Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъд. Ф.Х.С. *** за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.7 вр. Чл. 129 ал.1 вр. Чл. 28 ал.1 НК
Пострадалият
П.Х. е конституиран в качеството на частен обвинител.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено от обективна и субективна страна от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното
престъпление пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията на
чл. 54 НК, а именно четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Частният
обвинител П.Х. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник –адвокат. Чрез повереника си поддържа обвинението
спрямо подсъдимия. За извършеното престъпление моли на същия да се определи
наказание около средния, предвиден в закона размер, като С. бъде осъден да
заплати и направените от частния обвинител разноски.
Подсъдимият
Ф.С. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени
защитници-адвокати. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като
дава подробни обяснения във връзка с него. Чрез защитниците си изразява
становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно, при неприемане на горното становище се позовава на института на неизбежната
отбрана.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ф.С. и пострадалия П.Х. били съселяни. По между им съществувала дългогодишна
вражда.
На
05.05.2013г – Великден изписали детето на П.Х. от
болницата, по повод на което последният се почерпил в дома си с приятели, като
консумирали известно количество алкохол.
Същият
ден на обяд подсъд. С. също консумирал в дома си
алкохол. В ранния следобед се присъединил към компания, която празнувала в
двора на ул.“А.“ №* в с.***, срещу дома на подсъдимия. Там С. продължил да
консумира алкохол.
В
един момент по улицата преминал с конска каруца св. Хр.Х. – брат на П.Х.. На С.
му се сторило, че Хр.Х. го гледа лошо и го напсувал. Тъй като Хр.Х. спрял
каруцата, С. излязъл на улицата. Двамата започнали да се карат, след което се
сбили. След като ги разтървали св. Хр.Х. продължил пътя си с каруцата, а подсъд. Ф.С. , с помощта на св. Р.Ж. ***.
През
това време св. П.Х. впрегнал каруцата си и решил да отиде до центъра на селото
за цигари. По пътя от свой съселянин узнал за инцидента между брат му и С. и
тръгнал да търси св. Хр.Х.. В каруцата при П.Х. били св. М.М., св.М.К., св.К.Т. – племенници
на П.Х., св. Г.И. и сина на П.Х. – Б. (дете на четири години).
Минавайки покрай
дома на подсъдимия П.Х. забелязал, че С. е в двора си заедно със съпругата и
майка си. Без да слиза от каруцата П.Х. запитал С. „Хубави ли са тези работи?“,
при което последният му отговорил, че не са хубави. П.Х. продължил пътя си към дома на дъщерята на св.Хр.Х., но не могъл да го открие там, след което
продължил да обикаля селото и да търси брат си.
Междувременно,
виждайки, че св. П.Х. се движи с една
каруца хора подсъдимият решил, че може да се стигне до сбиване и взел със себе си нож, който поставил на
кръста си. След това тръгнал да прибера коня си. Около 19.00ч., връщайки се обратно,
забелязал, че по тяхната улица отново преминава П.Х. с каруцата. От своя страна
П.Х. също видял идващият към него С. и спрял каруцата на около 4-5 м. от дома
му, да го изчака. Когато подсъдимият приближил П.Х. слязъл от каруцата. Двамата
застанали един срещу друг на разстояние около 1 метър помежду им и започнали да
разговарят. В този момент с дясната си ръка С. извадил ножа и го размахал пред
себе си. Виждайки ножа в ръцете на подсъдимия, св. М.М.,
св.М.К. и св. К.Т. също слезли от каруцата. Св.Н.С. - майка на подсъдимия и св. М.Д. – съпруга,
които в този момент се намирали на улицата
се опитали да приберат С. в дома им, но не успели. В този момент
подсъдимият нанесъл удар с ножа в областта на дясната половина на корема на св.
П. Х.. Малко след това св. П.Х. паднал на земята. Веднага след това св.М.М. взел от каруцата едно дърво , с което нанесъл удар на
подсъдимия, в резултат на който последният също паднал на земята. Докато били
на земята започнало едно боричкане и премятане между подсъдимия и св.П.Х. при
което С. нанесъл на П.Х. прободно-порезна рана в областта на дясната половина на
гръдния кош на равнището между ІV и V междуребрие и
порезни наранявания в областта на ІІІ и
ІV пръст на дясната ръка и повърхностна рана в областта на брадичката. В същото
време св. М.М., св. М.К. и св. И.А. (който
междувременно бил пристигнал на местопроизшествието) започнали да нанасят удари
на подсъдимия. В един момент вниманието на св.М.М.,
М.К. и Ис.А. се насочило към св. П.Х.. Използвайки това св. М.Д. и св. Н.С. помогнали на подсъдимия да се прибере в дома
си.
Ядосани
от случилото се св. М.М. , М.К. и Ис.А. влезли в
двора на подсъдимия и започнали да чупят стъклата на първия етаж на дома му. В
двора на С. влязъл и св. П.Х., но там се почувствал зле и бил изведен на
улицата от св. Б.Т.. Веднага след това св. П.Х. бил откаран с автомобил от св. Кр.Т. до МБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол, където бил
опериран по спешност и оставен на лечение.
Под
страх от саморазправа с него подсъд С. излязъл от
дома си през страничен прозорец на къщата , но бил забелязан от св. М.М., св.Хр.М.Х. и Ис.А., които го застигнали в съседен двор
и му нанесли побой с дървени пръти и
метална армирана пръчка. Саморазправата била прекратена от пристигналия на
место св. Сл.П. – полицейски служител в РУП Тунджа Ямбол.
Пристигналият екип на ЦСМП обработил раните на
подсъдимия, след което същият бил отведен до МБАЛ „Св.Пантелеймон“ Ямбол,
където бил оставен на лечение.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при инцидента на
5.05.2013г на П.Х. е било причинено прободно-порезна
рана в областта дясната половина на гръдния кош на равнището между ІV и V междуребрие, прободно-порезна
рана в областта на дясната половина на корема, порезни наранявания в областта
на ІІІ и ІV пръст на дясната ръка и повърхностна рана в областта на брадичката.
Прободно-порезната рана в областта на дясната
половина на корема със засягане на черния дроб представляват проникващо
нараняване на коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Прободно-порезната рана в областта на дясната
половина на гръдния кош на равнището между ІV и V междуребрие
и порезните наранявания в областта на ІІІ и ІV пръст на дясната ръка сами по
себе си по отделно и съвкупно са причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето , неопасно за живота. Увреждането в областта на брадата е причинило
болки и страдания.
При
инцидента на 5.05.2013г. на С. е било причинено контузия на главата с множество
разкъсно-контузни рани в областта на лицето и
главата, сътресение на мозъка, което е протекло с изразени вегетативни прояви и
повърхностни прободно-порезни рани в областта на
лявата подбедрица на три места. Описаните увреждания
, сами по себе си по отделно и съвкупно са довели до причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно
психологично-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият С. не
боледува от психично заболяване в тесния смисъл на думата и не се води на
диспансерно наблюдение. Към момента на извършване на деянието не е имал
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Същият е нямал психотични отклонения преди, по време и след деянието. Същият е могъл да
разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Към момента на деянието липсва специфична клинична
характеристика на физиологичен афект и освидетелствания не е изпадал в такова състояние
. Същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Емоционалното
чувство на гняв и обида от накърненото
достойнство , провокирано от алкохола и специфичните личностнови
характеристики, формират инкриминираното поведение. Употребата на алкохол
улеснява отключване на негативни емоции
и прави възможен акта на насилие при намалена волева устойчивост и
самокритичност. Същият не е бил в
състояние да реагира по друг начин. Резултатите от психологичното изследване на
С. са показали, че последният не е склонен към лъжа и оправдателно поведение.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост по отношение на С. има влезли в
сила две присъди. С Пр. № *** по НОХД № *** на ЯРС, влязла в законна сила на
22.02.2008г е осъден на осн. чл. 129 НК на пробация, като са му наложени първите две задължителни
пробационни мерки за срок от по една година и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа за една година. С Пр. № *** по НОХД № *** на
ЯРС, влязла в законна сила на 11.02.12г е осъден на осн.
чл. 195 ал.1 НК на 6 мес. Лишаване от свобода,
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила
Горната
фактическа обстановка съдът приема отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия, отчасти от показанията на свидетелите П.Х., Н.С., И.А., М.М., М.К., М.Д., Ш.М., Г.И.,
отчасти от паказанията на посочените свидетели
, дадени в хода на досъдебното производство и пред дръг
съдебен състав , в прочетените им от съда части, въз основа на показанията на
свидетелите С.П., Х.Х., К.Т., Н.С., Б.Р., Р.Ж., Р.Б., Н.Д., Д.Д., М.И., А.Й.,П.П., Т.Д., И.Н., Б.Т., К.Т., Р.Т., С.Д., Г.Д., Т.М.,
писменото заключение на изслушаните съдебно-медицински експертизи и разпита в
съдебно заседание на вещото лице д-р Ч. ( ***), писменото заключение на
изслушаната комплексна съдебно-психологично-психиатрична експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещите лица д-р Д. (***) и Г.А. (***), а така също и въз
основа на приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, съдубномедицинско
удостоверение № 244/13г, ИЗ 5815/13 и 5813/13 на ХО към МБАЛ „Св.Пантелеймон“
Ямбол, лист за преглед на пациент в спешно отделение- 3бр, Фиш за спешна
медицинска помощ, фиш за образна диагностика-4бр, протокол за предупреждение – 4 бр ,справка за съдимост, а така също и въз основа на
иззетите веществени доказателства: 1 бр. накрайник бронзов от дръжка на нож, 1
бр. нож с метална дръжка с инкрустации. Съдът не включи в обсъждането си
показанията на св. С.И., тъй като не
допринасят с нищо за установяване на фактическата обстановка по делото.
При
установяване на горната фактическа обстановка съдът отказа да даде вяра на
показанията на св. П.Х. дадени в съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав в частта им относно механизма на деянието, а именно, че ударът с нож в
коремната област е бил нанесен от подсъдимия в момент когато пострадалия е бил
с гръб към него , след което тялото му е било преметнато (прехвърлено) през
тялото на подсъдимия, тъй като същите са
изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Освен това
са в противоречие с показанията на същия свидетел дадени в хода на досъдебното
производство и с показанията на св. И.А., М.М., М.К., К.Т., Т.М..
Съдът
отказа да даде вяра на показанията на св. Н.С. и св. Ш.М. в частта им , в която се твърди, че
две каруци хора са спрели пред дома на подсъдимия, като изолирани и
противоречащи на показанията на св. И.А., М.М., М.К., Т.М.. Св.С. и
св. Ш.М. са в близка родствена връзка с подсъдимия, първата му е майка , а
втората сестра, поради което е обяснимо с даването на неверни показания да се
опитат да оневинят поведението на подсъдимия. От друга страна в тази им част
показанията на св. М. са в противоречие с показанията й дадени в хода на
досъдебното производство. Съдът даде вяра на показанията на свидетелката дадени
в хода на досъдебното производство като депозирани в момент непосредствено след
инцидентна. Поради същите съображения
съдът не даде вяра и на показанията на св. М.Д. в частта им в която се твърди,
че пред дома им са спрели три каруци хора, като противоречащи с всички събрани
по делото гласни доказателства. М.Д. е съпруга на подсъдимия, инцидента се е
развил пред нея и част от децата й, с оглед на което е обяснимо да се опита да
оневини поведението на съпруга си.
Съдът
констатира противоречие в показанията на св. И.А. дадени в хода на досъдебното
производство и пред друг съдебен състав с показанията на същия свидетел дадени
пред настоящия съдебен състав относно това колко удара с нож от страна на
подсъдимия спрямо пострадалия е видял. Съдът даде вяра на показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство и пред друг съдебен състав,
тъй като в по-голяма мяра са съответни помежду си и с останалите доказателства
по делото и не на последно място са давани в период от време по-близък до
инцидента и преди свидетелят да е изслушал показанията на останалите разпитани
по делото свидетели. Съдът констатира противоречия в показанията на св.М.М. дадени в хода на досъдебното производство и пред друг
съдебен състав и показанията дадени пред настоящия съдебен състав относно
механизма на деянието и присъстващите лица. Съдът даде вяра на показанията на
св. М.М. дадени в хода на досъдебното производство ,
тъй като от една страна същите са депозирани непосредствено след инцидента, а
от друга страна се поддържат от свидетеля след прочита им в съдебно заседание. Съдът констатира противоречия в показанията на
св. М.К. дадени в хода на досъдебното производство , пред друг съдебен състав и
показанията му пред настоящия съдебен състав
относно механизма на деянието. Съдът даде вяра на показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, тъй като са давани в
период от време по-близък до инцидента и преди свидетелят да е изслушал
показанията на останалите разпитани по делото свидетели
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
С. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.7 вр. Чл.
129 ал.1 вр. Чл. 28 ал.1 НК, тъй като на 5.05.2013г
около 19.00ч. в с. Т., действайки в условията на „повторност“,
чрез пробождане с нож в областта на дясната половина на корема е причинил две
средни телесни повреди на П.М.Х., изразяващи се в проникващо нараняване на
коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
причинено от прободно-порезната рана на корема със
засягане на черния дроб.
Непосредствения обект на престъплението
по чл. 129 ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Авторството
на деянието се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на
подсъдимия, от показанията на св. П.Х., И.А., М.М.,
М.К., К.Т., Г.И. – преки очевидци на случилото се. В
тази насока са и показанията на полицейските служители С.П., Х.Х.- пристигнали на мястото на инцидента минути след
деянието, а така също и показанията на св. К.Т.,Б.Т., К.Т., Р.Т., С.Д., Г.Д. и
Т.М.. От всички събрани по делото гласни доказателства по безспорен начин се
установява, че между подсъдимия и пострадалия П.Х. е възникнал конфликт, съпроводен първоначално
със словесна размяна на реплики, а в последствие и с физическо съприкосновение
между двамата, при което П.Х. е бил наръган с нож от подсъдимия в областта на
коремната област. За да приеме конкретния механизъм на настъпване на деянието
съдът даде вяра на показанията на св. И.А., М.М., М.К.,
К.Т., Г.И., Т.М. – преки очевидци на случилото се ,
като в този насока са и показанията на пристигналите впоследствие свидетели С.П.,
Х.Х., Б.Т., Р.Т., К.Т.. В тази насока е и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, като вещото лице сочи този
механизъм като един от възможните механизми на причиняване на телесното
увреждане. Съдът не споделя защитната
теза на защитниците на подсъдимия, че е възможно повече от едно лице в
инцидента да е имало нож, с който евентуално да са нанесени нараняванията на
пострадалия. На първо място липсват каквито и да било доказателства в тази насока.
Напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели, че установява, че
единственият нож , който са видели по време на инцидента е бил ножът на
подсъдимия. Наличните прободно-порезни наранявания по
крака на подсъдимия могат да се обяснят не с факта на наличието на друго хладно
оръжие по време на инцидента , а с обстоятелството, че същият е бил в дома си,
когато са били изпочупени прозорците на първия етаж на жилището му. С порезни
наранявания е била и св. М.Д., съпруга на С., която в него момент също се е
намирала в жилището им, за което свидетелства в показанията си св. Н.Д..
От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо увреждането на
организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части на тялото;
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на
здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната,
гръдната и коремната кухина.
В
конкретния случай по безспорен начин се установява, П. Х. е претърпял
увреждания, характеризиращи ги като ги като средна телесна повреда, тъй като прободно-порезната рана в областта на дясната половина на
корема са довели до проникващо нараняване в областта на коремната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия . В тази
насока относно медико-биологичната характеристика на причинените на пострадалия
телесни увреждания съдът даде вяра на заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. В тази насока е и приложената по делото
медицинска документация.
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
причиненото на пострадалия телесно увреждане. Видно от събраните по делото
гласни доказателства проникващото нараняване в областта на дясната половина на коремната кухина със
засягане на черния дроб на пострадалия е било резултат от нанесения от страна
на С. удар с нож на мястото на нараняването.
Съдът
счита като неоснователни възраженията на защитата, че при инцидента на 05.05.2013г подсъдимият е действал в условията на неизбежна
отбрана. Съгласно чл. 12 ал.1 НК не е
обществено опасно деяние, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или
на другиго, чрез причиняван вреди на нападателя, в рамките на необходимите предели.
От обективна страна , за да е поставен подсъдимия в условията на неизбежна
отбрана е от особено значение поведението на пострадалия. То е следвало да се
изразява в непосредствено противоправно поведение,
което пряко предизвиква действията на отбраняващия се. Без това поведение
последният не би действал. Поведението на пострадалия следва да се проявява в
някой от следните фази: :- да създава непосредствена опасност от
нападение;-започнало изпълнение , което поставя в опасност обществените
отношения, обект на нападението и – въздействие върху обекта на нападението при
което е започнало неговото увреждане и същото не е завършило. В конкретния
случай спирането на пострадалия П.Х. на улицата пред дома на подсъдимия с
каруца, в която има четирима възрастни, трима от които негови роднини и четири
годишния син на пострадалия по никакъв начин не обективират
създаване на непосредствена опасност от нападение. Твърденията на С., че същите
са били въоръжени с тръби и клемии се опровергават
от показанията на св. П.Х., Ис.А., М.М., М.К., К.Т.. Последните
свидетели действително са в родствена връзка с пострадалия и в последствие част от тях са участвали в нанасянето на
телесни повреди на подсъдимия и в този смисъл са заинтересовани при даването на
показания да оневинят собственото си поведение, но показанията им се подкрепят
и от показанията на св. Г.И. – очевидец на случилото се, който не е в родствена
връзка със страните по делото и не е участвал в нанасянето на побой над подсъдимия.
В тази насока са и показанията на пристигналите в последствие полицейски
служители Сл.П. и Хр.Х.. С оглед на това съдът отказа да даде вяра на
показанията на св. Н.С., Ш.М. и М.Д.,в частта им с която се сочи за значително
завишен брой на пристигналите на място лица и обстоятелството, че същите са
били въоръжени. Посочените свидетели от една страна са в близка родствена
връзка с подсъдимия. А от друга страна показанията им си противоречат както помежду
си така и на показанията на посочените по-горе група свидетели. Не на последно
място такива оръжия не са били намерени и при извършения оглед на место.
Намерените по време на огледа части от сапове и арматурни пръчки със следи от червено-кафява течност
наподобяваща кръв по тях, по показанията на свидетелите са били взети от тях и използвани като оръжия от мястото на
инцидента. Единствено св. М.М. в показанията си сочи,
че след нанасяне на прободната рана в областта на
коремната кухина на пострадалия е взел от каруцата дървен предмет, с който е
нанесъл удар в областта на главата на подсъдимия. Не може да бъде разглеждано и
като опасност от нападение обстоятелството, че при приближаването на подсъдимия
пострадалият е слязъл от каруцата. Свидетелите са категорични, че при слизането
си същият е бил невъоръжен и първоначално са си разменили няколко реплики с
подсъдимия, едва след което последният го е нападнал и пробол. Поведението на
останалите свидетели – М.М., М.К. и К.Т. на фона на
поведението н а пострадалия, които също в определен момент са слезли от
каруцата може да бъде разглеждано като непосредствена опасност от нападение, но
доколкото същото е било предизвикано от обстоятелството, че подсъдимият е
извадил нож и го е насочил към пострадалия не може да доведе до позоваване на
института на неизбежната отбрана. Обстоятелството, че първо Ф.С. е нанесъл прободната рана на св.П.Х., а в последствие роднините на П.Х.
са му нанесли побой се потвърждава както от показанията на свидетелите очевидци
П.Х., Ис.А., М.М., М.К., К.Т.,
Т.М., така и от показанията на полицейските служители
С.П. и Х.Х., които са отишли на местопроизшествието
минути след деянието и от разпита на присъстващите лица са установили случилото
се. Последните са без родствена връзка със страните по делото , не са участвали
в конфликта лица и липсва каквато и да било заинтересованост у тях от изхода на
делото, за да се приеме, че с даването на неверни показания биха се опитали да
издействат благоприятен изход за една от страните.
Съдебната
практика на ВКС относно института на неизбежната отбрана е последователна и
категорична в тази насока, че не може да се позовава на института на
неизбежната отбрана този, който провокира нападението. Нещо повече върховният
съд е имал възможността да посочи, че когато
деецът предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на
пострадалия (какъвто несъмнено се явява настоящия случай), не може да се
позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК , тъй като е
осъществил деянието по настоящата присъда, след като е бил осъждан с влязла в
сила присъда (Пр. № *** по НОХД № *** на ЯРС) за друго такова престъпление (
средна телесна повреда) и преди изтичане на пет годишния срок по чл. 30 НК.
Горното обстоятелство обуславя по-тежката квалификация на извършеното деяние по
чл.131 ал.1 т.7 вр. Чл. 28 ал.1 НК
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че с нанасянето на удар с нож в областта на коремната кухина на
пострадалия ще му причини телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял настъпването на този
вредоносен резултат. Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно психологично-психиатрична експертиза подсъдимият не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерен учет. Същият е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Действията му са били продиктувани от личностовите
особености и намалените задръжни способности, в
резултат на консумираното количество алкохол. Към момента на деянието са липсвали специфични клинични характеристики на
физиологичния афект и С. не е изпадал в такова състояние. За причиняване на
телесна повреда по чл. 132 НК е характерно, че деецът действа в състояние на
силно раздразнение, т.е. когато състоянието му е овладяно от чувствата до
такава степен , в която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи
постъпките си е в значителна степен намалена, без той да е бил лишен от нея.
При това престъпление поведението на подсъдимия е непосредствен резултат от поведението
на жертвата. Необходимо е провокиращото
поведение на жертвата да е предизвикало у дееца състояние на силно раздразнение, като
именно в това състояние подсъдимият взема внезапно решение за нанасяне на телесното
увреждане и го изпълнява в това състояние. Обстоятелството, че подсъдимият в
конкретния случай е взел ножа със себе си, очаквайки, че може да бъде нападнат от страна на роднините
на св. Хр.Х. свидетелства за това, че същият в един много по-ранен етап е
допускал възможността да нанесе с него нараняване на жертвата.
В конкретния случай следва да се има предвид и факта, че съгласно
постоянната практика на върховния съд при взаимно сбиване поведението на
жертвата обуславя афектното състояние на дееца само когато пострадалият
пръв е започнал сбиването.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното: От една страна съобрази
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от вида и интензитета на причинените на П.Х. телесни
увреждания, наличието и на няколко по-леки, несъставомерни
телесни повреди. Високата лична обществена опасност на подсъдимия, който към
момента на деянието е бил двукратно осъждан за престъпления от общ характер. От
друга страна съдът взе предвид дадените обяснения от страна на подсъдимия по
време на съдебното следствие, с което донякъде е способствал за установяване на
фактическата обстановка по делото, съществуващите недобри взаимоотношения между
подсъдимия и семейството на П.Х., в това число и със самия него. Предшестващият
престъплението конфликт между брата на пострадалия и подсъдимия, при който подсъдимият
също е претърпял наранявания. С оглед на всичко това съдът определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от
две години и шест месеца.
Същевременно
съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не
са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на
закона наказание от две години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко,
поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Тъй
като предходното осъждане на С. на лишаване от свобода представлява законна
пречка за приложение на института на условното осъждане съдът постанови
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно в затвор, при първоначален строг режим
Тъй
като в рамките на определения му изпитателен срок по присъда по НОХД *** на ЯРС
подсъд. С. е извършил умишлено престъпление от общ
характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, съдът , на осн. чл. 68 ал.1 НК приведе в изпълнение наказанието по
НОХД № *** на ЯРС в размер на шест месеца лишаване от свобода, като постанови
същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски от които 780 лв. вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на 360 лв, вносими по сметката на ЯРС.
На
осн. Чл. 189 ал.3 НПК съдът осъди подсъд.
С. да заплати на частния обвинител П.Х.
направените по делото разноски, в размер на 700лв.
Иззетите
по делото веществени доказателства – 1 бр. накрайник бронзов от дръжка на нож,
1 бр. нож с метална дръжка с инкрустации, като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила съдът постанови да бъдат унищожени.
Причина
за осъществяване на деянието са влошените взаимоотношения между пострадалия
и подсъдимия и незачитането от страна на
последния на установения в страната правов ред.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: