Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,05.01.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на пети декември през двехиляди и седемнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №3571 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена
е искова молба от Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес *** против В.И.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, в която ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 19.08.2006г. в район Сердика, гр.София. Сочи, че от
брака имат родени две деца - Й. Т. Т., с ЕГН **********
и И. Т. Т., с ЕГН
**********. От сключването на брака до фактическата им раздяла през януари-
февруари 2017г., семейното им
жилище бил в дома му
в гр.Х., ул.“*********“ №* .
Твърди,
че в самото начало брака им бил спокоен и живеели в разбирателство. С ответницата имали общ бизнес и работили заедно. Постепенно ответницата започнала по
повод работата им да предприема действия, за които той не бил уведомен. Злепоставяла го пред работниците и укривала доходи. Започнала да се
държи странно. Промяната в поведението му давала повод да се съмнява в
извънбрачна връзка. Започнали все по-малко да общуват
помежду си. Между тях се усещало
напрежение и ответницата взела решение да напусне
семейното жилище. Преместила се в гр.Пазарджик
заедно с децата. В един по-късен етап при него бил малкият им син И. , живеел с него и посещавал училище в гр.гр.Х.. Имал постоянна регистрация по
постоянен адрес ***.
Сочи,
че към настоящия момент и
двете деца живеят заедно с ответницата, като той е лишен от възможност да общува с тях по какъвто и да е начин. Твърди, че въпреки това има силна връзка с децата си,
има постоянна работа и добри доходи и може да се
грижи за тяхното отглеждане и възпитание.
Посочва,
че от фактическата им раздяла през месец януари 2017г. с ответницата не
поддържат нито физическа, нито духовна връзка. Счита, че бракът им се е изпразнил от съдържание. Същият
е дълбоко и непоправимо разстроен и е безмислено
неговото формално съществуване, което не е и в интерес на децата им.
Моли съда
да постанови решение, с което да прекрати брака им
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно вината. Моли да
предостави на него упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И.
Т. Т., с ЕГН **********, като постанови режим на лични
отношения с майката - всяка първа и трета петък, събота и неделя от месеца от 17.00 часа на петъчния
ден до 18.00 часа на неделния ден с приспИ. е, със задължението да ги връща при
него, както и един месец през лятото, когато не
ползва платен годишен отпуск. Моли съда да осъди ответницата да
му заплаща месечна издръжка, като баща и
законен представител в размер на 120 лева за детето Й. Т. Т., с ЕГН ********** и 120 лева за детето И. Т.
Т., с ЕГН **********, считано от датата на
постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Моли да предостави ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.гр.Х., обл.Х.ул.“***************„ №* на него.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответницата, в който същата е изразила становище, че не оспорва факта, че с ищеца са съпрузи, за което е издаден акт за граждански брак
№376/19.08.2006г. - СО, район Сердика, както и че от брака си имат две деца - Й. Т. Т., с ЕГН
********** /акт за раждане №0660/19.05.2008г. - Община Пловдив, р-н Западен/ и И.
Т. Т., с
ЕГН ********** /акт за раждане №0351/18.03.2010г.-
Община Пловдив, р-н Западен/. Със съпруга й и
двете им деца живеели
в семейното им жилище в гр.гр.Х., ул.“*********“ *, като
с ищеца имали и общ бизнес там. Заявява, че е вярно, че от
януари 2017г. с ищеца не живеят заедно. Ответницата и двете деца - Й. и И. живеят в гр.П.,
ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*.
Оспорва обстоятелствата, изложени в
исковата молба. Твърди,
че изцяло безпочвени и неверни
са и съмненията му, че му е изневерила. Счита брака
им за дълбоко и непоправимо разстроен изцяло
поради вина на ищеца, като мотивите й за
това са:
В продължение на години ищецът упражнявал системен тормоз над нея,
като всяка проява на насилие извършвал пред
децата. Още от самото сключване на брака им той
проявявал напълно безпочвени и неоснователни
подозрения в нейнатаа честност и почтеност като жена. Заяждал се с нея при
всеки възможен повод без да има никакви основания да я обвинява, че флиртува или му изневерява с други мъже.
С течение на годините обвиненията му към нея ставали все по-грозни, а скандалите - все по-чести и
по-ожесточени. Карал се с нея пред
невръстните им деца и я обиждал с думи като „курва", „лека жена",
„парцал", „боклук" и др. Твърдял, че
„той е господарят в тази къща и щом не иска
да му се подчинява, вратата била отворена да си ходи. Каквото кажел той, това щяло да става. Наричал и децата им
„боклуци" и „копелета“. Твърдял пред тях, че не ги уважава, тъй като ги е родила „жена -
боклук". Съмнявал се, че не са негови
деца. Не позволявал тя да ги води на училище и на детска градина. Искал да стоят вкъщи и да чистят, да перат и да готвят (а
те били 5-6 годишни).
Сочи,
че през август и септември
2016г. конфликтът между него и нея
нараснал изключително много, тъй като била обвинена от него, че е
спала с около 20-25 мъже. Понеже нямало нищо
вярно в това твърдение, не се съгласила да го
приеме и привеждала
доказателства за нейната невинност. Мъжът й обаче отказвал да ги
приеме и се карал почти ежедневно с нея пред децата, пред родителите му, пред роднините му.
Това му поведение ставало достояние и извън
семейството - пред съседите, които слушали
крясъците му и обидните думи, с които я наричал на висок глас и пред работниците в семейната им фирма. Твърди, че я изложил и я
компрометирал пред много хора с напълно безпочвените си обвинения, които били резултат само и единствено на неговата патологична
ревност, която тя мълчаливо търпяла около 10 години (по време на целия им брак). През октомври и ноември 2016г. за да я накаже психически, мъжът й няколкократно се изнасял
от семейното жилище в гр.гр.Х., а тя ходела сама или с децата при него и със сълзи на очи и с
много молби го карала да се прибере вкъщи при нея и децата, за да се запазят като семейство. Посочва, че винаги е било така: 10 години била
обвинявана в изневери и била обиждана с думи, които
не заслужавала, но търпяла,
тъй като така
била възпитана, тъй като искала да си запази
семейството, тъй
като искала децата й да
имат баща, тъй като я била срам да признае, че не се е
справила в брака. И през всичките тези години на съвместен живот работела съвестно, упорито, всеотдайно в общата им семейна фирма - „*****“ ЕООД, ЕИК *********и смело може
да каже, че благодарение на нейния труд фирмата излязла на
националния пазар и заела челна позиция на него.
Времето й било
заето с работа, контакти с клиенти, контрол на работниците на фирмата,
домакинска работа, ангажимент с децата. Занимавала
се с тези неща по 18 часа на ден и през ум не й
е минавало да изневерява на мъжа си. Освен това се омъжила за мъжа си по любов (той нямал пари, когато се оженили;
парите ги направили после заедно), продължавала да го харесва, той я
привличал като мъж, сексът с него й бил напълно достатъчен и не
му е изневерявала и не е искала да му изневерява. Твърди, че през последните месеци на 2016г. направила всичко възможно по силите си, за да убеди мъжа си, че съм му била винаги вярна, но той не искал да повярва.
Сочи,
че през декември 2016г. мъжът й й поставил
ултиматум пред децата да се изнесе от
семейното жилище до края на годината. Й. се разплакала с думите: „Мамо, Коледа се предполага да е весел
празник, а това е най-тъжната Коледа в живота ми до сега". На
28.12.2016г. мъжът й в пристъп на афект, че не се признава за
виновна по обвинението, че е спала с над 20 мъже от
гр.гр.Х., й изхвърлил
дрехите на улицата пред къщата. Валяло сняг
и дрехите се намокрили, а минаващите по
улицата коли ги мачкали и цапали с мръсните си гуми. Двете деца плачели и заедно с него
събирали дрехите от шосето, а тя се опитвала да ги
успокои да не плачат, да им даде кураж и да ги опази да не
бъдат смачкани от преминаващите по улицата коли. Събрали дрехите и ги сложили на
пейка на улицата пред къщата. С много молби и със сълзи на очи успяла да получи
разрешение от мъжа си да ги пусне с децата да преспят вечерта в къщата.
Твърди,
че след като ги изгонил от
семейното им жилище, с децата трябвало да се преместят да
живеят в гр.Пазарджик, където има наследствено
жилище. На
31.12.2016г., ищецът лично ги закарал в
гр.Пазарджик с част от багажа им. На 04.01.2017г. му се обадила
по телефона - той казал, че е взел решение за
раздяла и че решението е негово и е окончателно. Ако иска може да отиде до гр.Х.,
за да си вземе и останалия багаж. Възползвала се от възможността и на следващия ден 05.01.2017г.
отишла до гр.Х. и си събрала остатъка от багажа. Децата сами пожелали да останат да живеят с нея и ищецът се съгласил
с това. Съответно на 05.01.2017г. той подписал
декларация пред нотариус, с която потвърдил, че е
съгласен адресната регистрация на децата да бъде променена, за да могат те да
посещават училище и детска градина в гр.Пазарджик. Още през декември 2016г. пък
предвид влошените им отношения ответницата се съгласила да му
продаде изцяло дяловете си в семейната им фирма „*****“
ЕООД. В допълнение, с надеждата да остави нея и
децата на мира, на 05.01.2017г. тя също
подписала декларация пред нотариус, с която потвърдила, че няма да предявява имуществени претенции към него.
Сочи,
че на 19.01.2017г. мъжът й дошъл в гр.Пазарджик, за да
му разпише документи за развод по взаимно съгласие.
Съгласил се двете деца да живеят при нея в гр.Пазарджик, а той да ги вижда, съгласно определен помежду им режим на лични отношения. Ответницата ги разписала
и му ги дала, упълномощили
адвокат, който да подаде документите и да ги
представлява пред съда. Образувано било гр.
д. №294/2017г. по описа на Районен съд Хасково, като същото било насрочено за 01.03.2017г., 13:50 часа.
Твърди,
че веднага след като подписала документите за развод, под предлог, че иска да говорят, той я поканил да се качи в
колата му. Когато влязла в колата, ищецът заключил
вратите, за да не може да слезе на някой светофар и
подкарал колата. Закарал я някъде след с.Гелеменово, обл.Пазарджик, в
безлюдна местност. Свалил я от
колата, взел й GSM-a и го изключил и започнал да я бута с тялото си в дълбокия сняг до една горичка. Там
насилствено я разсъблекъл
от кръста нагоре и казал, че ще я държи така гола в кучешкия студ и в снега докато не
си признае с колко мъже е спала или докато не измръзне. Замерял я с топки сняг по голото тяло. Станало е много студено, разревала се и пожелала да си
свали сама панталоните и да остане изцяло гола, за да му докаже, че му е била
вярна. Така изкарали около час и половина. В някакъв момент мъжът й се осъзнал, облякъл я сам (тя не можела да си
отвори пръстите на ръцете, били й се вкочанили от студ), дори я загърнал със
собственото си яке и известно време се опитвал
да я носи на ръце до колата. В колата пуснал парното, за да се затопли. Сочи, че не казала на полицията за случилото се, но разказала в писмен вид на баща си
и на сестра си, както и на неговите родители, на брат му
и сестра му. Продължавала да се надява, че някой
ще помогне, за да се запази брака им и
децата им да имат двама родители. Била готова да прости и това
подсъдно деяние, но да не се срамува пред роднини, познати и съседи, че се е развела.
Твърди,
че на 10 февруари 2017г. мъжът
й отново дошъл
в гр.Пазарджик и пожелал да се направи тест за
бащинство на двете деца. Съгласила се. Ответницата лично взела
проби от устата на децата и му ги предала, а
той ги изпратил за анализ в лаборатория
АмГенЛаб ДНК ЕООД, гр.София. След около 10 дни получил резултатите от теста за
бащинство и разбрал, че той е бащата на Й. с вероятност 99.********* % и че той
е бащата на И. с вероятност 99.99999999
%. Тогава променил решението си и поведението си спрямо И. - решил, че го
иска за себе си. Независимо от постигнатото помежду им съгласие двете деца да живеят с нея в гр.Пазарджик, на 21.02.2017г., около 12:05ч., ищецът без нейно
знание и съгласие отишъл в Детска градина „Д. ", която И. посещавал към
онзи момент, избутал госпожите по груб начин, хванал И. за ръката, извел го навън, качил го в личния
си автомобил и заминал с него в гр.Х.. Веднага след като разбрала за случилото се, му се обадила по телефона и той й казал, че си е променил решението и И. вече ще живее при него, а Й. оставала за нея. Това причинило голям
стрес на децата им - те не са разменна монета. И. и Й. имат
силна емоционална връзка, никога не са разделяни един от друг и Й. плачела вечер за брат си. Знаейки това, ищецът за пореден път
показал предпочитанията си към И. , като Й. осъзнавала това и го коментирала.
Докато И. бил в гр.Х. ищецът му говорил неверни неща за нея и я оклеветил.
Посочва,
че на 27.02.2017г. мъжът й с молба до съда оттеглил
пълномощията си към адвоката и поискал
заведеното гр. д. №294/2017г. - Районен съд Х.да бъде прекратено, тъй като не
поддържал вече искането за развод по взаимно съгласие и споразумението,
уреждащо отношенията им. С определение от
01.03.2017г. съдът прекратил делото.
Твърди,
че за описаните прояви на
домашно насилие от страна на съпруга й над нея и децата им, на
24.02.2017г. подала молба по Закона за защита от домашно
насилие в Районен съд Пазарджик. Образувано било
гр. д. №662/2017г. по описа на Пазарджишки Районен съд. Съдът издал Заповед за незабавна защита за нея на 24.02.2017г., а със Заповед за незабавна защита от
02.03.2017г. определил временното жителство на
децата да е при нея в гр.Пазарджик, ул.„Есперанто" №5,
ет.1, ап.2. Съответно на 03.03.2017г. с полицейско съдействие ответницата и неини
близки - сестра й и братовчед й
- успяли да вземат И. , като и тогава ищецът се нахвърлил върху нея,
сграбчил я и се опитал да я изхвърли от колата.
Оказал съпротива на полицейските служители, които
се намесили, за да й
помогнат, като за хулиганската си проява ищецът е осъден да заплати глоба за
дребно хулиганство и бил задържан за няколко часа в полицейското управление.
Всичко това се случило пред очите на И. и създало
огромен страх у детето. Нещо повече, заради непредвиденото вземане на И. от детската градина и принудителното му
държане в гр.Х., се нарушил учебният му процес и той
не завършил учебната година в същата детска градина
/видно от Удостоверение изх.№211/08.03.2017г. - ДГ „Д. “/. Освен това действията
на баща му му попречили да участва в
подготовката и в представлението за празника на мама (8-ми март) в детската
градина, което много го разстроило и
натъжило, понеже се бил
подготвял за празника и си бил научил думичките
изрядно.
Посочва,
че на 16.05.2017г. Пазарджишкият Районен съд
постановил съдебно решение по заведеното от нея гр.
д. №662/2017г. по реда на ЗЗДН. На основание решението съдът издал и Заповед за защита от 16.05.2017г. Със заповедта
ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на нея и двете им
деца; забранено му е да се приближава до нея и
децата, до жилището им в гр.Пазарджик, до
местоработата й, до местата им за отдих и социални контакти за срок от 18 месеца,
считано от 16.05.2017г.; задължен е да посещава програма за извършители на
домашно насилие в гр.Х.или в гр.Димитровград; наложена му е глоба в размер на
500 лева и е предупреден, че при неизпълнение на заповедта за защита, ще бъде
задържан, за което ще бъдат уведомени и органите на прокуратурата по реда на
чл.21 ал.3 ЗЗДН.
Сочи, че след издаване на
заповедта за защита мъжът й не е посещавал
Пазарджик, но редовно се обаждал по телефона.
Разпечатките от неговия GSM-номер доказват това. Говорел с нея, говорел и с децата. Със знанието на неиния правен защитник се осъществила и среща между нея, мъжа
й и децата в гр.Асеновград на 24.06.2017г.
Снимките от посещението им пред Асеновата крепост
доказват, че не е вярно твърдението в искова молба, че не му разрешава да
контактува с децата си.
Твърди,
че в същото време с децата
изградили изцяло живота си в гр.Пазарджик. Дъщеря им Й. е ученичка в Начално училище „************“,
гр.Пазарджик, като през учебната 2016-2017г. завършила втори клас, а синът им И. завършил подготвителна група за задължителна предучилищна
подготовка в същото училище. И двете деца са
ангажирани с разнообразни извънкласни дейности: от
януари 2017г. Й. посещава Школа по пиано към Младежки дом Пазарджик и занятия
по лека атлетика към CKЛA „Хебър",
гр.Пазарджик; записана е за учебната 2017-2018г. в Представителен танцов състав
„Детство" към Общински детски комплекс - Пазарджик, който състав посещавала и през изминалата учебна година. В периода януари-май
2017г. посещавала курс по английски език в Езикова школа
ТИТ. От януари 2017г. И. пък посещава
Школа по китара и е записан към Танцов състав „Ч. " към Младежки дом
Пазарджик. В периода януари-май 2017г. посещавал
школа по английски език в Езиков център „Дрийми за
чужди езици - Герова" ЕООД. И двете деца посещават уроци по плуване към
Общински плувен комплекс - гр.Пазарджик. Вниманието на децата е ангажирано с
различни дейности, в резултат на което се чувстват добре и са спокойни.
Сочи,
че в момента работи по трудово правоотношение в Интернешънъл Асет Банк
АД, клон Пазарджик като кредитен специалист, считано от 03.07.2017г. с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лева. Преди това имала друга работа - в „Елхим - Искра" АД,
гр.Пазарджик на длъжност Организатор Продажби в Отдел Продажби, от която
реализирала брутно трудово възнаграждение в размер на
700 лева. Възнаграждението, което получава й
позволява да се грижи за децата. Освен това в
тяхното отглеждане разчита и на помощта на баща си
и сестра си. Децата са свикнали с дядо си и леля си,
привързани са към тях и обичат да прекарват времето си заедно.
В същото време, счита, че поведението на
ищеца е нестабилно и невъздържано. Той проявява агресия и жестокост към нея, които не може да контролира, като всичко това се
случва в присъствието на децата и води до изключително голям емоционален стрес
и страх за тях. Тя също се страхува от него. Въпреки нейната добронамереност и отстъпките, които прави, той продължава да е злонамерен към нея, говори лоши неща за нея
пред децата и ги настройва срещу нея
целенасочено. Целта му е те да пожелаят да живеят с него. В началото той не ги
искал, наричал ги
„копелета". След теста за бащинство си променил решението и поведението: искал да вземе само И. при себе си в гр.Х. и така да раздели децата.
Сега вече искал и двете деца да са при него в гр.Х., като
по този начин иска да я контролира и психически да я тормози, както го е правел
винаги до сега. Смята, че тези негови действия дават на децата особено лош
пример за семейна среда. Смята бракът им за непоправимо разстроен и желае
същият да бъде прекратен по негова вина.
Смята, че за децата - Й. и И. ще бъде по-добре да живеят при нея, тъй като получават необходимите им внимание и грижа,
чувстват се спокойни и сигурни. Смята, че поради агресивното и непредсказуемо
поведение на ищеца и мерките за защита, определени в Заповед за защита от
16.05.2017г., издадена на основание съдебно решение от 16.05.2017г. по гр. д. №662/2017г. по описа на Пазарджишки PC, личните му
отношения с децата трябва да бъдат сведени до минимум. Предвид, че ищецът вече
веднъж проявил самоуправни действия, като без нейно знание и съгласие отвел И. в гр.Х., смята, че личните
отношения между него и децата трябва да бъдат осъществявани само в гр.Пазарджик
и само в нейно присъствие.
Заявява,
че не желае ищецът да й
изплаща издръжка, но счита, че дължи такава на двете им деца, считано от момента на фактическата им раздяла - 01.01.2017г. Сочи, че те са ангажирани с допълнителни извънкласни дейности,
като всяка една от тях се заплаща, видно от представените с отговора удостоверения. За периода от януари 2017г. досега,
извънкласните дейности на Й. струват 848 лева, като това включва курсът по
английски език /200 лева/, участието в танцовия ансамбъл /25 лева на месец/,
уроците по пиано /24 лева на месец/, школата по лека атлетика /20 лева на
месец/, уроците по плуване /45 лева на месец - от тях 17 лева за комплекса и 28
лева за треньор/. Извънкласните дейности на И. за същия период струват 884 лева, като това
включва курсът по английски език /275 лева/, уроците по китара /24 лева на
месец/, участието в танцовия състав /15 лева на месец/ и уроците по плуване /45
лева на месец - от тях 17 лева за комплекса и 28 лева за треньор/. Освен това,
децата имат нужда от дрехи, обувки, учебници и учебни помагала.
Сочи,
че в същото време ищецът
реализира много по-големи доходи от показаното с исковата
молба брутно трудово възнаграждение в общ размер на 5124.73 лева за периода
март 2016 - февруари 2017г. Същият е едноличен собственик на капитала на „*****“
ЕООД, ЕИК *********. Независимо, че тази фирма създали двамата и бил
общият им семеен бизнес, тя вече не участва в нея и не получавам дивидент от
дейността й. Ищецът обаче като настоящ едноличен собственик на капитала
получава цялата печалба на дружеството. В дейността на дружеството са
ангажирани около 10 работници/служители. Видно от представения ГФО на „*****“
ЕООД за 2016г., същото е реализирало нетни приходи от продажби в размер на
778000 лева, като чистата печалба на дружеството за 2015г. е в размер на
56000.00 лева, а за 2016г. - в размер на 57000.00 лева. Предвид изложеното
смята, че издръжка в размер на по 300.00 лева на месец за всяко от двете им деца ще покрие нуждите им и ще съответства на
досегашния стандарт на живот, който са им
осигурявали, както и че този размер е изцяло във възможностите на ищеца. Сочи, че от януари 2017г. той заплаща издръжка на
децата в размер на по 150.00 лева за всяко. Ето защо, за периода януари-юли
2017 г., претендира само разликата - в размер на по 150.00 лева за всяко от
двете им деца.
Заявява,
че желае след развода да носи
фамилното си име отпреди брака - Г. .
Моли съда
да прекрати брака между нея и ищеца с развод,
поради това че същият е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца. Моли да
предостави на нея упражняването на родителските права над
децата: Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН **********,
като определи местоживеенето им да бъде в гр.П., ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*,
като постанови децата да следват местоживеенето й
в случай на промяната му. Моли да определи режим на лични отношения на децата с
ищеца всяка трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, като този режим бъде
приложим след изтичане срока на Заповед за защита от 16.05.2017г., издадена на
основание съдебно решение от 16.05.2017г. по гр. д. №662/2017г. по описа на
Пазарджишки PC. Моли на основание чл.59 ал.8 СК да постанови
личните отношения между децата и ищеца да бъдат осъществявани само в
гр.Пазарджик, в нейно присъствие. Моли да осъди ищеца да заплаща издръжка на децата: на Й. Т.
Т., с ЕГН ********** - в размер на 300.00 лева
месечно, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба и И. Т. Т., с ЕГН **********
- в размер на 300.00 лева месечно, считано от датата на подаване на отговора на
исковата молба, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на
обстоятелства за нейната промяна, като издръжката да бъде заплащана. Моли да
осъди ищеца да заплати издръжка за периода 01.01.2017г.-31.07.2017г. на децата:
Й. Т. Т. - в размер на 150.00 лева месечно или общо 1050.00 лева за целия
период и И. Т. Т. - в размер на 150.00
лева месечно, или общо 1050.00 лева за целия период. Моли да постанови след брака
да носи фамилното име - Г. . Моли да
осъди ищеца да й заплати разноските, направени по
настоящото дело.
Ответницата
представя писмени доказателства с отговора си, подробно описани и прави искания
по доказателствата.
Така предявеният иск се поддържа в проведените по делото съдебни заседания от
ищеца. Моли съда да уважи исковите претенции. Излага доводи по същество.
Ответницата лично
и с пълномощника си
поддържат в съдебните заседания изразеното в приложения по делото писмен
отговор. Ангажират доказателства в подкрепа на изложеното в същия. Поддържат
претенциите си в него. Заявяват, че ищецът е изплатил претендираната издръжка
за минал период в пълен размер, като е заплатил издръжка в размера на по 300
лева за всяко едно от двете деца до месец септември 2017г. вкл. Затова
предентират издръжка, считано от месец
окомври 2017г. вкл. и занапред до промяна в обстоятелствата. Претендират
разноски по делото, съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията и
исканията на ответницата в писмения отговор и като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не
е спорно между страните по делото, а и от представените и приети писмени
доказателства се установява, че ищецът и ответницата са съпрузи и че са
сключили граждански брак на 19.08.2006 год. в гр.София, за което е издаден Акт
за сключен граждански брак №376 от 19.08.2006 год., съставен в София 05 район
Сердика, общ.Столична, обл.София. От брака си, съпрузите имат родени две деца –
дъщеря Й. Т. Т., с ЕГН ********** /акт за раждане №0660/19.05.2008г. -
Община Пловдив, 3 р-н Западен/ и син И. Т. Т., с ЕГН ********** /акт за раждане №0351/18.03.2010г. - Община Пловдив, 3 р-н
Западен/.
Не
са спорни и обстоятелствата, че съпрузите заедно с двете си деца са живели в семейното им жилище в гр.Х., ул.“*********“ №* , както и че са имали общ бизнес.
Безспорно
е по делото, че от началото на месец януари 2017г. съпрузите са разделени и не живеят
заедно. Ищецът е
останал да живее в семейното им жилище в гр.гр.Х., а ответницата и двете деца - Й. и И. са се установили да живеят в гр.Пазарджик, на ул.“Есперанто“ №5, ет.1, ап.2. Живеят там заедно с бащата на ответницата и дядо на децата.
Не
се спори и относно това, че след раздялата им, съпрузите са подали искова молба
за развод по взаимно съгласие, въз основа, на която е образувано гр. дело
№294/2017г. по описа на Хасковския районен съд, което е прекратено на основание
чл.330 ал.2 от ГПК, след като ищецът не
се е явил в насроченото по делото съдебно заседание, а освен това е депозирал
молба, с която е заявил, че не поддържа споразумението по чл.51 от СК.
Безспорно
установено е, че с Решение от 16.05.2017 год., постановено по гр. дело №662/2017
год. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в законна сила на 25.05.2017
год. /според отразеното в деловодната програма на ПРС/, е наложена мярка за
защита от домашно насилие, като е задължен ищецът Т.И.Т. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на ответницата В.И.Т. и децата Й. Т.
Т. и И. Т. Т.. Забранено е на Т.И.Т. да
се приближава до ответницата и децата, до жилището, което те обитават в гр.Пазарджик,
до местоработата на ответницата, както и до местата им за социални контакти и
отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на
решението – 16.05.2017г. Определено е временно местоживеене на децата Й. и И. при майката за срок от осемнадесет месеца,
считано от датата на постановяване на решението – 16.05.2017г. Задължен е
ищецът да посещава програма за извършители на домашно насилие, която се
изпълнява от посочена фондация в гр.Х.или в гр.Димитровград. Наложена е на
ищеца глоба в размер на 500 лева. Възложено му е заплащането на дължимата се по
делото държавна такса, както и заплащането на разноските на ответницата. Въз
основа на съдебното решение е издадена
Заповед за защита от същата дата – 16.05.2017г.
От
приетите по делото Социални доклади на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.гр.Х.
и на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Пазарджик се установява, че след
направеното социално проучване и анализ на фактите, социалните работници са
констатирали, че и двамата родители имат желание и родителски капацитет, за да
се справят с отглеждането и възпитанието на родените от брака деца.
Според
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допусната
съдебно-психологична експертиза и двамата родители имат родителски капацитет,
желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата
си. Вещото лице е отразило, че трябва да се отчете, обаче, силната привързаност
на децата към майката. Според вещото лице тя се е справила чудесно дотук, като
ги е съхранила емоционално и психически. Отчита емоционалните им нужди, умее да
ги мотивира, за да вървят напред.
Като
взе предвид горните обстоятелства и след задълбочен прочит и анализ на
събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, чрез разпита на
свидетелите и на двете страни, без да преповтаря същите и в опит да ги обобщи,
съдът приема за безспорно установено, че между страните по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между
съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие
и разбирателство. Преустановени са изцяло общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и
непоправимо, окончателно и без възможност за
преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен
и доказан.
В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и
въз основа на заявеното искане от страна на ответницата, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния
резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за категорично установено, че в конкретния случай вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът - ищецът. Установи се по делото, че както преди фактическата раздяла на съпрузите,
така и след това, ответникът е проявявал и то често грубо отношение към
съпругата си и майка на децата му. Позволявал си да я обижда с редица неприятни
думи, като „курва”, „лека жена“, „парцал”, „боклук“. Държал й сметка какво
прави, къде ходи, с кого се среща и какво си говорят. Подозирал я и
непрекъснато я обвинявал в изневери и извънбрачни връзки с други мъже,
множество на брой. Вдигал й чести скандали и създавал поводи за разправии.
Правел това и през деня и през нощта. Правел го и пред други хора, пред
родителите си, пред сестрата на ответницата, пред работниците и служителите във
фирмата им. Най-укоримото в случая е, че си е позволявал такова поведение и
пред двете им невръстни деца, които ставали свидетели на случващото се. Нещо
повече наричал и децата си „боклуци“, тъй като били родени от „майка-боклук“.
В
подкрепа на горните изводи на съда са категоричните показания на свидетелите на
ответната страна – бащата и сестрата на ответницата. Съдът цени същите, като доказателства
по делото, тъй като те са непротиворечиви, последователни и взаимно се
допълват. Вярно е, че бащата и сестрата на ответницата са най-близките й
родственици и че те безспорно са заинтересовани или поне не са безразлични от
изхода на делото. Те, обаче, посочиха конкретни случаи, с дати, с действия,
извършени от ответника, с казани от него думи. Казаното от тях се подкрепя и от
събраните по делото писмени доказателства, в това число и влязлото в сила
съдебно решение за упражненото от ищеца спрямо ответницата и децата домашно
насилие.
С
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства ответницата успя да
докаже всяко едно от твърденията си в писмения отговор, всеки един ред, всяко
едно изречение от изложеното в същия. Не така стоят нещата при ищцовата страна.
Ищецът в чиято тежест бе не доказа твърденията си в исковата молба. Не установи
твърдяната от него извънбрачна/извънбрачни връзки на съпругата си. Показанията
на доведения от него в първото по делото съдебно заседание свидетел, бяха
категорично опровергани от разпитания във второто по ред съдебно заседание
свидетел, сочен като лице, с което ответницата е имала извънбрачна връзка. Не
доказа и другите си твърдения, а именно, че съпругата му го е злепоставяла пред
работниците, че е укривала доходи от общия им бизнес.
Поведението
на ищеца не може да бъде обяснено, а още по-малко оправдано с неговия темперамент, нито пък със
силна обич, привързаност или загриженост
към съпругата и децата. Ако е привързаност, то тя е от типа на болезнената такава,
с която се късат рамките на нормалното и разумното и с която прекалено силно се
навлиза и безспорно се нарушава личната сфера на другия човек. В случая,
ответникът е направил точно това - силно е нарушил личната сфера на съпругата
си, от която тя, като всеки човек се нуждае и по този начин я е отчуждил и
отдалечил от себе си.
На
неговото поведение контрастира проявената от ответницата завидна търпимост,
устойчивост и дори инат за запазване на семейството на всяка цена. По делото не
се установи никакво брачно провинение на ответницата. Напротив установи се, че тя
е положила доста усилия да скрепи и съхрани семейството си. Пазила е авторитета
и достойнството на съпруга си години наред. Обичала го е, грижела се е за него
и за двете им деца, работила е, вложила е знанията и уменията си в просперитета
на семейния бизнес.
Въз
основа на всичко гореизложено, съдът приема, че в конкретния случай, вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите е на съпруга-ищеца.
В
настоящия казус, съдът следва
да се произнесе и относно упражняването на родителските права, личните
отношения между родителите и децата, както и за издръжката на децата. Безспорно е по делото, че от брака си страните имат родени две деца – дъщеря Й. Т. Т., с ЕГН
********** и син И. Т.
Т., с ЕГН ********** и двамата понастоящем малолетни. Съдът счита за
необходимо да отбележи, че по делото са налице данни, че и двамата родители
разполагат с нужния родителски капацитет, с необходимите условия и финансови
средства, за да отглеждат и възпитават децата си, както и да се грижат за тях
адекватно на техните нужди.
При преценката на това, на кого от родителите следва да се предостави
упражняването на родителските права, съдът
следва да прецени всички обстоятелства, най-вече
съобразно интереса на децата. С оглед събраните
по делото доказателства, съдът намира, че в
конкретния случай упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на майката
В.Т.. За този си извод, съдът взе предвид
ниската житейска възраст на децата и необходимостта точно в този момент най-вече
от майчините грижи и внимание. От тях, както и от съветите и подкрепата на
майка си, те ще се нуждаят и през периода на съзряването и израстването си. Има
предвид и заключението на вещото лице-психолог, според което е налице силна
привързаност на децата към майката, която въпреки преживените негативни емоции
и изживявания, е успяла да ги съхрани емоционално и психически, както и че умее
да отчита емоционалните им нужди и да ги мотивира да вървят напред и да се
развиват.
При
тези данни, следва да се определи режим на лични контакти на бащата с децата.
Съдът счита за оптимален такъв, бащата да вижда двете деца всяка първа и трета
събота от месеца от 10 часа до 18 часа, като този режим се прилага след изтичане срока на Заповед за защита от
16.05.2017г., издадена на основание съдебно решение от 16.05.2017г. по гр. д.
№662/2017г. по описа на Пазарджишки PC. Съдът счита, че на основание разпоредбата на чл.59 ал.8
от СК следва да се постанови личните отношения между децата и техния баща да бъдат осъществявани само в гр.Пазарджик и в присъствието на майката В.Т.
до 01.01.2020г. След тази дата бащата следва да взема децата при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ. е от 10.00 часа в съботния
ден от 17.00 часа в неделния ден, както и двадесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Този по-разширен режим на лични
отношения на бащата с децата след посочената дата безспорно ще е добър за него,
а и ще е в интерес на децата, които ще могат да общуват пълноценно с баща си,
след отшумяването на негативните преживявания от последните месеци и предвид
израстването им.
Следва да се
определи местоживеене на децата Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН ********** при тяхната майка В.И.Т., с ЕГН **********, на адрес: ***.
Бащата
- ответникът следва да бъде осъден да заплаща на децата си месечна издръжка. Предвид данните по делото относно
възрастта на децата, техните
нужди и искането на майката, съдът намира, че от месечната издръжка на децата, бащата следва да поеме и съответно да заплаща сумата в размер на по 300 лева за всяко едно от децата, считано от 01.10.2017 год. и до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването на същите. Съдът съобрази обстоятелството, че ищецът в нито един момент от хода на
делото не е възразил срещу такъв размер на издръжките, а и се установи, че той
има постоянна работа и реализира добри месечни доходи, така че издръжки в такъв
размер няма да представляват затруднение за него. Още повече, че след
фактическата им раздяла с ответницата и до месец септември 2017г. ищецът доброволно
е заплащал на децата си именно издръжки в размер на по 300 лева месечно за
всяко едно от децата, в каквато насока са и признанията на ответницата в
първото по делото съдебно заседание.
По
отношение на семейното жилище, се установи по делото, че
съпрузите, преди фактическата си раздяла, са живели в жилище, находящо се в гр.гр.Х.,
на ул.“****************“ №*. В същото е останал да живее ищецът и той именно
предявява претенции към него. Ответницата не е заявила претенция за ползването
на семейното жилище. Поради това същото ще следва да се предостави на
съпруга-ищеца.
След прекратяването на брака, ответницата
желае и ще следва да носи предбрачното си фамилно име Г. . По този въпрос спор между страните няма.
Страните
не претендират издръжка помежду си, след допускането на развода им, поради
което такава не следва да се присъжда.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишкия районен
съд допълнителна ДТ по делото в размер на 40 лева, както и ДТ върху
присъдените издръжки в
размер общо на 864 лева.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото в размер общо на 700 лева, съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Т.И.Т., с ЕГН **********, с
адрес: *** и В.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключили граждански брак
на 19.08.2006 год. в гр.София, за което е издаден Акт за сключен граждански
брак №376/19.08.2006 год., съставен в гр.София 05 район Сердика, общ.Столична,
поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругът Т.И.Т., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата В.И.Т., с ЕГН **********
да носи предбрачното си фамилно име Г. .
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН ********** на майката В.И.Т., с ЕГН **********, като бащата Т.И.Т., с
ЕГН ********** ще има право да
вижда двете деца,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, като
този режим се
прилага след изтичане срока на
Заповед за защита от 16.05.2017г., издадена на основание съдебно решение от
16.05.2017г. по гр. д. №662/2017г. по описа на Пазарджишки PC, като на основание разпоредбата на чл.59 ал.8 от
СК постановява личните отношения между децата и техния баща да бъдат осъществявани само в гр.Пазарджик и в присъствието на майката В.И.Т.
до 01.01.2020г.; След тази дата бащата следва да взема децата при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ. е от 10.00 часа в съботния
ден от 17.00 часа в неделния ден, както и двадесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата Й.
Т. Т., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН ********** при майката В.И.Т., с ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОСЪЖДА бащата Т.И.Т.,
с ЕГН ********** да заплаща на
децата си Й. Т. Т., с ЕГН
********** и И. Т. Т., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.И.Т., с ЕГН **********,
месечна издръжка в
размер на по 300 лева за всяко едно от децата, считано от 01.10.2017г., ведно със законната лихва до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменянето или прекратяването на същите.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Х., ул.“*********“ №*
на съпруга Т.И.Т., с ЕГН **********.
След
прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Т.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на В.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер общо на 700
лева.
ОСЪЖДА Т.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на
Пазарджишкия районен съд допълнителна
ДТ по делото в размер на 40 лева, както и ДТ върху
присъдените издръжки в
размер общо на 864 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: