводател
оспорвали правата на ищцата. Посочва, че считано от ******г., заедно със ******
й до неговата смърт са упражнявали владение по отношение на имота, което не
било обезпокоявано или прекъсвано от никого, в това число от ищцата. Твърди, че
ищцата не е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, като била
загубила интерес към него с ясното съзнание, че бил собственост на ****й.
Поддържа, че процесният поземлен имот бил обща част, поради което не бил
самостоятелен обект на правото на собственост. Последното важало и за
процесната сграда, която представлявала паянтова постройка и била принадлежност
към по-голямата сграда в имота. Посочва, че ищцата не е придобила никакви права
от своя ****по наследство, защото последният извършил универсално саморъчно
завещание в полза на ответницата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници
изх. № ******, издадено от Община *****, се установява, че Т. И. Д., починала
на ******г. като ******, е оставила за свои законни наследници С.И.М. – ******,
и Н. И. Н. – ***, починал на ******г.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № ******, издадено от Община *****, Н. И. Н., починал на ******г.,
е оставил за свои законни наследници Н.И.Н. – ****** и С.И.М. – ****.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № *****., вписан в СВ
Пловдив под акт № ******, Н.И.Н. е призната за собственик по наследство и
давностно владение, продължило повече от 10 години на следния недвижим имот, а
именно: 300/801 идеални части от поземлен имот № ******, одобрен със заповед № *****,
целият с площ от 801 кв.м., съответстващ на УПИ *****, ведно с построената в северозападната част на имота паянтова жилищна
сграда с площ от 59 кв.м.
Видно от скица на имота № ***,
издадена от Община *****, отдел „Устройство Територия, Строителство и
Техническа инфраструктура”, като собственици на процесния имот са записани
наследниците на Т. И. Д.с документ за собственост – н.а. № ******; В. Н. Д. с
документ за собственост – н.а. № *********; Н.И.Н. с документ за собственост
н.а. № *********, и завещание.
Видно от нотариален акт № *********,
Т. И. Д., със съгласието на ****** си И. Н. Д., даряват на *** си Н. И. Н.
следния свой недвижим имот, а именно: ½ идеална част от апартамент със
застроена площ от 133 кв.м., находящ се в жилище, построено в парцел ******, целият с площ от 776 кв.м.
С протокол за делба от ******г.
в дял първи на Н. И. Н. – Д., се дава и той получава в дял като собственик
втория етаж от жилищна сграда с площ от 133 кв.м. в дворното място в гр. *****
– парцел ***** в кв.**.
Видно от саморъчно завещание от ******
Н. И. Н. завещава на ******та си Н.И.Н. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от ****** на нотариус *****, и е вписано в СВ Пловдив под
акт № ******.
От удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община ******се установява, че Н. И. Н. и Н.И. К.,
фамилно име след брака – Н., са сключили граждански брак на *******г.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства, като на всяка от страните са разпитани по двама
свидетели. От показанията на свидетелката М. Т. С., се установява, че процесният
имот се намира в гр. *****, ул. ********, като това била наследствената къща на
ищцата и нейния **** Н., в която живеели Н. и ответницата. В двора имало
построена малка къщичка, където живеели родителите на ищцата приживе. След
тяхната смърт, къщата останала необитаема, като С. много искала да я вземе да е
отремонтира, но **** й не я допуснал до имота. Н., ****на
ищцата, когато го питали защо не давал къщата на **** си, бил казал, че на
никого нищо не давал. Свидетелката изяснява, че ищцата често посещавала имота,
за да види как е ****й. Пояснява, че С. нямала ключ от къщата.
От показанията на свидетелката В.
Ц. Б. се установява, че в процесния имот има малка къща, в която приживе са
живеели родителите на ищцата. Пояснява, че ищцата много пъти е искала да ремонтира
малката къща, но колкото и пъти да е искала ключа от ****й Н., той не й го е
давал и е казвал: „Какво търсиш при положение, че съм жив?”. Свидетелката
изяснява, че ищцата е идвала често в имота след 1997 г. Пояснява, че ищцата не
е имала ключ от къщичката, такъв не й бил предоставян от ****й.
От показанията на разпитания на
ответницата свидетел С. И. К. се установява, че процесният имот се намира в гр.
*****, ул. ******** № *, като в дворното място има малка къща с площ от 60
кв.м. Свидетелят изяснява, че Н. и Н. – ответницата, имали този имот от много
време, като Н. е живял винаги с чувството, че целият имот е негов, не и на
ищцата. Не е виждал ищцата в имота след смъртта на *****й, не е чувал ищцата да
има претенции към имота.
Свидетелят И. С. К. изяснява, че
в североизточната част на дворното място в гр. ***** се намира стара паянтова
постройка, която е била построена много отдавна. Пояснява, че имотът винаги
се ползвал от ответницата и ****** й. Не
е виждал ищцата да идва в имота, нито пък да го чисти.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск, с който ищцата
търси защита на правото си на собственост с твърденията, че е собственик на
процесните идеални части от процесния имот на основание наследствено правоприемство от *****й Т. Д. на 2/4 идеални части, както
и от ****й – Н. Н., ****на ответницата – на ¼ идеална част. От своя
страна, ответницата се легитимира с нотариален акт за собственост, издаден по
обстоятелствена проверка, с който и е признато правото на собственост по
отношение на 300/801 идеални части от дворното място и по отношение на
паянтовата жилищна сграда с площ от 59 кв.м. При спор за собственост, когато и
двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено
правоприемство или пък с нотариални актове - констативни или такива за правна
сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения
смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. В тази смисъл съдът е указал с доклада
на всяка от страните да установи претендираното си право.
По
делото не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства, че
процесното дворно място, находящо се в гр. ***** и представляващо поземлен имот
№ ***, за който е отреден УПИ ***** от кв. ** по плана
на гр. *****, както и построената в имота паянтова жилищна сграда, са били собственост
на родителите на ищцата С. и Н., нейния ****. В този смисъл и разпитаните по
делото свидетели изясняват, че малката къща в имота била построена от
родителите на С. и Н., където те живеели до своята смърт. По делото са налице
данни, че през **** г. на Н. – ****а на ищцата, е прехвърлена ½ идеални
част от апартамент, но този обект на собственост е различен от процесния и за
него няма спор в случая. Спорните обекти са дворното място и паянтовата жилищна
сграда, построена в североизточната му част.
След
смъртта на майката на ищцата – Т. Д. на ******г., притежаваните от нея права в
собствеността са преминали в патримониума на нейните наследници – двете й **** С.
(ищцата) и Н. Така по силата на наследственото правоприемство, те са придобили
по ½ идеална част от процесните имоти.
По
делото се установи, че Н. Н. (****на ищцата) е починал на ******г., като е
оставил за свои законни наследници своята ****** – ответницата, и **** си –
ищцата. По силата на наследственото правоприемство, на основание чл.9, ал.2 ЗН,
ищцата е наследник на своя ****до размера на 1/3 идеална част от неговото
наследство, доколкото бракът между ответницата и Н. е сключен повече от 10
години преди откриването на наследството – 2017 г., а именно през 1980 г.
Въпреки това обаче, ищцата, макар и формално да има качеството на наследник на ****си
Н. , не е придобила по наследство от него никакви права, доколкото последният
по силата на завещателно разпореждане е прехвърлил цялото си имущество за след
смъртта си на своята ****** – ответницата. От това следва, че ищцата не е
придобила никакви права по наследство от своя ****.
Спорен
остава въпросът дали ищцата е собственик на ½ идеална част от процесното
дворно място и от паянтовата жилищна сграда, построена в него, по наследство от *****си Т. Д. Ответницата прави
възражение, че идеалната част на ищцата е била придобита по давност от нея и Н.
приживе. В този случай, както се посочи и по-горе, всяка от страните, която
противопоставя самостоятелни права по отношение на имота, следва да ги докаже.
Наведеното от ответницата придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и
предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен
от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са
обективният (corpus) – осъществяването на фактическа
власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди
приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си
целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от
момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване,
се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на
имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част на другия съсобственик.
Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да
превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи
презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се
размества.
В настоящия случай, по делото се
установи, че след смъртта на майката на ищцата – Т. Д., **** на ищцата и
ответницата, са упражнявали фактическа власт по отношение на целия процесен имот, в това число и паянтовата жилищната сграда,
с намерението да ги своят. Освен това, се установи, включително и от
показанията на разпитаните на ищцата свидетели, че Н. Н. е отблъснал
претенциите на ищцата да получи ключ от имота, като е казал, че тя нищо няма да
получи, че имотът е изцяло негов. По това начин сънаследникът е интервинирал във владение на идеалните части, които ищцата
е получила по наследство от своите родители. Установи се, че владението е било
явно, непрекъснато и необезпокоявано, продължило повече от десет години – от ****
г. до смъртта на Н. през **** г., като впоследствие е продължило и от
ответницата. По този начин ответницата и нейния ****(****на ищцата) са
придобили на оригинерно правно основание
наследствената идеална част на ищцата. Последното изключва правото на ищцата да
е собственик на имота на наведеното в исковата молба основание. Затова искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответника
на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в
размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2019 г. (л.89 от делото).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** против
Н.И.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че С.И.М., ЕГН: ********** е собственик на
основание наследствено правоприемство,
на ¾ идеални части от следния
недвижим имот, а именно: ПИ № *****по КП на град *****, одобрен със Заповед № *****и
РП на гр. *****, одобрен със Заповед № *****, целият с площ от 801 кв.м.,
съответстващ на УПИ *****, при граници: улица, ПИ *****, ПИ № *****, ПИ № *****,
ПИ № *****, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 59 кв.м., както и за осъждане на ответницата да й предаде владението по
отношение на посочените идеални части от имота.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК С.И.М., ЕГН: ********** да заплати на Н.И.Н., ЕГН: **********, сумата
от 900 лв. (деветстотин лева) –
разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.